№ 119
гр. Оряхово, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20211460100603
по описа за 2021 година
От Д. Б. В., с ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН ********** и двамата с постоянен
адрес гр. Оряхово, ул.“Ал.Стамболийски“ № 16а, чрез адв. М. Л.-АК Враца против Н. В. Н.,
с ЕГН ********** от с. Софрониево, общ.Мизия, ул.“Стубел“ № 44, е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК - за приемане за установено по отношение на ответника, че същия
дължи на ищците сумата от 1 486.00 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и нула
ст. / - главница по договор за заем от 16.07.2018 г., обезщетение за забава за периода
01.08.2018 г. до 14.07.2021 г. в размер на 444.57 лв. /четиристотин четиридесет и четири
лева и петдесет и седем ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 14.07.2021 г. /видно от пощенското клеймо/, до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 105/16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 396/2021 г. на ОРС.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото
производство.
Производството е по чл.415 ал.1, вр.чл.422 ал.1 ГПК.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от особения представител на ответника адв. З. Й.-
АК Враца, е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен, тъй като видно от приложените към ИМ писмени доказателства,
операционни бележки от 16 и 17.07.2018 г., са за захранване на сметка, а не по договор за
заем. В отговора са сочи също, че липсват доказателства, които да установяват поемане от
страна на ответника задължение да върне на ищците, и по-конкретно на първата ищца
преведените му суми, за да се направи 5извод, че сумите са преведени като заем.Също така,
липсват доказателства за уговаряне на срок за връщане на преведените суми и съответно
обезщетение за забава.
Приложено е ч.гр.д. № 396/2021 г. на РС Оряхово.
Предявеният иск e с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В с.з. ищците лично и чрез пълномощника си адв. Боряна Н.а-АК Враца, поддържат
предявения иск
1
В откритото съдебно заседание, особения представител на ответника – адв. З. Й.-АК
Враца поддържа подадения писмен отговор.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 396/2021 г. по описа на Районен съд Оряхово, е издадена на осн.чл.410
ГПК Заповед за изпълнение № 105/19.07.2021 г. в полза на заявителите – настоящи ищци,
против ответника Н. В. Н., с ЕГН ********** от с. Софрониево, общ.Мизия, ул.“Стубел“ №
44, за сумата от 1 486.00 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и нула ст. / -
главница по договор за заем от 16.07.2018 г., обезщетение за забава за периода 01.08.2018 г.
до 14.07.2021 г. в размер на 444.57 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и петдесет
и седем ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 14.07.2021 г. /видно от пощенското клеймо/, до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 105/16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 396/2021 г. на ОРС.
На длъжника е изпратена Заповед за изпълнение № 105/16.07.2021 г. по ч.гр.д. №
396/2021 г. на РС Оряхово. Същият не е открит на постоянния си адрес, като Заповедта е
връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47 ал.5 ГПК и същият не се е явил в
двуседмичен срок, за да му бъде връчена издадената заповед, а от приложената по делото
справка от НАП е видно, че същият няма действащ регистриран трудов договор.
С оглед нормата на чл.415 ал.2, вр.ал.1, т.2 ГПК, на Заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.
По делото безспорно се установи, че на 16.07.2018 г., в между ищците в качеството на
заемодатели и ответникът в качеството на заемател е сключен устен договор за заем за сума
в размер на 2 000 лв., като заемателя се задължил да върне сумата от 2000. 00 лева с банкова
такса за теглене на сумата в размер на 86.00 лева на ищците в срок до 31.07.2018г.. При
сключване на договора, ищците уведомили ответника, че не разполагат със собствени
средства в размер на 2 000 лв. поради което ищцата Д. В. ще изтегли сумата от 2 000 лв. от
кредитната си карта MasterCard Cash в Пощенска банка /Юробанк България“ АД/ на два
пъти, в два последователни дни, които ще му бъдат преведени по неговата банкова сметка в
Банка Пиреос България. Запознали ответника с обстоятелството, че при изтегляне на сумата
от 2 000 лв., банката ще начисли на Д. В. възнаградителни лихви и такси за теглене по
договора за издаване на кредитна карта. Сочат, че запознали ответника с таксата за теглене в
размер на 86 лв., като всяко теглене е в размер на 43 лв. и същият се съгласил да ги заплати,
заедно със сумата от 2 000 лв.
Страните се договорили сумата от 2 000 лв. да бъде преведена по банков път по сметка
на ответника Н. Н. в Банка Пиреос България АД, като същият се задължил в срок до
31.07.2018г. да върне заемната сума в размер на 2 086 лв. по банкова сметка на ищците.
На 16.07.2018 г., ищцата В. изтеглила чрез кредитната си карта сумата от по 1 000 лв. и
същият ден ги превела по банковата сметка на ответника в БПБ.
На 17.07.2018 г. ищцата В. изтеглила останалата част от заемната сума чрез кредитната
си карта сумата от по 1 000 лв. и веднага в същият ден ги превела по банковата сметка на
ответника в БПБ.
На 31.07.2018г. ответникът не е изпълнил задължението си по договора да върне
договорната сума от 2086.00 лева, поради което започнали преговори между страните.
В следствие на многобройните покани от ищците до ответникът да изпълни
задължението си по договора на 01.10.2018г. ответникът превел по банкова сметка на
ищцата сумата в размер на 300.00 лева и на 02.11.2018г. превел сумата от 300.00 лева, след
което преустановил плащанията по договора за заем.
