№ 136
гр. Костинброд, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20241850100037 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на П. А. Т., срещу „Ю.“
ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление село П., община К., с
която са обективно съединени искове, предявени от П. А. Т., срещу „Ю.“ ООД,
с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 4 от КТ, за признаването за
незаконно на уволнението и неговата отмяна, извършено със заповед
№407/10.09.23 г., издадена на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, както и искане да
бъде извършена поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка, както и във всички други документи, свързани с прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца, като вместо чл.330, ал.2, т.6 КТ, да се
счита за прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
Предявена е и осъдителната претенция от ищеца спрямо ответника, с
правно основание чл.242, вр.чл.128 КТ, с която е поискал да се осъди
ответника да му заплати обезщетение в размер на 1200 лв., представляващо
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.23 г. до 09.10.23 г.,
ведно със законната лихва от 25.10.23 г. до 14.01.24г., в размер на 15 лева. В
хода на съдебното производството на основание чл.214 ГПК, е направено
изменение на исковата претенция, като е поискано да се осъди ответника да
му заплати сумата от 928, 50 лева , представляващо незаплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.09.23 г. до 09.10.23 г., ведно със законната
лихва от 25.10.23 г. до 14.01.24г., в размер на 28,35 лева.
Предявена е и искова претенция, с правно основание чл.226, ал.3, вр.ал.2
КТ, с която е поискано да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
1000 лева, представляващо обезщетение за незаконно задържане на трудовата
1
книжка на ищеца за периода от 09.10.23 г. до 24.11.23г., като след изменение на
исковата претенция, е увеличен размера на иска на сумата от 1262,76 лева.
Предявена е и искова претенция, с правно основание чл.221, ал.1 КТ, с
която е поискано да се изплати обезщетение за 90 дни в размер на 2340 лева,
ведно със законната лихва върху тази сума за времето от 25.10.23г. до
14.01.24г., която е в размер на 55 лева, като е направено изменение по
отношение на претендирания размер на законната лихва на сумата от 70, 54
лева.
Претендира се и законна лихва върху посочените по –горе вземания за
времето от подаване на исковата молба в съда- 15.01.24г. до окончателното
изплащане на вземанията.
В ИМ се твърди, че на 17.03.2023 г. е сключен безсрочен трудов договор
с ответника, като поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение и
дължимите осигурителни вноски, на 06.10.2023 г. е подал заявление на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, за прекратяване на трудовия договор на ищеца без
предизвестие, считано от 09.10.2023 г. Заявлението е било изпратено с куриер
и е било получено на 09.10.23г. от представител на дружеството.
Сочи, че на 26.10.2023 г., ищецът е получил писмо с изх.
№611/25.10.2023 г., което е представлявало отговор на полученото на
09.10.2023г. заявление.
Твърди се, че на 14.11.23 г., е получил заповед №407/10.09.23 г., издадена
на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като в нея неправилно е било отразено
датата на съставяне 10.09.23 г., както и това, че ищецът не се е явил на работа
в периода 02.10.2023 г. до 06.10.2023 г. Излага съображения, че издадената
заповед за дисциплинарно уволнение е изцяло незаконосъобразна, тъй като
ищецът се е възползвал от законовото си право и е прекратил трудовото си
правоотношение считано от дата 09.10.2023 г., а заповедта е била издадена
след тази дата. Сочи, че не е било налично трудово правоотношение по което
да бъде наложено наказание и което да бъде прекратено втори път.
Наред с това, твърди, че след като е подадено заявление от негова
страна, което е получено от работодателя на 09.10.23 г., изрично е бил изискал
да му бъде оформена и надлежно връчена трудовата книжка, като въпреки
това работодателят не е изпълнил това свое задължение по закон и едва на
24.11 2023 г. - трудовата книжка му е била върната.
Сочи се, че до 15.11.2023 г. ответникът не е регистрирал прекратяването
на трудовото правоотношение в НАП, като на ищеца не са били връчени нито
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, така и трудовата
книжка.
В срок за отговор е подаден такъв, с който ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, се сочи, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено законосъобразно на основание чл. 330, т. 6 КТ,
2
поради продължителното неявяване на работа на ищеца и липса на отговор на
поисканите от него обяснения.
Сочи се, че на 17.03.2023 г. между страните по делото е сключен трудов
договор № 97, съгласно съдържанието на който ищецът е бил назначен на
длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, като с него е
било определено и мястото, където е следвало да се полага труд, а именно по
седалище на ответника в село П..
Навеждат се твърдения, че от ответника са надлежно спазвани всички
изисквания, които произтичат от договора.
Твърди се, че ищецът не е спазвал своите задължения по договора, като
не се е явил на работа в продължителен период от време - през целия месец
септември 2023 г., включително в рамките на 5 работни дни в периода от
02.10.2023 г. до 06.10.2023 г., за което не е уведомил работодателя и не е
представил документи. Сочи се, че до ищеца е била адресирана покана за
даване на обяснения по чл. 193. ал. 1 от КТ, с дата 02.11.2023 г. и предоставяне
на възможност за даване на обяснение и представяне на доказателства, но
такива не са били представени.
Сочи се, че въз основа на констатираното дисциплинарно нарушение е
издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ №
407/10.09.2023 г, която е била връчена на ищеца, като за тежестта на
извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина в процесния
случай, от работодателят е било взето и предходно наложено дисциплинарно
наказание през 2020 г.
С тези доводи оспорва като неоснователни п недоказани твърденията на
ищеца относно твърдяното от него правомерното прекратяване на процесния
трудов договор но реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Твърди се, че е неоснователен и недоказан искът по чл. 344, ал. 1, т. 4
КТ, за поправка на основанието за уволнение, вписано в документите, които
установяват прекратяването на трудовото правоотношение. Сочи се, че
ответникът е издал законосъобразно на 10.11.2023 г., заповед №
407/10.09.2023 г., с която на основание чл. 195 във връзка с чл. 188 т. 3, във
връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, чл. 187, ал. 1, т. 1 предложение 3 и при
спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193 и чл. 194 от КТ на ищеца с
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Оспорва обстоятелството, че на ищеца му се дължи трудовото
възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. - 09.10.2023 г., доколкото се
твърди, че ответникът е изпълнил всички свои задължения по трудовото
правоотношение с ищеца, включително е изплатил дължимите му трудови
възнаграждения. Наред с това сочи, че ищецът не се е явявал на работа в този
период, поради което претенцията за заплащане на трудово възнаграждение е
неоснователна.
Твърди, че предявеният иск по чл. 226, ал. 3, във вр. с ал. 2 от КТ е
неоснователен, тъй като ответникът не е задържал незаконно трудовата
3
книжка на ищеца в сочения период. Сочи се, че трудовата книжка на ищеца е
надлежно оформена и върната съгласно писмените указания на същия, заедно
с придружително писмо от 15.11.2023 г., непосредствено след прекратяването
па трудовия договор, считано от 14.11.2023 г.
Ответникът оспорва изцяло претенцията основана на чл. 221. ал. 1 от
КТ, като неоснователна и недоказана, доколкото основанието за прекратяване
на трудовия договор, което се посочва от ищеца е неоснователно, недоказано и
се определя като злоупотреба с право.
Оспорва и всички други твърдения в исковата молба като неоснователни
и недоказани.
В отговора на исковата молба е обективиран и насрещен иск от страна
на Ю.“ ООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление село П., община
К. срещу П. А. Т., с който е поискано да се осъди последния да му заплати
сумата от 2 340 лева, представляващи дължимо от П. Т. обезщетение на
основание чл. 221, ал. 2 КТ, за заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие относно прекратяване на процесния трудов договор, както и
законната лихва върху тази сума, която е в размер на 92.75 лв., начислена за
времето от 10.11.2023 г. до датата на депозирането на ОИМ- 22.02.2024 г.,
както и законна лихва върху сумата от 2 340 лева от 23.02.204 г. до датата на
окончателното й заплащане.
В срок е подаден отговор от страна на П. А. Т., с който се оспорват като
неоснователни предявените насрещни искове.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е определил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата, че между страните е бил сключен трудов договор №
97/17.03.23г., съгласно съдържанието на който ищецът е бил назначен на
длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, като с него е
било определено мястото, където е следвало да се полага труд, а именно по
седалище на ответника в село П., както и възнаграждението, което е следвало
да му се заплаща, в размер на 780 лева месечно.
Наред с това по делото не е спорно, а и това се подкрепя от
приобщените по делото писмени доказателства- отговори и товарителници, че
ищецът е изпратил чрез пощенски оператор на 06.10.23г. до ответника по
делото писмено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение,
което е формулирал като такова, с правно основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
Същото е било получено от представител на ответното дружество на
09.10.23г.
При тези съображения съдът намира, че не са спорни и приобщените
по делото писмени доказателства в тази насока, поради което не следва да ги
обсъжда детайлно.
4
Към доказателствения материал по делото е приложена заповед №
407/10.09.23 г., подписана от управителите на ответното дружество, в която се
посочва, че работодателят прекратява трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ/като е наложено и дисциплинарно наказание
„уволнение“/. В полето за подпис на служителя е ръкописно изписан текст от
ищеца, че според него трудовото правоотношение е прекратено на 09.10.23г.,
като се е подписал върху посочената заповед на 14.11.25г./последното
обстоятелство също не е спорно между страните по делото, както и се
потвърждава от приобщените по делото доказателства/.
По делото са приобщени кореспонденция между страните по
делото/касаеща прекратяването на трудовото правоотношение/, а именно
отговор на заявление по чл.327, ал.1,т.2 КТ от 09.10.23, подаден от ответника
по делото на 25.10.23 г., с което последният е уведомил ищецът, че не е
съгласен с твърденията му, че трудовото правоотношение е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, както и това, че за времето от 01.09.23г. до
09.10.23г., доколкото ищецът не е бил полагал труд, то не му се е следвало
трудово възнаграждение.
С последващ отговор от 01.11.23г., ищецът е уведомил отново
ответното дружество, че е бил прекратен трудовия договор на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ, както и е предявил претенции за заплащане доброволно на
дължими суми и връщането на трудовата му книжка.
Видно от покана от 02.11.23г., изготвена от представител на ответното
дружество, е било поискано писмено обяснение на основание чл.193, ал.1 КТ
от ищеца по делото, за това поради каква причина не се е бил явил на работа
за времето от 02.10.23г. до 06.10.23г. На посочената покана е бил предоставен
отговор от 06.11.23г., с който ищецът е изразил отново твърдението си, че
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ на
09.10.23г., поради което не следва да дава писмени обяснения във връзка с
него, както и да му бъде върната и оформена трудовата книжка.
Видно от придружително писмо от 15.11.23 г., изготвено от
представител на ответното дружество, от страниците на трудовата книжка на
ищеца, както и от приложената към нея справка по чл.62, ал.5 КТ, адресирана
от ответното дружество до НАП, то работодателят е счел, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на 14.11.23г., като това обстоятелство
е заявено пред НАП, както и е отразено в трудовата книжка на ищеца. Наред с
това, ищецът е бил уведомен, че може да си получи трудовата книжка.
Видно от приобщената по делото от ответната страна заповед
№17/20.07.2020г., се установява, че на ищецът е било наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, за извършено нарушение на трудовата
дисциплина по рано през 2023г. И тук, както и при обжалваната заповед в
настоящото производство има сериозно разминаване между посочената дата
на нарушението, както и това кога е било наложено наказанието. В двете
процесни заповеди е посочено, че е наложено наказание преди реално да е
5
било извършено твърдяното нарушение. При тези съображения съдът намира,
че не следва да се кредитира заповед №17/20.07.2020г., приложените
докладни записки към нея, така и приложените отчетени форми от ответника.
Последните са неотносими за месеците август и септември/доколкото са
ирелавантни към предмета на делото/, а доколкото по делото се събраха
доказателства, че изготвяните от страна на ответника документи не могат да
се приемат, като такива с достоверна дата, то не следва да се кредитира и
приложната за месец октомври отчетна форма.
Съдът намира, че не следва да се кредитират и показанията на свид.
Поли Х.а/служителка при ответника/, в частта, с която същата заявява, че
ищецът не се е бил явил на работа повече от месец, без да е имал някаква
извинителна причина за това. По своя характер това не са лични възприятия за
отсъствието на ищеца, а показанията на свидетелката са едностраничиви и
дадени единствено в полза на твърденията на ответното дружество. Лишено
от каквато и да било житейска логика, е това даден служител да не се явява
повече от месец на работа и никой да не му потърси някакво обяснение в тази
насока, било от него или даден служител на който да е подчинен. Още повече
не са ангажирани доказателства, че изобщо са правени опити в тази насока,
като наред с това показанията на свидетелката не се подкрепят и от
останалите доказателствени материали по делото, сред които е и писмената
кореспонденция между ответника и ищеца, от която е видно, че
дисциплинарното производство срещу ищецът е започнало едва след като
същият е уведомил работодателя за факта, че прекратява едностранно
трудовото правоотношение, поради неплащане на дължими суми за
възнаграждение, а именно 09.11.23г.
В хода на производството е назначена и съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира в цялост като достатъчно обективна, пълна
и ясно. Вещото лице е дало заключение по отношение на това какви би
следвало да са дължимите суми от страна на ответника спрямо ищеца, за
дължимо възнаграждение, обезщетение и др.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства,
намира от правна страна следното:
I. По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че упражненото чрез посочената
заповед от работодателя потестативно право да прекрати договора на
основание налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, не е било
надлежно упражнено и е проява на злоупотреба с право, докато тежест на
ответника е да докаже законността на прекратяването на трудовото
правоотношение.
Ищецът оспорва прекратяването на трудовото правоотношение на
горепосоченото правно основание, като доказа по делото, че първи е
упражнил потестативното си право да прекрати сключения договор на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, чрез писмено заявление, изпратено чрез
6
куриер и получено от работодателя на 09.11.23 г.
Съгласно чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят има право
да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато
работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение.
Потестативното право на работника се упражнява с едностранно
волеизявление, отправено до работодателя, като то следва да бъде изразено
ясно, безусловно и недвусмислено в писмена форма. Разпоредбата поставя
като условие за възникване на правото на едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение единствено наличието на забава от страна на
работодателя, без да поставя изискване за продължителността на забавата.
Правноирелевантни са причините за неизпълнение на задължението на
работодателя да заплати дължимото трудово възнаграждение в уговорения
между страните срок (Решение № 495 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 527/2009 г.
на Върховен касационен съд).
Видно от установеното по делото работодателят не е превел
дължимото възнаграждение на ищецът, като това обстоятелство ответното
дружество не оспорва това твърдение, оспорва, че на работника не му се е
полагало такова.
В хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, когато са налице предвидените
предпоставки и работникът упражни добросъвестно потестативното си право
да прекрати едностранно трудовото правоотношение без предизвестие,
трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до
работодателя. Правна уредба на реда на връчване на писменото изявление за
прекратяване на трудовия договор липсва, като съдебната практика приема за
приложими способите за връчване лично или по пощата с обратна разписка, с
нотариална покана, както и всяко друго връчване, което е допустимо
съобразно общите правила в ГПК.
От приобщения по делото доказателствен материал става ясно, че на
06.11.23г. чрез пощенски оператор е било изпратено писмено предизвестие от
ищецът, което е било получено от ответното дружество на 09.11.23г.
Когато работникът или служителят упражни правото си да прекрати
трудовия договор без предизвестие на някое от основанията изчерпателно
изброени в чл. 327 КТ и волеизявлението му, обективиращо недвусмисленото
намерение за прекратяване на трудовото правоотношение, достигне до
работодателя трудовият договор се счита за автоматично прекратен. Без
значение по отношение на конститутивния ефект на отправеното писмено
волеизявление е това дали посоченото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение в действителност е било налице.
Видно от представените по делото доказателства ответното дружество
е изпратило чрез куриер до ищеца заповед № 407/10.09.23г г. за прекратяване
на сключения от страните трудов договор, като същата е била получена на
14.11.2023 г.
В процесната заповед е отразено, че нарушението е било извършено
7
почти един месец след издаването на заповедта, а именно за периода от
02.10.23г. до 06.10.23г., а поканата за писмено обяснение е било отправено
едва на 02.11.23г./почти месец след като е получено предизвестие от ищеца за
прекратяване на трудвовото правоотношение/.
Съдът намира, че претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване на уволнението, извършено със заповед № 407/10.09.23 г., следва
да бъде уважена, а като незаконна същата следва да бъде отменена. За пълната
следва да се отбележи, че по делото се установи, че дисциплинарното
производство спрямо ищецът е било започнало/не преди 25.10.23г., видно от
подадения отговор на заявление по чл.327, ал.1, т.2 КТ/ едва след като
ответното дружество е било уведомено за неговото искане за прекратяване на
трудовото правоотношение не и по рано, при тези съображения, доколкото не
е имало валидно трудово правоотношение към момента на изготвяне на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
прекратяване на трудовото правоотношение се явява без предмет.
Предвид горните съображения, предявената насрещна претенция от
работодателя спрямо бившия работник следва да се остави без уважение като
неоснователна.
Съдът намира, че с оглед основателността на претенцията на отмяна
на заповед № 407/10.09.23 г., то основателен се явява и искът по чл.344, ал.1,
т.4 КТ. В тази връзка доколкото по делото се установи, че в трудовата книжка
на ищеца е отразено от страна на ответното дружество, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, то следва да
се извърши корекция на основанието, което е отразено в трудовата за
прекратяване на трудовото правоотношение, което е имал с ответната страна
по делото, като се отрази, че това е на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
По отношение на претенцията с правно основание чл.242, вр.чл.128
КТ, вр.чл.86 ЗЗД, с която се претендира заплащането на сумата от 928, 50
лева, като и претенцията за мораторната лихва върху тази сума, която в размер
на 28, 35 лева, която е начислена за периода от 25.10.23г. до 14.01.24г., съдът
намира, че същите се явяват доказани и основателни, поради което следва да
се уважат същите.
По отношение на иска с правно основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 от
КТ. Съгласно чл. 226, ал. КТ, работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя
поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му
документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение,
както и поради вписване на неверни данни в издадените документи. При
прекратяване на трудовото правоотношение по силата на чл. 62, ал. 3 КТ
работодателят е задължен в 7-дневен срок от прекратяването да впише
данните в регистъра на заетостта. При невписване на прекратяването по
посочения ред работодателя носи отговорност за претърпените от работника
вреди.
8
Въпросите от кой момент възниква и става изискуемо задължението
по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или
служителя надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на
трудовото правоотношение, от кой момент работодателят изпада в забава за
изпълнението му, кога и как той се освобождава от последиците на тази
забава, както и кога е налице незаконно задържане на трудовата книжка по
смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ и кога възниква правото на работника или
служителя да получи, съответно - задължението на работодателя да заплати
обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ, са разгледани в
Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г. на
Върховен касационен съд, ОСГК.
В настоящия случай видно от приобщената по делото кореспондция
между страните по делото, предхождаща подаването на уведомление до НАП
от страна на ответника на 15.11.23г., е че трудовата книжка е била на
разположение у последния преди този период. От материалите по делото е
видно, че към 01.11.23г./в писмен отговор на ищеца до ответник/, с който е
поискано да му бъде оформена и върната същата, то същата се е намирала у
работодателя и преди този период, доколкото не са ангажирани доказателства
от страна на ответника, че не е било така. Съдът намира, че от приложената
декларация, която следва да е подписана при сключването на трудовия
договор през месец март 2023г., че трудовата книжка е върната на работника,
само по себе си не изключва възможността на по- късен етап същата да е
предоставена отново на работодателя, както и впоследствие е станало.
Напротив при наличие на писмена кореспонденция, с която същата се изисква
от ищеца, както и доколкото същата е била попълнена и върната от
работодателя на 24.11.23г., то става ясно, че същата е била в негова фактическа
власт.
В хипотезата на чл. 226, ал. 2 КТ обезщетението за незаконно
задържане на трудовата книжка е в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на
трудовата книжка. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера
на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен
и се определя от периода на незаконно задържане на трудовата книжка и от
размера на получаваното брутно трудово възнаграждение, а не от
действително претърпените вреди.
Поради обстоятелството, че в разглеждания случай трудовата книжка
не е била върната от работодателя след прекратяване на трудовото
правоотношение на 09.10.23г., а това е станало, на 24.11.23г., то съдът намира,
че забавата се дължи на противоправното поведение на работодателя и
задържането на трудовата книжка може да бъде квалифицирано като
незаконно.
С оглед на гореизложеното искът с правно основание чл. 226, ал. 2, вр.
ал. 3 от КТ, за заплащане на сумата в размер на 1262,76 лв., представляваща
9
обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца, след като
трудовото му правоотношение е било прекратено, считано от 09.10.23г. до
24.11.23 г., заедно със законната лихва от датата на депозиране на исковата до
окончателното й заплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 221, ал. 1 от КТ
Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение от служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т.
2 - забавяне в изплащане на трудовото възнаграждение, работодателят му
дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Основателността на иска по чл. 221, ал. 1 КТ се обуславя от наличието в полза
на работника на потестативното право едностранно да прекрати трудовото
правоотношение при условията на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и надлежното му
упражняване.
В хода на делото бе установено, че ищецът надлежно е прекратил
сключения безсрочен трудов договор със заявление, отправено на 06.10.2023
г. и получено от работодателя на 09.11.2023 г., като съгласно съдържанието на
трудовия договор, при подобна хипотеза се дължи сума в трикратен размер на
трудовото възнаграждение.
По делото се установи от писмените доказателства и от заключението
на вещото лице, че за претендирания период възнаграждението е в размер на
2340 лева, поради което тази претенция следва да бъде уважена в цялост.
Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на сумата от 70,
54 лева, представляваща дължима лихва върху тази сума за периода от
25.10.23г. до 14.01.24г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съдебните разноски по настоящото производство следва да се присъдят в
полза на ищеца.
От ищеца е представен списък с разноски по реда на чл. 80 ГПК,
включващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна
защита, съдействие и процесуално представителство в общ размер на 2600 лв.
Приложено е платежно нареждане/включено в договора за правна помощ/,
удостоверяващо извършеното плащане за сумата от 2500 лева, поради което
съдът намира, че следва да се уважи искането на ищеца до този размер.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на
основание чл. 78, ал. 6 КТ, то ответникът следва да бъде осъден да заплати
сума в размер на 394,11 лева, представляваща дължима държавна такса в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Костинброд и
сумата от 400 лева, представляващи възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
10
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на П. А. Т., ЕГН**********, извършено със заповед
№ 407/10.09.23 г., издадена от управителя на „Ю.“ ООД, ЕИК****, за
прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание
330, ал.2, т.6 КТ.
ЗАДЪЛЖАВА „Ю.“ ООД, ЕИК****, на основание чл. 344, ал. 1, т. 4
от КТ, да извърши поправка в трудовата книжка на П. А. Т., ЕГН**********,
като заличи вписаното в нея обстоятелство за прекратяване на трудовото
правоотношение с правно основание по чл.330, ал.2, т.6 КТ.
ОСЪЖДА „Ю.“ ООД, ЕИК****, на основание чл.242, вр.чл.128 КТ,
вр.чл.86 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Т., ЕГН**********, сумата от 928, 50
лева, представляващо незаплатено трудово възнаграждение за периода от
01.09.23 г. до 09.10.23 г., заедно със законната лихва от 25.10.23 г. до 14.01.24г.,
в размер на 28,35 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба-15.01.24г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Ю.“ ООД, ЕИК****, на основание чл.226, ал.3, вр. ал.2
КТ, ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Т., ЕГН**********, сумата от 1262,76 лева,
представляваща обезщетение за противоправно задържане на трудовата
книжка за периода от 09.10.23г. до 24.11.23г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба-15.01.24г. до окончателното й
заплащане
ОСЪЖДА „Ю.“ ООД, ЕИК****, на основание чл.221, ал. КТ,
вр.чл.86 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на П. А. Т., ЕГН**********, сума в размер на
2340 лева, представляваща обезщетение за 90 дни/срокът на предизвестие
съгласно трудовия договор/, заедно със законната лихва върху тази сума за
времето от 25.10.23г. до 14.01.24г., в размер на 70, 54 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-15.01.24 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Ю.“ ООД, ЕИК**** да заплати на П. А. Т.,
ЕГН**********, сумата от 2500 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение по настоящото производство.
ОСЪЖДА „Ю.“ ООД, ЕИК**** да заплати по сметка на Районен съд-
Костинброд, сумата от 794, 11 лв., представляваща държавна такса за
уважените искове, както и разноски за съдебно-счетоводната експертиза.
ОТХВЪРЛЯ предявените насрещни искове от страна на „Ю.“ ООД,
ЕИК****, със седалище и адрес на управление село П., община К. срещу П.
А. Т., с които е поискано да се осъди последния да му заплати сумата от 2 340
11
лева, представляващи дължимо от П. Т. обезщетение на основание чл. 221, ал.
2 КТ, за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие относно
прекратяване на процесния трудов договор, както и законната лихва върху
тази сума, която е в размер на 92.75 лв., начислена за времето от 10.11.2023 г.
до датата на депозирането на ОИМ- 22.02.2024 г., ведно със законната лихва
от 23.02.204 г. до датата на окончателното й заплащане като неоснователни.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на съдебното решение в частта, с която „Ю.“ ООД, ЕИК****, е
осъдено да заплати на П. А. Т., ЕГН**********, на основание чл. 242,
вр.чл.128 КТ, вр.чл.86 ЗЗД, сумата от 928,50 лева, представляващо
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.23 г. до 09.10.23 г.,
заедно със законната лихва от 25.10.23 г. до 14.01.24г., в размер на 28,35 лева,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба-
15.01.24г. до окончателното й заплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
12