№ 119
гр. Л., 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Й.КА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от Й.КА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20254310200164 по описа за 2025 година
С наказателно постановление №24-0906-000386/10.07.2024 година издадено от Д.П.Д. –
Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л., упълномощен с МЗ №8121з-1632 от
02.12.2021 год., са наложени на З. Т. А., с ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес гр./с. ГР.С.,
бул./ул.(ж.к) УЛ.Т.В., № 52, на основание ЧЛ.182 АЛ.5 ВР.АЛ.2 Т.4 от ЗДвП - глоба в размер
на 600лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като е посочено, че
НАРУШЕНИЕТО Е В УСЛОВИЯТА НА СИСТЕМНОСТ, ВИДНО ОТ ЕЛ.ФИШОВЕ С
№6668097 И №7848546, ВРЪЧЕНИ НА 16.08.23Г. И ВЛЯЗЛИ В СИЛА НА 31.08.2023Г, за
това, че на 09.10.2023 г. в 20:30 часа, в община Л., на път ПЪРВИ КЛАС № 4, като
Неправоспособен Водач при обстоятелства: Затова, че на 09.10.2023 г. в 20:30:32 часа на ПП
I-4, км 65+700, с посока на движение към гр. С., е управлявал собствения си лек автомобил
ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, с peг. № ...., със скорост 97 км/ч при максимално разрешена скорост
60 км/ч, въведено с ПЗ В-26. Превишението от 37 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3
км/ч, е констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №00305904964В,
заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, и
е показано на водача със снимков материал № 20231009203032, радар №107С499А01080023.
Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни
фишове серия К, № 6668097 за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП, влязъл в сила на 31.08.2023 г., серия К, № 7848546 за неправомерно превишаване
на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, влязъл е сила на 31.08.2023 г. АУАН е съставен по
преписка № 906р-1627/21г, с нарушение № 25567 в отсъствието на нарушителя, след като е
поканен и попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС , с което е извършил:
1. ВР.ЧЛ.21 АЛ.1 ВОДАЧ СИСТЕМНО ПРЕВИШАВАЩ РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА
СКОРОСТ, ИЗВЪН НАСЕЛЕНО МЯСТО ОТ 31 ДО 40 КМ/Ч., с което виновно е нарушил/а
чл.21 ал. 2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят З. Т. А., който го
обжалва в срок, чрез адв. Й. П. и моли същото да бъде отменено поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните превила и материалния закон. Сочи, наказателно
постановление не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а процесният АУАН №
1
АД174121/02.01.2024 г. не е издаден в съответствие с чл. 42 от ЗАНН. Сочи, че незнайно
защо преди началото на обстоятелствената част е посочено, че доверителят му към момента
на нарушението има качеството на „неправоспособен водач", което твърдение било невярно,
но не само към момента на твърдяното нарушение, а така също и преди него и понастоящем.
Сочи, че доверителят му никога не е бил лишаван от правоуправление, но независимо от
това и в разрез с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН е посочено невярно и неточно описание на
нарушението като наред с това му е вменено отегчаващо обстоятелство по см. на чл. 57, ал.
1, т. 8 от ЗАНН. Сочи, че друго обстоятелство, което не отговаря на обективната истина и
което е в противоречие на чл. 57, ал. 1 т. 5, пр. 5 от ЗАНН е декларативното посочване, че
нарушението е показано на водача със снимков материал. Сочи, че последното твърдение от
една страна не е част от обективната действителност, а от друга страна не е част от
фактическия състав на нарушението, а по същество го намира и за ирелевантно досежно
ангажиране на административно-наказателната отговорност на доверителя ми. На второ
място отбелязва, че възприетата от АНО фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава, доколкото доверителят му не е извършил административно
нарушение, за което са му съставени процесиите АУАН и НП. Акцентира, че в тях не е
обяснено съдържанието на понятието "системно" нито текстово, нито чрез цифрово
изписване на нормата на § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, което е
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН и обуславя съществено
нарушение на правото на защита на доверителя ми. Счита, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 ЗДвП, доколкото доверителят му не е извършил
нарушението, цитирано в АУАН и НП, респективно не е налице и "системност". Сочи и че
наред с това и в АУАН, и в НП е вписано нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, което не
предвижда наложеното наказание, както по отношение размера на глобата, така и лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Счита, че нарушението на процесуалния
и материалния закон обуславят незаконосъобразност на наложените на доверителя ми
наказания за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, каквото не е извършил. На трето място сочи,
че съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП "Системно" е нарушението, извършено три или повече
пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. Излага, че видно от нормата за да е налице системност, законодателят изисква
след като лицето е наказано за същото по вид нарушение, то да е извършило поне три
нарушения в едногодишен срок от влизането в сила на НП или ЕФ, с което лицето е
