РЕ Ш Е Н И Е
№448
гр.Русе, 07.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в публично
съдебно заседание на 23-ти февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т.П., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 11500 по описа за 2011 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Д.Е.С. е предявил
против ответника - Прокуратурата на Република България иск, с правно основание
- чл.2, ал.1, т.2, пр.1 ЗОДОВ,
във вр. с чл. 52 ЗЗД, с който моли да се
осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 10 000.00 лв. за
претърпени неимуществени вреди за периода 23.01.2008г.- 10.10.2008г.,
изразяващи се в постоянно напрежение и стрес, притеснение от евентуално
дисциплинарно уволнение, уронване на авторитета пред колегите му в резултат от действия на ответника–обвинение
в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т.2, предл.3, вр. с чл.130,
ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, за което е оправдан, с решение № 46/09.07.2008г. по нохд
№ 46/2008 г. по описа на Военен съд-Варна, потвърдено с решение
№101/10.10.2008г.по нохд №106/2008г. по описа на Военно-апелативен съд-Варна,
влязла в сила на 10.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
изплащане. Претендира направените разноски по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република
България оспорва изцяло предявеният иск като недоказан по основание и размер.
Сочи, че дори да се приеме, ищецът да е претърпял неимуществени вреди,
претендираното обезщетение е прекомерно завишено и не е съобразено със стандарта
в страната и практиката по аналогични случаи.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното постановление
за привличане в качеството на обвиняем от 23.01.2008г. на ВВОП, е привлечен
като обвиняем за това, че на 21.04.2005г. в гр.Русе, като лице от състава на
полицията-командир на отделение в ГООР при Първо РПУ-Русе, при изпълнение на
службата си, в съучастие с Д.К., при поставяне на помощни средства-белезници на Х. . му
нанесъл удари с ръце и крака по тялото и крайниците и го съборил на земята,
вследствие на което му била причинена лека телесна повреда-престъпление по чл.
131, ал. 1, т.2, предл.3, вр. с чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК. Постановлението
е предявено на С. на 23.01.2008г. На 14.02.2008г. е внесен и обвинителен акт
срещу ищеца, който е обвинен в горепосоченото престъпление. От обвинителния акт се установява, че на С.
не е наложена мярка за неотклонение. По делото е приложен препис от решение №
46/09.07.2008г. по нохд № 46/2008 г. по описа на Военен съд-Варна, от който е
видно, че Д.Е.С. е признат за невиновен по повдигнатото от
Военно-окръжна прокуратура-Варна обвинение по чл. 131, ал. 1, т.2, предл.3, вр.
с чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК и е оправдан изцяло. Решението е протестирано
от Военно-окръжна прокуратура-Варна пред Военно-апелативен съд-Варна, който с решение №101/10.10.2008г. по нохд №106/ 2008г. е потвърдил
решение № 46/09.07.2008г. по нохд № 46/2008 г. по описа на Военен съд-Варна. Решението е окончателно и
е влязло в сила на 10.10.2008 г.
По делото са разпитани
свидетелите на ищцовата страна-Н.Д.-бивш началник на ищеца в Първо РПУ-Русе и Г.В.-бивш
колега на ищеца. Свид. Д. установява,
че след инцидента на 21. 04.2005г
забелязал, че ищецът е с много сериозно напрежение, чувствал една несигурност
при извършване на служебните си задължения. Допитвал се допълнително до
колегите си на базата на тази несигурност и напрежение, което имал. Заявява, че
е водил разговори, за да го успокоява,
защото това се отразявало и на екипа, който ръководи. Твърди и че ищеца се
притеснявал, че ако беше признат за виновен ще бъде уволнен. Свид.В. твърди, че
С. бил много притеснен, очаквал да си загуби работата. Често се налагало да
ходи на лекар, тъй като е хипертоник, станал изнервен, започна да се пази,
когато имало по-сложни ситуации, притеснявал се, че ако си загуби работата,
никъде няма да си намери друга. Заявява, че съпругата на ищеца му е споделяла, че е много притеснена за него,
че не е същия човек в къщи. Станал избухлив и раздразнителен. Отношение към
него имало от по-младите служители, които не го познават и той загубил авторитет пред тях.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
От събраните писмени
доказателства по делото се установява, че по така повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т.2, предл.3, вр. с чл.130, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 НК ищецът е оправдан изцяло на 10.10.2008г.
При положение, че ищецът е
оправдан, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.2, ал.1,т.2,пр.1 ЗОДОВ и следва да се ангажира отговорността на държавата.