Тъй като ответникът не вдигал телефона си и се криел от ищците същите подали жалба
2
в РП- Оряхово. С Постановление от 10.10.2019г. на осн. чл.212 ал.1 от НПК, по жалбата на
ищците било образувано ДП № 493/2019г. по описа на РП-Оряхово против ответника за
извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК. С Постановление на наблюдаващия
прокурор от 04.11.2020г. ДП било прекратено на осн. чл.24 ал.1 т.1 от НК, тъй като деянието
не съставлява престъпление, като същото е влязло в законна сила.
От показанията на свидетеля Т. П. Т. се установява, че през 2018 г., ответника Н.,
който тогава живеел в Италия, поискал от ищците заем, като обещал, че ще го върне в
рамките на десетина дни и ще покрие разходите по лихвите на заема. Сочи, че ищците му
дали сума в размер на 2 000 лв., като ги изпрати на два пъти – по 1 000 лв. по сметка на
ответника. Сочи, че и той му е давал пари в заем, но неговите е върнал, след като подал
жалба в полицията. След многократни разговори по телефона, ответникът им върнал сумата
от 600 лв. на два пъти и от тогава не се обажда. При проведен разговор по телефона между
свидетеля и ответника, същият заявил, че има да дава пари на ищците, но ще им ги върне,
когато има възможност.
Въз основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна
страна съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.79 ЗЗД, вр. с чл.240 от ЗЗД,
вр. чл.86 от ЗЗД.
Между ответника и ищците по делото е възникнало облигационно отношение по
силата на сключения устен договор за заем, който има правната характеристика на договор
за заем. Съгласно чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор и
същият се счита за сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари
или вещи бъдат предадени на заемателя. По делото се установи, че заемът е получен от
заемателя ответник по банков път на две части, а именно на 16.07.2018г. и на 17.07.2018г.,
поради което в тежест на същия бе да докаже, че е върнал претендираната сума съгласно
сключения договор за заем до 31.07.2018г., което би обусловило и неоснователност на иска.
По делото от представените от ищците писмени доказателства се установи, че ответникът на
01.10.2018г. е върнал част от заетата сума в размер на 300.00 лева по банкова сметка на
ищцата и на 02.11.2018г. е превел сумата от 300.00 лева в изпълнение на задълженията си
по договора, т.е ответникът е върнал сумата в общ размер на 600.00 лева, като остава да
дължи сумата от 1486.00 лева главница по договора за заем, сключен с ищците.
С оглед основателността на главния иск за установяване на главницата по сключения
между страните договор за заем, основателен е и акцесорният такъв за установяване на
размера на обезщетение за забава върху главницата в размер на 444.57 лв., за периода
31.07.2018 г. деня на падежа – до завеждане на заявлението за издаване в съда - 14.07.2021 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че е налице неизпълнение на сключения договор
за паричен заем, което следва да се вмени във вина на ответника по делото. В конкретния
случай неизпълнението на договора е във формата на частично неизпълнение - непрестиране
на цялата дължима сума. Така установеното виновно неизпълнение следва да ангажира
договорната отговорност на кредитополучателя поради което, въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК срещу същият съдът е издал в полза на ищците Заповед за изпълнение на
парично задължение за претендираните със заявлението суми.
С оглед на горе изложените правни изводи следва да се приема за установено
съществуване вземането на ищците против ответника за сумата в размер на 1 486.00 лв.
/хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и нула ст. / - главница по договор за заем от
16.07.2018 г., обезщетение за забава за периода 01.08.2018 г. до 14.07.2021 г. в размер на
444.57 лв. /четиристотин четиридесет и четири лева и петдесет и седем ст./, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
14.07.2021 г. /видно от пощенското клеймо/, до окончателното изплащане на вземането, за
3
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
105/16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 396/2021 г. на ОРС.
При този изход на спора, следва да се приеме, че разноските, направени от ищеца в
заповедното производство и в производството по общия исков ред следва да се възложат на
ответника. Те възлизат общо в размер на 1022.38 лв., от които 25.00 лева д.т в заповедното
производство, сумата в размер на 52.22 лв. доплатена д.т., сумата от 365.38 лв. депозит за
особен представител, сумата от 180.00 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. Н., с ЕГН ********** от с.
Софрониево, общ.Мизия, ул.“Стубел“ № 44, ЧЕ СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на Д. Б. В., с ЕГН
********** и Г. И. В., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес гр. Оряхово,
ул.“Ал.Стамболийски“ № 16а, сумата от 1 486.00 лв. /хиляда четиристотин осемдесет и
шест лева и нула ст. / - главница по договор за заем от 16.07.2018 г., обезщетение за забава за
периода 01.08.2018 г. до 14.07.2021 г. в размер на 444.57 лв. /четиристотин четиридесет и
четири лева и петдесет и седем ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 14.07.2021 г. /видно от пощенското клеймо/, до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 105/16.07.2021 г. по ч.гр.д. № 396/2021 г. на ОРС.
ОСЪЖДА Н. В. Н., с ЕГН ********** от с. Софрониево, общ.Мизия, ул.“Стубел“ №
44, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. В., с ЕГН ********** и Г. И. В., с ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“Ал.Стамболийски“ № 16а, направените деловодни
разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 1022.38 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
4