Р Е Ш
Е Н И Е № 260629
В ИМЕТО НА НАРОДА
06.10.2021 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7332 по
описа за 2020 година
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 36-0000646/05.11.2020г.
на Началник Областен отдел
"Автомобилна администрация" гр. Пловдив, с което на „ХРИ СИМ АУТО“
ООД, ЕИК *********, представлявано от Христиан Георгиев Стойчев, ЕГН **********
е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1000 /хиляда/ лева на основание чл. 178а, ал.4, т.1, пр.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да заплати на „ХРИ
СИМ АУТО“ ООД, ЕИК ********* сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ № 36-0000646/05.11.2020г. на
Началник Областен отдел "Автомобилна администрация" гр.
Пловдив, с което на „ХРИ СИМ АУТО“ ООД, ЕИК *********, представлявано от Х.Г.С.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.
178а, ал.4, т.1, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на
чл. 24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Жалбоподателят „ХРИ СИМ АУТО“ ООД, в жалбата и в молба-становище
обжалва издаденото НП като не оспорва вмененото му нарушение, но излага доводи
за маловажност на случая. Прави искане за отмяна на НП. Претендира направени
разноски по делото за адвокатски хонорар. В съдебно заседание не се явява. Не
се явява и редовно призования процесуалния представител – адв.В..
Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща
представител. В писмено становище излага
доводи за отхвърляне на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП като
правилно, обосновано и законосъобразно. При условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната
страна и моли за намаляването му до размера на минимално определения такъв.
Пловдивският районен съд - VІI н.с., като прецени
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 16.10.2020 г. от актосъставителя К.С.К. е съставен АУАН
бланков № 277368/16.10.2020 г. против „Хри Сим Ауто“ ООД, за това, че на 31.10.2019 около 00,01 ч. в гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82,
седалището на РД „АА“ Пловдив, в лицето по чл.16 от Наредба Н-32/16.12.2011 г.
на МТИТС - дружеството-жалбоподател с Разрешение № 1080 за извършване на
периодични прегледи на техническата изправност на ППС , категория ІІІ, извършва
следното нарушение: 1. При настъпили промени в обстоятелствата на 23.10.2019 г.
на документите по чл.18, ал.1, т.10 от Наредба Н-32 на МТИТС към Разрешение №
1080, а именно – копие на сертификат за внедрена в КТП система за управление на
качеството – ISO № TRBA 1000319, лицето по чл.16 от Наредба Н-32 не е
уведомило писмено изпълнителния директор на ИА „АА“ гр.София, чрез ръководителя
на съответното регионално звено до 24:00 часа на 30.10.2019 г. – в 7-дневен срок от извършената промяна.
Отбелязано е в акта, че същият е съставен в РА „АА“ гр.Пловдив след подадено
заявление № 42-03-23-1308/13.10.2020 г.
Актосъставителят квалифицирал деянието като административно
нарушение на чл.24, ал.1 от Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят К.К. поддържа
съставения от него акт. Сочи, че проверката била извършена при подаване на
заявлението за промяна в обстоятелствата, което означавало, че имало промени в
извършените периодични прегледи на уредите за измерване и системата за качество
, т.нар.ИСО. При подаване на заявлението, в системата се отразявало ако имало
пропуснати срокове. Свидетелят допълва, че при промяна в обстоятелствата,
техническият пункт бил длъжен в 7-дневен срок да уведоми изпълнителния директор
на автомобилна администрация, което е било направено от
дружеството-жалбоподател, за което му бил съставен АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и
съответни на събраните по делото писмени доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на
събраните по делото доказателства съдът намира, че с поведението си
дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по
чл. 24, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, доколкото в 7 дневен
срок от промяна в обстоятелствата на документ по чл.18, ал.1, т.10 от същата
Наредба, а именно копие на сертификат за внедрена в контролно техническия пункт
система за управление на качеството, не е била уведомена автомобилната
администрация за това обстоятелство.
Въпреки установеното нарушение, съдът счита, че са налице
съществени основания за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно.
На първо място е налице разминаване в приетите от
актосъставителя и от наказващия орган фактически обстоятелства по извършване на
нарушението от дружеството-жалбоподател. В АУАН е посочено, че задължението на
дружеството за уведомяване в 7-дневен срок на автомобилна администрация е следвало да бъде изпълнено до 24:00 часа на
30.10.2019 г. Неясно защо наказващият орган е приел в своя административен акт,
че този срок е до 24:00 часа на 12.06.2020 г. По този начин се е достигнало до
съществено разминаване в приетата от контролния и наказващия орган фактическа
обстановка по извършване на нарушението, което съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, а именно нарушена е разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.
57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изискват АУАН, съотв. постановлението да съдържа
описание на нарушението, датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата,
при които е извършено. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй
като касае фактическия състав на нарушението и води до съществено нарушаване на
правото на защита на наказаното дружество. Изложеното е основание за отмяна на
НП като незаконосъобразно.
Наред с горното
като самостоятелно основание за отмяна на разглежданото НП е и наличието на
предпоставки конкретното деяние да бъде квалифицирано като маловажно такова по
смисъла на чл.28 от ЗАНН., доколкото в сравнение с обичайните случаи на
нарушения от същия вид, конкретното нарушение се явява с по-ниска степен на
обществена опасност. На първо място по делото не са ангажирани доказателства от
АНО, че дружеството-жалбоподател е наказвано друг път за подобно нарушение или
за каквото и да е друго нарушение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства. По делото липсват и данни посочената разпоредба /чл. 28 от ЗАНН/ вече да е прилагана по отношение на жалбоподателя и същият да е
предупреждаван, че при повторно извършване на същото по вид административно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. На следващо място
следва да се посочи, че макар заявлението за новите обстоятелства да е подадено
с едно значително закъснение, то липсват доказателства това да е довело до
някакви вредни последици. Вярно е, че се касае за нарушение на формално
извършване и не е необходимо такива да са настъпили, но следва да се има
предвид, че дружеството е заявило новото обстоятелство, като е подало
съответното заявление доброволно, макар и със закъснение, но преди органите на
ИА „АА“ да са установили извършеното нарушение и съставили АУАН, т. е.
нарушението е отстранено от самото дружество. Макар принципно значимостта на
обществените отношения, предмет на защита с Наредбата, касаещи техническата
изправност на ППС и безопасността на движението по пътищата да е голяма,
преценката за засягането на тези обществени отношения с конкретното деяние,
води до извода че процесното нарушение само по себе си не е довело до
съществено засягане на обществените отношения регулирани от нарушената правна
норма.
Изложеното налага
извода, че нарушението е със значително по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая са били
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с конкретното деяние не са
засегнати съществено обществените отношения, регулирани с Наредбата и АНО е
следвало да предупреди нарушителя да изпълнява изискванията на същата за в
бъдеще, още повече че предвидената санкция в твърд размер от 1 000 лева се
явява прекомерно тежка с оглед конкретното деяние, като предупреждението според
съда ще изиграе своята превантивна роля по отношение на дееца в достатъчна
степен, за да се въздържа в бъдеще от извършването на други подобни нарушения,
след като и преди това не е извършвал такива.
Предвид горното,
обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид изхода на
делото и при направено своевременно искане от страна на жалбоподателя, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени и сторените по делото разноски. В полза на жалбоподателя следва да се
присъдят сторените по делото разноски в размер от 300 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските в така претендирания размер са
в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и доколкото същият се явява минимален
размер, то възражението на въззиваемата страна за прекомерност се явява
неоснователно.
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивски районен съд – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала:
/А.Ф./