РЕШЕНИЕ
№ 478
гр. Варна, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20223100900168 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от И. Д. Г. срещу „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, гр.София, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в
размер на 80 000,00 (осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, и сума в размер на 7 300 (седем хиляди и триста)
лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди (разходи за лечение по
фактура №********** от 02.05.2019 г.), ведно с дължимата законна лихва върху главниците
считано от датата на предявяване на писмената застрахователна претенция – 17.06.2019 г. до
окончателното им изплащане, като вредите са резултат от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 30.04.2019 г. в с. Припек, общ. Аксаково, обл. Варна, виновно причинено от Г.
П. Д. като водач на МПС – автобус „Мерцедес“ с ДК№ *******, застрахован по риска
"Гражданска отговорност" в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, на основание чл. 432
от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се и сторените в процеса разноски.
В исковата и допълнителната искова молби се твърди, че на 30.04.2019 г. в с. Припек,
общ. Аксаково, обл. Варна, Г. П. Д. като водач на МПС – автобус "Мерцедес" с ДК№
*******, нарушил правилата за движение в следствие на което автобусът се блъснал в
мантинелата и се преобърнал. В резултат на ПТП ищцата, която била пътник в автобуса,
получила множество травматични увреждания – счупване на 6, 7 и 8 десни ребра, както и 10
и 11 леви ребра, което обусловило трайно затруднение в движението на снагата,
комбинирана травма на 7 и 8 гръдни прешлени с увреждане на връзки и костни структури,
фрактура на черепа. Ищцата постъпила в Клиниката по неврохирургия в МБАЛ „Св. Анна"
и останала там до 07.05.2019 г. с диагноза счупване на гръбначен прешлен закрито,
фрактура на черепа. По случая било образувано досъдебно производство по описа на СПП
при ОД на МВР Варна, обективирано в НОХД №4394/19г.по описа на ВРС-13 състав,
приключило с влязло в сила решение, от което е видно че водача на процесното МПС е
признат за виновен за посоченото по горе ПТП. Ищцата направила разходи за лечение, в т.ч.
1
сумата от общо 7300 лв. за медицински изделия. В следствие на получените травматични
увреждания ищцата претърпяла силни болки страдания в един продължителен период от
време, като към настоящия момент не се е възстановила. Ищцата претърпяла и силен
емоционален стрес съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън,
липса на апетит, страх да пътува в превоз ни средства. Ищцата предявила писмена
застрахователна претенция пред ответното дружество с вх. № 8244/17.06.2019г., като към
настоящия момент е бил получен писмен отговор за определяне размер на обезщетение Към
момента на произшествието причинилото вреда МПС имало действащ договор за
застраховка "Гражданска отговорност", сключен с ответното дружество по застрахователна
полица валидна до 25.11.2019 г.
Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е подал отговор и
допълнителен отговор на исковата молба, с които оспорва предявените искове по основание
и размер. Прави искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение. Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на застрахованото МПС автобус „Мерцедес“ с ДК№ *******, както и наличието на
причинно-следствена връзка между катастрофата и претърпяните от ищцата вреди.
Възразява, че е налице съпричиняване от страна на ищцата И. Д. Г. в размер на 80 % като
твърди, че същата е пътувала без поставен обезопасителен колан. Оспорва всички
твърдения по отношение вида, медико-биологичния характер и степента на уврежданията,
твърденията, свързани с продължителността на оздравителния период, както и твърдението,
че оздравителният период не е приключил. Оспорва всички твърдения по отношение на
наличието на претърпян силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични
изживявания, свързани с нарушение на съня, липса на апетит и страх да пътува в превозни
средства. Оспорва размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като счита същия за прекомерно завишен. Оспорва претенциите за имуществени
вреди по основание и по размер. Оспорва твърдението, че посочените разходи са
действително сторени от ищцата, че се намират в причинна връзка с инцидента и че същите
са били необходими. Оспорва предявения иск за заплащане на законна лихва поради
неоснователност на главните искове, както и по отношение на началната дата на забавата.
Поддържа, че началният момент на забавата следва да се определи съгласно чл. 497, ал. 1 от
КЗ като твърди, че ищцата не е представила доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител, поддържа
основателност и доказаност на исковете в предявените размери като сочи, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените
болки и страдания. Моли за уважаване на исковете.
Ответното дружество поддържа неоснователност на исковете, евентуално иска
присъждане на по-малко обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание чл. 432 от ГПК е
функционално обусловена от отговорността на застрахования по задължителната
застраховка „гражданска отговорност“ водач на моторно превозно средство. Отговорността
на водача е за непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от което са
настъпили вреди.
Между страните по делото не е налице спор, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на автобус Мерцедес“ с ДК№ ******* към датата на
настъпване на процесното ПТП – 30.04.2019 г., като отговорността на водача Г. П. Д. е
2
покрита от задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите със
застраховател „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.
По делото е прието като доказателство писмо вх. № 8244 от 17.06.2019 г. до „ЗК Лев
Инс“ АД съдържащо застрахователна претенция от ищцата.
Към доказателствения материал са приобщени НОХД № 2093/2022 г. по описа на
Районен съд – Варна заедно с НДВ № 86/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна и
НОХД № 4394/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
По делото е приета като доказателство фактура № ********** от 02.05.2019 г. и
фискален бон към същата, както и талони за медицински изделия, от които е видно, че
ищцата е заплатила сумата от 7 300,00 лева за закупуване на медицински изделия във връзка
с лечението и.
́
Противоправността на деянието и вината на дееца Г. П. Д. са установени с влязло в
сила Споразумение от 29.06.2022 г. по НОХД № 2093/2022 г. по описа на Варненски
районен съд. Видно от представения по делото протокол № 424/29.06.2022 г. наказателният
съд е одобрил постигнатото споразумение между РП Варна, подс. Г. П. Д., и е приел за
установено по НОХД № 2093/2022 г. по опис на PC Варна, че подсъдимият виновно е
извършил следното деяние, представляващо престъпление по 343, ал.3, пр.4, б."а", пр.2, вр.
ал.1, б."б", пр.2 вр.342, ал.1, пр.3 от НК, за това че на 30.04.2019 г. в с. Припек, общ.
Аксаково, обл. Варна, при управлението на моторно превозно средство – автобус
"Мерцедес" с peг. № ******* – нарушил правилата за движение по ЗДвП – чл.8, ал.1, чл.15.
ал.1, пр.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП – и с това причинил по непредпазливост средни телесни
повреди на повече от едно лице, а именно на пет лица, в т.ч. И. Д. Г., изразяваща се в
счупване на 6, 7 и 8 десни ребра, както и 10 и 11 леви ребра, което обусловило трайно
затруднение в движението на снагата за период от около 3-4 месеца, комбинирана травма на
ниво 7 и 8 гръдни прешлени с увреждане на връзки и костни структури, като всяко едно от
тези увреждания, обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за период,
надхвърлящ 1 месец.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК в настоящото производство е изключена
преценката на доказателства относно елементите от фактическия състав на престъплението,
за което е наложено наказание на виновния водач, и същите следва да се приемат за
установени по висящия спор относно гражданските последици от деянието – извършването
на деянието, неговата противоправност и виновността на водача.
С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания
са поискани и допуснати гласни доказателствени средства и заключения на вещи лица.
От показанията на свидетеля А. С. Г., съпруг на ищцата И. Г., които съдът цени при
условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че преди да настъпи инцидента ищцата е била в
много добро физическо състояние, ходела е на работа, работела е в градината на село,
където живеели. След процесния инцидент два или три дни е била в реанимация.
Последвала операция на гръбначния стълб и десет дни лежала обездвижена в болницата.
След това не била напълно обездвижена, но за да става от леглото, да ходи до тоалет
непрекъснато и трябвала чужда помощ. Не можела да извършва ежедневни дейности и това
́
продължило поне половин година. С времето започнала да се движи, но още била с бастун и
изгърбена. Все още и е трудно да става сама от леглото, не може да вдига тежко, изпитва
́
трудности при изкачване на стълби, качване в кола или автобус, работа в градината. Не
може да ходи на работа, тъй като работела като готвачка и трябва да стои права, което я
затруднява. Изпитва затруднение при всяко едно движение – сядане, ставане, лягане. Според
свидетеля, ищцата преживява всичко това много тежко. Изпитвала паника от превозни
средства, станала избухлива. Не можела да преживее, че вече няма да може да води
пълноценно живота, който е водела преди.
