Р Е Ш Е Н И Е № 260047
гр. Хасково, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд първи въззивен
граждански състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
секретар Д* Х*
като
разгледа докладваното от съдия Серафимова
в. гр. д. № 793 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 195/08.07.2020г,
постановено по гр.д. № 172/2020 г. по описа на съда, Районен съд-Димитровград е осъдил „ТИ
ВИ БИ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д*,
ул." С* К*" № 5, представлявано от Т* И* Б* - управител да заплати на
Б.Р.К.
***,
ЕГН ********** сумата в размер на 1
693,44 лева /хиляда
шестстотин деветдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки / -
неизплатено БТВ по трудов договор № 12/30.03.2015 г. за периода от м.01.2017г.
до м.12.2019 г. (1314,06 лева -нетно възнаграждение), сумата в размер на 5 298,85
лева /пет хиляди двеста деветдесет
и осем лв. и осемдесет и пет ст./ - неизплатено БТВ по трудов договор № 38/15.09.202016 г. за периода от
м.01.2017 г. до м.12.2019 г. /124,05 лева
- нетно възнаграждение/, сумата в размер на 660,72 лева /шестстотин и шестдесет
лв. и седемдесет и две стотинки/ - мораторна лихва върху неизплатените възнаграждения за периода от датата на падежа на
отделните до 07.02.202 г. г., ведно със законната лихва от 07.02.2020 г. върху
неизплатените трудови възнаграждения
до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалата им част до пълния предявен размер от 1969,86
лева - по трудов договор от 30.03.2015 г., до 6097,61 лева - по трудов договор
от 15.09.2016 г. и до 728,70 лева -мораторна
лихва е отхвърлил като неоснователни.С
решението съдът е осъдил „ТИ ВИ БИ" ООД, с ЕИК *********, да заплати на Б.Р.К. сумата в
размер на 639,86 лева - деловодни разноски. РС-Димитровград е осъдил „ТИ ВИ БИ" ООД, с ЕИК *********, да заплати в полза на ВСС-София ДТ - 489,32 лева - дължима държавна
такса и възнаграждение на вещо лице.
Недоволен от така постановеното решение е
останал въззивникът „ТИ ВИ БИ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес
на управление гр.Димитровград, който чрез пълномощника си го обжалва в
законоустановения срок, с оплаквания за неправилност, поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост. Във
въззивната жалба са изложени съображения, че съдът е допуснал нарушения на
материалния закон, свързан с обстоятелството, че в хода на първоинстанционното
производство ищцата не е ангажирала доказателства и не е успяла да докаже, че е
полагала труд, заемайки длъжността – „с*-к*“. В този смисъл счита, че неправилно
първоинстанционният съд е присъдил възнаграждение по трудовия договор, по който
ищцата е заемала посочената длъжност, а тя реално не е полагала никаква работа
по този втори трудов договор. Направен е
анализ на гласните доказателства по делото, за които въззивникът счита, че
съдът неправилно е интерпретирал, тъй като от гласните доказателства не се
установявало полагането на труд, и съответно дължимостта на трудово
възнаграждение, тъй като само сключването на трудов договор не е достатъчно да
се приеме, че работникът е полагал труд по този трудов договор при условие, че
не е извършвал никаква работа.
В
жалбата са изложени съображения за необоснованост на обжалвания съдебен акт за
допуснати процесуални нарушения, във връзка с разпределяне на доказателствената
тежест в направения доклад по делото.
Прави се искане въззивната инстанция да
отмени обжалваното решение на Районен съд-Димитровград и вместо него да
постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. В
условие на евентуалност моли съдът да
приеме, че присъдената дължима сума като възнаграждение е сумата в
размер на 1 314 лв., по основния трудов договор и съответно 4 124,05 лв.
дължима по допълнителния трудов договор.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор по подадената въззивна
жалба, с който жалбата се оспорва и се излагат съображения за нейната
неоснователност.Изложени са доводи за правилност на изводите на първоинстанционния
съд във връзка с приложението на материалния закон. По отношение на гласните
доказателства се счита, че е преклудирана възможността за ангажирането на такива доказателства,
както и че не са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на доклада по делото, тъй като процесуалният
представител на ответното дружество е присъствал и с изрично изявление от
негова страна е прието, че няма възражение по направения доклад по делото.
Прави се искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на Районен
съд-Димитровград.
Претендират се направените по делото разноски.
В
с.з процесуалният представител на
въззивника подържа въззивната жалба
и доводите подробно изложени в
нея.
В
с.з. процесуалният представител на въззиваемата страна поддържа отговора на въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция нови доказателства
не са събирани.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 259,
ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
При
разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към
спора и сочени от страните доказателства, които са необходими за
изясняването на спора от фактическа и от правна страна. Изложената
от районния съд фактическа обстановка е правилно установена , поради което и на
основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя
от състава на въззивния съд.
С оглед наведените в
депозираната въззивна жалба доводи съдът
намира за необходимо да обсъди следното:
Производството пред Районен
съд–Димитровград е образувано по подадена искова молба от Б.Р.К. *** против „ТИ ВИ
БИ" ООД гр.Димитровград.В исковата молба се твърди,че ищцата е работила при
ответника
по трудов договор_№12/30.03.2015 г. на длъжността "с*" и по допълнителен
трудов договор за „д*" № 38/15.09.2016 г. - за 2 ч. на ден. Договорите били
прекратени със заповеди от 23.12.2019 г., като работодателят
начислил, но неизплатил БТВ по основния трудов договор в размер на 1969,86 лева
за периода м.10 - м.12.2019 г. и БТВ по допълнителния в размер на 6097,61 лева за
периода от м.01.2017 г. до м.12.2019 г. дължал и лихва за забава в размер на
728,70 лева върху неизплатеното трудово възнаграждение, за периода от 01.03.2017 г. до
07.02.2020 г. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да й заплати дължимото трудово възнаграждание, ведно със
законната лихва върху главниците, както и направените деловодни разноски.
Ответникът- „ТИ ВИ БИ" ООД гр.Димитровград
оспорва изцяло
предявените искове,като излага твърдения, че по допълнителния трудов договор ищцата реално не е полагала труд и че не е работила по същия,поради което не й се
следва трудово възнаграждение.
Оспорва и претенцията за лихви.
Искът е за заплащане на трудово
възнаграждение и ес правно основание
чл.128,т.2 от КТ, съгласно която разпоредба работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Не се спори по делото,че със заповед № 45/23.12.2019
г. и на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 23.12.2019 г. е прекратен
трудов договор № 12/30.03.2015 г., сключен с ищцата за заеманата от нея длъжност „специалист отдел договаряне", за 8 часов
работен ден,с място на работа -технически отдел при ответното дружество,като
в заповедта е посочено на работника да се
изплатят обезщетения по чл.221, ал.1 - БТВ за срока на предизвестието
и по чл.224, ал.1 КТ - 2 дни за 2019 г.Със Заповед № 46/23.12.2019 г. и на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от
23.12.2019 г. е прекратен и втори трудов договор № 38/15.09.2016 г. сключен
между ищцата и ответното дружество за длъжността „сп*", за 2 часа дневно, с
място на работа - технически отдел при
ответното дружество. Вторият трудов договор е бил сключен на основание чл.110 и чл.113, ал.1 КТ и е трудов
договор за допълнителен труд.Страните са подписали и допълнителни споразумения към трудовите договори при основно трудово възнаграждение от 623,00 лева
и допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит - 4,20 % или 26,17 лева, съответно основно възнаграждение - 160,00 лева.Представени
са и длъжностни характеристики за длъжностите
които са подписани.Представена е справка - данни за осигуряване, за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. ТД-НАП-Пловдив с посочване на отработените месеци, дни, отработено време в часове,
осигурителен доход, начислен месечен облагаем
доход.
По искане на ответната страна, в качеството
на свидетели по делото са разпитани
служители на ответното дружество, във връзка с възражението на ответника,че
ищцата не е работила по допълнителния
трудов договор. Видно от показанията на свид. Колева, ищцата работила и по
допълнителен трудов договор, който бил сключен, за да имат специалист,
който да покрие изискването за едно удостоверение свързано с дейността на
фирмата. Необходимо било такъв специалист да фигурира, за да бъде издадено такова
удостоверение. Според свидетелката е имало
уговорка, ако имат работа, да й възложат да я изпълнява, но посочва, че нямали работа и не й
било възлагано. Според свидетелката ищцата е нямала претенции, че не и е плащано, защото реално не била работила.
Била начислявана заплата по втория
трудов договор но не й била изплащана.
Удостоверението било за работа със
съдове под налягане, заваръчни работи. Ако има такъв обект ищцата следвало да изпълнява контрол върху вложените
материали и изпълнение на
заваръчните работи, съгласно проектната документация.
Свид.
М* И*в - гл. счетоводител при ответника не знае за сключен втори трудов договор, във
връзка с някакъв сертификат,
който фирмата поддържала,но доколкото му било известно ищцата не
била изпълнявала работа по него. Просто фирмата използвала нейната диплома с нейно съгласие, във връзка със
сертификата, който поддържала фирмата,
че трябва да има лица заемащи позиция с определен ценз. Това което било
необходимо, да има поне един човек с този сертификат, иначе ще се свие обхвата
на дейността. Ищцата имала с управителя някаква договорка и била осигурявана и по
този трудов договор. И по двата договора й били начислявани осигуровките и личните
и тези от работодателя, съответно били декларирани и внасяни от фирмата. Подавани били декларации обр.№1 и № 6 с
код 5-начислени, но неизплатени. Не
е известно на свидетеля за поръчки от фирма „М* Д*" ЕООД. Знае, че трудовото възнаграждение на ищцата
трябвало да се превежда по банка, напред в годините имало такива
преводи, но в последните месеци и години
плащането на заплатата било в брой.
Видно от удостоверение
№ Х 082/18.01.2018 г. на ДАМТН,
„Ти Ви Би" ООД е вписано в регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по
поддържане, ремонтиране и преустройване на
съоръжения с повишена опасност, като лице, което извършва поддържане, ремонтиране и преустройство на стоманени: Парни и водогрейни котли, съдове, работещи под налягане
и тръбопроводи за водна пара и гореща
вода, газови съоръжения и инсталации за втечнени въглеродни газове и природен газ.В представения списък на ръководния и изпълнителния персонал, които извършват
поддържане, ремонт и преустройство фигурира и ищцата инж. Б.Р.К. - „С* к*",като
е включена в ръководния персонал
Във връзка с гласните доказателства от страна на ищцата са представени 2 бр. протоколи за хидравлично
изпитване от м.06.2019 г., с посочен купувач „Марио Дачини" ЕООД,за
изделие: Парогенератор /Серпетина 1 и Парогенератор /Серпентина 2, с резултати
от изпитването, които протоколи са подписани за дружеството от
ищцата Б.К. и инж. Д* Б*а, като последната също е включена в
представения по делото списък като
ръководен персонал -„т*г *".
Видно от
заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза брутното трудово възнаграждение за исковия период от м.10 до 12.2019 г. на ищцата са начислени и неизплатени трудови
възнаграждение по основен трудов договор - всичко брутна сума 1693,44 лева
и чиста сума 1314,06 лева. По отношение на допълнителния трудов договор по
ведомостите за работни заплати от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. за начислени
брутна сума от 5 298,85 лева и чиста сума от 4124,05 лева, които не са
изплатени. Размерът на законната лихва възлиза на 15,72 лева по основния трудов
договор
и 645,00 лева по допълнителния трудов договор.В съдебно заседание, вещото лице посочва, че
осигуровките са платени,като осигурителните вноски, които са за сметка на работодателя и личните са преведени в полза на
НОИ.
При тези факти и обстоятелства събрани
и установени в хода на
първоинстанционното производство се налагат
следните правни изводи:
Безспорно
установено по делото е въз основа на събраните писмени, гласни доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищцата е изпълнявала длъжността „специалист отдел договаряне" в
ответното дружество до 23.12.2019 г., считано от когато е освободен със заповед
от 23.12.2015 г. по чл.327, ал.1, т.2 КТ
- без предизвестие от служителя, поради забавяне изплащане на трудовото възнаграждение. За периода от м.10.2019 г. до прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е било начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1693,44 лева, като чистата сума за получаване е в размер на 1314,06 лева,
която сума не е изплатена. Законната
лихва изчислена по месечно,считано от датата на падежа до 07.02.2020 г. до датата на предявяване на иска
възлиза на 15,72 лева по основния трудов договор.
Спор
между страните е налице и по отношение на трудовия
договор за допълнителен труд сключен със същия работодател,считано от 15.09.2016 г. ,за длъжността „с*т к*".Необосновани и недоказани в хода на
първоинстанционното производство са
останали твърденията на ответника,че по този трудов договор ищцата реално
не е полагала труд.В тази връзка от страна
на ответното дружество са ангажирани гласни доказателства - свид.К* и свид. И* от
показанията на които прецени поотделно и в тяхната съвкупност се установява че
ищцата е работила и по допълнителен трудов договор, който е бил сключен, за да имат в ответното
дружество специалист, който да покрие изискването за издаване на удостоверение,
свързано с дейността на фирмата, като уговорката била устна и ако има работа, да й бъде възложено да я изпълнява / свид.
К*/. В тази насока са и показанията
на свид. И*, който посочва, че
вторият трудов договор е бил сключен във връзка със сертификат, който фирмата поддържала и била използвана дипломата
на служителката, във връзка със
сертификата, което било необходимо във
връзка с обхвата на дейността на
ответното дружество.
С оглед изложеното ,следва да се
приеме,че ищцата е поела задължението да изпълнява работата за
която се е уговорила, както и да спазва установената трудова дисциплина, но
работодателят не и изпълнил задължението си да й заплаща възнаграждение за извършената
работа.Въз основа на представените
от ищцата писмени доказателства във връзка с
трудовите й задължения по допълнителния трудов договор неоспорени от ответната страна, следва да се приеме,че ищцата е изпълнявала добросъвестно трудовите
си задължения по допълнителния трудов договор
, при което и на основание
чл.128 т.2, вр. чл.245 от КТ, за исковия период
и се дължи уговореното в този договор трудово възнаграждение,което видно от
заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза и е
начислено.
По
делото са налице писмени доказателства : сертификат, посочен от ищцата и
цитиран от свидетелите на ответника,длъжностната характеристика за длъжността „с*
к*“, списък на персонала извършващ поддържане,
ремонт и преустройство и подписани от ищцата протоколи от проведени
хидравлични изпитвания на Парогенератор/серпентина през м.06.2019
г., именно в качеството й „С* к*", от които се установява, че ищцата е полагала труд
в ответното
дружество, както по основния, така и по трудовия договор за допълнителен
труд. Не е установено ищцата да не се е явявала на работа в този период -почти
три години,като работодателят е
начислявал трудово възнаграждение на ищцата и е подавал съответните справки и е изплащал и дължимите осигурителни
вноски.Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 1 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да начислява във ведомостите за заплати
трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях
труд.
Действително
наличието само на сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне
задължение на работодателя да заплаща трудово възнаграждение, а е
необходимо и работникът или служителят да полага труд и фактически
да осъществява съответната трудова функция.Работодателят е имал възможност,
в случай, че не е имал необходимост от служителя на тази длъжност,
притежаващ съответната квалификация, респ. не е имал възможност да възлага
работа на съответния служител, да прекрати трудовото му правоотношение
или съответно да извърши реорганизация или да обедини длъжности, което не е сторено.
Ето защо и в тази връзка правилно районният съд е приел и обсъдил като релевантно за спора обстоятелството,
че трудовото правоотношение е било
прекратено без предизвестие от служителя, именно поради забавяне изплащането на
трудовото възнаграждение като е приел за неоснователни изложените доводи от страна на пълномощника на
ответното дружество за това, че
ищцата в процесния период не е предприела действия спрямо работодателя за получаване на трудовото си
възнаграждение, което било косвено доказателства,
че същата не е полагала труд.
Неизплатеното
брутно трудово възнаграждение по допълнителния трудов договор за периода
от м.01.01.2017 г. до м.декември 2019 г. възлиза на 5 298,85 лева -брутно трудово възнаграждение, като чистата сума за получаване от ищцата е в размер на 4124,05 лева. Върху тази сума
ответникът дължи и законната лихва,която до предявяване на иска е в размер на 645,00 лева.
При изплащането на трудовото
възнаграждение на ищцата и по
двата трудови договора, следва от присъденото брутно трудово възнаграждение на
ищцата да се направят съответните удръжки от брутното й трудово възнаграждение при представяне на писмени доказателства от страна
на ответника - работодател на ищцата, че осигуровките й са платени и
осигурителните вноски, които са за
сметка на работодателя и личните са преведени в полза на НОИ.
Исковете в останалата
им част до пълните предявени размери,от 1969,86 лева, 6 097,61 лева и
728,70 лева -лихва за забава като
неоснователни следва да се отхвърлят.
До същите правни изводи е достигнал и районният съд, поради което е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78,ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
за въззивното производство в размер на 500,00
лева - за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №195/08.07.2020г.
на Районен съд Димитровград по гр.дело №
172 по описа на съда за 2020 г.
ОСЪЖДА „ТИ ВИ
БИ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Димитровград, ул." Стефан Караджа" № 5, представлявано
от Т* И* Б* - управител на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК,да заплати на на Б.Р.К. ***, ЕГН **********
направените разноски
във въззивното производство в размер на
500,00 лева – за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС-София, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.