Р Е
Ш Е Н
И Е № 48
17.01.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански
състав
на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2068 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от В.М.Т. с ЕГН:********** ***, против ЗАД „ОЗК –
Застраховане”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.„Света София” №7,
ет.5, представляван от изпълнителните директори А.П. Л. и Р. К. Д., иск с правно основание чл.498 ал.3
от Кодекса за застраховането /КЗ/.
В исковата
молба се твърди, че на 11.10.2017г. около 19,20ч. на пътя от с.Узунджово към
гр.Хасково товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ“ с рег.№******* поради
движение с несъобразена скорост с релефа на местността, с характера и
интензитета на движение и с конкретните условия на видимост, ударил движещото
се по пътното платно пред него ППС /каруца/, теглена от животинска тяга /кон/,
управляван от Р.И.Г., реализирайки ПТП, вследствие на което 9-годишния К.Т.,
който бил пътник в каруцата, получил телесни увреждания. След произшествието
детето било откарано в „МБАЛ-Хасково“ АД по спешност, като било установено, че
е получило контузия и болки в главата, хематом с големината на орех в областта
на тила, контузия и болки в дясно коляно. Поради тежестта на получените
увреждания детето претърпяло болки и страдания, затруднили самостоятелното му
обслужване, което наложило близките му постоянно да са около него и да му
помагат в ежедневните битови и хигиенни нужди. В резултат на преживяното ПТП
здравословното състояние на детето се влошило, което дало отражение на
психиката му. Детето станало неспокойно, нощем се изпускало по малка нужда,
присънвали му се сънища от преживяното, получавал пристъпи с треперене на
тялото. Впоследствие детето отново било хоспитализирано на 23.01.2018г. заради
пристъпи, които продължавали по 4-5 минути, а честотата им била 3-4 пъти
седмично, като за пръв път се проявили вследствие настъпването на процесното
ПТП. Вследствие на преживения стрес, получените увреждания и предписаните
медикаменти К. наддал 13кг. за три месеца. В резултат на лечението било
установено, че пристъпите на детето наподобяват епилептични, характеризират се
със състояние на транс и се получават вследствие на тежки стресови ситуации,
каквато представлявало настоящото ПТП. От констативния протокол за ПТП от
11.10.2017г. било видно, че виновният за процесното ПТП водач попада в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вреди се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество с
полица, валидна от 06.10.2017г. до 05.10.2018г. Предвид гореизложеното се иска
постановяване на решение, с което да
бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 5000лв., иск предявен като частичен от пълния размер от
10000лв., за претърпените неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 11.10.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва иска изцяло по основание и размер. Прави
възражение за съпричиняване. Оспорва възникването на всички неимуществени
вреди, оспорва и размера на претендираното обезщетение. Твърди, че ППС-то не е
регистрирано и не е било оборудвано с всички необходими сигнализации, поради
което вина за произшествието има неговия водач, както и пътниците му, които не
са били със светлоотразителни жилетки.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК не е депозиран такъв от Р.И.Г.,
конституиран в качеството на трето лице помагач на страната на ответника на
основание чл.219 от ГПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено от фактическа страна следното :
На 11.10.2017г. около 19,20ч. на пътя от
с.Узунджово към гр.Хасково товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ” с рег.№*******, поради
движение с несъобразена скорост с релефа на местността, с характера и
интензитета на движение и с конкретните условия на видимост, ударил движещото
се по пътното платно пред него ППС /каруца/, теглено от животинска тяга /кон/, управлявано от Р.И.Г., реализирайки ПТП, вследствие на което
9-годишният К.Т., който бил пътник в каруцата, получил телесни увреждания. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №94/11.10.2017г. по описа на ОДМВР-Хасково. По случая било образувано ДП №1062/2017г.
по описа на РУ на МВР-Хасково. След произшествието детето било откарано в
„МБАЛ-Хасково” АД по спешност, като било установено наличието на контузии и болки. Според
Амбулаторен лист №1551 от 13.11.2017г. от преглед при д-р Ж. и Амбулаторен лист
№654 от 13.11.2017г от преглед при д-р М., в резултат на преживяното ПТП,
здравословното състояние на К.Т. впоследствие се влошило, което дало и отражение
на психиката му. К. се оплаквал от понижено настроение, тревожност, нарушения в
съня и вниманието. На 23.01.2018г. К. постъпил в Клиника по педиатрия и
генетични болести към УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – гр.Пловдив заради изява на пристъпи. По делото е предоставено Удостоверение за
раждане от ***г, издадено въз основа на Акт за раждане № 0342/26.02.2008г.,
съставен в гр.Стара Загора, според което В.М.Т. с ЕГН:********** е майка на К.В.Т.
