Р Е Ш Е Н И Е № 115
Гр.Сливен, 15.01.2021г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Соня Василева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 246
по описа за 2020г, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е пряк частичен иск на увредено от ПТП лице срещу застрахователя
на прекия причинител на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация
чл.432 ал.1 КЗ и цена –60 000 лв от общо
70 000лв.
В
исковата молба се твърди, че на 06.10.
С влязла в сила присъда по НОХД № 100/2020 г.
на СлОС подс. М.
е признат за виновен и осъден
за това, че на горепосочената дата и място нарушил чл. 21 ал.1 от ЗДвП и
чл. 119 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ф.И.К., като
деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2,15
промила и след употреба на наркотични вещества - тетрахидроконабинол,
на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието – престъпление по
чл.343 ал. 3 предл. 1, 2 4 б. „б”, вр. с пред. 1, вр. с чл. 342 от НК, за което
му е наложено съответното наказание.
Твърди се, че настъпилата смърт на Ф.К.е вследствие на
получените в същото ПТП телесни вреждания и в
пряка причинна връзка.
Твърди се, че за управлявания от М.
автомобил е сключена с ответника застраховка „ГО”
валидна от 19.10.2018 г. до
18.10.2019 г.
Ищецът твърди, че е предявил
застрахователна претенция до ответника, по която е заведена съответната щета,
но до настоящия момент не му е изплатено обезщетение за неимуществени вреди.
Твърди, че загиналата в ПТП Ф.К.е
негова сестра, само на 16 години, намираща се в началото на житейския си път.
Твърди, че техните родители
се разделили докато били малки и те били отгледани и израснали заедно, което
направила връзката им още по-силна.
Ищецът твърди, че е с
Не можел да преодолее
загубата на сестра си, която била несвоевременна, неочаквана и безвъзвратна и в
резултат на която търпи болки и страдания.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което
ответника бъде осъден да му заплати сумата
26 000лв – частичен иск от общо 70 000лв- обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата
при ПТП на 06.10.2019г смърт на неговата сестра Ф.И.К., ведно със законната
лихва, считано от 13.10.2019 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който
оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва наличие на валидно сключена
застраховка “ГО“ на автомобилистите за лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № СН ***
АМ..
Позовава се на разпоредбата
на чл. 493а ал.2 и ал.4 КЗ, а именно, че размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди от лицата по чл. 493 а ал.4 за предявените от тях съдебни
претенции в периода от 21.06.2018г. до влизане в сила на измененията на КЗ, се
определят по ал.1, т.е. съгласно § 96 от ПЗР на КЗ, претендираното
обезщетение не следва да надвишава лимита
от 5000лв. Счита, че присъждане на обезщетение в размер над 5000лв би
противоречало на морала и добрите нрави, тъй като би се превърнало в източник
на неоснователно обогатяване.
Оспорва иска и по размер, твърдейки, че е силно завишен и несъобразен с принципа за справедливост и
съдебната практика
Оспорва механизма на ПТП, описан в
исковата молба и твърди, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата Ф.И.К., която като пешеходец
предприела неправилно пресичане на пътното платно. Освен това, същата била
непълнолетна, а родителите не упражнили спрямо нея родителски контрол по
смисъла на чл. 125 СК, тъй като в нощта на инцидента употребила алкохол и се
прибирала в ранните часове на нощта, около 3.30 ч, сутринта, което станало и
предпоставка за настъпване на пътния инцидент.
Оспорва
твърденията за силна емоционалната
връзка на ищеца със сестра му , тъй като
не е живял с нея в общо домакинство и са се виждали рядко, поради което не били
в близки отношения.
Твърди, че при процесното ПТП, стоящата
на тротоара пешеходка без какъвто и за е видим знак за нейните намерения,
предприела пресичане на пътното платно, като се появила неочаквано пред лекия
автомобил, а водачът бил напълно лишен от възможността да спре навреме, за да
предотврати ПТП. Пострадалата попаднала в опасната зона за спиране на автомобила,
който въпреки че задействал спирачната система, ударът за него бил непредотвратим. Съгласно трайната съдебна
практика, водачът не носел отговорност , ако
ПТП е станало в опасната му зона на спиране.
В с.з. ищецът
лично и с процесуален представител, поддържа предявения частичен иск и прави увеличение на неговата цена от 26 000 лв на 60 000лв,
от общо 70 000лв. Моли да бъде уважен
до този размер като основателет и доказан. Претендира разноски. Представя
писмени бележки.
В с.з. ответното дружество се
представлява от упълномощен представител, който поддържа отговора на исковата
молба. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски, но се представя списък
по чл.8 ГПК
В с.з третото лице - помагач Г.М.М. се яви
лично и с процесуален представител. Оспорва иска по
размер. Счита, че не бива да надхвърля сумата от 5000лв предвид §96 от ПРЗ на
КЗ и чл. 52 ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на
резултата от страна на пострадалата, която допринесла за настъпване на ПТП
най-малко с 80%, тъй като нарушила чл. 113 ЗДвП, като предприела пресичане на пътното платно на
неразрешено място и не показала по никакъв начин намерения за пресичане, в резултат
на което водачът не я възприел като опасност. Освен това, се касаело за
случайно деяние по см. на чл. 15 НК и не следвало да носи отговорност, както и
поради факта, че ПТП настъпило в опасната зона за спиране на автомобила. Моли
за отхвърляне на иска. Представя писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът Х.И.К. е брат на Ф.И.К., загинала на 16 години при ПТП
на
06.10.2019г, в гр.Сливен.
На 06.10.2019г, около 03.30 ч, в гр.Сливен, на
кръстовището на бул. „Бургаско шосе“ и бул.“Илинденско въстание“, при
управление на лек автомобил***“ с рег. №СН *** АМ, управляван от Г.М.М. с превишена скорост и
в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2.15 промила и
след употреба на наркотични вещества- тетрахдроканабинол,
на пешеходна пътека, нарушил правила за
движение по пътищата- чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП, чл. 21 ал.1 ЗДвП и чл. 119 ал.1 ЗДпП, и блъснал преминаващата по пешеходна пътека Ф.И.К. и
по непредпазливост причинил нейната смърт, след което избягал от
местопроизшествието, с което нарушил и чл. 123 ал.1 ЗдвП,
задължаващ водачите на МПС за останат на
мястото на произшествието и да изчакат органите на МВР.
По случая е образувано ДП № 1214/2019г на РУ
на МВР-Сливен.
С влязла в сила присъда №7/20.05.2020г по НОХД № 100/2020г по описа на
ОС-Сливен, подс. Г.М.М. е признат за виновен за
извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.1,2,4 и6, б.“б“ предл.1 вр. с чл.
342 ал.1 НК, като му е наложено наказание 6 години и 8 месеца лишаване от
свобода и лишаване от право на управлява МПС за срок от девет години.
В нощта на трагичния инцидент, около
03.30 часа, постр.Ф. Ибрямова се прибирала у дома след посещение на дискотека.
Тя била заедно със своите приятели: св. Х.Х., Мелиса
Мустафова, Мелиса Кьойбашева и Мехмед Мурадов.
Младежите си повикали такси, което спряло пред
сградата на Технически университет- филиал гр.Сливен и ги чакало. Те тръгнали
заедно да пресичат пешеходната пътека, разположена на булеварда. Мястото било
добре осветено, а водачът на автомобила шофирал на дълги светлини.
Пръв тръгнал по пешеходната пътека св.
Х. Х.,
на около половин метър зад него
била Ф., а останалите трима младежи били на разстояние от около три метра зад
тях.
Когато тръгнали да пресичат, видели,
че се задава черен автомобил, който в
този момент бил далеч от тях и се приближавал бавно, така че нищо не
предвещавало настъпване на инцидент. Затова, младежите преценили, че няма опасност и
предприели пресичане по пешеходната пътека на нормален ход.
Изведнъж,
автомобилът се засилил, св.Х.Х. само чул едно
„туп“, чул удар, но не го видял, тъй като ударът бил
зад гърба му. Като се обърнал назад,
видял падналата на земята Ф.К..
След удара, водачът спрял за няколко
секунди и отново потеглил.
В момента на удара, единият крак на св.
Х.Х. бил на тротоара, а другия- на пешеходната
пътека. Автомобилът минал непосредствено до десния му крак, като той го усетил
по струята въздух. Той рязко направил крачка напред и така избегнал удара. Подскочил с единия крак, но десния му крак
бил на пешеходната пътека. Не е държал Ф. за ръката, но я предупредил, че идва
кола. Тя била облечена с черна рокля и черно кожено яке. След удара била
неадекватна и някой от младежите извикал Бърза помощ.
В резултат на удара, Ф.И.К. починала на
място от получената тежка, несъвместима с живота травма.
Съгласно заключението на назначената
съдебна авто - техническа експертиза, автомобилът „Алфа
Ромео 156“ с рег. №СН *** АМ, се е движил в тъмната част на денонощието, в зона
на населело място, където максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч.
Водачът на автомобила е имал възможност да
възприеме пострадалата в цял ръст на разстояние, равно на видимостта
на къси светлини или на разстояние от около 50 метра, като при осветен участък,
видимостта била значително по-голяма.
Преди ПТП автомобилът се е движил със
скорост от 71 км/ч и преди удара не са намерени
спирачни следи от движението му. Това е скоростта, с която се е движили
и в момента на удара.
Опасната му зона на спиране била около 73м с отчитане на алкохолното
опиянение на водача и 61метра- без отчитане на алкохолно опиянение.
Мястото на удара било в средната лента за движение, гледано по посока на
движение на автомобила, на 2,2 m преди мерната линия и на 5 m вляво от дясната граница на платното за движение. При напречно движение на
пострадалата преди удара тя е изминала разстояние от 6,1 m от мястото на навлизане на платното до мястото на удара.
В момента на навлизане на
пешеходката на платното, автомобилът бил
на разстояние от около 60 m от мястото на удара.
Опасната зона за спиране на автомобила, при определената скорост, била
по- голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобила в момента на
навлизане на пешеходката на платното за движение, северно от разделителната
ивица. Това означавало, че е налице навлизане на пешеходката в опасната зона за
спиране на автомобила. В случай че водачът предприемел своевременно спиране, автомобила и пешеходката щели се разминали без удар.
Водачът на автомобила не предприел
намаляване на скоростта на движение. Той имал техническата възможност да възприеме
пешеходците и намали скоростта на движение, при което пешеходката и автомобила
биха се разминали.
Опасната зона за спиране на автомобила при 50 km/h била около 37 м.
При скорост от 50 km/h водачът е имал
техническата възможност да предотврати удара, като при тази скорост не би
настъпил удар. Двата обекта автомобил и пешеходец щели да се разминат спрямо момента на навлизане на пешеходката на
платното за движение.
Пострадалата е имала техническата възможност да предотврати
ПТП, като се съобрази със скоростта и положението на приближаващия автомобил и
го изчака, а след това предприеме пресичане на платното за движение.
Според вещото лице
техническите причини, довели до възникване на ПТП са три:
1/ технически неправилното
поведение на водача на автомобила спрямо предприелите пресичане на платното за
движение пешеходци, движещи се по пешеходна пътека. Технически правилно било
водачът на автомобила да намали скоростта на движение, за да ги пропусне.
Водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходците и намали скоростта
на движение своевременно ;
2/ управлението на автомобила със скорост
по-голяма от максимално разрешената. Технически правилно било водачът да
управлява автомобила със скорост не по-голяма от 50 km/h.
При движение на автомобила със скорост от 50 km/h
удар не би настъпил, тъй като пешеходката и автомобила биха се разминали,
спрямо момента на навлизане на пешеходката на платното за движение;
3/ управлението на автомобил след
употреба на значително количество алкохол, като алкохолното опиянение на водача се е отразило на времето му за
реакция.
Според заключението на допълнителната авто-техническа експертиза, в момента на навлизане на св. Х.
на платното за движение, автомобилът е бил на разстояние от около 105 метра от мястото на удара
В момента на навлизане на пострадалата на
платното автомобилът е бил на разстояние от около 60 метра от мястото на удара.
Ако се приеме, че опасността за
водача на автомобила е настъпила към момента на навлизане на св.Х. върху
платното и водачът предприеме спиране пострадалата, не попада в опасната зона
за спиране на автомобила.
Автомобилът би спрял на около 32 метра преди мястото на удара.
Ако се приеме, че опасността
настъпва към момента на навлизане на
пострадалата Ф.И.К. на пешеходната пътека, тя попада в опасната зона за
спиране на автомобила.При своевременно възприемане на опасността и предприето
спиране, удар не би настъпил, тъй като двамата обекта щели се разминат.
Съгласно заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, установената при изследването на пробата кръв, взета от
трупа й по време на извършената съдебномедицинска аутопсия, концентрация на
етилов алкохол от 0,47% отговаря на субклинична степен на алкохолно опиване. Тази степен на алкохолно
опиване се характеризира с липсата на видими клинични прояви, т.е. в тази фаза
лицето е практически неповлияно от алкохола, като лица с такава концентрация на алкохол в кръвта се
считат за практически трезви.
Влиянието
на алкохол върху организма в тази фаза може да бъде установено само чрез
специализирани психо-моторни тестове.
Клиничната картина на алкохолното опиване според експертизата зависи от множество
фактори, като реакцията към приетото количество алкохол
зависи както от самия човек, така и от фактори извън него.
Ищецът посрещнал вестта за внезапната смърт на своята сестра Ф. с голяма мъка. Двамата били изключително близки. Той бил с четири години
по-голям от нея , обичал я и закрилял от малка. Те израснали заедно в един дом
в с.Ябланово, където живели
до завършване на 7 клас.
Техните родители, които нямали
сключен граждански брак, се разделили през 2008г, когато майката напуснала
семейното жилище, а двете деца останали да живеят при баща си в с.Ябланово.
Тогава Х. бил на 9 години, а Ф.- на 5
години. Въпреки че били разделени, родителите
били в добри отношения, а децата контактували и с майката Е., която живеела в
гр.Сливен, където имала апартамент.
На 30.07.2012г сключила граждански брак
с К.Н.К..
След завършване на 7-ми клас, ищецът
отишъл да учи в гр.Търговище, където живял на пансион, но всяка събота и неделя
се прибирал в с.Ябланово.
През 2016г Ф. постъпил в Професионалната
гимназия по хотелиерство и туризъм в гр.Сливен и живяла в апартамента на майка
си, заедно с нейния съпруг К.Н.К..
След като завършил средно образование,
през 2018г дошъл в гр.Сливен за да бъде близо до сестра си. Работил в гр.Сливен
около 6-7 месеца.
Докато живял в гр.Сливен, ищецът
също пребивавал в апартамента на майка
си, където по същото време била и
неговата сестра Ф..
Бащата
на двете деца живеел постоянно в с.Ябланово, а майката работела сезонно в чужбина,
като по време на нейното отсъствие, за Ф. се грижели баща й,
брат й и съпруга на майка й.
Ищецът от малък бил изключително
грижовен брат, който имал със своята по-малка сестра много силна връзка. Двамата
израснали заедно в общия им дом в с.Ябланово и никога не са разделяли за
по-дълго време. Бил силно привързан към
нея, помагал й финансово, когато работел, карал я с колата на училище, двамата
излизали заедно.
Ф. била изключително мило, обичливо и
кротко дете, любимка не само на брат си, но и хората
от селото. След нейната смърт, цялото село плакало за нея, а брат й много тежко
преживял липсата й. Бил съсипан, отчаян
и унил.
Станала мълчалив и затворен, често ходел
на гроба на сестра си.
Съгласно заключението на
съдебно-психологична експертиза, вследствие смъртта на сестра му Ф., при ищеца
се наблюдават остатъчни симптоми на емоционално разстройство, като бавно възстановява нормалния си начин на живот. Тези
симптоми били: проблеми с паметта, лоша концентрация и преценка, песимизъм, разсеяност,
дезорганизация. Вещото лице констатира негативна промяна в емоционално-
психичното му състояние, когато е под въздействие за спомена за сестра си, не можел да реагира пълноценно-
бързо губи концентрация,ставал гневен и се затварял в себе си. Според вещото
лице страданието му е затихващо и се отшуми. То е вследствие на специфичната социокултурна особеност и начина на живот. Той придавал
свръх ценностно значение на факта, че може да се грижи за сестра си. Срещите им
били ежеседмични и бита им бил организиран по такъв начин, че той е отделял за нея част от спечелените пари.
Рухването на този модел карал ума му забави прехода от загубата към раздялата,
което го изпълвало с чувство за непълноценност.
В
с.з. вещото лице посочва, че в неговата култура и бит е изключително важно да
си полезен на някой, за да те уважават и самия акт на оказана помощ е важен, е
не толкова неговия размер, като ищеца придавал на този акт различно значение от
това, което обичайно хората от друг етнос придават.
По отношение на управлявания от нето
автомобилът ***“ с рег. №СН *** АМ, е била сключена с ответника застраховка „ гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна от
19.10.2018г до 18.10.2019г, оформена със застрахователна полица № ВG/118003007207/18.10.2018г.
Видно от известие за доставяне / л.39
от делото/, ищецът уведомил застрахователя на 10.12.2019г за настъпилото
застрахователно събитие и предявил писмено своята застрахователна претенция, но
обезщетение не е определено, респ.изплатено в рамките на 3-месечния рекламационен
срок.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните писмени доказателства -относими,
допустими и неоспорени.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по
делото свидетели, които възприе като преки
и непосредствени, а също безпротиворечиви.
Приема заключенията на изслушаните по
делото четири експертизи: СМЕ, САТЕ,
допълнителната САТЕ и съдебно-психологичната експертизи, като обосновани, ясни
и неоспорени.
Така приетото за установеното от
фактическа страна, води до следните правни
изводи:
Предявени е пряк частичен иск по чл.
432 ал.1 от КЗ на пострадало лице срещу застрахователя на деликвента за
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено от водача на МПС,
застраховано при ответника по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Ищецът
е брат на пострадало при ПТП лице, който претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра, насочвайки иска си срещу
застрахователя на прекия причинител на вредата, по застраховка “ гражданска
отговорност “ на автомобилистите.
Искът
е процесуално допустим, поради следните съображения:
С ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление №
5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители, деца, съпруг и лице във
фактическо съжителство.
С ТР№1/21.06.2018г бе
прието, че по изключение всяко друго лице, освен горепосочените в ППВС
№4/61г и ППВС №5/69г, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда само при доказани особено
близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му
вреди.
Следователно, разширен е кръгът от лицата, очертан в ППВС №4/61г и ППВС №5/69г, които може да претендират по съдебен ред обезщетение за морални болки и страдания от смърт на
близък роднина, но само по изключение, когато житейските обстоятелства са станали причина между тях да се породи
особена близост/ трайна и дълбока/, оправдаваща получаването на обезщетение за
неимуществени вреди, наред с най-близките роднини.
Предвид
коментираното тълкувателно решение, ищецът като брат на загиналата в ПТП негова сестра, е активно
легитимирани да предяви иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли
от нейната смърт.
За
да бъде иска му и основателен, следва да
е доказал по делото наличие на особено
близка,трайна и дълбока връзка със своята сестра.
Необходимо е още да бъде доказано и наличието
на сключена застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС,
сключена при ответното застрахователно дружество, валидна към датата
на настъпване на ПТП-то, както и наличието на деликт с всичките кумулативно
дадени елементи от фактическия състав, а именно: деяние, противоправност на
деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.
Страните не спорят, че към датата на
настъпване ПТП -06.10.2019г е налице застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника по отношение на автомобила ,с
който е причинено ПТП.
Тъй като деликвентът
Г.М.М. е осъден с вляза в сила присъда, на основание чл. 300 ГПК
присъдата е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и
вината на дееца.
Затова, в настоящото производство, на
доказване подлежи само вида и размера на претърпените вреди, настъпването им в причинна връзка от деликт и особено близката, трайна и дълбока връзка между
брата и сестрата.
Не се спори, че подс.М. е осъден с
влязла в сила присъда за това, че е извършил противоправно деяние, в пияно
състояние, след употреба на наркотични вещества, на пешеходна пътека, след
което е избягал от местопроизшествието.
В причинна връзка от неговото престъпно деяние е настъпила смъртта на постр.Ф.
Ибрямова.
Тези обстоятелства са доказани по
делото и са част от присъдата.
Вредите като вид и размер са доказани
по делото със еднопосочните свидетелски
показания на трима свидетели и заключението на СПЕ.
Съгласно възприетото в ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело
№1/2016г, за да бъде присъдено претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ищецът
следва да е провел доказване, че е имал със своята сестра изключително дълбока, трайна и емоционална
връзка, поради която за него са настъпили значителни като интензитет и
продължителност душевни болки и страдания.
Не
е достатъчна само формалната родствена
връзка. При предявен иск по чл. 432 ал.1 КЗ, от лице от разширения кръг лица, претърпените болки и страдания следва да
надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната
родствена връзка и да са сравними по интензитет и времетраене с болките и
страданията на най-близките.
Затова
ищецът, като брат на загиналата в ПТП негова сестра, следва да докаже, че поради
конкретни житейски обстоятелства, привързаността му към нея е толкова силна, че
в резултат на смъртта й, той търпи душевни болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за отношенията между брат и сестра.
Конкретните житейски
обстоятелства в случая са, че още
от малки двете деца са живели без майка
си, която напуснала семейното жилище през 2008г и двамата останали в дома на
своя баща в с.Ябланово. Към този момент Ф.
е била само на 5години, а брат й – на 9години.
Тази раздяла с майката ги сплотила силно в годините. Те не само
израснали заедно, без да са делени, но и
поддържали отношения на обич, доверие,
емоционална близост, сочеща на силна привързаност, надхвърляща по интензитет нормално
присъщата за подобна родствена връзка. Дори, когато живели за кратко
разделени, събота и неделя били винаги
заедно. Били силно привързани един към друг. Братът се грижел за сестра си, а щом започнал да
работи, й помагал й финансово.
Според
заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза, в културата
и бита на ищеца е изключително важно да си полезен на някой, за да те уважават
и самия акт на оказана помощ е важен, е не толкова неговия размер, като ищеца
придавал на този акт различно значение от това, което хората от друг етнос обичайно
придават. Това е вследствие на специфичната социокултурна
особеност и начин на живот на неговия етнос.
Този
извод на вещото лице се потвърждава от
показанията на св. Е.Д., който в с.з.
заяви: “При нас роднинските връзки са много силни.“.
Според показанията на същия свидетел,
между брата и сестрата е имало много силна връзка, която с думи не можел
да опише.
Другият
свидетел, който е напълно безпристрастен, е св. И.И.,
също заяви, че брата и сестрата са били много близки.
От
показанията на двамата свидетели, съдът
заключава, че между ищеца и сестра му Ф. е имало изключително пълноценно
общуване, а връзката им особено близка, трайни и дълбока, надхвърляща
обичайната за подобна родствена връзка. Нейната смърт е
причинила на ищеца душевни страдания, които е справедливо да бъдат компенсирани.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При
определяне на неговия размер съдът
не е обвързан от разпоредбата на
чл. 493а ал.1 и ал.4 КЗ, уреждаща, че застрахователните обезщетения за
претърпените от увредените лица имуществени и неимуществени вреди, в размер до
5 000лв
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ/ в сила от 01.01.2016г/, за застрахователни договори, сключени преди 01.01.2016г, какъвто не е настоящия случай, се прилага част
четвърта от КЗ/отм/, освен ако страните не са
уговорили друго, Част четвърта от
КЗ/отм/ не предвижда ограничения на размерите на
застрахователните обезщетения под посочените в §27 ПЗР КЗ/отм/
лимити.
С § 96 ал.1 от
ПЗР на КЗ, с който е въведен максимален размер на обезщетение от 5000лв е
придадено обратно действие, което се разпростира само върху застрахователни
събития, настъпили след 01.01.2016г, от която дата
действат материалноправните норми на КЗ.
В настоящия казус, се търси
обезщетение за вреди от настъпило през 2019г застрахователно събитие и по
сключен през 2019г договор за застраховка „ гражданска отговорност“, което означава,
че би следвало да е приложима разпоредбата на чл. 493 а ал.4 КЗ. Тя обаче противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена
по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 16.092009 г. относно застраховката “Гражданска
отговорност”.
Съгласно
Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, с предмет преюдициално
запитване на основание. чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия), не се
допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
“гражданска отговорност” да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националното законодателство за смъртта на близки членове на
семейството, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените
в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5.
Съгласно чл. 633 ГПК, решенията на СЕС по преюдициални
запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения
в Република България , поради което, няма основание размера на обезщетението да
бъде ограничаван под действителния размер на претърпените неимуществени вреди.
Като
отчете, че приживе брата и сестрата са
поддържали изключително близки отношения, че са израснали заедно и са живели в общо домакинство, че между тях е
имало изградена трайна и силна емоционална връзка, надхвърляща обичайно присъщата за подобна
родствена връзка, възрастта на загиналата / само 16г/, психичното и емоционално
състояние на ищеца, преживените душевни
болки и страдания, съдът намира за справедливо парично обезщетение
за претърпените неимуществени вреди,
сумата 50 000лв.
За разликата до пълния размер 60 000лв
от общо 70 000лв, частичният иск
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Съдът
намира за неоснователни възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр.Ф.К.,
която като пешеходец предприела неправилно
пресичане на пътното платно.
Ответникът твърди, че при ПТП, стоящата на тротоара пешеходка без
какъвто и за е видим знак за нейните намерения, предприела пресичане на пътното
платно, като се появила неочаквано пред лекия автомобил, а водачът бил напълно
лишен от възможността да спре навреме, за да предотврати ПТП. Така пострадалата попаднала в опасната зона за
спиране на автомобила, който въпреки че задействал спирачната система, ударът
за него бил непредотвратим. Съгласно
трайната съдебна практика, водачът не носел отговорност ,ако ПТП е станало в опасната му зона на спиране.
Освен това, същата била непълнолетна, а
родителите не упражнили спрямо нея родителски контрол по смисъла на чл. 125 ал. 3СК, тъй като в нощта на инцидента
употребила алкохол и се прибирала в ранните часове на нощта, около 3.30 ч,
сутринта, което станало и предпоставка за настъпване на пътния инцидент.
Съгласно т.7 от ТР №1/2014г по т.д. №
1/2014г на ОСГКТ на ВКС, за да се приеме, че има съпричиняване, следва да се
установи наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения може да се изрази както
в действие, така и в бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква степен.
От събраните по делото
доказателства се установи, че
поведението на постр.Ф.К.нито е противоправно, нито е довело но настъпване на
вредоносния резултат.
Установи се също, че постр. Ф.К.е ударена от водача Г.М. като пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека, без да е допуснала
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Установи се от показанията на свидетеля-
очевидец Х.Х.,
че група от петима младежи са
преминавали по пешеходната пътека в следния порядък: първо е вървял св. Х.Х., на половин метър от него е била постр.Ф.К., а другите
трима- на разстояние от 3 метра след тях.
Нищо не е предвещавало настъпване на ПТП, тъй като автомобилът бил
достатъчно отдалечен от пешеходната пътека, поради което децата преминавали по
пешеходната пътека на нормален ход, но изведнъж той засилил скоростта и
прегазил на пешеходната пътека Ф.К..
Мястото на инцидента е било добре осветено както от фаровете на колата,
така и от уличното осветление, а водачът не само шофирал с превишена скорост,
но в пияно състояние и след употреба на наркотични вещества.
Именно
това му състояние е отразило и на реакцията
му, като вместо да намали скоростта и
пропусне движените се по пешеходната пътека пешеходци, той засилил скоростта и
прегазил един от тях на самата пешеходна пътека.
Съгласно
разпоредбата на чл.119 ал.5 ЗДвП( ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.): „ При
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка
"пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална
скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител
за настъпване на съответното произшествие“
Водачът Г.М. не само е превишил
разрешената за участъка максимална скорост от 50 км/ч, но е допуснал и още едно нарушения на правилата на движение
по пътищата, за което е осъден с
присъда, а именно чл. 119 ал.1 ЗдвП, указващ на
водачите , че при приближаване към пешеходна пътека, водачът е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.
В случая нито е намалил скоростта,
нито е спрял .
За пешеходецът няма регламентирано
законово задължение да притичва на пешеходната пътека, нито да дава предимство
на задаващ се автомобил.
Щом веднъж пешеходец
е стъпил на пешеходна пътека и
преминава по нея, водачът на автомобила е този, който има задължението по
чл.119 ал.1 ЗДвП да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а не обратното.
Що се отнася до това дали пострадалата Ф.К.е попаднала в опасната
зона за спиране на автомобила, този въпрос е изяснен от назначената по делото авто-техническа
и допълнителна авто-техническа експертиза.
Според даденото заключение, ако
се приеме, че опасността за водача
настъпва към момента на навлизане на платното на св.Х.Х.,
пострадалата Фатче К.не попада в опасната зона на
спиране на автомобила, който би спрял на 32м от мястото на удара.
Ако се приеме, че опасността настъпва към момента на навлизане на
пострадалата на платното за движение, тя попада в опасната зона за спиране на
автомобила, но при своевременно възприемане на опасността и предприето спиране или намаляване на
скоростта, двата обекта биха се разминали и не би настъпил удар.
Това обаче не се е случило, поради алкохолното опиянение на водача и под въздействие на употребените
наркотични вещества, за което свидетелства и неговата реакция –внезапно засилване на скоростта, прегазване на човек на
пешеходна пътека, спиране на няколко секунди и отново потегляне.
Съдът намира, че посещението на непълнолетно лице на дискотека в ранните
на денонощието, респ. липсата на упражнен родителски контрол са обстоятелства, ирелевентни към въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като не е установи по делото, че с действията си непълнолетната Ф.К.е
нарушило правила за движение по пътищата, с което да е допринесло за настъпване
на ПТП и последиците от него.
Съгласно чл. 125 ал.3 СК, родителят осигурява постоянен надзор по
отношение на малолетното дете и подходящ контрол на поведението на
непълнолетното дете.
Към датата на ПТП Ф.К.е била непълнолетна/16г/ и щеше да има някаква
степен на съпричиняване на резултата, ако беше нарушила правила за движение по
пътищата, с което да е способствала за
настъпване на ПТП и собствения си летален изход.
Относно употребата на алкохол от постр.Х
.К, съгласно заключението на СМЕ, алкохолът е бил в такова концентрация , че
практически лицето е било неповлияно.
Освен
това, концентрация на етилов алкохол е
0,47 промила, а до 0.5 промила, лицето
не носи нито административна, нито наказателна отговорност, което означава,че
липсва противоправно поведение.
Неоснователно е
възражението третото лице- помагач Г.М. за съпричиняване на резултата,тъй като се касаело за случайно
деяние.
Случайното
деяние по смисъла на чл. 15 НК изключва вината
на дееца, а в настоящия случая има
влязла в сила осъдителна присъда за водача на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 НК, не е виновно
извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
настъпване на обществено опасните
последици.
В този казус,
деецът е бил длъжен, но не е могъл да ги
предвиди поради шофиране в пияно състояние и след употреба на наркотици.
Тъй като съдът
приема за недоказани възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на постр. Х .К, няма основание и за съответно намаляване размера на
определеното обезщетение.
Обезщетенията се дължат ведно със законната
лихва за забава от датата на предявяване на застрахователната претенция пред застрахователя- 10.12.2019г.
Ищецът е предявил писмено
застрахователната си претенция до ответника на 10.12.2019., поради което това е
датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията и от тази дата за
него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр.
с ал. 3 от КЗ.
По изложените съображения, искът за
присъждане на законна лихва за периода 13.10.2019г- 10.12.2019г, следва да
отхвърли, като неоснователен.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът
дължи разноски на ищеца, които съгласно представения списък включват само
адв.възнаграждение по чл.38ЗА
В договора за правна защита и
съдействие е уговорено безплатна адв.защита на ищеца, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Съразмерно
на уважената част от иска, на осн. чл.38 ал.2 ЗА, вр. с чл 7
ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, в полза на
адв.К. се присъжда адв.възнаграждение от 2030 лв,
плюс 20% ДДС в размер на 406лв, или обща
сума 2 436 лв. с включен ДДС.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на
ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 105.83лв
от общо 635лв.
Искането за разноски е направено с
отговора на исковата молба, без да е представен списък с разноските по чл. 80 ГПК.
Съдът ги изчисли в общ размер на сумата 635 лв, която включва: депозити за вещи лица - 600 лв, за свидетел-30лв и 5 лв- д.т.
за удостоверение.
Няма данни по делото за уговорен и
платен адв. хонорар на упълномощения адвокат, поради което съдът не може го
включи в разноските.
Съгласно чл. 78 ал.10 ГПК, на третото
лице-помагач не се дължат разноски
Ответникът дължи по сметка на СлОС д.т. в размер на 2 000 лв. и съразмерно на
уважения иск, сумата 266.67лв лв -разноски за
възнаграждение на вещи лица, платени от бюджетните средства на съда в общ
размер на 320 лв.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот
и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „***“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров““№1,
ЕИК- ***, представлявано заедно от
Живко С. Колев и Бисер Георгиев И., да
заплати на Х. И.К. ***, с ЕГН- ********** и съдебен
адрес:*** 6, офис 10, чрез адв.П.К., сумата 50 000лв/ петдесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при
ПТП на 06.10.2019г смърт на неговата сестра Ф.И.К., причинена виновно от Г.М.М., като
водач на лек
автомобил***“, с рег.№СН *** АМ, ведно със законната лихва, считано
от 10.12.2019г до окончателното изплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният от Х.И.К. частичен иск по чл. 432 ал.1 КЗ до пълния му
размер от 60 000лв от общо 70 000лв, както и иска за заплащане на законна
лихва върху присъденото обезщетение за периода от 13.10.2019г- 10.12.2019г.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, район „***“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров“№1, ЕИК- ***, представлявано заедно от Живко С.
Колев и Бисер Георгиев И. , да
заплати на адв. П. ДИМИТРОВА К. от САК, с личен номер от единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и
адрес на дейността: гр.София, ул.“Лом“ № 1, ап.9, сумата 2 436 лв /две хиляди,
четиристотин тридесет и шест лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с включен
ДДС, за оказана по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ на ищеца по гр.дело№246/2020г по описа на СлОС – Х.И.К..
ОСЪЖДА Х. И.К. ***, с ЕГН- ********** да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „***“, ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров“№1, ЕИК- ***, сумата 105.83 лв, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район „***“,
ж.к.“Дианабад“,бул.„Г.М.Димитров“№1, ЕИК- ***, представлявано заедно от Живко С.
Колев и Бисер Георгиев И. да заплати по сметка на СлОС държавна
такса в размер сумата 2 000 лв. и 266.67лв
- разноски за
вещи лица, платени от бюджетните средства на съда
Решението е постановено
при участието на Г.М.М. ***, понастоящем в затвора гр.Бургас, ЕГН- **********,
в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД“ ДаллБогг:
Живот и Здраве“АД, ЕИК- ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: