РЕШЕНИЕ
№796 01.06.2021
година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесети май,
две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар: Сийка Хардалова
прокурор: Дарин Христов
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар
Димитров КАНД номер 953 по
описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на М.Е.Е., с адрес *** против решение № 260034/08.03.2021г,
постановено по а.н.д. №39/2021г. по описа на Районен съд – Царево, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 20-4635-000540 от 29.10.2020г.,
издадено от Началник РУ Приморско, към ОД на МВР Бургас, с което за нарушение на
чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.175,
ал.3 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено
при нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано. Твърди, че
в АУАН и НП нарушението е описано по различни начини, като фактите описани в НП
не отговарят на действителната фактическа обстановка по делото. Обяснява, че в
НП е направена и неправилна правна квалификация на нарушението, като е посочена
нерелевантна материална правна норма, а оттам незаконосъобразно се явява и
наложеното по вид и размер наказание.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Ответната страна – ОД на МВР
Бургас, РУ-Несебър редовно уведомена, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление отговорността на М.Е. е ангажирана за това, че
04.08.2020г. в 06:56 часа в гр. Приморско на ул. Иглика, като водач на МПС -
Рено Клио с рег. № СВ 89 45 КН, е управлявал същото, като МПС-то не било
регистрирано по надлежния ред, тъй като служебно е била прекратена
регистрацията на ППС след като нарушителят в качеството си на купувач и нов
собственик на МПС, в двумесечен срок от покупката не е изпълнил задължението си
да регистрира ПС в срок.
За така
установеното е бил съставен акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), който е предявен и подписан от М.Е. с отбелязване, че няма възражения.
Представено по делото е и Постановление за отказ от образуване на досъдебно
производство.
За да
постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при съставянето
на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество намира, че правилно е била ангажирана отговорността на
лицето.
Безспорно по делото е установено, че
жалбоподателят е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация,
което обстоятелство не било оспорено от самия жалбоподател.
Така
постановеното съдебно решение е правилно.
Настоящият касационен състав намира
съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, по която страните не спорят и въз основа на събраните доказателства
е формирал вътрешното си убеждение. Настоящият съдебен състав споделя направените
въз основа на установената от районния съд фактическа обстановка, правни
изводи. Правилно въззивният съд е приел, че в случая са били налице законовите
предпоставки за издаване на Наказателно постановление.
По делото безспорно се установява, че
касаторът е управлявал МПС, което не е регистрирано за движение по пътищата за
обществено ползване към момента на нарушението, поради настъпила служебна
делегистрация на основание чл.143, ал.11 ЗДвП. С това си деяние касаторът е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и по точно на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, съгласно който "По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места." Двете
изисквания - за регистрация и за наличие на табели са кумулативни, като липсата
на кое да е от тях води до нарушение на цитираната разпоредба, по тази причина
възражението за несъставомерност е неоснователно. Настоящият касационен състав
намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните
правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал
фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал
вътрешното си убеждение.
Неоснователно е наведеното от касатора
възражение, че между АУАН и НП има противоречие с посочване на различно
описание на нарушението - липса на табели, от това, посочено в АУАН - липса на
регистрация. Актосъставителят и АНО са посочили, че нарушителят управлява
нерегистрирано МПС, като правилно са посочили като нарушена разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, която поставя липсващото при проверката изискване. По
тази причина не е налице разминаване в описанието на фактическата обстановка в
двата акта, поради което лицето не е било възпрепятствано да разбере в какво се
изразява извършеното от него нарушение и да се защити адекватно.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на събраните
по делото доказателства и съответно на приложимия процесуален и материален
закон. Същото е постановено от териториално и родово компетентен съд в
пределите на правораздавателната му власт (чл.59 от ЗАНН).
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд XIX-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260034/08.03.2021г,
постановено по а.н.д. №39/2021г. по описа на Районен съд – Царево.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.