3
От заключението на вещото лице по допуснатата комплексна съдебна автотехническа
и медицинска експертиза, неоспорено от страните и ценено от съда като обективно,
компетентно и изчерпателно, се установява, че в резултат от процесното ПТП на 30.04.2019
год. като пътник в автобус И. Д. Г. е получила следните травматични увреждания: счупване
на черепа в дясна слепоочна кост бе разместване на фрагментите, счупване на телата на 3-ти
и 4-ти гръдни прешлени без разместване, клиновидно счупване на тялото на 7-ми гръден
прешлен с костни фрагментни изпълващи към гръбначномозъчния канал и притискащи
гръбначния мозък, счупване на тялото на 8-ми гръден прешлен с разместване на
фрагментите към гръбначномозъчния канал, счупване на напречните израстъци на 7-ми и 8-
ми гръдни прешлени в дясно, разкъсване на връзки между двата прешлена, счупване на
тялото на 4-ти поясен прешлен под формата на малък костен фрагмент в предно-горната
част, счупване на 6-то, 7-мо и 8-мо десни ребра по линията до гръбначния стълб, счупване на
10-то и 11-то леви ребра по лопатъчна линия, частичен пневмоторакс (навлизане на въздух)
в дясна плеврална кухина с ограничен излив. Счупването на ребра двустранно е обусловило
трайно затруднение в движенията на снагата за период от около 3-4 месеца. Травматичните
увреждания в областта на гръбначния стълб -счупване на тела на прешлени, израстъци и
разкъсване на връзки, обуславят трайно затруднение в движенията на снагата. На 02.05.2019
год. е проведено оперативно лечение – синтеза с метални елементи (педикулна фиксация)
целяща стабилизиране на гръбначен стълб на ниво 5-9 гръдни прешлени. Направените
разходи за медицинските изделия са обусловени от необходимост за адекватно провеждане
на лечението. При проведения клиничен преглед е установено, че затруднението в
движенията на снагата е налице, както сгъване, така и при движенията на ляво и на дясно.
Налице е промяна в походката, която е в причинна връзка с ограниченията на движенията на
гръбначния стълб в гръдния отдел. При продължително ходене и натоварване ищцата е
принудена да ползва помощни средства. Оплаква се от болки при движение. Според
експертизата затрудненията в движението на снагата ще останат завинаги, като с
напредването на възрастта реално е възможно интензитета на болковият синдром и
ограниченията да ескалират. Бъдеща рехабилитация не би се отразила значимо върху
двигателните възможности на тялото. Установено е от вещите лица, че процесният автобус
„Мерцедес" с ДК № *******, не е бил оборудван с обезопасителни колани за пътниците в
салона. Пострадалото лице И. Д. Г. е било без поставен обезопасителен колан към момента
на ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична експертиза,
неоспорено от страните и ценено от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се
установява, че пострадалата И. Д. Г. не страда от психично разстройство в тесния смисъл на
думата – психоза. През първите три дни след претърпяното на 30.04.2019 ПТП е изпаднала в
състояние на реакция на тежък стрес и разстройство в адаптация. За ищцата претърпяното
ПТП е изиграло ролята на остра психотравма, която тя с времето не е могла да
рационализира и да се освободи от болестотворното й въздействие. Възникнало е
психогенно разстройство с тревожно-фобийни симптоми. Острата стресова реакция
обикновено затихва след 24-48 часа и оплакванията са минимални след около три дни. В
конкретния случай при ищцата острата стресова реакция е преминала в разстройство на
адаптацията. Касае се за неадаптивен отговор на тежък или продължителен стрес, т.е.
разстройството на адаптацията пречи на механизмите за справяне и по този начин води до
нарушаване на социалното функциониране. Разстройствата на адаптацията не надхвърлят
шест месеца. В конкретния случай липсват симптоми на посттравматично стресово
разстройство. Реакциите на тежък стрес и разстройства в адаптацията при ищцата са
отзвучали и понастоящем е налице невротично разстройство – специфична (изолирана)
фобия. Невротичното психично разстройство при ищцата е пряк резултат от претърпяното
на 30.04.2019 год. ПТП.
При така установените по делото факти, съдът намира, че е осъществен фактическият
4
състав на отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите по предявен от пострадало лице пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Установено е наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника
и водача на МПС автобус „Мерцедес“ с ДК№ ******* по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на ПТП.
Противоправното поведение на водача на автобуса е безспорно установено с влязлото в сила
споразумение по НОХД № 2093/2022 г. по описа на PC Варна, с което подсъдимият е
признат за виновен за извършеното по непредпазливост престъпно деяние, в резултат от
което е причинена средна телесна повреда на ищцата И. Д. Г.. Вида, обема и интензивността
на претърпените физически и психически болки и страдания в резултат от деликта, са
установени с показанията на свидетеля и приетите по делото заключения на вещите лица.
Установени са вида и размера на извършените от ищцата разходи за лечение и тяхната
причинна връзка с получените телесни увреждания.
Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно
задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът
на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са
травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези
обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази
насока съдебна практика.
В конкретния случай се касае за тежки травматични увреждания на главата –
фрактура на черепни кости, гръдния кош – счупване на ребра, и гръбначния стълб –
счупване на тела на прешлени, израстъци и разкъсване на връзки, причинили първоначално
силни болки, а след проведеното оперативно лечение – трайно затруднение в движенията на
снагата за период 4 до 6 месеца. Затруднението в движенията на снагата е налице и
понастоящем както при сгъване, така и при движенията на ляво и на дясно. Налице е
промяна в походката, болки при движение, необходимост от ползване на помощни средства.
Според експертизата затрудненията в движението на снагата ще останат завинаги, като с
напредването на възрастта реално е възможно интензитета на болковият синдром и
ограниченията да ескалират. В психически план, в резултат от претърпяното на 30.04.2019
год. ПТП, ищцата е преживяла остра стресова реакция преминала в разстройство на
адаптацията като понастоящем е налице невротично психично разстройство – специфична
(изолирана) фобия.
При така установените болки и страдания съобразно критерия за справедливост,
въведен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за адекватен размер на дължимото на
пострадалата обезщетение за неимуществени вреди сумата от 80 000,00 лева, от което
следва, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява изцяло
основателен и ще бъде уважен.
Основателен е и искът за заплащане на обезщетение за нанесени имуществени вреди
в размер на 7 300,00 лева, представляваща стойността на закупените от ищцата на
02.05.2019 г. медицински изделия във връзка с провеждане на лечението и.
́
Възражението на ответника, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата И.
5
Д. Г., тъй като същата е пътувала без поставен обезопасителен колан, е изцяло
неоснователно, доколкото от заключението на приетата по делото КСАТМЕ се установи, че
процесният автобус „Мерцедес" с ДК № *******, не е бил оборудван с обезопасителни
колани за пътниците в салона.
Основателността на исковете за главници обуславя основателност и на акцесорните
претенции за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва до датата на
погасяване на задълженията на застрахователя. Върху обезщетенията за вреди на осн. чл.
429, ал. 3 от КЗ се дължи законна лихва от датата застрахователната претенция, която е
получена на 17.06.2019 г. В случая се претендират лихвите, за плащането на които
застрахованият отговаря пред увреденото лице (чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ), поради което
възражението на ответника с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, че ищцата не е
представила доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ, освен
че остана недоказано, е и неотносимо към предмета на спора.
Отговорност за разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на сторените съдебно-деловодни
разноски, но доказателства за извършени такива и списък по чл. 80 от ГПК не са
представени, поради което не се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 3 492,00 лева и разноски за вещи лица в размер на 1 000,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес гр.София п.к. 1700, р-н Студентски, бул."С.ско шосе" № 67А, да заплати на И. Д. Г. с
ЕГН *********, с. ***, ул. „***“ № *, сумата от 80 000,00 (осемдесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, и
сума в размер на 7 300 (седем хиляди и триста) лева, представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди (разходи за лечение по фактура №********** от 02.05.2019 г.),
ведно с дължимата законна лихва върху присъдените суми считано от датата на предявяване
на писмената застрахователна претенция – 17.06.2019 г. до окончателното им изплащане,
като вредите са резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.04.2019 г. в с.
Припек, общ. Аксаково, обл. Варна, виновно причинено от Г. П. Д. като водач на МПС –
автобус „Мерцедес“ с ДК№ *******, застрахован по риска "Гражданска отговорност на
автомобилистите" в „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес гр.София п.к. 1700, р-н Студентски, бул."С.ско шосе" № 67А, да заплати по сметка на
Варненски окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 4 492,00 лева,
представляваща дължима по делото държавна такса и разноски, съразмерно на уважената
част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6