ЕГН:**********.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№94/11.10.2017г., по описа на ОДМВР-Хасково и от справка, направена към дата 11.10.2017г., става ясно,
че МПС с рег.№******* има застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД с полица №BG/23/117002630384,
валидна от 06.10.2017г. до
05.10.2018г. Според Констативния протокол за ПТП с пострадали №94 от
11.10.2017г., били съставени два броя АУАН, съответно на водача на ППС-то с
животинска тяга Р.И.Г. АУАН №009116, на основание чл.106 ал.2 и чл.71 ал.1 от ЗДвП, както и на водача на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ” Х.И.Н.
АУАН №009115, на основание чл.20 ал.2 от ЗДвП. От издаденото на 28.11.2018г.
удостоверение от Община Хасково се установява, че Р.И.Г. ЕГН:********** ***,
има регистрирана конска каруца с рег.№***** в регистъра на Община Хасково от
26.09.2009г.
От
показанията на разпитания по делото свидетел Х.И.Н. се установява, че е
управлявал автомобила на 11.10.2017г. около 19,30ч., когато каруца без никакви
знаци или светлини се оказала на средата на пътя. Св.Н. реагира, за да я
избегне, тя била на средата на пътя, било тъмно и каруцата била спряла.
Свидетелят твърди, че се опитал да я избегне и натиснал спирачки, но била
близо, направил десен завой и бронята и левия му фар били счупени. Усетил, че
се ударил и слезнал от автомобила. В момента преди да ги удари видял две деца,
изправени в каруцата. Свидетелят твърди, че както карал на къси светлини първо
се разминал с две коли и веднага след това пред него била каруцата, която се
движела в неговата посока. Освен двете деца в каруцата имало още двама
възрастни и две деца, които видял впоследствие. Според свидетеля, каруцата
нямала светлоотразителни знаци, нито хората имали жилетки, нито децата имали
някакви характерни знаци.
В
своите показания св.А. Б. И. заявява, че живее на съпружески начала с ищцата, а
пострадалото дете К. му е син. Свидетелят твърди, че идвали от с.Узунджово по
работа и се връщали с коня и каруцата с К., другият му син М. и на Р. двамата
внуци. Р. управлявал каруцата, като си вървели по правилния път, двете гуми на
черния път и двете гуми на асфалта. Изведнъж отзад дошла кола, която била доста
далече, а неговите синове светели със запалките. По едно време детето казало,
че ще ги блъсне и св.И. докато се обърне се чул удар и всички се пръснали.
Времето не било много тъмно, тъкмо се стъмнявало, не било светло. Твърди, че
когато видели К., той бил припаднал. И до сега имал припадъци и бил стресиран. Два
пъти лежали в болница в Пловдив. К. имал синини по тялото и подуто на главата,
отзад на тила, целият бил посинен и припаднал. И след катастрофата имал
припадъци. След катастрофата бил много притеснен, викал, крещял и припадал.
Пиел хапчета, карали го в Пловдив на психолог и му предписали хапчета, но не му
се отразявали, качил много килограми след катастрофата. Свидетелят твърди, че
никой не носел жилетка по време на катастрофата, имали запалка, а каруцата
отзад имала два светлоотразителни стопа. Твърди, че коня се движел в лек тръст,
не били скачали от каруцата. Също така твърди, че избягали наляво.
По
искане на страните съдът назначи и изслуша по делото съдебна автотехническа
експертиза, съдебно-психологична експертиза и и съдебномедицинска експертиза,
чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени.
В
заключението на автотехническата експертиза се описва механизма на станалото
ПТП на 11.10.2017г. Според експертизата, МПС-то
се е движило със скорост 71,7км/ч при опасна зона на спиране
70,04м. и при осветеност на фаровете на
къси светлини 50м. Вещото лице сочи, че опасната зона за спиране е по-голяма от
разстоянието на осветеност на фаровете на автомобила, като при възприемане на опасността
за движение /наличие на неосветено препятствие пред автомобила/ водачът няма
техническа възможност да спре и да предотврати удара в обекта, създаващ
опасността. В тази връзка вещото лице твърди, че действията на водача на
автомобила са допринесли за настъпването на произшествието. При запознаване с
материалите по досъдебното производство вещото лице установява, че процесното
ППС с животинска тяга не се е движило съгласно изискванията на чл.15 от ЗДвП
във възможно най-дясното платно /локално или банкет при наличие на такъв/. Въз
основа на протокола за оглед на местопроизшествието и акта за установяване на
административно нарушение вещото лице достига до извод, че ППС с животинска
тяга не е отговаряло на изискванията за движение по съответния клас път и на
изискванията за светлоотразителни светлини. Експертизата сочи, че ПТП-то е
настъпило в тъмната част на денонощието, като няма данни лицата в каруцата да
са били облечени в светлоотразителни жилетки. Ако каруцата е имала изискуемите
по ЗДвП светлини, водачът на МПС е можел да я забележи на разстояние над 100м.,
което е по-голямо от зоната за спиране /70,04м./, от което вещото лице прави
извод, че би имал техническа възможност да възприеме каруцата, да спре и да не
допусне възникването на пътен инцидент.
В
заключението на съдебномедицинската експертиза се сочи, че при станалото ПТП
сина на ищцата е паднал на земята, при което е получил контузия в областта на
гърдите, хематом на тилната част на главата и контузия на десния крак.
Впоследствие неколкократно е изпадал в безсъзнателно състояние, падайка назад,
гледайки нагоре, треперене на тялото и крайниците и изпускане на тазови
резервоари. Понякога това било придружено от излизане на пяна от устата. По
отношение на травмите на гърдите, хематома на главата и контузията на десния
крак на медицинската експертиза не са представени документи за медицинско
проследяване, но вещото лице дава средно статистическата норма за всяка една от
тези травми – възстановителен период до 14 дни. Медицинската експертиза сочи,
че описаните пристъпи се приемат като конверзионни, поради липсата на
епилептиформена активност при двукратно проведените ЕЕГ-та. Според вещото лице,
те ще отзвучат след провеждане на продължителна терапия с психолог. Прогнозите
за пълното възстановяване на К. по отношение на случващите се конверзионни
припадъци изискват продължително приемане по схема на посочения от
съдебномедицинската експертиза медикамент и провеждане на психотерапия. От
физическите травми, получени при ПТП-то, К. е напълно излекуван, според
експерта, но все още не е настъпило пълно излекуване от посттравматичния стрес.
Водачът на каруцата Р.И.Г. след ПТП-то е тестван с дрегер за алкохол, който
показал 0,24промила наличие в кръвта /тези констатации вещото лице прави въз
основа на записаното в констативния протокол от 11.10.2017г./.
В
своето заключение съдебно-психологичната експертиза също сочи, че настъпилото
на 11.10.2017г. ПТП се е отразило негативно върху психичното състояние на К.,
застрашило е здравето и живота му, причинило е продължително време физически
болки, формирало е отпадналост, подтиснатост, напрегнатост, тревожност, недоверие
и повишена бдителност. Според вещото лице, налице е посттравматичен стрес. К.
бил с повишено ниво на междуличностна тревожност в резултат на неприятни
емоционални преживявания, които се отразили негативно върху психиката на личността
и водели до психодискомфорт. Според експертизата, епилептичните припадъци на
детето не могат да бъдат напълно излекувани на този етап. За подобряване на
психичното му здраве било необходимо да се отработи емоционалната травма от
преживяното при ПТП-то чрез психотерапия. С оглед възрастта на К., липсата на
социален опит и работа със специалисти емоционалната травма от катастрофата не
е отработена и съществува вероятност при попадане в ситуация, близка до тази с
ПТП отново да се активират преживяванията и страховете на детето, което ще
доведе до трайни негативни изменения и последствия за него. Вещото лице сочи,
че припадъците са трайно увреждане и утежняват още повече психичното състояние
на детето.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно допустимостта и основателността на
предявения иск :
Съгласно разпоредбата
на чл.498 от КЗ, установяваща като абсолютна положителна процесуална
предпоставка на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие
срещу застраховател отправянето първо към застрахователя на писмена
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Само в случай, че
застрахователят не плати в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение, или
пострадалият не е съгласен с размера на заплатеното може да предяви претенцията
си пред съда. В настоящия случай по несъмнен начин се установи, че ищцата е
предявила писмена претенция за заплащане на обезщетение пред застрахователя,
като няма данни да й е изплатено търсеното обезщетение. Ето защо, съдът намира
предявения иск за допустим, а разгледан по същество и за частично основателен.
