№ 4609
гр. София, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110207416 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е НП № 24-4332-008271, издадено от Началник сектор на
СДВР, Отдел Пътна Полиция СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на А. П. П., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на
750 /седемстотин и петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 / три/ месеца.
Недоволна от НП е останала П., която го обжалва в срок. В жалбата не се
спори за допуснатото нарушение, изразяващо се в превишаване на скоростта в
населено място, твърди се само, че причината за това била транспортиране до
болнично заведение на съпруга на жалбоподателката, който страдал от диабет
и на който кръвната захар била паднала. Същата признава, че за да не изпадне
съпругът й в диабетична кома се е наложило да превиши скоростта, за да
стигне по – бързо до болницата. Твърди се, че няма други нарушения на ЗдвП.
Заявява, че ще заплати наложената глоба, моли само да й се отмени
наказанието относно лишаване от правоуправление.
В съдебно заседание жалбоподателката е редовно призован, явява се
лично. Пледира за отмяна на НП, в частта относно лишаване от право да
1
управлява МПС.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 19.03.2024 г. в 19:54 часа, жалбоподателката П. управлявала личния си
лек автомобил марка „БМВ 330Д“, с рег. № ****, по бул. „Владимир Вазов“ с
посока на движение от ул. „Ген. Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“. До
бензиностанция „Теком“ автомобилът се е движил със скорост от 113 км/ч при
ограничение от 50 км/ч, която се зачита като 109 км/ч след като е приспаднат
3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето със система за
видеоконтрол АТСС ARH CAM S1 120ССА7, която към момента на
нарушението била преминала преглед за техническа изправност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: АУАН и НП, ведно със снимковия
материал; удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от
проверка от 11.03.2024г., както и от останалите писмени доказателства, приети
и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно
подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, подробен неин анализ не се
налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на
техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
издаването на оспорения НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.
Нарушението е установено с техническо средство, проверено за
техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото ясно се
вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден режим на
2
работа.
Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се
вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 113 км в
час, а водачът е наказан за скорост от 109 км в час.
В хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че
жалбоподателката П. управлявала личния си лек автомобил марка „БМВ
330Д“, с рег. № ****, по бул. „Владимир Вазов“ с посока на движение от ул.
„Ген. Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“. До бензиностанция „Теком“
автомобилът се е движил със скорост от 113 км/ч при ограничение от 50 км/ч,
която се зачита като 109 км/ч след като е приспаднат 3% толеранс в полза на
водача.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че П. не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – да
съобрази скоростта си на движение с максимално позволената в рамките на
населено място (50 км в час).
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на
скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да
управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на
изрично ограничение.
Не може да оневини нарушителя обстоятелството за наличие на
животоспасяващо откарване на близък роднина до болнично заведение.
Транспортирането би могло да се извърши и с помощта на линейка, която има
специален режим на движение, вкл. и относно скоростта.
Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в
закона.
3
За посоченото нарушение Законът предвижда и налагане на кумулативно
наказание лишаване от право да управлява МПС в размер на 3 месеца, каквото
е наложено на жалбоподателката. Не може да бъде удовлетворено искането й
за отмяната на НП, в тази му част, доколкото както се посочи по – горе
лишаването от право да управлява е кумулативно предвидено от законодателя
и е задължително налагането му заедно с наказанието „глоба“.
Не следва да се приложи и чл. 28 от ЗАНН, доколкото видно от справка
картон на водача, жалбоподателката е санкционирана нееднократно и за други
нарушения на ЗдвП.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-4332-008271, издадено от Началник
сектор на СДВР, Отдел Пътна Полиция СДВР, с който на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
А. П. П., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 750 /седемстотин и петдесет / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 / три/ месеца., като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4