Р Е Ш Е Н И Е
№............
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II- б
въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в. гр. дело №
13607 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
20198006 от 14.09.2020 г. по гр.д. № 55783/2019 г. по описа на СРС, ГО, 40
състав са отхвърлени предявените от „Д.з.” АД срещу З. „О.З.” АД искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
223,47 лева – остатък от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение, дължимо за ПТП, настъпило на 18.01.2017 г. в гр. Рудозем между
л.а. „Нисан Навара” с рег. № ********и л.а. „Мицубиши Паджеро” с рег. № ********,
за което при ищеца е образувана преписка по щета № *********, и на сумата от
55,38 лева – мораторна лихва върху главницата, считано от изтичането на
тридесет дни от датата на получаване на поканата за доброволно плащане от
ответното дружество до датата на исковата молба – 01.10.2019 г. С решението
ищецът „Д.З.” АД е осъдено да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на З. „О.З.”
сумата от 315 лева – разноски по делото.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
с доводи за неправилност на същото. Не се споделя изводът на първия съд за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от водача на МПС, застраховано
при ищеца, още повече пък при равни квоти. Твърди се, че доказателствата по
делото безпротиворечиво сочат, че единственият виновен за настъпване на ПТП участник
е водачът на л.а. „Нисан Навара”, тъй като същият не е имал никаква зрителна
или каквато и да е било друга обща траектория на движение с л.а. „Мицубиши
Паджеро”. Твърди се, че водачът на л.а. „Мицубиши Паджеро” не е бил нито в
паркирано състояние, нито в престой, а е отбил за да слезе пътник от
автомобила. Сочи се, че липсват изрични доказателства, че л.а. „Мицубиши
Паджеро” е спряло на кръстовището, на което е реализирано ПТП. Твърди се, че
доколкото ответникът е осъществил извънсъдебно частично плащане, при което не е
възразил за наличието на съпричиняване, то се счита, че е приел фактическата
обстановка за безспорна и спорът е за размер на вредата като материални щети по
МПС, а не за механизма на ПТП. С тези доводи заявява искане решението да бъде
отменено, а предявените искове изцяло уважени. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от страна на въззиваемия З. „О.З.”.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество решението на СРС е правилно.
По арг.
от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на
застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на
увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в
случаите, когато последният има сключена застраховка "Гражданска
отговорност" - срещу застрахователя по същата. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя
е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото
лице застрахователен договор по имуществена застраховка, действащ към датата на
застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо
покрит риск, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка
на обезщетение за причинените вреди и сключен договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество.
С доклада по
делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за настъпило на 18.01.2017 г. около 15.35 часа в гр. Рудозем,
на ул. „Г. Бенковски“ ПТП между лек автомобил „Нисан Навара“ с рег. № ********и
лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ********; че към датата на настъпване
на ПТП собственикът на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ******** е
имал сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ с ищцовото
дружество, а отговорността на водача на лек автомобил „Нисан Навара“ с рег. № ********е
била застрахована при ответното дружество по силата на сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; че ищецът е изплатил на
застрахованото лице застрахователно обезщетение за претърпените следствие на
ПТП имуществени вреди в размер на 461,93 лев, както и че ответникът е
възстановил на ищеца част от изплатеното застрахователно обезщетение в размер
на 238,46 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Спорният въпрос по делото е за механизма на ПТП и приетото от първата
инстанция съпричиняване. Във връзка с направените оплаквания във въззивната
жалба пред първоинстанционния съд са събрани следните доказателства:
Двустранен констативен протокол от 18.01.2017 г., видно от който лек
автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ******** е отразен с буква А на скица за
ПТП, а лек автомобил „Нисан Навара“, с рег. № ********е отразен с буква Б. В
протокола е отразено, че лек автомобил А, тоест, застрахованият при ищеца е бил
в паркирано/спряло състояние, а от самата скица е видно, че лек автомобил А е
отразен намиращ се с половината си дължина в кръстовището.
По делото е депозирано заключение от вещо лице, съгласно което няма
приложени доказателства, от които да е видно каква е била знаковата и светлинна
сигнализация и пътната маркировка към датата на настъпване на ПТП. Съгласно
скицата, изготвена от двамата водачи в Двустранния констативен протокол,
водачът на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ******** се е намирал в
спряло състояние в района на кръстовището. Водачът на лек автомобил „Нисан
Навара“, с рег. № ********се движил по ул. „Георги Бенковски“ и на кръстовището
с ул. „Стефан Стамболов“, поради хлъзгава настилка, водачът губи контрол над
управление на превозното средство и реализира ПТП със спрелия, с цел качване на
пътник, лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ********. Видимите щети по
превозните средства, отразени в протокола от ПТП са: за лек автомобил „Мицубиши
Паджеро“, с рег. № ******** – десен стоп и задна броня; за лек автомобил „Нисан
Навара“, с рег. № ********– преден ляв калник. При изслушването по чл. 200, ал.
2 от ГПК вещото лице поддържа заключението, като заявява, че лек автомобил
„Мицубиши Паджеро“ е спрял вътре в самото кръстовище. Настоящата инстанция
кредитира заключението на вещото лице и заявеното от него в открито съдебно
заседание, доколкото същото е изготвено от компетентно вещо лице, след
запознаване с относимия доказателствен материал и е отговорило на поставените
задачи.
По делото са разпитани по делегация свидетелите М.А.М. и С.З.Б..
В разпита си св. М. заявява, че е участвал в ПТП на 18.01.2017 г. в гр.
Рудозем. Времето е било студено и имало поледица, бил спрял след кръстовище без наименование. Обърнал се да види дали
идва дъщеря му, която трябвало да вземе от детска градина и в този момент
видял, че от пресечката, която е към неговия автомобил „Мицубиши Паджеро“ се
пързаля друг автомобил, който леко се завъртял, усукал се и го ударил. Сочи, че
двустранния протокол за ПТП бил съставен в присъствие на служители на РУ.
В разпита си св. Б. заявява, че
когато е тръгнал на „шейна“ виждал автомобила застрахован при ищеца и се
мъчил да го заобиколи, но не е имало място.
Съдът кредитира разпита на двамата свидетели, с изключение на заявеното
от св. М., че бил спрял след процесното кръстовище, доколкото същото
противоречи на останалия по делото събран доказателствен материал двустранен
протокол от ПТП и АТЕ, както и показанията на св. Б..
При така установеното от фактическа страна настоящата инстанция споделя
извода на първия съд, че в случая е налице съпричиняване на процесното ПТП от
страна на водача на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ********, тъй
като същият е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, като същото
следва да се приеме в размер на 50 %. В тази връзка неоснователно се намира
оплакването на ищеца, че доколкото
ответникът е осъществил извънсъдебно частично плащане, при което не е възразил
за наличието на съпричиняване, то се счита, че е приел фактическата обстановка
за безспорна и спорът е за размер на вредата като материални щети по МПС, а не
за механизма на ПТП. Видно от доказателствата по делото, ответникът е заплатил
извънсъдебно сумата от 223,47 лева – половината от претендираната от ищеца
сума, а от друга страна възражение за съпричиняване е направено своевремнно с
отговора на исковата молба.
Не
кореспондира с доказателствения материал посоченото във въззивната жалба, че
МПС, застраховано при водача се е намирало извън кръстовището, както и че не е
било в паркирано състояние или престой. Точно обратната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства, а именно застрахованото при
ищеца МПС е било спряно вътре в самото кръстовище, което се подкрепя от
протокол за ПТП, АТЕ, показанията на св. Б. и от установените щети по
автомобилите. Доколкото лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, в нарушение на
разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е спрял в проценосното кръстовище,
за да изчака св. М. своята дъщеря, то това се е оказало и обстоятелство, което
е способствало за настъпване на ПТП, доколкото водачът на лек автомобил „Нисан
Навара“ не е могъл да го заобиколи и да предотврати настъпване на ПТП, тъй като
обективно не е имало достатъчно място.
Поради
изложеното настоящата инстанция напълно споделя изводите на първия съд относно
приетия механизъм на ПТП и приетия процент на съпричиняване.
В упражнение
на правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разносни за юрк. възнаграждение в
размер на 100 лева, както искане е направено пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20198006 от 14.09.2020 г. по гр.д. № 55783/2019 г. по описа на СРС, ГО, 40
състав.
ОСЪЖДА „Д.З."
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „О.З.“”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 100 лв. – юрк. възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.