Според настоящия
съдебен състав са осъществени законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника-застраховател. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение с деликвента по застраховка „Гражданска
отговорност” към момента на настъпването на ПТП. Действително в процесния
случай няма постановена и влязла в сила присъда, с която виновният за
процесното ПТП водач да е осъден и от която, съгласно чл.300 от ГПК, настоящия
съд е обвързан относно извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, т.е. за всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност. Трайна и непротиворечива е съдебната практика по
въпроса, че тези елементи следва да бъдат установявани и доказвани в настоящото
производство. Съдът счита, че по делото се установява наличието на всички
предпоставки на деликтната отговорност на деликвента : противоправно поведение,
вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, вкл.вина. Противоправното
поведение на водача на МПС-то е свързано с несъобразяване с правилата на
движение от страна на същия, което е довело до ПТП, а от там до причиняване на
неимуществени вреди – болки, страдания и притеснения на малолетното дете на ищцата,
като деянието е причинено виновно. Данни за виновното поведение на водача на
МПС се намират, както в Констативния протокол за ПТП, така и в депозираното
заключение от назначената по делото съдебна автотехническа експертиза. Вещото
лице категорично сочи в своето заключение, че МПС-то
се е движило със скорост 71,7км/ч при опасна зона на спиране
70,04м. и при осветеност на фаровете на
къси светлини 50м. Ето защо, вещото лице достига до извод, че опасната зона за
спиране е по-голяма от разстоянието на осветеност на фаровете на автомобила,
като при възприемане на опасността за движение /наличие на неосветено
препятствие пред автомобила/ водачът няма техническа възможност да спре и да
предотврати удара в обекта, създаващ опасността. В тази връзка съдът напълно
кредитира становището на вещото лице, че действията на водача на автомобила са
допринесли за настъпването на произшествието. Несъмнено, в случая водача на МПС
е следвало да съобрази скоростта на движение с конкретната пътна и
метеорологична обстановка, а именно произшествието е станало в тъмната част на
денонощието – 19,30ч. през месец октомври, поради което скоростта на движение
на автомобила е следвало да бъде дори под разрешената за този участък от пътя.
По безспорен начин
се установява наличието на вреди вследствие настъпилото ПТП, като в тази насока
са представените амбулаторни листове от извършени прегледи на малолетното дете
на ищцата, изследвания, рецепта с изписани медикаменти, епикриза от болничното
заведение, където е приеман за лечение впоследствие. Данни за наличието на
увреждане на здравето на К. се съдържат не само в писмените доказателства по
делото, но и в депозираните експертни заключения. По безспорен начин се установи,
че освен травмите на гърдите, хематома на главата и контузията на десния крак,
за които съдебномедицинската експертиза дава възстановителен период до 14 дни,
детето има и усложнения на здравето от посттравматичен стрес, вследствие на
което получава припадъци. От депозираната съдебно-психологична експертиза се
установява, че освен физическите болки, които детето е чувствало след
инцидента, у него се е формирало чувство на отпадналост, подтиснатост,
напрегнатост, тревожност, недоверие и повишена бдителност. Всички тези
последици от ПТП-то, както и припадъците съдебно-психологичната експертиза
счита, че не могат да бъдат напълно излекувани на този етап. За подобряване на
психичното му здраве вещото лице препоръчва да се отработи емоционалната травма
от преживяното при ПТП-то чрез психотерапия. Предвид гореизложените съображения
съдът намира, че вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно
установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства, подкрепени от
експертните заключения, депозирани от съответните експерти. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС №4/23.12.1968г., понятието
„справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелства, при които е
станало, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и
др. Преценявайки събраните по делото доказателства, от които се установи, че на
малолетното дете на ищцата са причинени травми, разкъсно–контузни рани,
прегледан е в спешно отделение и е изписан за домашно лечение, но скоро след
събитието се е наложило постъпване в болница, тъй като вследствие на преживения
стрес от внезапно настъпилото събитие се е стигнало до увреждане и на психичното
здраве на К., т.е. посттравматичен стрес. Доколкото обаче в случая съдът намира
за основателно възражението на ответника за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата следва да се редуцира размера на
дължимото обезщетение. По категоричен начин от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от депозираното експертно заключение се установи,
че каруцата, в която се е возило детето не е била снабдена с необходимите
светлоотразителни знаци. В своето заключение автоексперта е категоричен, че при
наличието на такива знаци в задната част на ППС-то водачът на автомобила е щял
да има възможност да я възприеме много по-рано, което сочи пък на извод, че е
имало възможност да бъде избегнат удара. Самият факт, че ищцата е допуснала
малолетното й дете да се вози на подобно необезопасено превозно средство в
тъмната част на денонощието сочи на извод за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат. По делото в качеството на свидетел съдът разпита
определящия се за биологичен баща на детето Асен И., който заяви, че е бил
заедно със сина си в каруцата и също така потвърди, че не са носели
светлоотразителни жилетки. При тези данни по делото съдът намира, че родителите
на малолетното дете, пострадало при пътния инцидент несъмнено са допринесли за
настъпване на вредоносния резултат, като не са взели всички необходими и
възможни мерки за осигуряване безопасността на сина си и са допуснали
малолетното дете да се вози в необезопасено и необозначено с необходимите
светлоотразители ППС с животинска тяга по натоварен откъм движение на МПС-та
път в тъмната част на денонощието. Със своето поведение третото лице помагач,
което е управлявало ППС с животинска тяга /каруцата/, също е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат. По категоричен начин се установи освен, че
каруцата е нямала необходимите светлоотразителни знаци, същата не се е движила
в най-дясната част на пътното платно, което също е допринесло за настъпване на
ПТП-то. На третото лице помагач е съставен АУАН на основание чл.106 ал.2 от ЗДвП, а именно че през тъмната част на денонощието водачите на ППС с животинска
тяга следва да носят светлоотразителни жилетки. По категоричен начин от данните
по делото става ясно, че нито малолетното дете на ищцата, нито някой друг от
пътниците, включително и водачът на каруцата не са били облечени със светлоотразителна
жилетка. Съгласно протокола за оглед на местопроизшествие /ДП №1602/2017г. по
описа на РУ-МВР–Хасково/ от 11.10.2017г. и АУАН №009116/11.10.2017г. било
констатирано, че въпросното ППС с животинска тяга не отговаря на изискванията
за движение на ППС с животинска тяга по съответния клас път, в т.ч. и на
изискванията за светлоотразителни светлини. В тази връзка са и направените от
съдебната автотехническа експертиза изводи, че ако каруцата е имала изискуемите
по ЗДвП светлини, водачът на МПС е можел да я забележи от по-голяма дистанция и
да се предотврати настъпването на ПТП.
С оглед гореизложените съображения съдът
намира, че общия справедлив размер на обезщетението за претърпените от малолетното
дете на ищцата неимуществени вреди възлиза на сумата от 2500лв., като приема
наличието на 50% съпричиняване от нейна страна.
При тези данни по
делото съдът счита, че предявения иск следва да се уважи до размера на 2500лв.,
а в останалата част до пълния предявен размер от 5000лв. следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Доколкото ищцата е
освободена от заплащането на такси и разноски по делото, а няма данни да е
направила такива и за заплащане на адвокатско възнаграждение не следва да й се
присъждат такива. С оглед депозирания по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищцата и адв.В. И., съдът счита, че следва да бъде
осъден ответника да заплати половината от размера на полагащото се адвокатско
възнаграждение, с оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Ето
защо, следва да бъде осъден ответника да заплати на адв.В. И. по смисъла на чл.36
ал.2 вр.чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ адвокатско възнаграждение в размер
на 405лв. Следва на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът да бъде осъден да
заплати на РС-Хасково държавна такса в размер на 100лв. и разноски за вещи лица
в размер на 343лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.„Света София” №7,
ет.5, представляван от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на В.М.Т. с ЕГН:********** ***, сумата от 2500лв. – главница, представляваща
обезщетение за причинени в резултат на възникнало на 11.10.2017г. ПТП неимуществени вреди на
малолетното дете на ищцата К.В.Т. с ЕГН:**********, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 24.08.2018г. до окончателното
изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 5000лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.„Света София” №7,
ет.5, представляван от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати на адв.В. Ф. И. на
основание чл.38 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 405лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Възраждане“, ул.„Света София” №7,
ет.5, представляван от изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., да заплати по сметка на
РС-Хасково държавна такса в размер
на 100лв. и разноски за вещи лица в размер на 343лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.