МОТИВИ към Присъда № 15/20.04.2018
г. по НОХД № 200/2018 г.
Съдебното
производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда
обвинителен акт на Районна прокуратура- гр. Несебър от 21.02.2018 г. против подсъдимия Ф.Х.Р., британски
гражданин, роден на *** г., за това, че на 25.06.2017 г., около 15.30 часа, в к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър,
в асансьор, находящ се в централната сграда до рецепцията на хотел „Маджестик“,
извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение
на лице, ненавършило 14- годишната възраст- Е.Б. /ELSA BIRGERSSON/- родена на *** г. в гр. Карлстад, Швеция, шведска
гражданка, изразяващи се в опит да я целуне по главата, опипване на бедрата и
през бельото на слабините, както и в областта на половия й орган- престъпление по чл.149, ал.1, предложение първо, от НК.
Представителят на Районна прокуратура-
гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия.
Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 18 месеца,
което при приложение на чл.58а от НК, следва да бъде намалено на 12 месеца,
като същото да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият, в производство по чл.371,
т.2 от НПК, признава изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови
доказателства за тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното
производство. Изразява съжаление за извършеното.
Защитникът на подсъдимия пледира за
налагане на наказание на неговия подзащитен при условията на чл.58а от НК, като
предлага да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10
месеца и 10 дни, което да бъде изтърпяно ефективно, и от което да бъде
приспаднато времето, през което същия е бил с мярка за неотклонение „Задържане
под стража”.
От страна на пострадалата свидетелка,
чрез нейната майка и законен представител, постъпи електронно писмо, с което
моли да получи „някаква икономическа компенсация” за страданията, които Е.Б. е
преживяла и продължава да преживява, както и за провалената почивка на цялото
семейство. Съдът намери, че така полученото писмо не отговаря на изискванията
на чл. 85, ал.1 от НПК, и като прецени, че отстраняването на нередовностите ще
затрудни и забави наказателния процес, не прие за разглеждане претенцията.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подсъдимият Ф.Х. е със средно образование,
разведен, неосъждан. Същият пристигнал на почивка в Република България на
16.06.2017 г. заедно с приятелката си Лорейн Мидълтон и се настанили в хотел
„Палас”, КК „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас, за периода до 30.06.2017
г. На 25.06.2017 г., следобед, Ф. Робърсон, облечен само със сини шорти и черни
сандали, отишъл пеша до хотел „Маджестик”, КК „Слънчев бряг”. Влязъл в хотела и
след известно време се отправил към детския басейн, който се намирал във
външната част на хотела, и около който започнал да обикаля. По същото време,
около 15.30 часа, 11- годишната св. Е.Б. се намирала с родителите и сестра си
на бара на хотел „Маджестик”. Свидетелката решила да се обади по телефона и
поискала от майка си карта за хотелската им стая. Качила се сама по стълбите от
бара до лобито на хотела и стигнала до асансьорите. В ръцете си държала мобилен
телефон, на който пишела. Когато асансьора пристигнал св. Е.Б. влязла в него и
натиснала копчето за четвърти етаж. където се намирала стаята им. В асансьора била
сама. Преди вратите на асансьора да се затворят в него внезапно се качил Ф.
Робърсон. Последният преди това се огледал внимателно във всички посоки и като
се убедил, че в асансьора ще пътува сам с малолетното дете, влязъл в последния
момент преди да се затворят вратите. След като се затворили вратите подсъдимият,
който св. Е.Б. не познавала, се приближил към нея и на английски език я попитал
дали може да я целуне, на който въпрос свидетелката дала категоричен
отрицателен отговор. Тогава Робърсон бързо се приближил към нея и навеждайки се
се опитал да я целуне по главата Св. Е.Б. уплашено се отдръпнала встрани и
започнала да се пази с ръце. В този момент подсъдимият започнал да я опипва с
ръце по тялото. Повдигнал роклята й и без да я съблича започнал да опипва
бедрата на момичето, както и слабините през бельото. Св. Е.Б. му казала на
английски език да престане и започнала силно да плаче. Въпреки това обаче
подсъдимият продължил да я опипва. Когато асансьора спрял на четвъртия етаж и
вратите се отворили, Робърсон преустановил всякакви действия, отстъпил назад,
вдигнал ръце пред гърдите си и се извинил на английски език. Напуснал асансьора
и тръгнал наляво по коридора на етажа. Силно изплашена и разстроена св. Е.Б.
останала в асансьора и бързо натиснала копчето за първия етаж. При пристигането
на асансьора св.Б. бързо изляза от него и плачейки телефонирала на майка си от
мобилния си телефон. В същото време Робъртсон слизал по стълбите на хотела и
достигайки до първия етаж видял отново свидетелката в момента, в който същата излизала
от асансьора. Виждайки момичето Робъртсон решил да напусне хотела, което и
сторил през аварийния му изход. След разговора с майка си- св.Д.К.Б., последната
пристигнала веднага в лобито на хотела, където Е.Б. й разказала какво се е
случило. Още същият ден св.Д.К.Б. подала сигнал за случилото се с дъщеря й Е.Б.