Отговорността на държавата е безвиновна гаранционно-обезпечителна отговорност и
е за репариране на причинените на ищеца вреди от органите на прокуратурата,
които са в причинна връзка с образуваното срещу ищеца наказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, отговорността на държавата е обективна и не се изисква да са налице
виновни действия от страна на съответното длъжностно лице повдигнало и
поддържало обвинението в извършване на престъпление, за което образуваното срещу ищеца наказателно
производство е прекратено, поради което не следва да се изследва въпросът за
мотива на длъжностните лица повдигнали и поддържали обвинението срещу ищеца.
Налице са предпоставките на чл.2, ал.1, т.2 пр.1 ЗОДОВ и този, който следва да отговаря за
претърпените от ищеца вреди в резултат на воденото срещу него наказателно
производство е Прокуратурата на Република България. Съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди, които се
явяват пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, която причинна връзка
в случая е налице.
Безспорно в резултат на повдигнатото обвинение ищецът е бил притеснен за
оставането си на работа, чувствал се е несигурен, загубил е авторитет пред
колегите си. Същия е бил изнервен и притеснен от воденото наказателно
производство, което неименуемо се е
отразило на професионалният му и личен живот.
От изслушаните по делото свидетели, се установи, че ищецът е с много
сериозно напрежение, чувствал една несигурност при извършване на служебните си
задължения, станал избухлив и раздразнителен, загубил е авторитет пред колегите
си. Гореизложеното мотивира настоящият състав на съда да приеме искът за
основателен.
Относно размера на ищцовата претенция.
Обезщетение се дължи при наличие на причинна
връзка между незаконно обвинение и претърпени вреди. Моралните вреди са
индивидуално определими и е в дисхармония със справедливостта определяне на
обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретни обстоятелства вкл. характер на увреждането, причинител
и др. Такива обстоятелства са и тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, има ли
разгласяване чрез медиите, има ли влошаване на здравословното състояние,
конкретните преживявания на ищеца и др. Съдът в настоящият състав намира, че
претендираното обезщетение е завишено. Незаконно повдигнатото обвинение с оглед
тежестта на престъплението и възможността да бъде уволнен при евентуална
осъдителна присъда, безспорно се е отразило негативно върху психиката на ищеца.
В случая обаче не се установява ищецът да е претърпял съществени терзания,
психически преживявания от воденото срещу него наказателно преследване, да е
уронен неговия престиж в обществото извън службата му, да е преживял по-тежки
страдания от принципното търпение на лишения и неудобства в резултат на
наказателното преследване. Изхождайки от понятието "неимуществени
вреди", в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в
своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за
справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават
основание за присъждане на обезщетение в размер на 10 000.00 лв. Следва да
се отдаде и значение на липсата на мярка за неотклонение, както и краткият срок
на приключване на наказателното производство/по малко от 9 месеца/. Това налага
извод, че сумата от 4 000.00 лв. справедливо ще репарира вредите, които
ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение, тъй като предназначението
на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и
страдания от незаконното наказателно преследване, които са установени по делото.
До този именно размер предявеният иск за неимуществени вреди се явява
основателен и доказан и следва да се
уважи.
По изложените съображения
съдът намира общият размер на обезщетението за основателен и доказан за сумата
от 4000.00 лв. и иска следва да бъде уважен в този размер. Искът в останалата
му част до пълния предявен размер от 10 000.00 лв., следва да се отхвърли
като неоснователен.
Присъдената сума се дължи,
ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска, както е претендирано в
ИМ.
Съгласно разпоредбата на
чл.10, ал.3 ЗОДОВ при частично уважаване на предявения иск ответникът следва да
заплати направените от ищеца разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска. Предвид тази разпоредба и с оглед изхода
на спора Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски в размер на 10.00 лв. и адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска в размер на 240.00 лв. или общо разноски в размер на
250.00 лв.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул."Витоша" № 2, на основание чл.2,
ал.1, т.2 пр.1 ЗОДОВ, вр. с чл. 52 ЗЗД
да заплати на Д.Е.С., ЕГН:********** ***, сумата в размер на 4000.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от
неоснователно повдигнато от Военно-окръжна прокуратура-Варна обвинение по чл.
131, ал. 1, т.2, предл.3, вр. с чл.130, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, ведно със
законната лихва, считано от 13.12.2011
г. до окончателното
изплащане, както и сумата
от 250.00лв.-разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Е.С.,
ЕГН:********** *** срещу Прокуратурата на Република България, гр. София,
бул."Витоша" № 2, за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди за сумата над 4000.00 лв. до 10 000.00 лв., като
неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд –
гр. Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: