Решение по дело №824/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 411
Дата: 16 юни 2022 г.
Съдия: Иво Димитров
Дело: 20211001000824
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 18 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова

Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000824 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника в
производството „ДЛВ“ ЕООД, срещу първоинстанционно решение № 260017
от 07. 04. 2021 г., постановено от Пернишки окръжен съд, Гражданско
отделение, Трети състав по т.д. № 78 по описа на съда за 2019 г. в частта му,
с която жалбоподателят е осъден по иск с правно основание чл. 92 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/, да заплати на ищеца в производството
Столична община /СО/ суми, представляващи неустойки по договор с
регистрационен индекс СО15-РД-55-365/18. 06. 2015 г., както следва: сумата
11621 лв. /единадесет хиляди шестстотин двадесет и един лева/,
представляваща неустойка по чл.17.3.2.1 от договора, сумата 60629.80
/шестдесет хиляди шестстотин двадесет и девет лева и 80 стотинки/,
представляваща неустойка по чл.17.3.2.2 от договора, сумата 25690 лв.
/двадесет и пет хиляди шестстотин и деветдесет лева/, представляваща
неустойка по чл.17.3.2.3 от договора, и сумата 94810.50 лв. /деветдесет и
четири хиляди осемстотин и десет лева и 50 стотинки/, представляваща
1
неустойка по чл.17.3.2.4 от договора, които неустойки са начислени за
периоди, както следва: -1527.50 лв. – неустойка за периода 18. 08. 2016 г. -17.
09. 2016 г. на основание чл. 17.3.2.1 от договора; - 2777.50 лв. - неустойка за
периода 18. 09. 2016 г. - 17. 10. 2016 г. на основание чл. 17.3.2.1 от договора; -
950 лв. - неустойка за периода 18. 10. 2016 г. - 17. 11. 2016 г. на основание чл.
17.3.2.1 от договора; - 11001.9лв. – неустойка за периода 18. 12. 2016 г. - 17.
01. 2017 г. на основание чл.17.3.2.2 от договора; - 13023.5 лв. неустойка за
периода 18. 01. 2017 г.-17. 02. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора; -
31603.5 лв. - неустойка за периода 18. 01. 2017 г.-17. 02. 2017 г. на основание
чл. 17.3.2.4 от договора; - 2635.50 лв. - неустойка за периода 18. 02. 2017 г.-
17. 03. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора; - 6040 лв. – неустойка за
периода 18. 02. 2017 г. - 17. 03. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.3 от договора; -
6979 лв. - неустойка за периода 18. 03. 2017 г. -17. 04. 2017 г. на основание чл.
17.3.2.2 от договора; - 6387.50 лв. неустойка за периода 18. 05. 2017 г. - 17.
06. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора; - 3540 лв. - неустойка за
периода 18. 05. 2017 г.-17. 06. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.3 от договора; -
4123 лв.- неустойка за периода 18. 06. 2017 г.-17. 07. 2017 г. на основание чл.
17.3.2.2 от договора; - 8055 лв. - неустойка за периода 18. 06. 2017 г.-17. 07.
2017 г. на основание чл. 17.3.2.3 от договора; - 9818.90 лв. - неустойка за
периода 18. 07. 2017 г. - 17. 08. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора; -
8055 лв. - неустойка за периода 18. 07. 2017 г. - 17. 08. 2017 г. на основание
чл. 17.3.2.3 от договора; - 31603.5 лв. - неустойка за периода 18. 07. 2017 г. -
17. 08. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.4 от договора; - 6365 лв. - неустойка за
периода 18. 08. 2017 г. - 19. 09. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.1 от договора; -
6660.50 лв. – неустойка за периода 18. 08. 2017 г.-19. 09. 2017 г. на основание
чл. 17.3.2.2 от договора, и сумата 31603.50 лв. - неустойка за периода 18. 08.
2017 г. - 19. 09. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.4 от договора, със законните
последици, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната
инстанция.
Във въззивната инстанция са приети нови писмени доказателства.
В отхвърлителната му част първоинстанционното решение, като
необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
2
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В обжалваната му част първоинстанционното решение е валидно,
допустимо и правилно по същество, по следните съображения:
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда
и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните оплаквания в жалбата, с която
въззивният съд е сезиран, обжалваното първоинстанционно решение се явява
правилно в обжалваната му част, поради следното:
Неоснователно е първото оплакване в жалбата, базирано на твърдения за
допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, при
призоваването на управителя на ответното дружество за даване на обяснения
3
по реда на чл. 176 от ГПК, което било довело и до неправилност на изводите
на съда по съществото на спора.
Задължението на представляващия дружеството – жалбоподател, да се
яви в открито съдебно заседание за даване на обяснения, му е възложено от
съда с доклада по делото и е вписано в призовка за първото по делото открито
съдебно заседание в първоинстанционния съд, получена от секретар на
дружеството-ответник - обстоятелство, изрично вписано във върнатия в съда
отрязък от същата, поради което и същата е редовно връчена, след което
страната е била длъжна сама да следи за хода на производството.