наказано за първи път за нарушение от съответния вид. Сочи, че в процесния случай не са
налице три деяния, както и че както в АУАН така и в НП са описани две ЕФ за същото по
вид нарушение влезли в сила и двете на 31.08.2023 г./съгласно обстоятелствената част на
НП/. Излага, че от наказването на жалбоподателя за тези две нарушения започва да тече
срокът от една година, в който ако той осъществи поне три пъти същото по вид нарушение,
той може да бъде наказан за системно такова. Излага, че в случая нарушението предмет на
настоящото производство е единственото такова извършено в едногодишния срок от влизане
в сила на двете посочени по-горе ЕФ, поради което, процесното нарушение не се явява
2
системно по смисъла на ЗДП, а само повторно по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДП. Сочи,
че съгласно цитираната разпоредба „повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. /Решение № 44 от 25.02.2024 г. по адм. н. д. № 277 / 2023 г. на Районен съд -Л.! и
/Решение JV° 206 от 09.11.2023 г. по адм. н. д. № 625 1 2023 г. на Районен съд -Л./. В
заключение сочи, че не е спазена и процедурата по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП, тъй като
доверителят му към настоящия момент не е получавал покана, за да посочи лице, което може
да е управлявало автомобила. Излага, че всичко това комуникира с обстоятелството, че
процесното НП и предхождащия го АУАН са издадени генерално без да се изследва
фактическата обстановка. С оглед изложеното намира наказателното постановление за
незаконосъобразно и счита, че следва да бъде отменено, като на жалбоподателя се присъдят
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно
призован, не се е явил и процесуалният му представител адв. Й. П..
Издателят на обжалваното НП – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Л.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с
което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да потвърди
обжалваното НП и да остави жалбата без уважение. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, моли
съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че
бъде уважена жалбата и отменено обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т. А.
И., В. Р. Д. и П. Д. П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 02.01.2024 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с
бл. №174121 от св. В. Р. Д., в присъствието на св. Т. А. И. и св. П. Д. П. против З. Т. А., с
ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес гр./с. ГР.С., бул./ул.(ж.к) УЛ.Т.В., № 52, за това, че на
09.10.2023 г. в 20:30:32 часа на ПП I-4, км 65+700, с посока на движение към гр. С., е
управлявал собствения си лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, с peг. № ...., със скорост 97
км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26. Превишението от 37
км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч, е констатирано със стационарна камера
SITRAFFIC Lynx ERS400 №00305904964В, заснемаща и записваща дата, точен час на
нарушението и регистрационен номер на МПС, и е показано на водача със снимков материал
№ 20231009203032, радар №107С499А01080023. Нарушението е извършено системно в
едногодишен срок с влезли в сила електронни фишове серия К, № 6668097 за неправомерно
превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, влязъл в сила на 31.08.2023 г., серия
К, № 7848546 за неправомерно превишаване на скоростта по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП,
влязъл е сила на 31.08.2023 г. АУАН е съставен по преписка № 906р-1627/21г, с нарушение
№ 25567 в отсъствието на нарушителя, след като е поканен и попълнена декларация по чл.
188 от ЗДвП от водача на МПС , с което виновно е нарушил чл.21 ал. 2 от ЗДвП. В акта в
графа иззети доказателства е посочено – преписка №906р-1627/2021 г. – нарушение №25567.
По съставения акт жалбоподателят, в графа възражения е вписал „Нямам“. Актът е съставен
в отсъствие на жалбоподателя и е подписан от него на 18.06.2024 г., когато му е бил връчен
и препис от последния.
3
Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това
жалбата е процесуално допустима.
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване
Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от
компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно
връчено лично на нарушителя на 27.01.2025 г. съгласно отбелязването направено в текста на
НП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното:
От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на разпитаните
по делото свидетели Т. А. И., В. Р. Д. и П. Д. П., които пресъздават свои непосредствени
възприятия, при обработването на снимков материал снимков материал № 20231009203032,
заснет със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 №00305904964В, заснемаща и
записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС - радар
№107С499А01080023. Именно от този снимков материал, приложен и приет като
доказателство по делото, се установява, че процесното МПС на посочените в акта и НП дата,
място и час се е движило с превишена скорост от 97 км.ч., при максимално разрешена
4
скорост с процесния участък от 60 км.ч., въведено в п.з. В-26.. В подкрепа на показанията на
тримата свидетели са и приетите и вложени като доказателства по делото – снимков
материал, справка от централната база на КАТ за процесния лек автомобил, 1 бр.
декларация по чл.188 от ЗДвП попълнена от жалбоподателя З. Т. А., 1 брой покана относно
съставяне на АУАН, съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, връчена на жалбоподателя на 13.12.2023
г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено от БИМ, Протокол от
проверка №106-СГ-ИСИС/21.07.2023 г., схема на пътния участък, справка за нарушител,
извадки от АИС АНД за ел. фиш К/7848546 и серия К/6668097, от които извадки е видно, че
и двата ЕФ са платени и са влезли в законна сила.
Безспорно установено е по делото, че скоростта от 97 км.ч. е засечена с техническо
средство - система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx
№107С499А011080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019
година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и
точния час, посоката на движение и др. Действително към датата на която се твърди, че е
извършено процесното нарушение – 09.10.2023 г. срокът на валидност на одобряването на
използваното техническо средство е бил изтекъл, но с оглед разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, която регламентира, че „Когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип.“, и предвид представените по делото писмени
доказателства, в частност Протокол от проверка №106-СГ-ИСИС/21.07.2023 год. на ГД
„МИУ”, от който е видно, че на средството за измерване е била извършена проверка, както и
че същото е годно за използване. С оглед на това, съдът намира, че използваното в случая
техническо средство е било технически годно за експлоатация. В този смисъл е и & 7 от
Преходните и заключителни разпоредби на същия закон, който регламентира, че „Средствата
за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от
лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при
последяващите проверки се установи съответствие на метрологичните им характеристики с
изискванията към тях.“. От останалите приети и вложение писмени доказателства по делото,
а именно схема за организация на движението се установява и наличието на п.з. В-26 за
процесния участък от пътя.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
От обективна страна последния като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на
ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 97 км.ч. след
отчетен толеранс от минус 3 км. в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не
е трябвало да се превишава е била 60 км.ч., въведена с п.з. В-26, от което следва, че при
издаване на обжалваното НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка при
използването на техническото средство.
От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за избиране стойността на
5
скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е движил в участък, за който
е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26, не е следвало да надвишава 60 км.ч.
Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Т. А. И., В. Р.
Д. и П. Д. П. и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че както актосъставителят така в последствие и АНО са дали
правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от
ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със
скорост над разрешената. В случая правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2 от
ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че нарушението е
извършено в участък от пътя, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-
26.
В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи
различни от посочените факти.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост
или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване,
е видно, че на посочените в НП дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото
от административно - наказващият орган нарушение.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира в хода на административно
наказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакуваното НП.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Обстоятелството, че на
процесната дата именно жалбоподателят, а не друго лице е управлявало процесния
автомобил се установява от приетата и вложена като доказателство по делото 1 бр.
декларации по чл.188 от ЗДвП, от която е видно, че последния собственоръчно е декларирал,
6
като собственик на процесния л.а., че на процесната дата, час и място именно той е
управлявал л.а. с превишена скорост. Цитираната по - горе декларация, както в хода на
административно наказателното производство, така и в хода на съдебното производство не
беше оспорена от страните, поради което съдът приема, че декларираните в последната
обстоятелства отговарят на истината. По изложените по - горе съображения съдът намира за
неоснователни направените в тази насока възражения от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя, изложени в жалбата.
При определяне на превишението съдът намира, че административно наказващия
орган правилно е взел предвид отклонението от 3 км./ч., което дава системата за контрол на
пътя, използвана в случая, и правилно е дал толеранс, като е посочил, че в случая е налице
превишение от 97 км.ч. С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по несъмнен
начин извършването на нарушението, авторството и вината на жалбоподателят и приема за
неоснователни направените с жалбата възражения касаещи оспорването авторството на
процесното нарушение.
При съставянето на АУАН не е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно,
чл.34, ал.1 от ЗАНН „Не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически,
данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”. В случая видно от
събраните, приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в
частност 1 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, се установява, че собственикът на процесното
МПС е попълнил тази декларация на 13.12.2023 год., като обстоятелството, че именно
жалбоподателят, а не друго лице е управлявало л.а. със превишена скорост е станало
известно на актосъставителят едва на 13.12.2023 год. Именно от тази дата започва да тече и
предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на
обстоятелството, че АУАН е съставен на 02.01.2024 г. е спазен от актосъставителят.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени
с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги
намира за неоснователни и голословни.
По силата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за превишаване от 31 до 40 km/h - водача се
наказва с глоба 300 лв. В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран в хипотезата
на чл. 182, ал. 5 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за системно нарушение. В § 6, т. 62 от
ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция за системно нарушение, когато е извършено три
или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно
постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за
същото по вид нарушение. В атакуваното НП са посочени два електронни фиша, които
според наказващия орган определят процесното нарушение като системно. Първият ЕФ
серия К №6668097, е влязъл в сила на 31.08.2023 г. Нарушението по втория ЕФ серия К №
7
7848546 е извършено на 13.07.2023 г., т. е. преди влизането в сила на 31.08.2023 г. на ЕФ
серия К №6668097. Процесното нарушение е извършено на 09.10.2023 г. и е второ по ред, а
не трето след влизането в сила на първия ЕФ серия К №6668097 и не може да обуслови
извод за системност при извършването му. В случая е налице хипотезата на чл. 182, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за повторно нарушение по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на
ЗДвП, тъй като се касае за същото по вид нарушение, извършено в едногодишния срок от
влизането в сила на 31.08.2023 г. на ЕФ серия К №6668097, като наказанието е предвидената
за съответното нарушение глоба в двоен размер – 600.00 лева.
Доколкото липсва съществено изменение на обстоятелствата, въз основа на които е
повдигнато административнонаказателното обвинение, съдът намира, че следва да се измени
основанието за налагане на санкцията като се приложи закон за по - леко наказуемо
нарушение - в случая това е състава на чл. 182, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. В
същия смисъл е актуалната съдебна практика, включително и тълкувателна такава - ТР № 8
от 16.09.2021 г. на ВАС.
Както е посочено и по – горе, съдът намира, че санкционната норма, която следва да
намери приложение за описаното и доказано нарушение на скорост по чл. 21, ал.2 от ЗДвП е
тази на чл.182, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП, тъй като превишението на
разрешената скорост при управление на процесното МПС на процесната дата, място и пътен
участък е с 37 км/час. Ето защо следва да се преквалифицира санкционната норма в такава
по чл.182, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП като се отмени наложеното на
жалбоподателя наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, и
остане само наложеното му наказание глоба в размер на 600.00 лв., в който смисъл
атакуваното НП следва да бъде изменено.
Съдът намира за неоснователни и възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН, тъй като в наказателното постановление било посочено, че жалбоподателя е
неправоспособен водач. Действително в обжалваното НП е посочено, че жалбоподателя е
неправоспособен водач, с което е допуснато от АНО формално нарушение, което обаче не е
от категорията на съществените, тъй като не е в състояние да рефлектира върху
възможностите и гаранциите за упражняване на правото на защита на наказаното лице.
Наказващият орган е направил пълно описание на нарушение, като е посочил и нарушената
плавна норма, а освен това е наложил на жалбоподателя и административно наказание
лишаване от право да се управлява МПС, каквото наказание не може да бъде наложено на
неправоспособен водач, тъй като никой не може да бъде лишен от право, което няма, а освен
това, видно от обстоятелствената част на същото, такова нарушение не е вменено във вина
на жалбоподателя. От което следва извод, че по никакъв начин не е ограничено правото на
наказаното лице да разбере за какво нарушение е ангажирана административно
наказателната му отговорност.
Съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажно. Съгласно ТР № 1/2007 г. на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28
8
от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито
разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а според чл.28, б.а от
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административно наказателната отговорност. С оглед
горните критерии съдът счита, че процесният случай по нищо не се отличава от типичните
нарушения от този вид, а освен това се касае и за извършено нарушение при условията на
повторност, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН в съдебните производства по обжалване
на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. При този изход на процеса следва да се уважи искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски, като бъде осъден АНО да му заплати сумата от 840.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0906-000386/10.07.2024
година издадено от Д.П.Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л.,
упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., с което са наложени на З. Т. А., с
ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес гр./с. ГР. С., бул./ул.(ж.к) УЛ. Т.В., № 52, на основание
ЧЛ.182 АЛ.5 ВР. АЛ.2 Т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 600 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, за нарушение по чл.21 ал. 2 от ЗДвП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
санкционната норма в такава по чл.182, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0906-000386/10.07.2024
година издадено от Д.П.Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л.,
упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., в частта, в която е наложено на
жалбоподателя З. Т. А., с ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес гр./с. ГР. С., бул./ул.(ж.к) УЛ.
Т.В., № 52, наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца“.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №24-0906-000386/10.07.2024
9
година издадено от Д.П.Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л.,
упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., в частта, в която е наложено на
жалбоподателя З. Т. А., с ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес гр./с. ГР. С., бул./ул.(ж.к) УЛ.
Т.В., № 52, наказание глоба в размер на 600.00 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи - Л. да
заплати на З. Т. А., с ЕГН/ЛНЧ **********, точен адрес гр./с. ГР.С., бул./ул.(ж.к) УЛ.Т.В., №
52, сумата от 840.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатска
защита пред районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
10