РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 11.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на петнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3005 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от ***,
представлявана от ***срещу Л.К.К. ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.50,
ал.2 и чл.
51, ал. 1 и ал.7 от ЗУЕС да бъде прието за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер
на 75,00 лв.,
представляваща неизплатени парични задължения, дължими за ежемесечни такси, от
които: сума в размер на 45.00 лв. за текущи разходи по управление и поддръжка
на ЕС, представляваща сбор от сумата от 6.00лв., от които 3 лева за собственика
и 3 лева за отглежданото от него куче и 3 лева за почистване на входа за
периода месец юли 2019г.- месец ноември 2019г. включително и сумата от
30.00лв., представляващи сбор от месечните такси от 6 лева за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от месец юли 2019г.- месец ноември 2019г. включително.
В обстоятелствената
част на исковата молба се сочи, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 3/2020 г. на ПлРС, по което
има издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжника е възразил. Твърди се,
че ответникът е собственик на недвижим имот в ***. Излага се, че с решение от
14.06.2019г. на ОС на етажните собственици са определени месечни парични вноски
в размер на 6.00лв. на човек за поддържането на общите части на сградата, 3.00
лв. за куче, отглеждано в обект на етажен собственик, както и месечни вноски в
размер на 6.00лв. за фонд „Ремонт и обновяване“. Сочи се, че ответникът
притежва домашен любимец - куче и същото е отглеждано в имота му. Твърди се, че
въпреки отправените покани не е изпълнил задълженията си към ЕС за месеците
юли, август, септември, октомври и ноември 2019г., като за този период
дължимата сума за разходи за управлението и поддържането на общите части на
сградата е 45.00лв., а за фонд „Ремонт и обновяване“ е в размер на 30.00лв.
Излага, че и от декември 2019г. до настоящия момент ответникът е продължил да
не си заплаща дължимите такси. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и
доказан и да му присъди сторените по делото разноски. Сочи, че наведените от
процесуалния представител на ответника възражения относно пороците на взетите
решения са неоснователни, доколкото не
са обжалвани в предвидения в закона срок.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът, чрез назначеният му по делото процесуален представител е
депозирал отговор, с който оспорва предявената искова претенция. Излага, че
искът е допустим, но неоснователен и оспорва същия по основание и размер.
Твърди, че изложените в исковата молба фактически обстоятелства не се подкрепят
от представените писмени доказателства. Оспорва легитимацията на ищеца, като
твърди, че не е доказано за какъв срок е избран за управител на ЕС лицето,
подписало заявлението за иницииране на заповедно производство по ч. гр.д. №
3/2020 г. по описа на ПлРС и исковата молба. Излага, че от представениа по
делото Протокол за ОС на собственици в жилищна сграда в *** от 17.06.2019 г. е
прието решение по т. 1 от дневния ред само за избор на управител и касиер, без
изобщо да е обсъждан въпроса за срока на мандата и да е подлаган на
гласуване. Сочи, че фактически не е
прието решение на ОС за срок, за който е избран управител на ЕС- ищец в
производството, като счита, че е без правно значение фактът, че в издадената от
Община Плевен регистрационната карта на сградата е посочен срок от 2 години,
считано от 17.06.2019 г. Твърди, че ищецът не е доказал влезли ли са в сила и
валидни ли са решенията по т. 3 и т. 4 от дневния ред на на общо събрание на
собствениците от 17.06.2019г. Счита, че
приложените решения от общо събрание от 17.06.2019г. на собствениците в жилищна
сграда в *** не са породили валидни последици, тъй като същите са нищожни
поради съществено противоречие със закона - чл. 17,ал. 1 ,вр. с чл. 17,ал.7 от ЗУЕС и чл. 50,ал.2,т.1 от ЗУЕС. Излага, че правото на глас се формира не според
броя на присъствалите на ОС лица, а съобразно притежаваните идеални части от
общите части на сградата. Твърди, че в протокола от 17.06.2019 г., липсват
данни за идеалните части от общите части на сградата, които присъствалите лица
притежават. Излага, че средствата за фонд „Ремонт и обновяване“ се определят от
ОС в размер съобразно притежаваните от отделните собственици идеални части от
общите части на сградата, а не по равно на всеки собственик, поради което
счита, че порокът на решенията, които са взети е съществен и не е породил действие.
Оспорва дължимостта на сумата от 45 лева, тъй като в процесното решение не е
посочено за какъв срок се отнасят. Сочи, че задължението на ЕС би било
изискуемо, само ако общото събрание на ЕС е взело решение за заплащане на
съответна парична вноска за разходи за управление и поддържане на общи части на
етажната собственост за конкретен период. Счита и, че не дължи такса за фонд
„Ремонт и обновяване“ в размер 30 лева, тъй като решението на ОС на ЕС от
17.06.2019 г. по т. 4 от дневния ред е невалидно поради съществено противоречие
с разпоредбата на чл. 50,ал.2,т.1 от ЗУЕС. Твърди, че на посочената дата не е
проведено ОС на собствениците от етажната собственост и не са взети решения за
вноски към етажната собственост. Сочи и,
че в представените по делото списъците не се сочи за коя етажна собственост се
отнасят-липсва адрес, не се сочат имена на собственици, а само номера на
апартаменти, поради което счита и, че липсва покана за издължаване.
В проведеното по
делото о.с.з. назначеният по делото процесуален представител на ответника моли
съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа
направените възражения в отговора на ИМ. Твърди, че на сочената в протокола на
ОС дата не е провеждано събрание. Счита, че взетите решения на ОС на ЕС.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 3/2020 г. по описа на
ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника 75, 00 лева, представляващи общи
разходи и сума от 25,00 лева – разноски по делото.
От приложената по делото регистрационна карта на
сграда/вход в режим на ЕС, находяща се в *** се установява, че за управител е
вписан ***за срок от две години.
Видно е от представения по делото *** на НК София с район
на действие ПлРС, че ответникът е собственик на апартамент ***
Установява се от представения по делото Протокол от ОС на
собствениците на жилищна сграда, находяща се в *** че: 1. На 14.06.2019 г. е
направен опит да се проведе ОС с дневен ред: избор на домоуправител и касиер;
приемане на правилник за вътрешния ред; определяне на парични вноски за поддръжка и почистване на входа; определяне
на парична вноска за ремонт на входа; обсъждане на ремонта на асансьора и други
въпроси; че поради невъзможност да се събере кворум на входната врата на блока
е покана за отложеното ОС, което е свикано за следващия работен ден -17.06.2019
г.; че на 17.06.2019 г. е в 17.30 часа е
проведено ОС, на което са взети следните решения: за домоуправител е избран ***,
а за касиер ***; че е предложен и приет правилник за вътрешния ред; че за
поддържка на общите части следва да се събират по 3 лева на човек и 3 лева на
куче и по 3 лева на апартамент за почистване; че ще се събират по 6 лева от
собственик за разходи за фонд „Ремонт и обновяване“; събиране на средства за
ремонт на асансьор и почистване на шахтите в мазето.
От приложените по делото списъци на присъстващите
собственици на ЕС на ОС на 14.06.2019 г. и 17.06.2019 г. се установява и кои
лица са присъствали на същото.
Приобщени като
доказателство по делото са и списъци на дължимите суми от живущите в ЕС,
находяща се в *** за процесните месеци, от които се установява, че на ответника
са начислявани суми в размер на 6 лева – за „Фонд ремонт и обновяване“ и сума
от 9 лева – за управление и поддръжка на общите части.
Представен като доказателство по делото е и приетият на
17.06.2019 г. Правилник за вътрешния ред в ЕС, находяща в ***.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението на същата,
изготвена след проверка в счетоводството на ищеца се установява, че: дължимите суми за разходи за управление и
поддръжка на общите части на ЕС, съгласно чл.51 от ЗУЕС и Протокол на ОС на ЕС,
находяща се в *** за *** за процесния период е в размер на 45 лева и включва
ежемесечно по три лева на човек, три лева за куче и три лева за почистване на
апартамент; че дължимите суми за „фонд ремонт и обновяване“ по чл.50 ЗУЕС и
Протокол на ОС на ЕС, находяща се в *** за *** за процесния период е в размер
на 30 лева .
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест
на ищеца е да докаже учредено по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
наличието на ЕС, представяна от избрания
управител на ЕС, собствеността на ответника в нея, наличието на решения на ОС
на ЕС, установяващи ликвидни и изискуеми задължения за плащане на текущи
разходи и разходи за фонд "Ремонт и
обновяване", както и размерът на задълженията на ответника.
В тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението си или всички правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се
спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №3/2020 г., че в
полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Не е спорно по делото, а и от събраните
доказателства безспорно се установява и наличието на етажна собственост, която
съгласно чл.39 ЗС възниква когато в сграда, етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, т.е. с придобиването на обекти в построена
жилищна сграда от минимум двама собственици, възниква етажна собственост.
Страните не спорят, а и се установява
от приобщените по делото доказателства, че ответникът е собственик на
апартамент в сградата ЕС.
Спорно по делото на първо място е дали
избраният управител е легитимиран да представлява ЕС в настоящето производство,
поради факта, че в Протокола от ОС, с което е избран за управител не е вписан
срока, за който е избран същия. Разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗУЕС предвижда,
че управителен съвет (управител) се избира за срок до две години. Съдът като взе предвид, че в закона е посочен
максималният срок, за който може да бъде избран управител, както и, че при
избора си ЕС, находяща се в *** не е ограничила мандата на своя управител с
определен срок приема, че същият е овластен да представлява ЕС за максималния
предвиден в закона, а именно две години. Поради изложеното и възражението на
ответника в тази част се явява неоснователно.
Спорно
между страните е и дали решенията, взети от ОС на 17.06.2019 г. са валидни и
могат да породят правни последици, с оглед твърдението на ответната страна, че
същите са нищожни.
С Р № 654/01.10.2009г. по гр.д.№ 1506/2008г.ІІІ гр.о. е прието, че решенията на
общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица,
които не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за
недействителност по ЗЗД. Уредени са специални правила за вземането на тези
решения и начина на отмяната им, които изключват общите правила за
недействителност на сделките. Прието е, че решенията на общото събрание на
етажната собственост по своята правна природа се доближават до решенията на
общото събрание на търговските дружества и по отношение на тях по аналогия са
относими разясненията, дадени в ТР № 2/2002г. ОСГК на ВКС. Тази практика се
споделя и в Решение №39/19.02.2013г. по гр.д. №657/2012г., I г.о. , където ВКС приема, че „Отликите
между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и многостранните
са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД.
Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и
ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от
нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на
етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението,
извършено по реда за уведомяването за събранието – чл.40, ал.2 ЗУЕС.“ В този
смисъл е и Определение
№472/10.10.2018г. по дело №3504/2018г. на ВКС, IV г.о. С оглед на
изложеното съдът приема, че направеното възражение за нищожност на решението на Общото събрание на ЕС от
17.06.2019г.,
обективирано в един протокол с несъстоялото се на 14.06.2019 г. ОС е неоснователно.
След като така взетите решения не са
оспорвани и са влезли в сила, то съдът приема, че те са породили своето
действие и за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираните
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми.
От приетата и неоспорена от страните ССЕ,
приета от съда като обективно и компетентно дадена се установява, че за
процесния период ответникът не е заплатил сума в размер на 75,00 лева, която е
начислена като дължима сума за ежемесечни такси в сградата ЕС, от които: сума в размер на 45.00 лв. за
текущи разходи по управление и поддръжка на ЕС, представляваща сбор от сумата
от 6.00лв., от които 3 лева за собственика и 3 лева за отглежданото от него
куче и 3 лева за почистване на входа и сумата от 30.00лв., представляващи сбор
от месечните такси от 6 лева за фонд „Ремонт и обновяване“.
Предвид изложеното съдът намира, че към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на подаване
на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422, ал.1 ГПК
за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на процесните
суми, поради което предявения иск следва да бъде уважен.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в размер от 25.00 лв. за заплатена държавна такса, както и сторените в
исковото производство разноски в размер от 470 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните че Л.К.К. ЕГН **********,*** дължи на ***, представлявана от ***, обща сума в размер на 75,00 лв.,
представляваща неизплатени парични задължения, дължими за ежемесечни такси, от
които: сума в размер на 45.00 лв. за текущи разходи по управление и поддръжка
на ЕС, представляващи сбор от сумата от 6.00лв., /от които 3 лева за
собственика и 3 лева за отглежданото от него куче/ и 3 лева за почистване на
входа за периода месец юли 2019г.- месец ноември 2019г. включително и сумата от
30.00лв., представляващи сбор от месечните такси от 6 лева за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от месец юли 2019г.- месец ноември 2019г. включително,
на основание чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.50, ал.2 и чл.
51, ал. 1 и ал.7 от ЗУЕС.
ОСЪЖДА Л.К.К. ЕГН **********,*** заплати на ***, представлявана от ***, сумата
от 25,00 лева, представляващи
сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 3 по описа за 2020 г. на ПлРС, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Л.К.К. ЕГН **********,*** да заплати ***, представлявана от управителя на етажната
собственост А. ***сумата
от 470,00 лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: