Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. София, 16.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при
секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №288 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът М.Г.Р. твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано
на 23.10.2016 г. на път ІІ-86, км.15+500, вина за което има водачът на л.а.
„Опел Комбо” с рег. № ********. Твърди,
че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът З. „Б.И.”
АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от
деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с увреждане на З.равето –
контузия на гръден кош и корем, контузия на далака, фрактура на дясна ключица.
Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 30
000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането - 23.10.2016 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Б.И.” АД в сроковете за отговор по чл.367
и 373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на л.а. „Опел Комбо“, както и наличието на
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца увреждания.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение. Релевира и възражение за
съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да
докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на
плащане на обезщетението.
От представения по делото по делото констативен протокол
за ПТП, съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, се
установява, че на 23.10.2016 г. на път ІІ-86, км.15+500, е реализирано ПТП
между л.а. „Опел Комбо“ с рег. № ********, управляван от М.А.А.и мотоциклет
„Ямаха“ с рег. № ********, управляван от ищеца.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
кредитира напълно, и от разясненията на
вещото лице в о.с.з. се установява, че процесното ПТП е настъпило при маневра за
обратен завой от страна но водача на л.а. „Опел Комбо“, който е навлязъл в
лентата за насрещно движение и се е ударил в движещия се в противоположната
посока мотоциклет „Ямаха“, като към момента на настъпване на ПТП скоростта на
л.а. „Опел Комбо“ е била около 24,8 км/ч., скоростта на мотоциклета преди удара
е била 114,34 км/ч, а към момента на удара – 94,30 км/ч. Вещото лице сочи още,
че от техническа гледна точка водачът на л.а. „Опел Комбо“ е имал възможност да
предотврати произшествието, ако не е предприемал маневра за обратен завой и е
пропуснал насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“. От заключението се
установява още, че позволената скорост в процесния участък е била 90 км/ч, като
при движение със скорост равна или по-ниска от 66,78 км/ч водачът на
мотоциклета е имал възможност да предотврати произшествието чрез аварийно
задействане на спирачната уредба. Ударът е настъпил в момента, в който водачът
на л.а. „Опел Комбо“ е извършвал маневрата „обратен завой“ и е настъпил в
лентата за движение на мотоциклета, а ако водачът му не е задействал спирачната
уредба, което е довело до отклоняването му вдясно, двете МПС са щели да се
разминат и удар е нямало да настъпи.
С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че
водачът на л.а. „Опел Комбо” с рег. № ******** М.А.А.е извършил виновно
противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1 и чл.38 ал.2 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 23.10.2016 г.
между ответника и собственика на л.а. „Опел Комбо” с рег. № ******** е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Разпоредбата
на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на
моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен
договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението
или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.
Деликтът е настъпил в срока на
застрахователното събитие.
В тежест на ищеца е да докаже, че в
причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и
страдания.
По делото е представена епикриза, издадена от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, от която се установява, че ищецът е постъпил в
лечебното заведение на 23.10.2016 г. по повод ПТП, като поставената му диагноза
е: контузио торакоабдоминалис, контузио лиенис и фрактура клавикули декстра,
проведено му е консервативно лечение и е изписан на 26.10.2016 г.
От приетите по делото заключения на СМЕ, които съдът
кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил
следните травматични увреждания: контузия на гръдния, довела до болки с умерено
интензивен характерни за период от 10 дни, и счупване на дясната ключица, от
която ищецът е търпял болки с по-голяма интензивност непосредствено след ПТП за
7-8 дни, също и след сваляне на обездвижващата превръзка за 9-10 дни, а в
останалия период на оздравителния процес интензитетът на болките е намалявал
постепенно до около 2,5 мес. Вещите лица сочат още, че на ищеца е проведено
консервативно лечение, а за счупването на ключицата е поставена мека
обездвижваща превръзка за 30 дни, като обичайният оздравителен период при този
вид травми е около 2,5 мес. От заключенията се установява още, че поставената
на ищеца диагноза „Контузио лиенис“ /контузия на далака/ не се подкрепя от
извършените на ищеца прегледи и изследвания, т.е. липсват данни за увреда на
коремен орган.
От показанията на свид. Н.Г. се установява, че при
процесното ПТП ищецът е получил контузия на гръдния кош и на корема, счупена
ключица, като е престоял в болница за около 1 седмица, а след изписването е
носил шина за обездвижване на ключицата около 1 мес. Свидетелят сочи още, че
през този период ищецът не е могъл да се обслужва сам, имал е нужда от чужда
помощ, имал е болки дълго време, а към настоящия момент има болки в ръката при
вдигане на тежко и при промяна на времето.
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че
в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което
за определен период от време е изпитвала болки и страдания. Налице е основание
за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя
по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и
доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на
възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита
обстоятелството, че травмата на ищеца е
била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била
значителна, че на ищеца е проведено само консервативно лечение, периодът на
възстановяване е със средна продължителност, както и че се е налагало ограничен
двигателен режим на пострадалия. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата
на процесното ПТП ищецът е бил на 24 години, т.е. в млада и трудоспособна
възраст, както и че към настоящия момент е напълно възстановен. Съдът намира
обаче, че по делото не се установиха твърденията на ищеца, че при процесното
ПТП получил и контузия на далака, доколкото от приетите по делото заключения на
СМЕ, които съдът кредитира напълно, се установи безспорно и категорично, че
липсват данни за увреда на коремен орган. С оглед на изложеното по-горе съдът
счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в
размер на 15 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира обаче за основателно и
доказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на
ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в З.вП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗ. налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от З.вП и ППЗДвП правила за поведение, но и
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат,
т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС – напр. решение
№206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в
ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по
смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява едИ.твено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От заключението на назначената по делото САТЕ и от разпита на вещото лице,
извършен в о.с.з. на 21.06.2018 г., се установи, че ищецът, като водач на
мотоциклет „Ямаха“, се е движил със скорост над разрешената – 114,34 км/ч, т.е.
нарушил е разпоредбите на чл.20 ал.2 и чл.21 ал.1 ЗДвП, с което си поведение
сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, както и че при
движение от негова страна с допустимата скорост от 66 км/ч ударът е бил
предотвратим. Налице е нарушение на правилата за движение от страна на ищеца,
което нарушение е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП, т.е. последното е
следствие и на извършеното от ищеца нарушение на правилата за движение.
С оглед на това, е налице основанието на чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на присъденото по – горе обезщетение с 20 %, тъй като
настоящият съдебен състав намира, че на толкова съответства приносът на
пострадалия за настъпване на вредите. По този начин на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 12 000,00 лв.
С оглед на изложеното, съдът счита, че справедливото
обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на сумата от 12
000,00 лв. и искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер.
Съгласно разпоредбата на чл.496 ал.1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл.380 пред застрахователя, сключил
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Видно от
представената по делото молба-претенция, вх. №ОК-381728/21.07.2017 г., ищецът е
предявил искане за заплащане на обезщетение за претърпените от процесното ПТП
неимуществени вреди на 21.07.2017 г., т.е. срокът за произнасяне на ответника е
21.10.2017 г., от която дата същият е в забава и от която дата на ищеца следва
да се присъди законната лихва върху определеното му обезщетение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца,
на основание чл.78 ал.1 ГПК, следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от иска, в размер на сумата от 686,40 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ал.2 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 480,00 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 220,00 лв., представляваща депозити
за вещи лица.
При този изход на делото и с оглед на изрично направеното
искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
за отхвърлената част от иска в размер на сумата от 270,00 лв., представляваща
депозити за вещи лица и сумата от 1200,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на М.Г.Р., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД сумата от 12 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.10.2017 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 23.10.2016 г. на път ІІ-86, км.15+500, ПТП
неимуществени вреди – болки и страдания, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 30
000,00 лв., както и искането за присъждане на законна лихва за периода
23.10.2016 г. - 21.10.2017 г., а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по
сметка на СГС сумата от 480,00
лв., представляваща държавна
такса и сумата от 220,00 лв.,
представляваща депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Адв. дружество „Ч., П. и И.“, ЕИК ********, адрес: гр. ********, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр.
чл.38 ал.2 ЗА, сумата от 686,40 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение
ОСЪЖДА
М.Г.Р., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1470,00 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: