Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 31.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 134 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Н.С.Н. ***, депозирана чрез адвокат С.Т.от
Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260119/11.03.2021г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 2158/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
20-0869-003181/13.10.2020г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“
- Шумен, с което на Н.С.Н. на основание
чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева и на основание
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца.
Касаторът релевира твърдения
за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие
с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не е доказано
извършването на вмененото му нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Сочи още, че
визираната разпоредба вменява задължение за водачите да съобразяват поведението
си с останалите движещи се автомобили, но не и с паркираните превозни средства.
Възразява и спрямо наложеното му административно наказание за допуснато
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Счита също, че за това деяние
органът е нарушил принципите за индивидуализация на наказанието, определяйки
размера на глобата и лишаването от право да се управлява МПС в необосновано
завишен размер. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и
на процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни
разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, касаторът не се
явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С.,
която оспорва представената жалба. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество същата се явява частично основателна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С НП №
20-0869-003181/13.10.2020г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор
„ПП“ Шумен, на основание чл. 179, ал. 2,
във вр. с чл. 179, ал. 1 т. 5 от ЗДвП
на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за това, че „предприемайки маневра, създава опасност за
участниците в движението, без да се съобразява с тях, като предизвиква ПТП“,
като е посочено, че виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца за това, че „не спира и не установява
последиците от ПТП“, като е посочено, че виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 273645/12.09.2020г., в който е
отбелязано, че на 12.09.2020г. в 08.45 часа
жалбоподателят управлявал л.а. „Опел Вектра“с рег. № Н 5006 ВК,
собственост на В.Д.на ул. „Добруджа“ до № 9 в посока бул. „Ришки проход“ в
Шумен, като при извършване на маневра за паркиране между паркирали МПС блъска в
задна лява част паркираният лек автомобил „Киа Рио“ с рег.№ ** **** **, с което
става причина за ПТП, като участник в ПТП не остава на място, за да установи
какви са нанесените щети от ПТП.
Жалбоподателят е подписал АУАН без каквито и да било възражения, като не
е депозирал такива и в изискуемия в чл. 44 от ЗАНН срок.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че водачът в хода на
санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи съставения акт и издаденото НП. Съдебният състав счел за безспорно
доказани вменените на водача нарушения, поради което потвърдил оспорения пред
него правораздавателен акт.
Настоящият съдебен
състав споделя, установената от съда фактическа обстановка, както и решаващия
извод на районния съд относно доказаността на приписаните на водача деяния. В
тази връзка, касационният състав не споделя твърдението на касатора, че посочената
като нарушена материално-правна разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП не съдържа
задължение на водача да се съобрази с паркирани превозни средства при
извършване на маневра, а само с движещи се такива. Съгласно нея, водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. В нормата изрично е предвидена маневра, свързана с излизане от ред на
паркирани превозни средства и дължимо поведение по съобразяване с другите
участници в движението, като тяхното изброяване не следва да е бъде прието за
лимитативно, доколкото няма друга разпоредба, уреждаща по-детайлно изискуемите
действия на водач при маневриране. Противно на възложеното му задължение, касаторът
е причинил ПТП с паркирания автомобил „Киа Рио“ с рег.№ ** **** **, като
настъпването му е доказано по категоричен начин. В тази връзка, районният съд
правилно е кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели, в
частност на Р.Т., която е била очевидец на инцидента и е възприела
съприкосновението между двата автомобила, последвано от напускане на
местопроизшествието от страна на касационния жалбоподател. Не са налице
основания изложеното от нея да бъде счетено за нерелевантно, доколкото Т. е
незаинтересована страна и твърденията ѝ следва да бъдат кредитирани с
доверие. Вредоносният резултат е констатиран впоследствие и от служителите на
МВР, установили ожулването по другия автомобил /„Киа Рио“/, причинено от
касатора. Това му поведение действия безспорно представлява нарушение на
задълженията му като участник в движението по пътищата, а именно, че с
поведението си не трябва да причинява имуществени вреди. Нарушението със
съставомерния правен резултат правилно е отнесено към санкционната норма на чл.
179, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП и правилно по тази разпоредба е
ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
От събраните по делото
доказателства се установява също така, че след като е причинил ПТП, касаторът
не е спрял за да установи какви са последиците от произшествието и след като не
е направил това, той е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Твърденията, че водачът не е разбрал за произшествието, съдът намира за
неоснователни, доколкото не се подкрепят от другите доказателства по делото –
свидетелката Т. сочи, че при инцидента се е чул звук и засегнатата паркирана
кола се е помръднала. Независимо от това, водачът Н. не е спрял, за да установи
последиците от инцидента. Безспорно е установено, че по управлявания от
жалбоподателя автомобил също има щети от удара в предна броня в дясно и от
механизма на произшествието става ясно, че водачът е имал добра видимост при
предприетата от него маневра. АНО е издирил относимата санкционна разпоредба –
тази на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, но касационният състав намира, че на
водача необосновано са наложени съответните административни наказания в размер,
надвишаващ минималния.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - Шумен за правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Относно претенцията на ответната
страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство,
образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна
има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на
80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз
основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното касаторът следва
да бъде осъден да заплати в полза на ОДМВР-Шумен разноски по делото в размер на
80 лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260119/11.03.2021г., постановено по ВНАХД № 2158/2020г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.
ОСЪЖДА Н.С.Н.
с ЕГН********** *** да заплати на
ОДМВР-Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила 31.05.2021 г.