Впоследствие, след неколкократното пренасрочване на делото, поради
епидемиологична обстановка, за реално проведеното първо заседание по
делото ответникът е отново призован, депозирал е молба делото да се гледа в
отсъствие на негов представител, а процесуалният му представител по делото
– адвокат, е получил и електронен достъп до същото, поради което и съдът
намира, че е страната е имала достатъчно възможности да следи за хода на
производството, включително и относно възложеното, и то – по искане на
противната страна в допълнителната искова молба /поради което и дори и да
е налице допуснато от съда нарушение, същото има за резултат не
нарушаване на процесуално право на тази страна, която го изтъква пред
въззивния съд, а допуснато от съда неизпълнение на нейно процесуално
задължение, възложено и по искане на противната страна/, задължение на
представляващия дружеството да се яви в заседание, за да даде обяснения.
Освен всичко друго обстоятелствата, за които е искан разпит на
представляващия жалбоподателя, са установени по делото с писмени
доказателства, поради което и въззивният състав намира, че несъбирането на
допуснати доказателства по чл. 176 от ГПК не се е отразило на правилността
на решението.
Неоснователно е оплакването в жалбата, базирано на твърдения, че
доколкото с протоколите за констатирани неизпълнения на задълженията на
жалбоподателя по договора и в обобщаващите ги месечни такива, ищецът не
бил налагал санкции, а и бил заплащал периодично възнагражденията на
ответника – изпълнител по делото, то и правото му да претендира процесните
неустойки се било преклудирало.
Договорът между страните е такъв за изработка и за реализиране правата
4
на ищеца, произтичащи от неизпълнение на поръчаното /изцяло, неточно,
забавено, с недостатъци и т.н./, е достатъчно възложителят да е направил
възражение за обема и качеството на изпълнението в срок – при приемането
на работата, ако става въпрос за явно недостатъци или непълноти, което и в
случая е направено с процесните протоколи. По никакъв начин
обстоятелството, че процесните санкции не са определени конкретно по
размер в самите протоколи, както и извършените от ищеца плащания
съобразно договора не означава, че същият е изгубил правото си да
процесните неустойки, уговорени за неточно изпълнение – такива
последствия от сходно поведение не уреждат нито законът, нито договорът
между страните.
Неоснователно е оплакването, базирано на твърдения за нищожност на
договорните клаузи, на които е основана претенцията на ищеца – ответник по
жалбата.
Главните оплаквания в тази насока са базирани на несъответен,
прекомерен размер на уговорените неустойки, спрямо реално претърпените от
ищеца вреди или тези, които същият би могъл да претърпи, вследствие
конкретното неизпълнение на задълженията по договора на изпълнителя –
жалбоподател.
Тази теза не държи сметка и за трите, признати от доктрината и
съдебната практика, включително задължителната за съдилищата такава на
касационната съдебна инстанция, функции на неустойката.
Неустойката има освен обезщетителна /каквато единствено коментира в
изявленията си по делото жалбоподателя/, още и обезпечителна /стимулираща
точното и навременно изпълнение на задълженията на страните по договора/,
и санкционна функции, и същата би била нищожна, като противоречаща на
добрите нрави само ако с оглед начина си на уговаряне и конкретният си
размер, противоречи и на трите, така описани функции, и настоящият случай
не е такъв. Като се отчита изложеното, начинът и конкретните размери на
уговарянето им, въззивният състав, също както и първоинстанционният такъв
намира, че процесните неустойки не са нищожни, поради начина на
уговарянето им, и като прекомерни, съответно – и тези начин на уговаряне, и
размер, не противоречат на добрите нрави. На този извод на съда не се
отразява и изтъкваното в жалбата обстоятелство, че не възложителят, а
5
именно изпълнителят има задължението по договор да отстрани
констатираните неизпълнения на задълженията му – това „довършване“ или
допълване на изпълнението от негова страна е законосъобразно следствие от
собственото му неизпълнение и договорна последица от същото – до
привеждането на резултата от изпълнението, като съответен на уговорките в
договора, а процесните неустойки съставляват отделно и независимо от
постигането на това изпълнение впоследствие, акцесорно право на
възложителя, имащо самостоятелен и независим от другите последици от
неизпълнението на задълженията на изпълнителя по договора характер.
Неоснователно е и оплакването, базирано на твърдения /и събраните и в
първоинстанционното, и във въззивното производство/, за привличането на
ответника – жалбоподател в делата, по които СО отговаря към трети лица за
причинени им вследствие конкретните, процесни неизпълнения на договора
вреди – същите са косвен резултат именно от неизпълнението на
задълженията на ответника по процесния договор, от което произтича и
съответното право на общината да привлече отговорното за причиняването
им лице, като предяви срещу него обратен иск за осъждането му в случай, че
самата тя бъде осъдена, самото събиране или изплащане на всички вреди в
пълния им размер от страна именно на жалбоподателя е не сигурно, но
хипотетично, а твърденията му в обратната насока в края на жалбата,
противоречат на вече изложеното по-горе, досежно функциите на
неустойката, извън само обезщетителната такава.
По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение
освен валидно и допустимо, е и правилно в обжалваната му осъдителна част и
следва да бъде потвърдено, със законните последици, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща и към изложените към
същото, мотиви на първоинстанционния съд за постановяването му.
При този изход на делото във въззивната инстанция жалбоподателят
няма право на разноски за същата, а ответникът по жалбата има право на
такива в установеният по делото да са действително извършени, размер.
Жалбоподателят не прави възражение за прекомерност на заплатеното от
противната страна адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Пети
състав
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260017 от 07. 04. 2021 г., постановено от
Пернишки окръжен съд, Гражданско отделение, Трети състав по т.д. № 78 по
описа на съда за 2019 г. в осъдителната му част, с която „ДЛВ“ ЕООД,
ЕИК: ********* е осъдено, по иск с правно основание чл. 92 от Закона за
задълженията и договорите, да заплати на Столична община, код по
БУЛСТАТ: ********* суми, представляващи неустойки по договор с
регистрационен индекс СО15-РД-55-365/18. 06. 2015 г., както следва: сумата
11621 лв. /единадесет хиляди шестстотин двадесет и един лева/,
представляваща неустойка по чл.17.3.2.1 от договора, сумата 60629.80
/шестдесет хиляди шестстотин двадесет и девет лева и 80 стотинки/,
представляваща неустойка по чл.17.3.2.2 от договора, сумата 25690 лв.
/двадесет и пет хиляди шестстотин и деветдесет лева/, представляваща
неустойка по чл.17.3.2.3 от договора, и сумата 94810.50 лв. /деветдесет и
четири хиляди осемстотин и десет лева и 50 стотинки/, представляваща
неустойка по чл.17.3.2.4 от договора, които неустойки са начислени за
периоди, както следва: -1527.50 лв. – неустойка за периода 18. 08. 2016 г. -17.
09. 2016 г. на основание чл. 17.3.2.1 от договора; - 2777.50 лв. - неустойка за
периода 18. 09. 2016 г. - 17. 10. 2016 г. на основание чл. 17.3.2.1 от договора; -
950 лв. - неустойка за периода 18. 10. 2016 г. - 17. 11. 2016 г. на основание чл.
17.3.2.1 от договора; - 11001.9лв. – неустойка за периода 18. 12. 2016 г. - 17.
01. 2017 г. на основание чл.17.3.2.2 от договора; - 13023.5 лв. неустойка за
периода 18. 01. 2017 г.-17. 02. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора; -
31603.5 лв. - неустойка за периода 18. 01. 2017 г.-17. 02. 2017 г. на основание
чл. 17.3.2.4 от договора; - 2635.50 лв. - неустойка за периода 18. 02. 2017 г.-
17. 03. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора; - 6040 лв. – неустойка за
периода 18. 02. 2017 г. - 17. 03. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.3 от договора; -
6979 лв. - неустойка за периода 18. 03. 2017 г. -17. 04. 2017 г. на основание чл.
17.3.2.2 от договора; - 6387.50 лв. неустойка за периода 18. 05. 2017 г. - 17.
06. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора; - 3540 лв. - неустойка за
периода 18. 05. 2017 г.-17. 06. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.3 от договора; -
4123 лв.- неустойка за периода 18. 06. 2017 г.-17. 07. 2017 г. на основание чл.
17.3.2.2 от договора; - 8055 лв. - неустойка за периода 18. 06. 2017 г.-17. 07.
2017 г. на основание чл. 17.3.2.3 от договора; - 9818.90 лв. - неустойка за
7
периода 18. 07. 2017 г. - 17. 08. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.2 от договора; -
8055 лв. - неустойка за периода 18. 07. 2017 г. - 17. 08. 2017 г. на основание
чл. 17.3.2.3 от договора; - 31603.5 лв. - неустойка за периода 18. 07. 2017 г. -
17. 08. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.4 от договора; - 6365 лв. - неустойка за
периода 18. 08. 2017 г. - 19. 09. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.1 от договора; -
6660.50 лв. – неустойка за периода 18. 08. 2017 г.-19. 09. 2017 г. на основание
чл. 17.3.2.2 от договора, и сумата 31603.50 лв. - неустойка за периода 18. 08.
2017 г. - 19. 09. 2017 г. на основание чл. 17.3.2.4 от договора.
ОСЪЖДА „ДЛВ“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Столична
община, код по БУЛСТАТ: ********* сумата 6820.80 лв. адвокатско
възнаграждение за защита във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8