№ 610
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100901945 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание, при
закрити врата, на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Илияна Коцева, като разгледа търговско дело № 1945 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на „Ф.Б.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. Пловдив, за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „КНН“ ООД, ЕИК
*******, поради настъпила неплатежоспособност.
Молителят твърди, че с ответното дружество били в трайни търговски отношения
като за извършени доставки били издадени фактура **********/10.02.2021 г. на стойност
1218 лева и фактура **********/10.02.2021 г. на стойност 29204,40 лева, които не били
1
заплатени. Върху притежавани имуществени права на „КНН“ ООД, ЕИК ******* били
наложени възбрани, което сочело, че ответното дружество е неплатежоспособно.
С протоколно определение от 14.12.2021 г. като присъединен кредитор в
производството е конституирана и кредитна институция – „П.И.Б.“ АД, ЕИК *******, която
твърди да е носител на вземания, възникнали от договор № 046CLR-S000005/19.07.2019 г. за
револвираща кредитна линия, в общ размер от 801310,02 лева, с обявена на 01.12.2021 г.
предсрочна изискуемост.
На ответника „КНН“ ООД, ЕИК *******, не е предоставен срок за отговор на
подадената молба, съгласно Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС, в т. 1 на
което изрично е прието, че общите норми на чл. 131 – чл. 133 ГПК са неприложими.
В съдебно заседание ответникът оспорва молбата на кредиторите и твърди, че дори
да са били налице затруднения за длъжника да обслужва задълженията си, то те са били
временни.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник по молбата - „КНН“ ООД, е капиталово търговско дружество
с правноорганизационна форма – ООД, което към депозирането й, е с регистриран капитал
от 5000 лева, изцяло внесен и с основен предмет на дейност – строителство на жилищни и
нежилищни сгради, производство на метални конструкции.
В производството са представени фактура **********/10.02.2021 г. на стойност 1218
лева и фактура **********/10.02.2021 г. на стойност 29204,40 лева, издадени от „Ф.Б.”
ЕООД на ответника „КНН“ ООД, за доставка на стоки, които съдържат подпис на
представител на получателя и към същите са представени експедиционни бележки, които
доказват предаването на закупените стоки във фактическа власт на купувача „КНН“ ООД.
Последният не оспорва задълженията си по така представените фактури и не твърди да ги е
погасил.
Въз основа на договор № 046CLR-S000005/19.07.2019 г. за револвираща кредитна
линия „П.И.Б.“ АД предоставило на „КНН“ ООД кредитна линия в размер на 900000 лева с
краен срок на погасяване 31.05.2029 г.. Поради забава в изпълнението на задълженията
кредитната институция връчила на 24.11.2021 г. на кредитополучателя и солидарно
задължените лица покани за доброволно изпълнение, с които предоставила 3-дневен срок за
погасяване на просрочените задължения, като при неизпълнение в рамките на
предоставения 3-дневен срок, кредитът се считал за предсрочно изискуем, към който момент
общият размер на задълженията по договора възлизал на сума в размер на 801310,02 лева.
Ответникът не оспорва задълженията към „П.И.Б.“ АД, но твърди, че те били
обезпечени с ипотека върху недвижими имоти и отделно от това за задълженията
отговаряли и други солидарно задължени лица.
От постъпилата от АВ, Служба по вписванията - гр. София справка, се установява, че
„КНН“ ООД е вписано като носител на вещни права по отношение на недвижими имоти, но
върху същите са наложени възбрани.
От писмо на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в
централизираната баса на АИС-КАТ към 16.11.2021 г. са налице данни „КНН“ ООД да е
2
регистрирано като собственик на 15 броя пътни превозни средства.
В производството са приети основно и две допълнителни заключения на съдебно
финансово-икономическа експертиза, които съдът кредитира, като съответни на събраните в
производството доказателства и формира следните изводи. Основното заключение съдържа
анализ на финансовото състояние на „КНН“ ООД до 31.10.2021 г..
През периода 2017 г. до 31.10.2021 г., включително основен дял в структурата на
активите заемат краткотрайните активи.
По отношение на стойността на дълготрайните активи се забелязва тенденция на
нарастване от 2017 г. до 31.12.2019 г., след което към 31.12.2020 г. стойността им бележи
лек спад, продължаващ и към 31.10.2021 г.. Дълготрайните активи се представят единствено
от дълготрайни материални активи през 2017 г. и основно от дълготрайни материални
активи през останалите четири анализирани периода. Към 31.12.2017 г. стойността им
възлиза на 521 хил. лева с относителен дял от 16 %, към 31.12.2018 г. стойността на
дълготрайните активи нараства на 624 хил. лева с относителен дял от 20.16 %, дължащо се
на придобиването на нови машини и оборудване и на появата на дълготрайни нематериални
активи в размер на 75 хил. лева. Към 31.12.2019 г. стойността им нараства на 778 хил. лева с
относителен дял от 33.52 %, дължащо се на „разходи за придобиване на ДМА” в размер на
203 хил. лева, което компенсира намалението на стойността на амортизируемите ДМА с
начислените амортизации; към 31.12.2020 г. дълготрайните активи бележат намаление до
749 хил. лева с относителен дял от 26 % и до 728 хил. лева с относителен дял от 39 % към
31.10.2021 г., дължащо се на амортизационните отчисления върху амортизируемите ДМА.
При краткотрайните активи се забелязва тенденция на намаление в абсолютна
стойност в периода от 2017 г. до 2019 г., като стойността им от 2655 хил. лева с относителен
дял от 84 % към 31.12.2017 г. достига до 1 543 хил. лева с относителен дял от 66.48 % към
31.12.2019 г., след което стойността им отбелязва нарастване до 2 109 хил. лева с
относителен дял от 74 % към 31.12.2020 г., дължащо се основно на нарастването на
текущите вземания и материалните запаси и отново бележи намаление към 31.10.2021 г.
достигайки до стойност от 1 161 хил. лева с относителен дял от 61 %, дължащо се в най-
голяма степен на намалението на размера на вземанията.
Основен дял в структурата на краткотрайните активи през целия анализиран период
заемат материалните запаси с тенденция на намаление в периода от 2017 г. до 2019 г., като
към 31.12.2017 г. същите са със стойност от 2387 хил. лева с относителен дял от 89.91 %,
намаляват на 2 020 хил. лева с относителен дял от 81.75 % към 31.12.2018 г. и достигат до
980 хил. лева с относителен дял от 63.51 % към 31.12.2019 г. Към 31.12.2020 г. материалните
запаси бележат лек ръст, достигайки до 1053 хил. лева с относителен дял от 49.93 % и
отново бележат спад към 31.10.2021 г. достигайки до 767 хил. лева с относителен дял от
66.07 %.
Второ място в структурата на текущите активи заемат текущите вземания с ясно
изразена тенденция на нарастване до 31.12.2020 г. както следва: към 31.12.2017 г. бележат
стойност от 196 хил. лева с относителен дял от 7.38 %, нарастват на 386 хил. лева с
относителен дял от 15.62 % към 31.12.2018 г., продължават да нарастват, бележейки
стойност от 536 хил. лева с относителен дял от 34.74 % към 31.12.2019 г., за да достигнат до
1011 хил. лева с относителен дял от 47.94 % към 31.12.2020 г.. Към 31.10.2021 г. текущите
3
вземания намаляват с 62 % до 385 хил. лева с относителен дял 33.12 %. Финансовите
средства бележат намаление в абсолютна стойност в периода от 2017 г. до 31.12.2019 г., като
от 72 хил. лева намаляват до 27 хил. лева, след което към 31.12.2020 г. отбелязват
нарастване, достигайки до 45 хил. лева и към 31.10.2021 отбелязват най-ниската си стойност
от 9453 лева с относителен дял 0.81%. Като относителен дял финансовите средства в
периода 2017 г. – 2020 г. се движат между 2.71 % (2017 г.) до 1.75 % (2019 г.), т.е. заемат
несъществен дял в структурата на текущите активи.
През целия анализиран период текущите задължения преобладават в структурата на
пасивите. Дългосрочните (нетекущите) задължения се характеризират с постоянен ръст през
анализирания четиригодишен период, като от 380 хил. лева с относителен дял 14.86 % към
31.12.2017 г. нарастват почти двойно, достигайки до 802 хил. лева с относителен дял от
34.29 % към 31.12.2020 г. и след лек спад бележат стойност от 764 хил. лева с относителен
дял от 42.18 % към 31.10.2021 г..
Изменението на размера на текущите пасиви бележи тенденция на намаление през
първите три години от анализирания период, ръст през 2020 г. и отново спад през
десетмесечието на 2021 г.. От 2 177 хил. лева с относителен дял от 85 % към 31.12.2017 г.
текущите задължения намаляват на 1 881 хил. лева към 31.12.2018 г. с относителен дял от 82
%, и на 1 125 хил. лева с относителен дял от 71 % към 31.12.2019 г., след което отново
нарастват до 1 537 хил. лева към 31.12.2020 г. с относителен дял 66 % и достигат до най-
ниската си стойност от 1048 хил. лева с относителен дял от 58 % към 31.10.2021 г..
Анализът на коефициентите за ликвидност и показателите за финансова автономност
е направен на база на годишните финансови отчети на дружеството за периода от 2017 г. до
2020 г. вкл., и коригирани балансови стойности към 31.10.2021 г..
Основните показатели, които характеризират фирменото състояние в краткосрочна
перспектива са показателите за ликвидност, като водещо място заема коефициентът на обща
ликвидност. Показателят за обща ликвидност се разглежда като показател за покриваемост
на текущите задължения с краткотрайни активи и характеризира оперативните възможности
на предприятието. При ликвидността се разглеждат четири групи от структурата на баланса:
първа - на краткотрайните материални активи, втора - на вземанията, трета - на
краткосрочните инвестиции и четвъртата - на паричните средства. Петата група "разходи за
бъдещи периоди" се елиминира за целите на анализа, тъй като тя няма качества и свойство
да се превръща в пари - това са вече изразходвани средства. "Вземанията" се дефинират като
пари на път и ако предприятието за част от тях има данни, че са с характер на несъбираеми
или поне, ако е достатъчно сигурно, че в предстоящите 12 месеца тяхното събиране е
нереалистично, същите следва да отпаднат от текущите сметки. Паричните средства изпадат
в неликвидно положение при блокиране, но такива в баланса на „КИН” ООД не са показани.
Когато коефициентът за обща ликвидност е около 2, е прието да се счита, че
търговецът е високо платежоспособен. За целия анализиран период - от 2017 г. до 31.10.2021
г. включително, коефициентът бележи стойности над 1 с тенденция на подобряване до
31.12.2020 г.. Стойността на коефициента на обща ликвидност е: към 31.12.2017 г. – 1.2196,
нараства към 31.12.2018 г. на 1.3137 и към 31.12.2019 г. на 1.3716, за да достигне до
стойност от 1.3722 към 31.12.2020 г., докато към 31.10.2021 г. коефициентът бележи
съществено влошаване, но все още е със стойност над единица – 1.0308. Препоръчителната
4
стойност на коефициента е 1 ÷ 3 според някои анализатори, а според други – 1 ÷ 2.6 и се
различава за различните отрасли. Анализът на коефициента на обща ликвидност показва, че
с краткотрайните си активи през целия анализиран период дружеството е в състояние да
погасява изцяло краткосрочните си задължения.
Коефициентът за бърза ликвидност също се характеризира с трайна тенденция на
подобрение през периода от 2017 г. до 2020 г. включително: към 31.12.2017 г. стойността му
възлиза на 0.1231, към 31.12.2018 г. нараства на 1.2398, към 31.12.2019 г. продължава да
нараства, отбелязвайки стойност от 0.5004, за да достигне най-високата си стойност за
периода от 1.6871 към 31.12.2020 г., надвишаваща вече най-ниската препоръчителна
стойност за коефициента от 0.6. След 2020 г. обаче коефициентът рязко се влошава,
бележейки стойност от 0.346 – вече под най-ниската референтна стойност.
Препоръчителната стойност на коефициента за бърза ликвидност е по-голяма или равна на
единица според някои анализатори, а според други – по-голяма от 0.6 – 0.7.
Коефициентът на незабавна ликвидност е идентичен на коефициента на абсолютна
ликвидност, тъй като дружеството не показва наличие на краткосрочни инвестиции и
бележи следните стойности през анализирания период: към 31.12.2017 г. – 0.0331, към
31.12.2018 г. – 0.0346, към 31.12.2019 г. – 0.024, към 31.12.2020 г. – 0.0293 и към 31.10.2021
г. достига до най-ниската стойност през анализирания период – 0.0084. По отношение на
този коефициент са забелязва колебание в стойностите му през анализирания период, като
стойността му остава трайно под референтната стойност. Препоръчителният размер на
коефициента на незабавна ликвидност е над 0.35 според някои анализатори, а според други
– над 0.2.
Като цяло може да се направи извод, че коефициентът за обща ликвидност като
водещ показател за ликвидност, изчислен на база балансови данни до 31.12.2020 г. и
коригирани данни към 31.10.2021 г., индикира подобрение през периода 2017 г. до
31.12.2020 г. и способност на дружеството да погасява краткосрочните си задължения с
краткотрайните си активи като цяло, макар и с влошени показатели към 31.10.2021 г.
Коефициентът за платежоспособност е познат като коефициент за финансова
автономност и показва каква част от задълженията (пасивите) се покриват със собствения
капитал. Собственият капитал на дружеството би следвало да бъде минимум една трета от
всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане в дългосрочен план. За общ
норматив се приема коефициент на платежоспособност 0,33.
Коефициентът на платежоспособност бележи стойности под референтната стойност
през първата година на анализирания период, над референтната стойност през следващите
две години и отново се влошава, падайки под референтната стойност към 31.12.2020 г. и
особено изразено се влошава към 31.10.2021 г. Стойностите на коефициента по години са
както следва: към 31.12.2017 г. – 0.2421, към 31.12.2018 г. – 0.3457, към 31.12.2019 г. -
0.4607, към 31.12.2020 г. възлиза на 0.2219 и достига до най-ниската си стойност от 0.0089
към 31.10.2021 г..
Коефициентът на задлъжнялост бележи високи стойности през целия анализиран
период, което индикира висока задлъжнялост на дружеството, а именно: от 4.13 към
31.12.2017 г. намалява на 2.89 към 31.12.2018 г. и продължава да бележи подобрение със
стойност от 2.17 към 31.12.2019 г., след което нараства до 4.51 към 31.12.2020 г. и отбелязва
5
изключително висока степен на задлъжнялост към 31.10.2021 г. – 112.53. Препоръчителната
стойност на коефициента е между 0.25 до 1.
Анализът на коефициентите на платежоспособност и задлъжнялост показва
подобрение на финансовото състояние на дружеството от 2017 г. до 2019 г. включително,
след което очертава тенденция на влошаване към 31.12.2020 г. и към 31.10.2021 г. в
сравнение с предишните периоди, което показва висока степен на задлъжнялост на
дружеството и е индикатор за наличието на задълбочаващ се финансов риск.
Този анализ в основното заключение обаче не отчита обявената предсрочна
изискуемост на задълженията по договор № 046CLR-S000005/19.07.2019 г. за револвираща
кредитна линия, сключен с присъединения кредитор „П.И.Б.“ АД.
При отчитане на обстоятелството, че на 01.12.2021 г. задължения в размер на
801310.02 лева са обявени за предсрочно изискуеми и трансформирани в краткосрочни,
коефициентите за ликвидност намаляват значително под референтните им стойности, в т. ч.
и коефициентът за обща ликвидност би отбелязал стойност много под единица.
С оглед проследяване на тенденцията в изменението на показателите за ликвидност в
анализираните финансови отчети на „КНН” ООД за периода 2017 г. до 2020 г. вкл. в
основната експертиза, от вещото лице е направен анализ на коефициентите за ликвидност и
към 31.12.2021 г., за да се очертае пълна финансова година и към 28.02.2022 г..
Коефициентите за ликвидност са изчислени при елиминиране на преценените за
несъбираеми вземания от клиенти, като анализът на коефициентите за ликвидност към
28.02.2022 г. е направен в два варианта, както следва:
Първи вариант - на база на годишните финансови отчети на дружеството към
31.12.2021 г. и към 28.02.2022 г. с коригирани балансови стойности на вземанията на
дружеството в резултат на анализ за събираемостта им, в този случай балансовата стойност
на вземанията е намалена с размера на преценените за несъбираеми вземания от 28 082,32
лева.
Втори /алтернативен/ вариант - на база на годишния финансов отчет на дружеството
към 28.02.2022 г., коригирани балансови стойности на вземанията на дружеството в
резултат на анализа за събираемостта им и отчитане на размера и характера на
задълженията (изискуеми) на дружеството към „П.И.Б.” АД съгласно представените от
банката данни.
Коефициентът на обща ликвидност бележи стойности под 1 (единица), както към
31.12.2021 г., така и по двата варианта на изчисления към 28.02.2022 г. Към 31.12.2021 г.
коефициентът е със стойност 0.7826 и бележи леко нарастване до 0.8245 към 28.02.2022 г. по
първи вариант, а по втори вариант, при който се отчита размера и изискуемостта на
задълженията на дружеството към „П.И.Б.“ АД, се очертава рязко влошаване на
коефициента, достигащ до стойност от 0.487. Анализът на коефициента на обща ликвидност
показва, че с краткотрайните си активи както към 31.12.2021 г., така и по двата варианта на
анализа към 28.02.2022 г. дружеството не в състояние да погасява краткосрочните си
задължения.
Коефициентът за бърза ликвидност се характеризира с тенденция на влошаване към
28.02.2022 г. спрямо 31.12.2021 г. и особено – по втори вариант на анализа към 28.02.2022
6
г., бележейки стойности значително по-ниски от най-ниската препоръчителна стойност, а
именно: 0.2606 към 31.12.2021 г., 0.2323 към 28.02.2022 г. по първи вариант и 0.1271 по
втори вариант.
Коефициентът на незабавна ликвидност е идентичен на коефициента на абсолютна
ликвидност, тъй като дружеството не показва наличие на краткосрочни инвестиции и
бележи следните стойности: към 31.12.2021 г. – 0.0006 и към 28.02.2022 г. – 0.0006 по първи
вариант и 0.0004 по втори вариант. Стойността на този коефициент остава трайно далеч под
референтната му стойност.
Като цяло може да се направи извод, че коефициентите за ликвидност, изчислени на
база балансови данни с коригирани вземания за несъбираемост към 31.12.2021 г. и
коригирани данни към 28.02.2022 г. по двата варианта, индикира неспособност на
дружеството да погасява краткосрочните си задължения с краткотрайните си активи.
Влошеното финансово състояние се потвърждава и от анализа на коефициентите за
финансова автономност към 32.12.2021 г. и към 28.02.2022 г..
Коефициентът на платежоспособност бележи стойности много под референтната
стойност към 31.12.2021 г. – 0.0212 и вече отрицателна стойност към 28.02.2022 г. и по
двата варианта: „-„ 0.1305 по първи вариант и „-„ 0.1567 по втори вариант, което показва, че
дружеството е вече декапитализирано. Коефициентът на задлъжнялост бележи много висока
стойност към 31.12.2021 г. – 47.24 и вече отрицателна стойност към 28.02.2022 г. и по двата
варианта: „-„ 7.66 по първи вариант и „-„ 6.38 по втори вариант, което потвържадава
декапитализацията на дружеството при препоръчителна стойност на коефициента между
0.25 до 1.
Анализът на коефициентите на платежоспособност и задлъжнялост показва
влошаване на финансовото състояние на дружеството към 31.12.2021 г. спрямо предишните
финансови години в периода от 2017 г. до 2020 г. вкл., анализирани в основната експертиза,
което е индикатор за наличието на задълбочаващ се финансов риск, за да се достигне до
декапитализация на дружеството и по двата варианта към 28.02.2022 г..
Във второто допълнително заключение на СФИЕ, вещото лице достига до следните
изводи.
Доколкото всеки баланс е момента снимка на състоянието на активите и пасивите на
едно дружество, разлика в балансовите стойности на активите към 28.02.2022 г. спрямо тези
към 31.12.2021 г. и към 31.10.2021 г. има.
Основен дял в структурата на активите към 31.10.2021 г. заемат краткотрайните
активи – 61.46 %, след което към 31.12.2021 г. и към 28.02.2022 г. отстъпват първото си
място на дълготрайните активи, които от 728 хил. лева с относителен дял от 38.54 % към
30.10.2021 г. нарастват на 1 104 хил. лева с относителен дял 50.15 % към 31.12.2021 г. и след
незначителен спад до 1 103 хил. лева бележат относителен дял от 51.94 % към 28.02.2022 г..
Рязкото нарастване с 51.65 % на дълготрайните активи след 31.10.2021 г. се обуславя
от нарастването с 336 % на стойността на балансовата позиция „сгради” в резултат на взети
три счетоводни операции, а именно: осчетоводяване по сметка 203 – сгради на сумата от 374
хил. лева, представляваща пазарната стойност на апартамент в гр. София, отписване на
балансовата стойност на продаден имот – аптека, от ЧСИ М. А. в размер на 20 730 лева и
7
корекция на надчислени амортизации.
Леко нарастване в абсолютна стойност - от 116 хил. лева към 31.10.2021 г. до 129
хил. лева, към 31.12.2021 г. и 28.02.2022 г., отбелязват „машини и оборудване”, дължащо се
направена корекция на надчислени амортизации.
По отношение на краткотрайните активи се очертава тенденция на намаление от 1
161 хил. лева с относителен дял 61.46 % към 31.10.2021 г. на 1 097 хил. лева с относителен
дял от 49.85 % към 31.12.2021 г. и на 1 021 хил. лева с относителен дял от 48.06 % към
28.02.2022 г.. Намалението на стойността на краткотрайните активи се предопределя от
намалението на паричните средства в разглеждания период – от 9 хил. към 31.10.2021 г. лева
до 753 лева към 28.02.2022 г., на краткосрочните вземания – от 385 хил. лева към 31.10.2021
г. до 307 хил. лева към 28.02.2028 г. и на материалните запаси, стойността на които от 767
хил. лева към 31.10.2021 г. пада до 713 хил. лева към 31.12.2021 г. и 28.02.2022 г.
Основанието за счетоводното записване на възникнали към 28.02.2022 г. задължения
към персонала е подписано на 11.01.2010 г. допълнително споразумение към трудов договор
№ 65/11.11.2009 г. със служител на дружеството И.Н.И., по силата на което са начислени
допълнителни трудови възнаграждения в размер на 24 000 лева за всяка година прослужено
време в дружеството на служителя за изминал период. Видно от споразумението обаче
изплащането на това допълнително възнаграждение е изискуемо при прекратяване на
трудовия договор или по изрично искане на служителя И.Н.И., каквито факти в
производството не е доказано да са настъпили.
Сумата от баланса, фигурираща към 31.12.2021 г. в размер на 443 758 лева – „други
задължения” не е изключена от баланса към 28.02.2022 г., а е прехвърлена от състава на
текущите задължения в дългосрочни задължения. Ако това задължение се третира като
краткосрочно в баланса към 28.02.2022 г., това би довело до допълнително влошаване на
коефициентите на ликвидност.
При изключване на задължения към персонала в размер на 314 720 лева от баланса и
прехвърлянето на сумата от 443 758 лева - „други задължения”, в дългосрочни вместо да се
отчетат като текущи, текущите активи отново няма да надвишат текущите задължения, тъй
като следва да се отчете и изискуемостта на финансовите задължения, които дружеството
продължава да отразява като дългосрочни както в баланса към 31.12.2021 г., така и в
баланса към 28.02.2022 г..
При отчитане на задължения към персонала в размер на 314 720 лева като текущи и
отчитане на финансови задължения - задължения към „П.И.Б.“ АД, като изискуеми в размер
на 836535 лева (нараснали към 28.02.2022 г.) и изключване на другите задължения в размер
на 443758 лева от състава на текущите задължения, стойностите на коефициентите остават
под референтните стойност, а именно: коефициентът на обща ликвидност е 0.4865;
коефициентът на бърза ликвидност е 0.1371; коефициентът на незабавна /абсолютна
ликвидност е 0.0004.
При елиминиране на задълженията към персонала в размер на 314720 лева от състава
на текущите задължения, запазване на характера на другите задължения като дългосрочни и
отчитане изискуемостта на задълженията по договор № 046CLR-S000005/19.07.2019 г. за
револвираща кредитна линия към „П.И.Б.“ АД, стойностите на коефициентите за ликвидност
бележат леко нарастване, но остават значително под референтните стойности, а именно:
8
коефициентът на обща ликвидност е 0.5752; коефициентът на бърза ликвидност е 0.1620;
коефициентът на незабавна /абсолютна ликвидност е 0.0004.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът
намира за неотносими.
По отношение на молбата с правна квалификация чл. 625 ТЗ.
Съгласно чл. 625 ТЗ активно процесуално легитимиран да подава молба за откриване
на производство по несъстоятелност е кредитор на длъжника по търговска сделка, ето защо
следва да се прецени дали молителят „Ф.Б.” ЕООД и присъединеният кредитор „П.И.Б.“ АД
разполагат с активна процесуална легитимация.
В производството „Ф.Б.” ЕООД е ангажирало издадени на „КНН“ ООД 2 броя
данъчни фактури, в които са отразени вида на съответните доставени продукти,
количеството и единичната им цена. Всяка от така представените фактури е първичен
счетоводен документ, чието предназначение е да документира стопанските операции във
връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на
търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на
определена стока или услуга, когато е подписана от получателя, като в случая представени
фактури съдържат подпис на представител на „КНН“ ООД и съгласно заключението на
вещото лице, фактурите са счетоводно отразени от последното.
Съгласно уеднаквената практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, която макар по
действащата уредба да няма задължителен характер, но се съобразява от настоящия състав,
изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от
26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. №
546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура се
съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника-купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват
неговото съществуване (така изрично решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на
ВКС, ІІ т.о.).
Предвид обстоятелството, че издадените на „КНН“ ООД фактури са осчетоводени от
последното следва да се приеме, че е доказано възникналото в тежест на ответника
задължение за заплащане цената на посочените във фактурите стоки, което доказва
активната процесуална легитимация на молителя „Ф.Б.” ЕООД.
Качеството кредитор на „П.И.Б.“ АД също не се оспорва от ответника и произтича от
сключения договор № 046CLR-S000005/19.07.2019 г. за револвираща кредитна линия,
задълженията по който в резултат на достигнало до кредитополучателя едностранно
изявление на банката са обявени за предсрочно изискуеми с връчена на представляващия
„КНН“ ООД покана на 24.11.2021 г., с която на длъжника е предоставен 3-дневен срок за
доброволно изпълнение, след изтичането на който кредитът следвало да се счита за изцяло
предсрочно изискуем, което означава изискуемост на главницата и договорната лихва,
9
начислена до датата на предсрочната изискуемост, считано от 28.11.2021 г., но банката
твърди предсрочната изискуемост да е настъпила в по-късен момент – 01.12.2021 г..
Така в резултат на обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договор №
046CLR-S000005/19.07.2019 г. за револвираща кредитна линия присъединеният кредитор
„П.И.Б.“ АД също е носител на неудовлетворени изискуеми вземания в значителен размер,
породени от търговска сделка, като длъжникът не твърди и не доказва да е погасил същите.
Следва да се направи уточнението, че предмет на настоящия спор, а следователно и
предмет на силата на присъдено нещо на постановеното в производството по чл. 625 ТЗ
решение, е състоянието на неплатежоспособност на ответника и началната й дата, а не
съществуването на самото вземане на молителя/присъединения кредитор – така решение №
277 от 20.07.2007 г. на ВКС по т. д. № 1053/2006 г., ТК, II ТО, утвърдено като правилна
практика с решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК.
Следователно, всяка от молбите на „Ф.Б.” ЕООД и на присъединения кредитор
„П.И.Б.“ АД с правна квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано
лице – кредитор с изискуеми и неудовлетворени вземания, произтичащи от търговска
сделка. Разгледани по същество молбите са основателни.
Съгласно решение № 71/30.03.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на ВКС, І ТО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, неплатежоспособността е едно от двете
законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред
със свърхзадължеността. Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно
дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни
определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения
включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с
настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. В конкретния случай, всички
задължения към молителя „Ф.Б.” ЕООД и към „П.И.Б.“ АД, са краткосрочни и изискуеми.
Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен капитал), не
служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения, тъй като
предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята
дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните (текущите)
активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в
производствения процес, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които
именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно
текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието на неплатежоспособност по
чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични
краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущи задължения, на база
реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи - възможността им да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
10
справедливата пазарна стойност. Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси
(материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 год.),
краткосрочни финансови активи (акции, облигации и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите, освен по
вид, се различават и по ликвидността на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са
паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид
актив, придобивайки го.
С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка
на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя)
на ликвидност: обща, бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва
съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължения (текущите задължения) на
определена част или на всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната
ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на всички краткотрайни
активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни
активи. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи се изключват материалните
запаси. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на
наличните паричните средства към текущите задължения, поради което при едно действащо
предприятие този показател е най-динамичен (както беше посочено, наличните парични
средства са най-ликвидните активи, които могат да се променят многократно) и не може да е
самостоятелна основа за възприемане на извод за влошено икономическо състояние.
Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се реализират
съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от отрасловия
сектор на икономиката, в който работи предприятието.
Тъй като при осъществяване на дейността си предприятието разчита на целия си
оборотен капитал, чийто активи при извършване на стопанските операции се трансформират
в парични средства, по начало коефициентът на обща ликвидност се явява основен
индикатор за състоянието на неплатежоспособност. Същевременно, фактът, че
предприятието притежава краткотрайни активи не означава сам по себе си, че посредством
тях то може да формира входящи парични наличности, защото тези активи може да не са
реално ликвидни, заради липсата на търсене на пазара на конкретните материални запаси
или краткосрочни инвестиции, съответно поради несъбираемост или обезценка на
краткосрочните вземания, както в настоящия случай в резултат на несъбираемост са
изключени вземания в размер на 28082,32 лева. Ето защо, ако актив от оборотния капитал
не може да бъде реализиран в парични средства, показателят ликвидност, при изчисляването
на който е включен този актив, не дава реална картина на способността на предприятието да
11
осъществи текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да
може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи на
краткосрочните активи.
Предвид изискуемостта на задълженията към молителя „Ф.Б.” ЕООД и към „П.И.Б.“
АД, след обявената предсрочна изискуемост на задълженията, считано от 28.11.2021 г.
коефициентите за ликвидност са извън рамките на препоръчителните стойности, то следва,
че „КНН“ ООД от настъпване на предсрочната изискуемост по договор № 046CLR-
S000005/19.07.2019 г. за револвираща кредитна линия, не е разполагало с реално ликвидни
краткосрочни активи за покриване на краткосрочните си задължения, които значително са
нараснали.
Коефициентът на финансова автономност и реципрочния на него показател на
задлъжнялост дават съотношението на собствения към привлечения капитал (базов 0.33),
съответно на привлечения към собствения капитал на предприятието. С оглед на
информацията, на която са носител, посочените коефициенти имат само спомагателен
характер при преценка на наличието на състояние на неплатежоспособност на
предприятието, тъй като те не отчитат каква част от задълженията на предприятието,
формиращи привлечения капитал, са краткосрочни/текущи и съответно се покриват при
реализацията на краткотрайните активи. При добри показатели за ликвидност и лош на
финансова автономност/задлъжнялост липсва състояние на неплатежо-способност на
търговеца към момента на устните състезания. В тази хипотеза е налице единствено
индикатор, че евентуално в бъдеще предприятието няма да може да обслужва плащанията
си, поради размера на дългосрочните си задължения.
В конкретния случай, тези показатели се наслагват към неблагоприятните показатели
за ликвидност и потвърждават извода за невъзможност на ответника да покрива
краткосрочните си задължения след 28.11.2021 г..
Необходимо е да се посочи, че съгласно легалната дефиниция в чл. 608, ал.1 ТЗ
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се да търговска
сделка, публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с търговската
му дейност, а от 13.05.2006 г. - и частно държавно вземане. Действително, при спиране на
плащанията, законът въвежда презумпция за неплатежоспособност, която възлага в
доказателствена тежест на ответника да докаже възможността да посреща краткосрочните
си задължения.
В случая, анализът на обективното икономическо състояние на „КНН“ ООД
установява, че до обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договор №
046CLR-S000005/19.07.2019 г. за револвираща кредитна линия, показателите за ликвидност
са в приемливи граници, но обявената предсрочна изискуемост ги променя необратимо,
което обуславя извод за невъзможност на търговеца да изпълнява паричните си задължения.
Тази невъзможност е трайна, тъй като не са налице индикации за нейното преодоляване,
независимо от продължаващата търговска дейност на дружеството.
Обстоятелството, че задълженията по договор № 046CLR-S000005/19.07.2019 г. за
револвираща кредитна линия са обезпечени с ипотеки и обременяват правната сфера и на
други солидарно задължени лица, не променя този извод. Достатъчен е фактът, че „КНН“
12
ООД е носител на изискуеми задължения по договора с „П.И.Б.“ АД и тези задължения са
краткосрочни и съответно за погасяване на същите дружеството не разполага с достатъчно
текущи активи. Обезпечеността на задълженията с имущество на трети лица и наличието на
солидарна отговорност биха били от значение при релевирано изпълнение на задълженията
към банката. Но такова изпълнение и от солидарните длъжници не е налице.
Предвид осъществяването на състава на чл. 630, ал. 1 ТЗ и липса на пречки по чл. 631
ТЗ, молбата на „Ф.Б.” ЕООД, към която е присъединен и кредитора „П.И.Б.“ АД, за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва
да бъде уважена.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност на
длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС,
включително и задължителна такава, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Така например, в
решение № 33 от 07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115 от 25.06.2010 г.
по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о.,
решение № 13 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и др., е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като
момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои изискуеми
парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез
показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане на най-
ранния момент на спиране на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. В
случая, спиране на плащанията не се твърди да е налице.
Въз основа на обсъденото заключение на СФИЕ, съдът приема, че още към 28.11.2021
г. е настъпила трайна невъзможност за обслужване на задълженията към кредиторите.
Затова като начална дата на неплатежоспособността съдът приема датата 28.11.2021 г., като
най-ранен момент, в който всички предпоставки по чл. 608 ТЗ са били налице и не може да
се приеме, че влошеното финансово състояние е временно и е възможно да бъде преодоляно.
Предвид липсата на данни за наличието на ликвидно имущество на „КНН“ ООД, чрез
което да бъдат покрити началните разноски за производството по несъстоятелност, и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от друг кредитор за внасяне на сумата 10000
лева, указано им с определение от 03.11.2021 г., са налице всички предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ,
едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност и производството да
бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се назначава, нито се определя дата за
провеждане на първо събрание на кредиторите.
При този изход на спора, право на разноските за производството се поражда за
молителя „Ф.Б.” ЕООД, което доказва извършени такива в размер на общо 1850 лева, които
следва да се съберат от масата на несъстоятелността.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
13
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „КНН“ ООД, ЕИК *******, със
седалище гр. София и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 28.11.2021 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1
ТЗ, по отношение „КНН“ ООД, ЕИК *******, със седалище гр. София.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „КНН“ ООД, ЕИК *******, със седалище гр.
София.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „КНН“ ООД, ЕИК
*******, със седалище гр. София.
СПИРА производството по търг. дело № 1945/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-16
състав.
ОСЪЖДА „КНН“ ООД, ЕИК *******, със седалище гр. София, да заплати на „Ф.Б.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр. Пловдив, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1850
лева – разноски за производството, които да се съберат от масата на несъстоятелността.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА
„КНН“ ООД, ЕИК *******, със седалище гр. София, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в 1-годишен срок от вписването на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно
имущество или ако се депозира по сметка на СГС, а именно: *********, BIC код на
БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА – BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на
началните разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 10000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако в 1-годишния срок от вписването на
решението за откриване на производство по несъстоятелност не бъде поискано
възобновяването му, същото ще бъде прекратено, като се постанови заличаване от
търговския регистър на „КНН“ ООД, ЕИК *******, със седалище гр. София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-
дневен срок от вписването му пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14