***.
С протокол за
доброволно предаване по ДП е приобщен запис на
охранителните камери в комплекса за датата 25.06.2017 г., върху който съгласно
заключението от техническата експертиза, не се установява манипулация. Вещото лице е дало
заключение, че са установени кадри на лице от мъжки пол, частично годни за лицево-идентификационно изследване с представен му сравнителен снимков материал на подсъдимия. Експертът е завил, че
не се изключва възможността да е заснето едно и също лице, а именно Ф.Р..
В
досъдебното производство е била назначена и извършена комплексна психолого- психиатрична експертиза, от заключението по която се
установява, че Ф. Робъртсон е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си към инкриминираната дата. Интелекта и личностовото му развитие съответствали
на календарната му възраст и били в рамките на средната
норма.
Изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин от
показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели- св. Е.Б.
и св. Д.К.Б., от събраните и приети по делото писмени доказателства, както и от
самопризнанията на подсъдимия.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
С оглед така приетата за установена по
делото фактическа обстановка, съдът намира, че на
инкриминираната дата подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъпление по чл.149, ал.1, предложение първо от НК, осъществявайки действия с цел да възбуди
полово желание без съвкупление по отношение на малолетната св. Е.Б.. Въпреки
изрично даденото несъгласие от страна на пострадалата свидетелка, подсъдимият е
направил опит да я целуне, след което е предприел действия по опипване на
малолетното момиче по бедрата и слабините в областта на половия й орган, с една
единствена цел- да възбуди полово желание у себе си без съвкупление. От
показанията на св. Е. Бергерсон се установява, че същата е изразила съвсем ясно
и непротиворечиво несъгласието си със случващото се, което се потвърждава и от
последвалата й реакция и поведение. Същата се е опитвала да се предпази с ръце,
разплакала се е и незабавно е уведомила майка си за случилото се. Свидетелката Е.Б.
е родена на *** г. Към датата 25.06.2017 г. същата не е била навършила 14-
годишна възраст.
От субективна страна деянието е
било извършено при форма на вината „пряк умисъл”. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на действията си, както и обстоятелството, че ги
извърши спрямо малолетно дете, искал е и е целял настъпването им въпреки явното
несъгласие на пострадалата. Целта на Ф.Р. е била само да възбуди полово желание
у себе си без съвкупление. Това се установява от самите му действия, както и от
факта, че сам е преустановил действията си, които в нито един момент не са били
насочени към удовлетворяване на полово желание или към съвкупление. Подсъдимият
е бил вменяем към датата на деянието, което се установява от заключението на
комплексната експертиза, цитирано по- горе, и е съзнавал напълно извършеното от
него.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При отмерване размера на предвидената в
чл.149, ал.1 от НК санкция за подсъдимия, съдът съобрази от една страна
степента на обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние, с
оглед предвиденото от законодателя наказание- лишаване от свобода от една до
шест години, и разновидността на формата на вината- “пряк умисъл”. Наред с
това, съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дееца- зрялата
му възраст и направените от него самопризнания, съответстващи на целия събран
по делото доказателствен материал. От друга страна обаче съдебният състав отчете
обстоятелството, че на досъдебното производство подсъдимият не е спомогнал за
разкриване на обективната истина, възползвайки се от правото си да не дава
обяснения, липсата на признание досежно извършеното и неизразяване на
самокритичност към стореното, каквото е било направено едва в съдебната фаза.
Не без значение е и обстоятелството, че видно от приложените към досъдебното
производство документи, в Шотландия е налице криминална история на Р., съгласно
която през 2010 г. същият е бил осъден за няколко пъти за непристойно поведение,
излагайки част от половите си органи на момичета между 11 и 16- годишна възраст
на публично място. Това, дори и да не съставлява осъждане по смисъла на НК,
каквото възражение направи защитата досежно неправилен превод на книжата,
говори за обществената опасност на дееца като личност и склонността му към
извършване на подобен род действия, насочени към малолетни деца.
С оглед гореизложеното и като съобрази
императивната разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, настоящият съдебен състав намери,
че не са налице основание за приложение на чл.55 от НК, като на основание
чл.58а от НК определи на подсъдимия наказание в размер на 15 месеца и 15 дни „Лишаване
от свобода”. С оглед задължението за редуциране с 1/3 се наложи наказание от 10
месеца и 10 дни, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим. От
така наложеното наказание, на основание чл. 59 от НК, следва да бъде
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан.
Съдът намира, че така определеното
наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност
на извършеното от Р. престъпление като деяние, степента на обществена опасност
на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в
максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция,
залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
Веществените доказателства по делото- 1
брой къси шорти, дини на цвят, 1 брой червени шорти, бяла тениска, 3 броя черни
шапки с козирка, 2 чифта сандали, принадлежали на подсъдимия, съдът постанови
да му бъдат върнати.
Накрая съдът се произнесе по въпроса за
направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски, които с
оглед изхода по делото, възложи в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: