РЕШЕНИЕ
№ 438
гр. Бургас, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Д.а
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело №
20222100101025 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Н. И. Щ., ЕГН
********** от *****, З. И. Щ., ЕГН ********** от ******** и Е. И. А., ЕГН
********** от *********, тримата със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил
Априлов“№18, ет.4, офис 6, адв. Панайот Велков, с която се иска да бъде
осъдено „Застрахователно акционерно дружество " ОЗК-Застраховане" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Възраждане“, жк „Възраждане“, ул.“Света София“№7 да им заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв.
за всеки един от тях, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на деликта- 21.02.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и направените разноски. В подкрепа на исканията и
твърденията си представят доказателства.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество " ОЗК-
Застраховане" АД оспорва исковете по основание и размер. Прави и
възражения за съпричиняване. Наред с това, излага твърдения, че водачът на
пътното превозно средство с животинска тяга, при управлението му, е
допуснал редица нарушения на императивни правила за движението по
пътищата, вследствие на което е съпричинил като независим извършител
вредоносния резултат- смърт на пострадалото лице. Застрахователят има
право да предяви регресен иск спрямо другите причинители на вредите
съобразно приноса им, както и да встъпи в правата на застрахования при
уважена претенция, което е обосновало и конституирането на трето лице-
помагач на страната на ответника, а именно- И. Щ. И., водач на участвалото в
ПТП от 21.02.2022г. пътно превозно средство с животинска тяга.
1
Ответната страна също е представила доказателства.
Третото лице- помагач на страната на ответника не е изразило
становище.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и
правна страна :
Ищците са деца на починалата Д.В.Д., родени от връзката й на
съпружески начала с И. Щ. И.. По делото е представено удостоверение за
наследници, както и удостоверенията за раждане на ищците, от които се
установява тези факти.
Ищците твърдят, че на 21.02.2022г., около 06.30 часа, между с.Просеник
и с.Преображенци, е настъпило ПТП между МПС, марка „Волво“ ФН 12“, рег.
№ В 5311 ТС, управлявано от Г. В. Д. и пътно превозно средство с
животинска тяга, управлявано от И. Щ. И., при което загива майка им Д.В.Д.-
пътник в превозното средство с животинска тяга.
Твърди се, че водачът на автомобила е предприел маневра изпреварване
на ППС с животинска тяга, което се е движело в същата лента и поради
неосигурено странично разстояние между двете превозни средства, е
настъпил инцидентът.
По повод ПТП-то е бил съставен Констативен протокол с пострадали
лица №335р-1791/21.02.2022г. на РУ- Руен и е образувано ДП №30/2022г.
Твърди се, че автомобилът „Волво“ ФН 12“, рег.№ В 5311 ТС е
застрахован при „Застрахователно акционерно дружество " ОЗК-
Застраховане" АД, със застрахователна полица, валидна от 21.08.2021г. до
20.08.2022г. и това е прието за безспорно между страните.
Ищците са депозирали пред застрахователя молба-претенция, с искане
да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, като към нея
са приложили Констативен протокол с пострадали лица №335р-
1791/21.02.2022г. на РУ- Руен, удостоверение за наследници, препис-
извлечение от акт за смърт, съобщение за смърт и справка от ГФ за сключена
застраховка „гражданска отговорност“. Не се спори, че при ответника е
образувана преписка. Твърди се, че с представянето на молбата и посочените
документи към нея, е изпълнено задължението по чл.380 КЗ, но ответното
дружество-застраховател не се е произнесъл, не е определил и не е изплатил
обезщетение в законния тримесечен срок.
По делото е допусната, приета неоспорена от страните, съдебно-
автотехническа експертиза, вещото лице по която е изследвало механизма на
ПТП и причините за него. Безспорно се установява твърдяната от ищците
фактическа обстановка: на 02.01.2022г., около 06.30 часа, на третокласен път
№2085, на км 12+500, между с.Ръжица и с.Преображенци, общ.Руен, е
настъпило ПТП между влекач „Волво“ ФХ 12“, рег.№ В 5311 ТС, с прикачено
полуремарке „Menci“ с рег. №РВ 9016 ЕН, с посока на движение от с.Ръжица
към с.Преображенци/от изток към запад/, управлявано от Г. В. Д. и пътно
2
превозно средство с животинска тяга- каруца, с посока на движение от
с.Ръжица към с.Преображенци /от изток към запад/, управлявано от И. Щ. И.,
при което загива пътничката в каруцата- майката на ищците Д.В.Д.. Водачът
на влекача предприел маневра отляво, за да заобиколи каруцата, намираща се
пред него, като не се съобразил с нейното положение и скорост на движение,
поради което я блъснал.
Вещото лице е установило, че районът на местопроизшествието е
двупосочен третокласен път с по една лента за движение за всяка посока,
разделени с единична прекъсната осева линия. Ширината на всяка от лентите
е 3,2 м, от двете страни на пътя има банкети около 1,2 м, вдясно от десния
банкет има отводнителна канавка в посоката на движение на МПС-то и
каруцата. Преди мястото на удара вдясно има водосток и черен път .
Участъкът е прав, със слаб наклон на изкачване в посоката на движение на
участниците в ПТП-то, извън населено място, без пътни знаци за ограничение
на скоростта, сух асфалт. Времето е било ясно, сухо, инцидентът е станал в
тъмната част на денонощието. Разрешената скорост за автомобили е 90 км/ч,
а за товарната композиция- 70 км/ч. Каруцата се движела попътно пред
товарната композиция в пътната лента посока от с.Ръжица към
с.Преображенци със скорост около 10 км/ч. Каруцата не била снабдена с два
бели или жълти светлоотразители отпред, два червени светлоотразители
отзад и отзад вляво със светещо тяло, излъчващо бяла и жълта добре
различима светлина. При движение в неосветен пътен участък, в тъмната част
на денонощието, каруцата била трудно забележима. Движела се в дясната
част на дясната лента в посока с.Преображенци. Вещото лице е установило,
че влекачът се движел със скорост 90 км/ч на къси светлини, защото имало
насрещно движение. Когато наближил каруцата на 52 м, водачът на товарната
композиция предприел аварийно спиране. Опасната зона за спиране била 133
м и каруцата попадала в нея. Водачът на влекача го управлявал на къси
светлини, защото се разминавал с насрещно движещия се автомобил. При
правилно регулирани светлини на автомобила, на къси светлини обектите се
осветяват на 50 м пред левия фар и на 75 м пред десния. Водачът на товарния
автомобил нямал техническа възможност да избегне сблъсъка, който
настъпил непосредствено преди да сработят спирачките. При движение с
разрешената скорост от 70 км/ч и опасна зона за спиране 87,8 м, водачът
също е нямало да може да спре в осветената зона от фаровете на къси
светлини. Когато наближил каруцата на 52 м, водачът Д. предприел аварийно
спиране. Мястото на удара е в самата лента, в която са се движели и каруцата,
и влекачът. Първото съприкосновение било с челната крайна предна дясна
част на влекача и задната лява част на каруцата с припокриване около 30 см.
Товарната композиция спряла на около 80 м в собствената лента след удара.
Каруцата била тотално разрушена, разхвърчали се части от нея, изхвърчала,
извършвайки едновременно постъпателно движение в посока
с.Преображенци и въртеливо движение надясно, като получила допълнително
ускорение от удара. Водачът й и пътничката Д.В.Д. паднали на терена и
получили травми.
Вещото лице е установило, че произшествието е настъпило, поради
3
движение на влекача с несъобразена скорост с далечината на осветеност от
късите светлини на фаровете и поради движение на каруцата в тъмната част
на денонощието на неосветен пътен участък, без да е снабдена с два бели или
жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад и без
светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима
светлина. Според вещото лице, ако влекачът се е движел със скорост,
съобразена с далечината на видимост на къси светлини, а каруцата е имала
необходимите светлоотразителни знаци, ударът е щял да бъде избегнат.
Следва да се посочи също, че на мястото на ПТП не е намерена нито
монтирана табела на задния капак на каруцата, а е установено и ,че тя няма
талон за регистрация, съобразно чл.167, ал.2, т.4 ЗДвП и §11 ПЗР. Липсата на
всякакви светлоотразителни знаци е лишила водачът на влекача своевременно
да възприеме каруцата и да избегне сблъсъка. По този начин водачът на
каруцата е способствал за настъпването на ПТП. Не е било възможно
влекачът и да я заобиколи отдясно, тъй като е имало канавка, нито отляво, тъй
като имало непрекъснато насрещно движение- конкретно в момента на
приближаване на каруцата имало насрещно движещ се микробус. Тези данни
са посочени от шофьора на влекача и няма други, опровергаващи
достоверността им. Липсата на конкретика относно точния момент на
установяване на насрещно движещият се микробус, който евентуално би
следвало да е осветил каруцата в един по-ранен момент от този, в който
фаровете на влекача са го направили, не дава възможност да се опровергае
горната фактическа обстановка и механизъм на настъпване на инцидента.
За извършване на експертизата, вещото лице е взело предвид
материалите по досъдебното производство: протокол за оглед на
местопроизшествието, констативният протокол за ПТП с пострадали лица
№335-р-1791, както и писмените доказателства по делото.
Във връзка с инцидента са ангажирани и свидетелски показания.
Разпитан в качеството на свидетел е Н.Н., който е ****** в Районно
управление на МВР- Руен. Той е съставителя на констативния протокол,
изготвен на местопроизшествието. Той потвърждава, че ПТП-то е настъпило
в тъмната част на денонощието. Когато е отишъл на място е видял, че
каруцата е на парчета, а по камиона е имало видими следи от удар отдолу
вдясно в предната част. Водачът му не е употребил алкохол, което свидетелят
е установил след тест. На място, водачът на автомобила му е обяснил, че не е
успял да заобиколи каруцата, която видял в последния момент, защото срещу
него е имало кола, с която се е разминал. Свидетелят не е забелязал по
каруцата да има жълта боя, отличаваща я в тъмнината.
Разпитан като свидетел е и водачът на автомобила Г. В. Д.. Неговите
показания кореспондират с тези на св. Н. и установеното от вещото лице.
Поради кола в насрещното не е успял да избегне удара с каруцата, която
видял в последния момент, реагирал като ударил спирачки, но не е успял да
избегне удара. Нямал е друг ход и, защото ако беше направил маневра, за да
го избегне, е щял да удари другата кола. Свидетелят е категоричен, че
каруцата не е имала светлоотразител, водачът й и пътничката не са имали
жилетки и никакви светлини. Свидетелят добре познава пътя, който е тесен и
4
без банкети, като обяснява, че каруцата се е движела по асфалта в неговата
лента. Предоставил тахошайбата, от която можело да се види, че е карал в
границите на разрешената скорост, с около 90 кв/ч. Камионът е бил натоварен
и се е движил с посочената скорост на къси светлини. Ударил е каруцата от
дясната страна на 30-40 см. Свидетелят обяснява, че е нямало как да започне
маневра за изпреварване, защото е щял да се блъсне в отсрещната кола-
червен микробус, който го заслепил.
Ответникът твърди, че водачът на лекия автомобил няма вина за
настъпилия инцидент, който счита за случайно деяние по смисъла на чл.15 от
НК, а то изключва вината на водача на МПС за настъпилите вредни
последици.
Излага подробно доводите си в подкрепа на изразеното становище за
липсата на виновно противоправно поведение от страна водача на МПС,
причинно-следствената връзка между претърпяния инцидент и твърдяните
като причинени вследствие на него и претендирани от ищците
неимуществени вреди.
Твърди се, че водачът на превозното средство теглено с животинска
тяга не е съобразил действията и поведението си с редица законови
разпоредби, които ответникът подробно посочва в отговора си, за
нарушаването на които законодателят е предвидил и санкции. Нарушавайки
тези разпоредби, водачът обективно е допринесъл за настъпване на вредните
последици.
Както бе посочено, вещото лице е установило, че опасната зона за
спиране на товарната композиция е 133 м. Каруцата попадала в опасната зона
за спиране на товарния автомобил. Водачът му не е имал техническа
възможност да избегне сблъсъка. Установи се също, че каруцата е била без
всякакви светлоотразители по нея, още по-малко съобразно законовите
разпоредби- чл.71 ЗДвП. На мястото на инцидента е намерена само част от
червен светлоотразителен триъгълник, който поради замърсяване е затруднил
още повече забележимостта на каруцатат. Според цитираната разпоредба,
всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или
жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при
движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло,
излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Освен това,
светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на
превозното средство. Безспорно се установи, че каруцата се е движела по
пътната лента, предназначена за моторни превозни средства, а съгласно чл.15,
ал.5 ЗДвП , немоторните превозни средства следва да се движат на
разположен отдясно пътен банкет, ако е годен за това и не се пречи на
другите участници в движението, когато няма специално предназначена за
подобни превозни средства пътна лента или алея. Т.е. във всички случаи,
каруцата не е имала право да се движи по пътя в лентата за движение на
МПС-та. Ако не е имало банкет, водачът й не би следвало да предприема
подобно рисково движение, при това в тъмната част на денонощието без
всякакви отличителни знаци.
5
Въпреки това обаче, съдебната практика последователно застъпва
схващането, че разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на
МПС да съобразят всички конкретни фактори, които усложняват пътната
обстановка и създават предпоставки за настъпване на пътно-транспортно
произшествие.
Макар и водачът на товарната композиция да се е движел със скорост,
нормативно разрешена за този вид път, в случая допуснатото нарушение е
във връзка с избора на безопасна за движението скорост, а тя обективно не е
била такава. Затова, независимо от сериозното съпричиняване на резултата от
водача на каруцата, не може да се приеме, че водачът на влекача няма вина.
При движение по тесен път, усложняващ движението, водачът на МПС,
въпреки че се е движел с нормативно разрешената скорост, е нарушил
изискването да избере такава скорост на движение, която да е съответна с
обхвата на видимостта и възможността да спре в осветената част на късите
светлини. Именно това нарушение е в причинно-следствена връзка с
настъпилия тежък резултат. На следващо място, вярно е, че ударът е настъпил
в опасната зона за спиране на автомобила, като е бил непредотвратим.
Соченото обстоятелство би било основание за освобождаване на водача на
камиона от отговорност поради това, че деянието му е случайно/поради
внезапно възникнала опасност на пътя/, но само ако той не е допуснал
нарушение на режима на скоростта, който го е задължавал да я съобрази и
намали предвид неблагоприятното влияние на конкретни фактори, за които е
имал представа, пътувайки често по този път /предвидима опасност/. В този
смисъл, управлявайки превозното средство със скорост, несъответстваща на
зоната на видимостта, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да
реагира на опасността, каквато е била появата на движеща се с около 10 км/ч
в тъмната част на денонощието каруца. Затова липсват основания за
изключване на отговорността му при условията на чл.15 от НК. Водачът на
товарната композиция сам се е поставил в невъзможност да предотврати
възникналата опасност с избраната неподходяща скорост на движение.
При сравнение на поведението на участниците в ПТП-то въз основа на
събраните по делото фактически данни, приносът на водача на каруцата е
почти равен на този на водача на влекача, тъй като и тежестта на нарушенията
им е съпоставима. Както бе посочено по-горе, водачът на МПС не е нарушил
правилата за движение по пътищата, но е бил длъжен да избере подходящата
скорост спрямо осветеността на фаровете, така че да може да избегне всяко
препятствие по пътя. Поведението на водача на каруцата е било безотговорно,
управлявайки пътно превозно средство с животинска тяга по тесен път, в
тъмната част на денонощието без никакви светлоотразителни знаци, така че
движещите се с доста по-висока от него скорост автомобили да могат да го
забележат навреме и предотвратят настъпването на пътни транспортни
произшествия, с което е нарушил правилата за движение по пътищата за
превозни средства с животинска тяга, в резултат на които негови действия е
настъпил вредоносния резултат. Причинността на поведението му няма
самостоятелно съществуване и е обусловено от наличието на причинна връзка
между действието на деликвента и вредата. Съпоставяйки поведението и
6
действието на двамата водачи и тежестта на допуснатите от тях нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, се налага извода, че
конкретният принос на водача на товарната композиция за причиняване на
ПТП може да бъде определен на 50%, а в останалата част отговорността за
деликта следва да се носи от другия водач на пътното превозно средство с
животинска тяга. В съдебно заседание, вещото лице обясни също, че ако
каруцата се е движела по-вдясно или съвсем плътно в дясно, ударът е щял да
бъде избегнат.
Предвид изложеното, съдът намира, че има съпричиняване за
настъпване на ПТП-то и причинно-следствена връзка с вредоносния резултат
от действията на двамата водачи.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните съдебно-
медицинска експертиза, вещото лице по която е установило, че
непосредствената причина за смъртта на майката на ищците е
политравматизъм- комбинираната тежка черепно-мозъчна травма и гръдно-
коремна травма, несъвместими с живота. Всички установени увреждания са в
пряка причинна връзка с настъпилото на 21.02.2022г. пътно-транспортно
произшествие. Стана ясно по делото, че пътуващата в каруцата Д.Д. не е
седяла на седалка, нито е носела светлоотразителна жилетка. Със своето
поведение, тя сама е поставила живота си в опасност и е допринесла за
тежестта на вредата, която е понесла. Това съпричиняване следва да се отчете
при определяне размера на обезщетението.
Ищците заявяват, че не могат да приемат смъртта на майка си и в
резултат на деликта търпят болки и страдания. Твърдят, че отношенията им
били изключително топли и близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Те били изключително
сплотени, споделяли си всичко. Майка им била верен техен съветник и опора
в живота. Тя е отглеждала и децата им, а те отвръщали с цялата си
грижовност и любов. Всички те имали особена духовна близост. Смъртта на
майка им е настъпила неочаквано и травмиращо за всички тях. Ищците
станали неспокойни, тревожни, липсват им сън и апетит. Често плачат и с
голяма мъка си спомнят за нея. Настъпили са промени в емоционалното им
състояние- станали мрачни и затворени, видимо унили и потиснати,
избягвали да общуват с хора, станали силно раздразнителни, изпитвали страх,
стигащ до емоционална лабилност. Към момента се грижат за болния си
баща, увреден също при инцидента.
В качеството на свидетел е разпитан А.М., който познава цялото
семейство, откакто е роден. За тях говори като за сплотено, работливо и добро
семейство. Ищците, живеещи в ***** през последните няколко години,
подпомагали родителите си финансово и с грижи, като на 2-3 месеца се
връщали в България. Свидетелят е посетил мястото на инцидента, при което е
видял, че каруцата, която е била боядисана в жълто, е била буквално на
трески, разпръснати. Свидетелят се е обадил за инцидента на ищците в *****,
станал е свидетел на тежкото преживяване на смъртта на майка им, на
скръбта и мъката им до днес. Ищците взели баща си в *****, за да се грижат
за него.
7
Разпитан е и свидетелят М.М.. Той също познава добре цялото
семейство. От една село са. Той свидетелства, че преди смъртта си майката и
децата постоянно са били заедно, били са много близки. Свидетелят и ищците
се виждат винаги, когато те се връщат от *****. Споделя, че всички те са
променени психически и много страдат. Винаги, когато се прибират в
България, ходят на гроба на майка си и се четат молитви. Свидетелят е
участвал активно в траурните церемонии и в помените до момента.
Събраните доказателства сочат, че между ищците и починалата им
майка е съществувала истинска емоционална връзка и привързаност. Дори в
съдебно заседание, ищците не успяха да сдържат сълзите си. Преодоляването
на загубата на един от най-близките хора в живота никога не е изцяло
завършен процес, като въздействието на такова събитие продължава да дава
отражение през целия живот на човек. Свидетелските показания дадоха ясен
знак, че семейството е било сплотено и взаимно ангажиращо всеки един от
тях. Съдът няма основание да не приеме, че страданието на ищците
предизвиква у тях описаните в исковата молба състояния на тревожност,
безпокойство, обърканост, особено , когато загубата е на най-близък човек,
заемал едно от основните места в живота им.
Предвид обсъдените по-горе доказателства, доводи и съображения,
съдът счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и част от
предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ на
ответника .
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по
справедливост. Понятието неимуществени вреди включва всички онези
увреждания и претърпени болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи
отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време. Съдът, съобразявайки се с вида и характера на
доказания вредоносен резултат, настъпилите по вид, характер и
продължителност от това неимуществени вреди, възрастта на ищците към
датата на деликта и настоящия момент, възможността за психическо
възстановяване, изживеният спектър от физически и психически болки и
страдания, донякъде възстановеното влошаване качество на живот в резултат
на изживяното страдание, указанията на ВКС за съобразяване на социалните
и икономически условия в страна към 21.02.2022 г., при съобразяване на
изложеното по-горе, като се вземат предвид всички посочени обстоятелства
от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид,
че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни,
обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия, намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди са в размер на
по 100 000 лева за всеки от тях, от които, следва да се отчете приетия принос
на водача на превозното средство с животинска тяга и пострадалата в размер
на 50%.
8
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на
аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията,
претърпени от ищците вследствие на настъпилото произшествие, в резултат
на което са загубили майка си. Съобразно горното, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди
са в размера посочен по-горе, до който предявеният иск следва да бъде
уважен, а в останалата част до заявения с исковата молба такъв от по 150 000
лв. за всеки един от тях, отхвърлен.
Не е спорно между страните, че на 15.03.2022г. ищците са депозирали
пред ответното дружество претенция за определяне и изплащане на
обезщетение за неимуществените вреди, към която са приложили
констативния протокол с пострадали лица, удостоверение на за наследници,
препис-извлечение от акта за смърт на тяхната майка, съобщение за смърт,
справка от ГФ за сключена застраховка „гражданска отговорност“. С писмо
от 15.06.2022г. ответното застрахователно дружество е отказало на ищците
изплащане на обезщетение, тъй като не били представени допълнителни
документи, необходими за безспорно установяване основателността на
претенцията, въпреки, че с писмо от 16.03.2022г. са им поискани такива.
Предвид изхода на делото, основателна се явява и претенцията за лихва
върху присъдените обезщетения.
Ищцовата страна е поискала присъждане на законна лихва върху
размера на присъденото обезщетение, считано от датата на деликта-
21.02.2022г.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя (Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2108 на ВКС;
Решение №50106/03.11.2022г. по т.д.№1865/2021г. на ВКС и др.). Процесното
ПТП се е случило на 21.02.2022г., претенцията пред застрахователя е
предявена на 15.03.2022. В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят
дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната
от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок
по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Чл. 496, ал. 1 от КЗ предвижда,
че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката. В рамките на този срок
застрахователят следва да се произнесе окончателно по претенцията, като
определи и изплати размера на обезщетението или даде мотивиран отговор,
когато отказва плащане, или основанието на претенцията не е било напълно
9
установено, или размерът на вредите не е бил напълно установен /чл. 496, ал.
2, т. 2 от КЗ/. В настоящия случай ищецът е отправил извънсъдебна претенция
до застрахователя на 15.03.2022 г., във връзка с която ответникът е изготвил
мотивиран отказ от 15.06.2022 г., в който е посочил, че представените по
претенцията доказателства не установяват твърденията на молителите и не
обосновават основателността й, поради което не е налице правно основание
за изплащането й. На отправеното до молителите искане от страна на
застрахователя за представяне на конкретни доказателства, не е последвал
отговор. Претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава е обусловена
от липсата на плащане от страна на застрахователя в производството по реда
на чл. 380 от КЗ, като предвид изложеното в настоящия случай забавата на
застрахователя е настъпила с изтичане на 15.06.2022 г. на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1 от КЗ, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 , предл.първо от КЗ. Т.е.
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице- 15.03.2022г., а след изтичане на срока по
чл.496, ал.1 КЗ и при липса на плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. Предвид изложеното, претенцията на ищеца за
заплащане на лихва за забава е основателна от 15.03.2022г. до окончателното
изплащане на задължението. За периода 21.02.2022г. до 15.03.2022г.
претенцията е неоснователна.
Процесуалният представител на ищците адв. Панайот Велков е поискал
присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 вр. чл.36 от Закона за
адвокатурата. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38 от Закона за
адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото основание не се
нуждае от доказване. По делото обаче липсва представен такъв сключен
договор с ищците или клауза от представеното пълномощно, от които да се
направи извод, че между ищците и представляващият ги адвокат е договорена
безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38 Закона за
адвокатурата. Ето защо, съдът не следва уважи искането на адвоката, което с
оглед разпоредбите на ГПК представлява част от разноските по делото.
Ответната страна е направила своевременно искане за присъждане на
разноските и е представила списък по чл.80 ГПК, както и доказателства за
заплатената сума на адвокатското възнаграждение. Процесуалният
представител на ищците е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определеното и заплатено от ответника такова е под минималните размери за
трите иска, поради което съдът намира, че няма основание за намаляване.
Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 4323,33 лева, представляваща направени от него
разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
10
Тъй като ищците са освободени от заплащане на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, дължимата такса върху
присъдения размер обезщетение следва да се възложи върху ответника на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от 6000 лева. В негова тежест
следва да бъдат възложени и сумите за разноски, направени от бюджета на
съда, в размер на 333,33 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество " ОЗК-
Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Възраждане“, жк „Възраждане“, ул.“Света София“№7 да
заплати на Н. И. Щ., ЕГН ********** от *****, З. И. Щ., ЕГН ********** от
******** и Е. И. А., ЕГН ********** от *********, тримата със съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“№18, ет.4, офис 6, адв. Панайот Велков
сумата от по 50 000 /петдесет хиляди лева/ лв. за всеки един от тях,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие настъпило на 21.02.2022г. пътно-транспортно произшествие, при
което са загубили майка си Д.Д., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 15.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата част- за разликата над присъдените по 50 000 лв. за всеки един от
тях до претендираните по 150 000 лв. за всеки един от тях, както и иска за
присъждане на законна лихва върху присъдения размер главница за периода
от деня на увреждането- 21.02.2022г. до 15.03.2022г. ОТХВЪРЛЯ
претенциите.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество " ОЗК-
Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Възраждане“, жк „Възраждане“, ул.“Света София“№7 да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 6000 /шест хиляди
лева/ лв., представляваща дължима държавна такса върху размера на
уважената претенция, сумата от 333,33 /триста тридесет и три лева и
тридесет и три стотинки / лв., представляваща направени разноски от
бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 5 /пет
лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за служебното издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н. И. Щ., ЕГН ********** от *****, З. И. Щ., ЕГН
********** от ******** и Е. И. А., ЕГН ********** от *********, тримата
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“№18, ет.4, офис 6, адв.
Панайот Велков да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество "
ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н „Възраждане“, жк „Възраждане“, ул.“Света София“№7 сумата
от 4323,33/четири хиляди триста двадесет и три лева и тридесет и три
11
стотинки/ лева, представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на И. Щ. И., ЕГН********** от
******* като трето лице-помагач на страната на ответника.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12