Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 374
23.03.2020г., гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, VІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
разгледа
докладваното
от съдия В.Куршумова гр.д. № 535 по описа за 2020г., като за да
се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на К.Й.Ч.,
ЕГН: **********
***, в качеството й на длъжник по
изпълнително дело № 20199070400798 по описа на
ЧСИ Иво Кралев,
рег.№907 от регистъра на КЧСИ, против действията на съдебния изпълнител
по извършването на въвод във владение в следните недвижими имоти на 31.01.2020
г. -
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
56784.523.1501.1.4, гр.Пловдив, район Централен, ул.“***, с предназначение:
жилище, апартамент, с площ на обекта от 92, 74 кв.м., ведно с прилежащите части
и съответните ид.ч. от общите части на сградата и САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 56784.523.1501.1.9, гр.Пловдив,
район Централен, ул.“***, с предназначение: гараж, с площ на обекта от 17.40 кв.м.,
ведно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата, за който е съставен Протокол за въвод във
владение по чл.522 и сл. от ГПК от 31.10.2020 г.
В жалбата се
излагат оплаквания за ненадлежно уведомяване за изпълнението с твърдението, че
съдебният изпълнител не е връчил редовно книжата по осъществяване на
принудителния въвод. Настоява се за ненадлежно връчване чрез работодателя.
Посочва, че е узнала за въвода, след осъществен запор върху трудовото й
възнаграждение, като при наличие на тежко заболяване не е могла да присъства на
въвода, а в последния момент е упълномощила адвокат. Посочва, че изпълнителният
титул, въз основа на който е образувано изп.производство, е издаден въз основа
на решение № 114/03.10.2019 г. по гр.д.№ 3472/2018 г. по описа на ВКС, с което
са установени правата на взискателя върху 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор №
56784.523.1501.1.4, и с което като длъжник е осъдена да предаде на взискателя
владението върху целия недвижим имот. Поддържа, че според цитираното съдебно
решение на ВКС притежава останалата 1/2 ид.ч. от имота, от което намира, че
съдебният изпълнител незаконосъобразно й е отнел владението върху 1/2 ид.ч. от
имота като е сменил бравата и не й е предоставил ключ от същата. Намира
обжалвания въвод за незаконосъобразно осъществен
при съществени процесуални нарушения с искане да бъде отменен. Представя
решение № 114/03.10.2019 г. по гр.д.№ 3472/2018 г. по описа на ВКС, болничен
лист за отпуск по болест за периода 30.01.2020 г. - 03.02.2020 г., констативен
нотариален акт за собственост № 80, том I,
рег.№ 5169, дело № 77 от 30.06.2014г. на Нотариус К.Димов с рег.№ 136 от НК.
Ответната страна
по жалбата - взискателят А.А.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез пълномощника си адв.С.А., в писмено
възражение изразява становище за неоснователност на жалбата и
излага доводи за надлежното уведомяване на длъжника Ч., както и за
представителство на същата при осъществяване на въвода във владение от адв.М..
Позовава се на изпълнителния титул, представен в изп.производство, според който
К.Й.Ч. е осъдена да предаде на А.А.В. владението върху целия недвижим
имот. Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на обжалваното
постановление. Прави доказателствено искане за разпит на ЧСИ Кралев във връзка
с обстоятелствата по призоваването на длъжницата, в случай, че съдът намери
същото за необходимо.
В писмените
си мотиви по
обжалваните действия ЧСИ
Иво Кралев изразява становище,
че жалбата е
допустима, но е
неоснователна.
Пловдивският
окръжен съд, за да се
произнесе намери за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.3 от ГПК длъжникът може да обжалва
отстраняването му от имот поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението. В случая жалбата изхожда от длъжник по изпълнително дело, с нея
се твърди, че се обжалва отстраняването му от имот поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, и същата е подадена в срока по чл. 436, ал.1
от ГПК.
Доказателственото искане на ответника по жалбата - взискателя
за допускане до разпит на ЧСИ Иво Кралев, съдът намира, че не е необходимо, тъй
като делото е изяснено от фактическа страна от представеното копие на
изпълнителното дело и в мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител
е изложил релевантните за спора обстоятелства.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително
дело № 20199070400798 по описа на ЧСИ
Иво Кралев е образувано по два изпълнителни
листа от 25.11.2019 г. и от 26.11.2019 г. издадени въз основа на Решение №194
от 24.02.2017 г. по гр.д.№ 872/2015 г. по описа на ПОС, Решение № 81 от
25.04.2018 г. на ПАС и Решение №114 от 03.10.2019 г. по гр.д.№ 3472/2018 г. на
ВКС. Съгласно изпълнителния лист от 25.11.2019 г. К.Й.Ч. ЕГН: ********** е осъдена да
заплати на Р. Г. В., ЕГН:********** и на А.А.В., ЕГН: **********, разноските
в горепосочените производства. Според изпълнителния лист от 26.11.2019 г. се признава
за установено по отношение на К.Й.Ч. ЕГН: **********, че Р. Г. В.,
ЕГН:********** е
собственик на 1/2 ид.ч. от гараж, заснет с ИД № 56784.523.1501.1.9, съгласно
одобрената карта на гр.Пловдив със застроена площ от 17.40 кв.м., разположен в
сграда № 1, построена в ПИ с ИД №56784.523.1501, както и се осъжда К.Й.Ч. да
отстъпи собствеността и да предаде владението на Р. Г. В., по отношението
на гаража. Видно от същия изпълнителен лист от 26.11.2019 г. се признава за установено
по отношение на К.Й.Ч. ЕГН: **********, че А.А.В. ЕГН: **********
/като наследник на починалата в хода на процеса Р. Г. В./, е собственик на
1/2 ид.ч. от недвижим имот: апартамент № 3 с идентификатор №
56784.523.1501.1.4 по кадастралната карта на гр.Пловдив, представляващ жилище
със застроена площ от 92, 74 кв.м. в гр.Пловдив, ул.“***, както и се
осъжда К.Й.Ч.
да предаде на А.А.В.
владението върху целия описан недвижим имот.
В производството
е представено удостоверение за наследници на Р. Г. В., поч.на
17.03.2019 г., от което се установява, че неин наследник е А.А.В..
С разпореждане
от 15.12.2019 г. съдебният изпълнител е насрочил въвод на взискателя срещу
длъжника в присъдените недвижими имоти - СОС с идентификатор №
56784.523.1501.1.4 и СОС
с идентификатор №
56784.523.1501.1.9,
за 31.01.2020 г. от 10 ч. - 17 ч., за който е разпоредил да се уведоми длъжника
на неговия постоянен и настоящ адрес ***, както и на адреса по
месторабота - „Призма Дизайн“ ООД с адрес на управление: гр.Пловдив, бул.***.
От поканата за
доброволно изпълнение, съдържаща уведомлението за насрочения въвод във
владение, изпратена до постоянния и настоящ адрес на длъжника, се установява,
че връчителят е посетил адреса на
17.12.2019г., 04.01.2020 г. и 15.01.2020 г., при които посещения длъжникът не е
бил открит, а съгласно данни на съседи лицето рядко е на адреса. Предвид на
това е залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК на входната врата и е
оставено друго на адреса, с което длъжникът е уведомен, че в двуседмичен срок
от 15.01.2020 г. следва да се яви в кантората на ЧСИ за получаването на ПДИ. На
ПДИ е отразено, че до 30.01.2020 г. длъжникът не се е явил в кантората, за да я
получи.
Поканата за
доброволно изпълнение с уведомлението за насрочения въвод във владение,
изпратена до местоработата на длъжника, е връчена на 17.12.2019 г. на управителя на работодателя „Призма Дизайн“ ООД
със задължение за предаване.
На 20.01.2020 г.
е съставен протокол по изпълнителното дело, в който съдебният изпълнител е
удостоверил извършените от него действия, че е: разговарял е със счетоводителя
на работодателя; свързал се е с длъжника по телефона на мобилен номер ***,
предоставен от счетоводителя въз основа на данните от работодателя, като длъжникът
е удостоверил самоличността си; длъжникът е потвърдил уведомяването си от
работодателя за връчването на ПДИ на 17.12.2019 г., която не е получил, поради
здравословни причини; длъжникът е бил уведомен за насрочения въвод във владение
за 31.01.2020 г. като съдебния изпълнител му е разяснил предимствата от
доброволно изпълнение; съдебният изпълнител е посочил на длъжника, че му е
изпратена и ПДИ на постоянният му и настоящ адрес, на който адрес е търсена
многократно от призовкаря Т.Т., но не е намерена, и на адреса е залепено
уведомление по чл.47 от ГПК, с течащ срок за явяване в кантората на ЧСИ за
получаване на поканата; длъжникът отговорил, че ще се свърже с адвоката и ще
посети кантората заедно с адвоката си, с което разговорът е приключил;
На 31.01.2020 г.
е извършен въвод в имотите, за който е съставен протокол
по чл. 522 ГПК и видно от който при извършване
на въвода във владение длъжникът е бил представляван от упълномощен
представител - адв.Е.М.. На въвода също така е присъствал и синът на К.Й.Ч. – Й.Ч.,
който е предоставил ключовете за процесните имоти. При извършване на въвода е
констатирано, че всички движими вещи на длъжника са били предварително изнесени
от жилището, няма движими вещи в гаража, който е бил с отворена външна и
вътрешна врата.
С оглед на така
установените данни по делото, настоящият
състав на ПОС намира, че длъжникът
Ч. е била надлежно уведомена за насрочения въвод във владение. Поканата за
доброволно изпълнение, с която длъжникът се уведомява за насрочения въвод във
владение, е била изпратена за връчване на постоянния и настоящ адрес на
длъжника. След като длъжникът не е бил открит от връчителя при три посещения на
17.12.2019г.,
04.01.2020 г. и 15.01.2020 г., от които 04.01.2020 г. /събота/ е неприсъствен
ден, в интервал от поне една седмица между тях и в продължение на
един месец, връчването на поканата е извършено чрез залепване на уведомление на
15.01.2020
г.
по реда на чл. 47, ал.1 и
сл. ГПК.
Поради това срокът за получаване на ПДИ
от длъжника от канцеларията на ЧСИ е изтекъл на 29.01.2020 г., при което същата
се счита за редовно връчена на основание чл. 47, ал.5 ГПК. В изпълнение
на чл.47, ал.3, изр.последно ГПК съдебният изпълнител е разпоредил връчване на
поканата и по местоработата на длъжника и на осн.чл.46, ал.2 ГПК поканата е
връчена на управителя на дружеството - работодател със задължение за
нейното предаване, при което по смисъла
на осн.чл.46, ал.4 от ГПК е налице редовно връчване. Отделно от това се
установява, че длъжникът Ч. е била надлежно уведомена за насрочения въвод във владение на имота и лично по телефона от съдебният изпълнител.
Ето защо и тъй
като по аргумент на чл.56, ал.3, изр.второ от ГПК, в изпълнителното производство
не е поставен срок, в който да се уведомят страните преди осъществяването на самото
изпълнително действие, съдебният изпълнител е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за
насрочения ден и час на въвода. Извод за последното се прави и от факта, че длъжникът
е упълномощил процесуален представител,
който го е представлявал при извършване
на въвода във владение, както и че на
въвода във владение е присъствал и синът на длъжника Ч., който доброволно е
предал ключовете на обектите.
По аргумент от
разпоредбата на чл.522, ал.1, изр. четвърто, предложение първо от ГПК, задължението
за уведомяване на длъжника, преди пристъпването
към принудителното му извеждане, е с цел да му се осигури възможността
за доброволно изпълнение на задължението си да напусне имота. В случая съдът
намира, че това задължение е било изпълнено, доколкото при пристъпване към въвода във владението е констатирано, че движимите
вещи на длъжника вече са били изнесени от процесните самостоятелни обекти.
Доводите на длъжника Ч., че е собственик
на 1/2 ид.ч. от процесните обекти са ирелевантни, тъй като съгласно чл. 435, ал.2, т.3 от ГПК основание за отмяна на отстраняването на длъжника от
имот е
единствено неуведомяването му за предприетото принудително
изпълнение. Нещо повече, съгласно
изпълнителния лист от 26.11.2019 г. длъжникът Ч. е осъдена да предаде на взискателя изцяло владението върху
двата недвижими имоти. Изпълнителният
лист обвърза съдебният изпълнител и го задължъва безусловно да изпълни
постановеното в него. Извършвайки въвод във владение изцяло в имотите, съдебният
изпълнител е действал законосъобразно. Неоснователни са оплакванията, че
съдебният изпълнител е бил длъжен да предаде ключ от имотите на длъжника, тъй
като независими от установените права от 1/2 ид.ч. на собственост на длъжника,
то съгласно изпълнителния лист длъжникът е осъден изцяло да предаде владението
на имотите.
Ето защо,
обжалвания въвод във владение е извършен след надлежното уведомяване на
длъжника от ЧСИ, при което жалбата се явява неоснователна и като такава ще се
остави без уважение.
В производството
не се претендират разноски, поради което с решението си съдът не се произнася
по отговорността за разноските.
По изложените
съображение Пловдивският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на К.Й.Ч., ЕГН: **********
***, в качеството й на длъжник по
изпълнително дело № 20199070400798 по описа на ЧСИ Иво
Кралев, рег.№907 от регистъра на
КЧСИ, против действията на съдебния изпълнител по извършването на въвод във
владение в следните недвижими имоти на 31.01.2020 г. - САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 56784.523.1501.1.4, гр.Пловдив, район
Централен, ул.“***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ на обекта от
92, 74 кв.м., ведно с прилежащите части и съответните ид.ч. от общите части на
сградата и САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор № 56784.523.1501.1.9, гр.Пловдив,
район Централен, ул.“****, с предназначение: гараж, с площ на обекта от 17.40 кв.м.,
ведно със съответните
ид.ч. от общите части на сградата, за който е съставен Протокол за въвод във
владение по чл.522 и сл. от ГПК от 31.10.2020 г., като неоснователна.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.