№ 1240
гр. В., 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110201990 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на В. СТ. В. с ЕГН
********** от гр.В. срещу НП № 22-0819-000019/27.01.2022 год. на Началник група към
ОД МВР В., сектор ПП В..
С жалбата се оспорва издаденото НП, твърди, че същото е издадено от некомпетентен
орган,че е необосновано и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила , при липса на компетентност на наказващия орган,което е
основание за нищожност на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от адв. Н. Г., АК В., която
поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД МВР В., редовно призована не се представлява.Депозирани са
писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното Наказателно постановление № 22-0819-000019/27.01.2022 год. на Началник
група към ОД МВР В., сектор ПП В. на жалбоподателя за извършено нарушение на
чл.140,ал.1 от ЗДвП, на осн.чл.175,ал.3, предл.1 от ЗДвП и е наложено административно
наказание „глоба” в размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца . На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети и 10 точки, затова ,че на 17.05.2021
1
год., около 14,48 часа в гр.В., по бул.“ В. Левски“ до стадион В. управлява лек автомобил
„Рено Клио” с рег. № В7122АТ, собственост на М.Д.К.В.а, като автомобила е със служебно
прекратена регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП. Нарушението е установено с техническо
средство АТСС CORDON M2 № MD1194 и след извършени допълнителни справки в АИС
КАТ-регистрация НП се издава на основание Постановление на РП В. по ЗМ № I-481/2021
год. по описа на сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР В..
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените по
делото писмени доказателства, а именно: преписката по АНП, вкл. АУАН, заповед, както и
изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по ЗМ № I-
481/2021 год. по описа на сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР В., прочетени и приети
от съда по реда на чл.283 от НПК и които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група в Сектор ПП-В.,
оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните
работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях
длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Видно от същата е, че заповедта е
подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед
съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че направените възражения в тази насока са
неоснователни, а НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия
по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В
него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
Видно от текста на чл.140, ал.1 от ЗДВП, че по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията,
2
отчета, спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са
уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
Въпреки изложеното по-горе състава на съда намира, че в материалите по АНП, а и в тези
изискани и приложени служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Както в хода на АНП, така и в
съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително
автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 02.02.2021 г. За да е налице
основание за това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от КЗ, да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за
това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за процесния
автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма
данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по
безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на
собственика за това. Необорени по никакъв начин са обстоятелствата, че възз. не е бил
уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито от
Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП В.. Табелите са били поставени на автомобила.
Предвид горното не може да се приеме, че от субективна страна въз. В. е осъществила
състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била
тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В
този смисъл е и практиката на Адм. съд –В. / Решения по КАНД № 2172/2019 г., КАНД №
2198/2019 г. и други/.
В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е
установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя и е наложил
наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на
нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение
на материалния закон.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън предмета на
настоящата въззивна проверка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
3
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)
в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда,
че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Нормата на чл. 143, ал. 1 от
ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В случая от процесуален представител на ОД на МВР – В., в писмените бележки депозирани
по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането
за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – В. е
направено своевременно, но предвид изхода на спора е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0819-000019/27.01.2022 год. на Началник група към ОД МВР В., сектор
ПП В. , с което на В. СТ. В. с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.140,ал.1 от
ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На осн.
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети и 10 точки.
ОСЪЖДА ОД МВР В. да заплати на В. СТ. В. с ЕГН ********** сумата от 400 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-В. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4