РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Пазарджик, 11.08.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, Въззивен
граждански състав, в публичното заседание на осми август две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТРЪНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА
при
секретаря Константина Рядкова, като разгледа докладваното от мл. съдия Татарева
гр. дело № 516 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно по реда на Глава двадесет и
пета ГПК – Бързо производство
С Решение № 127 от 02.06.2017
г., постановено по гр. дело № 27/2017г. по описа на Районен съд – Велинград са
отхвърлени предявените от Р.А.Я. срещу Държавно горско стопанство гр. Ракитово
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконно
уволнението, за което е издадена Заповед № 3 от 09.11.2016 г. за дисциплинарно уволнение
поради нарушаване на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, т. 7 и т.9 КТ за
незаконно и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна
жалба от ищеца, който поддържа, че решението е неправилно, противоречаща на
закона, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Навежда доводи, че по делото неправилно е прието, че са извършени нарушения на
трудовата дисциплина. Излага, че неправилно е разпределена доказателствената
тежест, като следва изцяло на ответника да се възложи доказване законността на
уволнението. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 194 КТ, като наказанието
е наложено извън посочените в разпоредбата срокове. Излага, че заповедта не е мотивирана в
достатъчна степен. Излага се, че Я. не е бил наясно кой е бил неговият участък,
поради което не е упражнен контрол. Излага се, че заповедта е издадена в
нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като не е събрана предварителна информация
за наличие предпоставките за закрила. Твърди се, че по делото не е установено,
че констатираната незаконна сеч се дължи на действия или бездействия от страна
на ищеца. Счита, се че решението е неправилно, тъй като е нарушена нормата на
чл. 193, ал. 1 КТ, като не е спазена императивно уредената процедура за
налагане на дисциплинарно наказание. Навежда се, че първоинстанционният съд не
е изпълнил задължението си за излагане на мотиви по всички възражения, а именно
това, че ищецът не може да бъде субект на нарушенията, за които е наказан.
Излага се, че неправилно са кредитирани едни доказателства, като не е дадена
вяра на други доказателства, като по този начин съдът е достигнал до неправилна
фактическа обстановка. Твърди се, че ищецът се е ползвал със закрила по чл.
333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ, тъй като към момент на уволнението е бил в отпуск
поради временна неработоспособност. Предвид изложеното моли да се отмени
обжалваното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се уважат
предявените искове. Моли се за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от
въззиваемия – Териториално поделение на Държавно горско стопанство гр. Ракитово.
В отговора се посочва, че правилно Районен съд –Велинград е приел нарушенията
на трудовата дисциплина за установени. Спазена е и процедурата предвидена в
разпоредбата на чл. 193 КТ, тъй като са изискани обяснения от ищеца. Спазен е и
срока по чл. 194, ал. 1 КТ. Излага се че правилно първоинстанционният съд е
приел че ищецът не се ползва от закрилата по чл. 333,ал. 1 т. 3 и т. 4 КТ. Моли
се за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, но се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на въззиваемия:
Районен съд -
Велинград е бил
сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КТ.
Страните по делото не спорят, а и
с Определение № 151 от 16.02.2017 г. постановено по първоинстанционното делото
за безспорни са обявени фактите, че между страните по спора е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което Р.А.Я. е поел задължение да полага труд на длъжността „горски стражар” към Териториално поделение на държавно горско стопанство
Ракитово, ГСУ “ Хремчица“, за което същият е получавал съответното трудово
възнаграждение.
От представената по делото
длъжностната характеристика (л. 14 от първоинстанционното дело), която е
връчена на ищеца, е посочено, че служителят поема задължението да пази
повереният му охранителен участък, като следва да изисква спазването на
дисциплината на ползванията от горите, опазването на горите, да проверя всички документи за сеч,
паша, лов и риболов и другите ползвания от горите, да следи за здравословното и
санитарно състояние на горите в поверения му участък. Със Заповед № 347 от
07.09.2015 г. на Директора на ТП ДГТ гр. Ракитово на ищеца Р.Я. е възложен 13
охранителен участък обхващащ отдели 233-241 и 267-270.
От удостоверение № 3688 от
20.07.2011 г. издадено от Министерство на земеделието и храните, Изпълнителна
агенция по горите се установява, че ищецът Р.Я. е регистриран в публичния
регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика.
От констативен протокол серия
ЮЦДП № 15019044 от 25.10.2016 г. се установява, че на 25.10.2016 г. е констатирано нарушение в отдел 235а, за който
е издадено позволително за сеч, но при проверка е констатирано отсичане на
маркирани и немаркитани дървета.
От констативен протокол серия
ЮЦДП № 15019045 от 25.10.2016 г. се установява, че е констатирано нарушение в
отдел 236н - отсичане на немаркитани дървета от лице, което има издадено позволително
за сеч за друг отдел – 234ф. Констативния протокол е подписан от Р.Я. с особено
мнение.
От констативен протокол серия
ЮЦДП № 15019046 от 26.10.2016 г. се установява, че е констатирано нарушение в отдел
234 л1, за който отдел има издадено позволително за сеч от 09.09.2016 г. за,
като при проверката е констатирано отсичане на 15 бр. немаркирани дървета.
Констативния протокол е подписан от Р.Я. с особено мнение.
От констативен протокол серия ЮЦДП
№ 15019048 от 26.10.2016 г. се установява, че са констатирани нарушения в отдел
234 ф, а именно непровеждане на санитарна сеч, за което е издадено позволително
с №330425 от 13.10.2016 г. Констативния протокол е подписан от Р.Я..
От констативен протокол серия
ЮЦДП № 15019049 от 26.10.2016 г. се установява, че са констатирани нарушения в
отдел 233а, за който отдел е издадено позволително за сеч от 18.10.2016 г.,
като е при проверката е установена сеч на маркирани и немаркирани дървета.
За констатираните нарушения с горепосочените
протоколи са поискани обяснения от Р.Я., като той е дал такива, видно от приложени по делото обяснения
с вх. 24771 от 07.11.2016 г.
От Заповед № 3 от 09.11.2016 г. се установява, че на 09.11.2016 г. в 08:30 часа същата е връчена на ищеца
при отказ. Цитираната заповед е издадена за дисциплинарно уволнение на ищеца – Янко
Рашков, тъй като е
извършил следното твърдяно от работодателя нарушение на трудовата дисциплина – не е спазил техническите и технологическите
правила, не е изпълнил законни нареждания на работодателя, не е опазил
имуществото, което му е поверено или с което е в досег при извършване на
възложената му работа, нарушение по чл. 187, т. 3, т. 7 и т.9 КТ, като нарушенията са констатирани в отдели 234ф, 236н, 234л1,
233а 235а.
От представен по
делото болничен лист № Е20167056542 се
установява, че на ищеца е предписан домашен –амбулаторен режим на лечение за
периода от 08.11.2016 г. – 17.11.2016 г., който болничен лист е издаден на
09.11.2016 в 09:02 часа.
Съдът, след преценка на показанията на свидетелите П. и Ц. съобразно правилата на
разпоредбата на чл. 172 ГПК, както и съобразно събрания по делото целокупен
обективен доказателствен материал, счита че не следва да им дава вяра. Това е
така, тъй като същите противоречат на останалия
събран по делото доказателствен материал – видно от болничния лист, същият е
издаден на 09.11.2016 г. в 09:02 часа, т.е. ищецът е посетил лекар именно на
09.11.2016 г., а не както твърдят свидетелите на 08.11.2016 г. Следва да се
отбележи и близката родствена връзка по сватовство на свидетел Ц. с ищеца,
което налага преценка на показанията му с оглед неговата възможно
заинтересованост. Освен това от данните по делото е видно, че на 09.11.2016 г.
ищецът собственоръчно е попълнил декларация пред ДГС Ракитово относно
болестите, от които страда, като и собственоръчно е изписал датата на попълване
на декларацията - 09.11.2016 г., поради което следва да се приеме, че Я. е бил
на работа сутринта на 09.11.2016 г.
Съдът счита, показанията на св. М.
за неотносими към предмета на спора, доколкото същият е категоричен на
08.11.2016 г. ищецът е бил на работа, като няколко пъти заявява, че няма спомен
за следващия ден - 09.11.2016 г.
Тежестта на доказване, т. е.
задължението за установяване законността на уволнението носи въззиваемият по настоящото дело –Териториално
поделение на Държавно горско
стопанство гр. Ракитово. А законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл.
195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя,
времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, работодателят е длъжен да подведе тези обстоятелства под
диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл.
190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни законосъобразно своето
потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник. Налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение, трябва да бъде мотивирано, с излагане на
конкретни обстоятелства, очертаващи от обективна и субективна страна
противоправните деяния на работника или служителя.
В конкретния случай работодателят, при
индивидуализация на противоправното дисциплинарно деяние и субекта на
дисциплинарното нарушение по правилата на чл. 189, ал. 1 КТ, е приел, че
най-тежкото дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на посочените нарушения на трудовата дисциплина.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание
работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние,
както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие
на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – дисциплинарно
уволнение, е предпоставена от спазването на определен процесуален ред, който да
обезпечи и правото на защита на уволнения работник, както предписва правната
норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
Първото процесуално действие след
установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен
да извърши, представлява задължението му преди да наложи съответното
дисциплинарно наказание, да изслуша работника или
да приеме писмените му обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се дава
възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението
на служителя към нарушението, от една страна, както и
обезпечава възможността на служителя да се защити в рамките на тази опростена
дисциплинарна процедура. Неоснователен е доводът на въззивника, че не е спазена
процедурата по чл. 193 КТ и не са му поискани обяснения по всяко от
констатираните нарушения. Видно от представените по делото обяснение с вх № 24771 от 07.11.2016 г., същите
се отнасят до нарушенията констатирани с Протокол № 15019048 от 26.10.2016 г.,
Протокол № 15019049 от 26.10.2016 г., Протокол № 15019045 от 25.10.2016 г. Протокол № 15019046 от 26.10.2016 г. Като в
самите обяснения е посочено изрично до кое констатирано нарушение се отнасят,
посочен е и съответният протокол. Относно
Протокол № 15019044 от 25.10.2016 г. следва да се посочи, че в съответствие с
изискванията на КТ са поискани обяснения, видно от Писмено искане изх. с №
24771 от 07.11.2016 г., което искане е връчено на ищеца Я., за което той самият
е положил подпис. За да бъде уволнението законосъобразно извършено е достатъчно
работодателят да е поискал обяснения от работника/служителя, като това дали да
бъдат дадени зависи изцяло и само от преценката на служителя, като недаването
на такива не прави наложеното дисциплинарно наказание- уволнение
незаконосъобразно. Ето защо съдът
приема, че уволнението е извършено съобразно императивните правила установени в
разпоредбата на чл. 193 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. Константната съдебна практика (Решение № 339 от
05.10.2012г., по гр.д. № 1422/2011 г. на IV гр.о., ВКС, Решение от 28.06.2010г.
по гр.д.№94/2009г. ІІІ г.о., ВКС и др. постановени по реда на чл. 290 ГПК) приема, че задължението на работодателя да
мотивира заповедта за дисциплинарно уволнение е въведено с цел преценка на изискването
за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за
възможността на наказания работник да се защити ефективно и когато изложените
мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря
на чл. 195, ал. 1 КТ.
От предметното съдържание на
уволнителната заповед се установява, че дисциплинарното наказание е наложено на Р.Я., тъй като е извършил следното
твърдяно от работодателя нарушение на трудовата дисциплина – не е спазил техническите и технологическите
правила, не е изпълнил законни нареждания на работодателя, не е опазил
имуществото, което му е поверено или с което е в досег при извършване на
възложената му работа, нарушение по чл. 187, т. 3, т. 7 и т.9 КТ. В заповедта са посочени протоколите, с
които са констатирани нарушенията, като видно от датите им на съставяне е
спазен двумесечния преклузивен срок по чл. 194 КТ за налагане на
дисциплинарното наказание от датата на установяване на нарушението.
Когато спецификата на
изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява откриване
на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само
като краен резултат, както и когато нарушението се изразява в бездействие -
неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период,
вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194 ал. 1 КТ и чл. 195 ал. 1 КТ
са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на
нарушението и момента на откриването му съвпадат (така и в Решение № 181
от 22.07.2015г. гр.дело № 4554/2014 г.
на IV гр.о., ВКС). Това тълкуване е съобразено с целта на законодателя –
задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е
с оглед възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието,
да се съобразят сроковете по чл. 194 КТ и да се гарантира правото на наказаният
работник или служител да се защити ефективно. Настоящият съдебен състав приема,
че в конкретния случай изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, поради което приема, че заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195
ал. 1 КТ. Същата препраща към документи, с които служителят е запознат ( Я. ги
е подписал), като в тях е посочена датата на констатиране на нарушенията, както
и датите, на които са издадени позволителните за сеч, т.е. от документите, към
които препраща заповедта може да се направи извод, че нарушението е извършено
преди изтичане на едногодишния срок за налагане на дисциплинарно наказание. В
този смисъл неоснователни са доводите на въззивника, че заповедта не е
достатъчно мотивирана.
Съгласно разпоредбата
на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ от закрила при уволнение се ползва работник или
служител, който боледува от болест, определена в наредбата на министъра на
здравеопазването. За прилагане на закрилата е достатъчно към връчване на
заповедта за уволнение работникът обективно да страда от заболяване по Наредба
№ 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците боледуващи от тях,
имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, независимо дали работодателят
е знаел за това, освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение,
давайки след поискване невярна предварителна информация, че не страда от
заболяване по наредбата. Практиката приема, че с издаването на декларация, с
която съзнателно потвърждава липсата на заболяване по чл.333 ал.1 т.3 КТ,
служителят злоупотребява с правото на предварителна закрила при уволнение.
Санкцията за такава злоупотреба се състои в отказ да бъде дадена защита на
правото ( така в Решение № 402 от 21.10.2011 г. по гр.д.№ 721/ 2011 г., IV
гр.о., ВКС). Ето защо доколкото по делото е представена декларация от служителя
(л. 31 от първоинстанционното дело), в която е посочено, че служителя боледува единствено
от хипотернична болест, която не е сред изчерпателно посочените в чл. 1, ал. 1
от Наредба 5 от 20.02.1987 г., то същият не се ползва с предвидената от
законодателя защита.
Съгласно разпоредбата
на чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ от закрила при уволнение се ползва работник или
служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, като в този
случай, за да е законно дисциплинарното уволнение работодателят може да уволни
само с предварително разрешение на инспекцията по труда. Съгласно трайно
установената практика, за да се ползва от посочената закрила работникът или
служителят следва да е започнал реално ползване на отпуска, а не само същият да
му е разрешен. В тежест на работника или служителя е да докаже, че към момента
на връчването на заповедта е започнал ползването на разрешения му отпуск. Той
следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно,
че е започнал ползването на отпуск, като не се явява на работа, за да изпълнява
служебните задължения, какъвто не е настоящият случай. В този смисъл, ако служителят се намира на
работното си място, по време на връчване на заповедта, то не следва да се
приеме, че същият е започнал реално ползването на разрешения му отпуск (така и
в Решение № 63 от 31.03.2011 г. по гр.д. № 1728/2009 на IV г.о., ВКС), от
данните по делото е видно, че заповедта е връчена при отказ на 09.11.2016 г. в
8:30 часа, а болничният лист е издаден в същия ден, но половин час по-късно.
Освен това видно от данните по делото ищецът Я. на 09.11.2016 г. собственоръчно
е попълнил декларация за болестите, от които страда (като датата на попълване
на декларацията е изписана на ръка), т.е. на този ден служителят се е явил на
работа. Ето защо следва да се приеме за неоснователен доводът на въззивника, че
уволнението е незаконно, тъй като служителят се е ползвал от закрилата на чл.
333, ал.1, т. 4 КТ, доколкото по делото няма данни да е поискано разрешение от
инспекция по труда.
Съдът счита, че от
събраните по делото доказателства се установява, че нарушенията на трудовите
задължения действително посочени в заповедта за уволнение са извършени. Р.Я. не
е изпълнил вмененото му задължение за опазване на повереното му имущество, не е
изпълнил възложеното му задължение за опазване на поверения му охранителен
участък.
Задължението за
упражняване на контрол са вменени на служителя от една страна с длъжностната
характеристика за заеманата длъжност, която е връчена на ищеца по предвидения в
КТ ред, тези задължения са му вменени и с разпоредбата на чл.52 Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите, според която сечите се провеждат след писмено
позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 Закон за горите. А лице по смисъла на
последната разпоредба е директорът на съответното държавно горско стопанство
или оправомощено от него лице, какъвто е настоящият случай. Следователно, като не е упражнил контрол,
ищецът виновно е извършил обективираните в уволнителния акт противоправни
дисциплинарни деяния.
Неоснователни
са доводите изложени във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е
неправилно, тъй като са нарушени процесуалните правила уреждащи тежестта на
доказване. Това е така, защото макар с Определение № 151 от 16.02.2017 г.
постановено по първоинстанционното дело само общо да е разпределена
доказателствената тежест, като е посочено, че ищеца следва да докаже твърденията
относно обстоятелствата посочени в исковата молба, а ответника следва да докаже
обстоятелствата посочени в отговора на исковата молба, то в проведено на
09.03.2017 г. открито съдебно заседание по дело е уточнено, че в тежест на
работодателя е доказване обоснователността и законосъобразността на
уволнението. Като при достигане на крайните си изводи първоинстанционният съд е
съобразил, че тежестта на доказване принадлежи именно на ответника –
работодател.
Неоснователен
е доводът на ищеца, че не може да е субект на констатираните нарушения. От
представеното по делото удостоверение издадено от Министерство на земеделието и
храните, Изпълнителна агенция по горите се установява, че Р.Я. е регистриран
като лице упражняващо лесовъдска практика. Съгласно разпоредбата на чл. 235
Закона за горите лесовъдската практика включва и маркиране на насаждения,
предвидени за сеч. Именно неизпълнението на това задължение е констатирано с
част от Протоколите, посочени в процесната заповед за уволнение. Съобразно и
длъжностната характеристика ищецът е следвало да опазва повереното му
имущество, т.е. да следи за извършване
на сеч на маркирани дървета в разделите и подразделите, за които е отговарял,
като неизпълнение на посочените задължения е констатирано с протоколите посочени
в процесната заповед за уволнение.
Неоснователни
са доводите на въззивника за необоснованост на обжалвания съдебен акт,
доколкото Районен съд –Велинград не е отговорил на всички възражения изложени в
исковата молба. Това е така, тъй като видно от данните по делото в своите
мотиви първоинстанционният съд е изложил доводи защо приема уволнението за
законосъобразно, като се е произнесъл по всички възражения направени с исковата
молба. Районен съд- Велинград е изградил вътрешното си убеждение на основание
събраните по делото доказателства, които е обсъдил в цялост и при спазване
императивните норми е достигнал до крайния извод за законосъобразност на уволнението.
Въз основа
на тези правни доводи предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен. След като главният, обуславящ
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението
за незаконосъобразно и неговата отмяна е неоснователен, следва да бъдат отхвърлен
и обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за
възстановяването на ищецът на работата, която е заемал преди уволнението.
С оглед на обстоятелството, че крайните правни изводи,
до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват на правните съждения
на първоинстанционния съд, решението на Районен съд - Велинград следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК
във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 23, т. 1
Наредбата за заплащане на правната помощ, следва въззивникът – Р.Я. да бъде
осъдена да заплати на Териториално поделение на държавно горско стопанство гр.
Ракитово, на Южноцентрално държавно предприятие Смолян сумата в размер на 80
лв., представляваща разноски по делото за настоящата инстанция – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Окръжен
съд – Пазарджик, въззивен граждански състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 127
от 02.06.2017 г., постановено по гр. дело № 27/2017 г. по описа на Районен
съд – Велинград.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р.А.Я. с
ЕГН ********** и адрес: *** да заплати
на Териториално поделение на Държавно
горско стопанство гр. Ракитово ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Ракитово, ул. „ Александър Стамболийски“ № 2, териториално
поделение на Южноцентрално държавно предприятие ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Смолян, ул. „полк. Дичо Петров“ № 1А, сумата в размер
на 80 лева представляваща разноски
по делото направени пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в
едномесечен срок от 11.08.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.