№ 103
гр. Шумен, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500090 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260410/14.12.2021г. по гр.д.№455/2021г. ШРС е признал за установено в
отношенията между страните, че „Хронос ЕР“ЕООД-гр.София и К. С.П., дължат солидарно
на „Стройрент“ЕООД-гр.София, сумата от 224.53лв. без ДДС или 269.44лв. с ДДС,
представляваща дължима сума по запис на заповед от 22.08.2019г., с падеж 21.09.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК
-18.08.2020г., за което вземане са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. №1720/2020г. по описа на ШРС, ведно със законното сулихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение-18.08.2020г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата над 224.53лв.без ДДС или 269.44лв. с
ДДС/непрецизно съдът не е посочил и сумата с ДДС/, до пълния предявен размер от
6054.12лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са и следващите се
разноски.
Решението е обжалвано от ищцовото дружество в отхвърлителната част. Сочи, че
същото се явявало необосновано, постановено в нарушение на материалноправни
разпоредби и събраните в хода на делото писмени доказателства, по подробно изложени
съображения. Неправилни се явявали констатациите на съда, че в случая се доказало, че
записът на заповед бил издаден като обезпечение на допълнителното споразумение от
22.08.2019г.. Съдът игнорирал в цялост заключението на назначената ССЕ., съгласно което
сборът на всички неплатени фактури по договора за наем възлизал на 61883.81лв., както и
че задължението, претендирано от ищеца за ползване на наетите процесни вещи в размер на
1
6054.12лв., представлявало част от общо дължима сума по неплатени фактури за наме на
ползвано оборудване от ответното дружество. Процесният запис на заповед бил издаден на
основание чл.15, ал.1,т.3 от договора за наем. Обезпеченията били по повод цялото наемно
правоотношение, а не само и единствено по отношение на конкретно допълнително
споразумение. Съдът изцяло се фокусирал върху доказателствата и фактите, касаещи
единствено допълнителното споразумение от 28.08.2019г. и игнорирал напълно
представените и приети по делото доказателства относно сключените между страните
допълнителни споразумения, голям брой фактури с неплатени задължения в значителен
размер и не на последно място електронната кореспонденция между страните, която
потвърждавала продължаващото действие на договора и задължения в тази връзка.
Неправилна се явявала и констатацията на съда относно недобросъвестност на ищеца,
освобождаваща авалиста П. от задължението. В нито един момент ответниците не
ооспорили редовността на издадения запис на заповед, както и действителността му. Моли,
решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което
установителната претенция бъде уважена в пълен размер. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски в пълне размер, включително и тези в
първоинстанционното и заповедното производство.
Въззиваемият К. С.П. взема становище по неоснователността на въззивната жалба.
„Хронос ЕР“ЕООД-гр.София не взема становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Съгласно представения по делото запис на заповед от 22.08.2019г. издателят „Хронос
ЕР“ЕООД-гр.София, представлявано от пълномощника К. С.П., се задължило безусловно и
неотменимо, срещу представяне на същият да заплати на „Стройрент“ЕООД-гр.София сума
в размер на 6054.12лв., без протест, на падеж - 21.09.2019г. Срещу издател бил положен
подпис от пълномощника К. С.П., който е подписал ценната книга и като авалист.
По силата на договор за наем №ДШ ********* от 22.08.2019г., „Стройрент“ЕООД, в
качеството му на наемодател, се e съгласило при въможност да предоставя за временно и
възмездно ползване на наемателя „Хронос ЕР“ ЕООД-гр.София, строително оборудване
и/или механизация, като при наемане на конкретно оборудване, страните подписват
допълнително споразумение, неразделна част от наемния договор. Уговорено е, че при
ползване на оборудването наемателят плаща наемната цена, посочена в допълнителното
споразумение и/или в издадената фактура. Съгласно чл.5, ал.1 от договора наемателят
следвало да заплати наемната цена в срок от 5 дни от издаване на всяка фактура, а съгласно
чл.6 - срокът на действие по отношение на всяко конкретно оборудване бил посочен в
допълнителното споразумение или фактурата издавана от наемодателя. В чл.15 от договора
е предвидено, че наемателят или негов представител се задължават да предоставят едно или
2
няколко от следните видове обезпечения за обезпечаване на всички
задължения/съществуващи или бъдещи/ на наемателя по договора, в това число наемната
цена, стойност на оборудване/ремонт и почистване/, неустойки, разноски и др., а именно -
паричен депозит, безусловна и неотменима банкова гаранция или запис на заповед по
утвърден от наемодателя образец.
В съответствие с договора, на 22.08.2019г. между страните било сключено допълнително
споразумение № *********, съгласно което било предадено за временно и възмездно
ползване оборудване, както следва: 1. Трамбовка пачи крак, бензин, 66кг., с единична
стойност 4839.12лв.-1бр., при стандартна наемна цена за един ден 45лв., или за 30 дни
наемна цена след приспадане на ТО -125лв. ; 2.Стоманена подпора 2м-3.6м. – 36бр. с
единична стойност 24лв./обща стойност 864лв./, при стандартна наемна цена на ден 0.05лв.,
общо 8.84лв., или за 30 дни наемна цена след приспадане на ТО-48.60лв. ; 3.Дървени трегери
за метър L-4.50- 6бр. с единична стойност 58.50лв./обща стойност 351лв./, при стандартна
наемна цена за един ден 0.14850лв., общо 8.80лв., или за 30 дни наемна цена след
приспадане на ТО - 24.06лв.. Общата стойност на оборудването възлизала на 6054.12лв., а
наемната цена за 30 дни възлизала на 1287.66лв./без ДДС/.
За предаване на оборудването, на същата дата 22.08.2019г., бил съставен приемо –
предавателен протокол № 12002470, в който е отразено, че наемната цена и стойността на
оборудването е без включен ДДС, който се начислявал при издаване на фактурата.
За наема на процеснитото оборудване била съставена фактура № ********** от
22.08.2019г. в размер на 515.06лв. с ДДС – наем за периода 22.08.2019г. до 01.09.2019г.,
както и фактура №********** от 30.09.2019г., за наемен период от 01.09.2019г. до
24.09.2019г. за вещите по п.1 и п.2 и наемен период 01.09.2019г.-01.10.2019г. за вещите по
п.3, като общата стойност на фактурата (в която са посочени и други наети вещи) е в размер
на 1262.04лв. с ДДС.
За наем на вещите по п.3, била изддадена и фактура №12000002125/31.10.2019г. за
периода 01.10.-01.11.2019г.- 29.83лв. с ДДС /само за тази вещ/, фактура №12000002190 от
28.11.2019г. за периода 01.11.2019г.-01.12.2019г. – 28.87лв., фактура №12000002328 от
30.12.2019г. за периода от 01.12.2019г. до 01.01.2020г.-29.83лв. с ДДС, фактура
№12000002412 от 31.01.2020г., за периода от 01.01.2020г. до 01.02.2020г. – 29.83лв., фактура
№12000002509 от 28.02.2020г. за периода 01.02.2020г. до 01.03.2020г.- 27.91лв., фактура
№12000002591/31.03.2020г. за периода от 01.03.2020г. до 01.04.2020г.-29.83лв. с ДДС ,
фактура №12000002646 от 29.04.2020г. за периода 01.04.2020г.до 01.05.2020г., фактура
№12000002721 от 28.05.2020г. за периода 01.05.-01.06.2020г. -29.83лв., фактура
№12000002846 от 30.06.2020г. за периода от 01.06.-01.07.2020г., в размер на 28.87лв. и
проформа фактура №12000002780 от 09.07.2020г. за наем в размер на 421.20лв. с ДДС.
Съгласно приемо-предавателен протокол №12002597 от 24.09.2019г., били върнати
вещите по п.1 и п.2 от споразумението, като бил посочен наем в размер на 1389.96лв. за
периода 22.08-24.09.2019г., а съгласно приемо-предавателен протокол №12003561 от
07.07.2020г., били върнати вещите и по п.3- 6бр. дървени трегери, като бил посочен наем в
3
размер на общо 256.61лв., за периода 22.08.2019г.-07.07.2020г..
Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, сумата по издадения запис на
заповед, съвпадала с общата продажна цена/стойност на предоставеното оборудване по
допълнително споразумение №********* от 22.08.2019г.. Съставен бил приемо-
предавателен протокол №12002470 за количеството предадени вещти, съгласно соченото
споразумение. При получаване на активите била издадена фактура
№**********/22.08.2019г. за ползването им за 10-дневевн срок за сумата 515.06лв. с ДДС,
която фактура била изплатена в брой на същата дата.-22.08.2019г., а на 24.09.2019г. била
издадена фактура №**********/30.09.2019г. на обща стойност 1262.04лв. с ДДС, която
отразява наема за 23-дневен период за общо 9-активи, два от които и тези под п.1 и п.2 от
процесното споразумение, и 30-дневен период за активите по п.3 която фактура, заедно с
още една фактура/ирелевантна за спора/ била платена по сметка на 11.10.2019г.. Вещото
лице е посочило, че оборудването, предмет на настоящото производство било върнато, както
следва: първите два актива по п.1 и п.2, на 24.09.2019г., съгласно приемо-предавателен
протокол №12002597, подписан от двете страни, а активът по п.3-на 07.07.2020г., съгласно
приемо-предавателен протокол №12003561. Наемът на вещите по п.3 за 30-дни възлизал на
24.06лв. без ДДС и 28.87лв. с ДДС, като за целия период на ползването му, между страните
бил начисляван наем, който съгласно отразеното в табличен вид в констативно-
съобразителната част на ССЕ възлизал за 320дни на 256.61лв. без ДДС.
От същия като се приспадне платеният наем за общо 40 дни по сочените по-горе фактури,
остава за изплащане остатък от 224.53лв. без ДДС или 269.44лв. с ДДС.
В констативно-съобразителната част на заключението е посочено, че стойността на
неизплатени фактури от „Хронос ЕР“ЕООД, възлиза на 61883.81лв.. Извършените
плащания от страна на ответника „Хронос ЕР“ЕООД, в качеството му на наемател били на
обща стойност 19713.14лв..При изготвяне на заключението, вещото лице е съобразило
представените по делото документи и предоставени счетоводни справки от двете дружества.
По ч.гр.д. №1720/2020г. на ШРС, на основание чл.417 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ №803/20.08.2020г. и
изпълнителен лист в полза на ищцовото дружество срещу ответниците за сумата от
6054.12лв.- главница по горепосочения запис на заповед, законна лихва за забава от датата
на постъпване на заявлението-18.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
както и 121лв.-държавна такса и 540лв.-адвокатско възнаграждение. В законоустановения
срок, по реда на чл. 414 от ГПК, са подадени възражение от длъжниците, като на заявителя
са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му по заповедта. В
дадения срок последният е депозирал настоящата искова молба.
Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:
Заявена е претенция с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК за установяване
дължимостта на сумата 6054.12лв., присъдена със заповед за изпълнение №803/20.08.2020г.
по ч.гр.д.№1720/2020г. на ШРС.
4
Доколкото предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу
решението само в отхвърлителната част - с която е отхвърлена претенцията за установяване
дължимостта на сумата в размера над 224.53лв. без ДДС или 269.44лв. с ДДС до пълния
предявен размер от 6054.12лв., то само тя следва да бъдe разгледана в настоящото въззивно
производство. В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
В настоящия случай заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед
от 22.08.2019г., с който ответниците/първият като издател, а втория като авалист/ са се е
задължили да заплатят на ищеца сумата 6054.12лв. срещу представяне на ценната книга,
без протест, на падеж – 21.09.2019г.. Падежът към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед по чл.417 от ЗЗД е бил настъпил. Ценната книга е в законоустановената
писмена форма и носи задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, включително е подписана
от пълномощник на първия ответник като издател и от втория ответник, като авалист. Или
от формална страна ценната книга е редовна.
Действително записът на заповед е абстрактна, а не каузална сделка, и наличието на
основание не е елемент от съдържането й, съответно предпоставка за действителността на
същата. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовния
запис на заповед, обаче, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга, като в тези хипотези в производството по
чл.422 от ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на
вземането по записа на заповед/т.17, ТР№4/2013г. ОСГТК/. По правилото на чл.154, ал.1
ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на
които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по
записа на заповед.
В настоящия случай ответната страна е въвела твърдения за наличие на каузално
правоотношение, по повод на което е издадена процесната ценна книга /като обезпечение на
поето задължение с допълнително споразумение №********* от 22.08.2019г. за наем на
оборудване, сключено в съответствие с чл.1 и чл.2 договор за наем от 22.08.2019г./,
съответно, че задължението по същата е погасено, поради което това правоотношение
подлежи на изследване в настоящото производство.
При това положение следва да се изследва връзката на записа на заповед с твърдяното
каузално правоотношение.
Съобразявайки естеството на твърдяното каузално правотоношение, смисъла, който
произтича от клаузите му и от добросъвестността, и ценените доказателства, съдът намира
за установено в настоящото производство наличието на връзка между процесния запис на
заповед и соченото каузално правоотношение. Както бе посочено по-горе, на 22.08.2019г.
между ищцовото и ответното дружество е подписано допълнително споразумение, по
силата на което ищцовото предава на ответното конкретно посочено оборудване, на
5
определена стойност, с определена наемна цена и за определен срок, в съответствие с чл.1 и
чл.2 от подписания от същата дата рамков договор за наем на оборудване. Процесната ценна
книга е издадена на същата дата-22.08.2019г., като посочената в нея сума за изплащане
6054.12лв., напълно съответства на стойността на предоставеното по споразумението
оборудване-6054.12лв...Или изводът, който се налага е, че записът на заповед е издаден като
обезпечение на задължението на ответното дружество по допълнителното споразумение
№********* от 22.08.2019г. към договора за наем от 22.08.2019г., в съответствие с чл.15,
ал.1, т.3 от същия.
Установи се /заключение на ССЕ, приемо-предавателни протоколи/, че оборудването,
предмет на процесното споразумение е върнато. Тъй като сумата по записа на заповед в
размер на 6054.12лв. напълно съответства на стойността на предоставеното оборудване,
посочена в допълнителното споразумение, то следва да се приеме, че ценната книга е
издадена за обезпечаване именно връщането на оборудването, което е сторено. В случая
наемателят е изпълнил и задължението си за заплащане на наемната цена по
допълнителното споразумение-за сочените вещи и за сочения минимален период/30дни/.
Дори да се приеме, че със споразумението между страните е постигнатата уговорка за
заплащане на наем за вещите по п.3 за по-дълъг период, която се обезпечава с процесния
запис на запповед, то тогава е налице частично задължение за ответното дружество за
заплащане на наетото оборудван по п.3 от споразумението, като първоинстанционния съд за
неизплатената част е уважил установителната претенция, в която част решението не е било
обжалвано и е влязло в законна сила.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
сумата по процесния запис на заповед се дължала, тъй като обезпечението било по повод
цялото наемно отношение, а не само единствено по отношение на конкретно допълнително
споразумение, а съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, сборът на всички
неплатени фактури по договора за наем /към датата на заключението/възлизал на
61883.81лв..
В случая е налице общ рамков договор, като параметрите на всяко отделно наемно
правоотношение/предоставено оборудване, цена и срок/ се уреждат с допълнително
споразумение, неразделна част от рамковия договор. Предвид това и с оглед естеството на
наемния договор/за да се приеме съществуването на такъв, следва да се постигне съгласие
между страните относно вещта и наемната цена/ то следва да се приеме, че каузалното
правоотношение между страните, за обезпечение на което е издаден процесният запис на
заповед, е именно допълнителното споразумение, издадено в съответствие с чл.1 и чл.2 от
рамковия договор за наем. В случая не се касае до две различни наемни правоотношения, а
до едно, съставът на което, е изпълнено с подписването на конкретното допълнително
споразумение. Предвид това и разпоредбата на чл.15 от рамковият договор не е в
противоречие с извода на съда-че записът на заповед се издава като обезпечение на
конкретното допълнително споразумение. Ако се приме обратното, че всяка една от
издадените ценни книги обезпечава изпълнението по което й да е допълнително
6
споразумение/доколкото не е спорно между страните, че са сключвани множество такива/,
то би се стигнало до положение да се ангажира отговорността на наемателя по всички
издадени записи на заповед, въпреки връщане на оборудването и заплащане наемната цена,,
предмет на част от споразуменията. Т.е. до възможност, кредиторът да получи повторно
удовлетворяване на вече погасено от длъжника по каузалното правоотношение вземане,
което е в противоречие с общите разпоредби на чл. 8, ал. 2 ЗЗД и чл. 63, ал. 1 ЗЗД и чл. 289
ТЗ относно задължението за добросъвестност при изпълнение на задължения и
упражняването на права в гражданското и търговското право.
Не рефлектира върху този извод на съда представената по делото между страните
електронна кореспонденция и доказателства досежно наличие на задължение на ответника в
размер на 61883.81лв.. От доказателствата по делото се установи, изпълнение на
задълженията на ответното дружество по допълнителното споразумение от 22.08.2019г. за
връщане на наетите вещи, както и част от наема.
В случая вторият ответник-авалист по записа на заповед от 22.08.2019г.
противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражение, произтичащо от
каузалното правоотношения между поемателя и издателя, но въпреки самостоятения
характер на менителничното поръчителство, това възражение може да бъде разгледано,
доколкото се основава на недобросъвестност на приносителя.
Досежно допустимостта на релевиране на това възражение от страна на авалиста и
неговата основателност, съдът напълно споделя изводите на първоинстанционнния съд и на
основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Предвид изложеното съдът намира, че заявеното възражение за погасяване чрез плащане
на процесното задължение по каузалното правоотношение се явява частично основателно,
поради което и следва да бъде изключена отговорността на ответниците по издадената за
обезпечение на същото на 22.08.2019. запис на заповед за сумата в размера над 224.53лв. без
ДДС или 269.44лв. с ДДС, до пълния предявен размер от 6054.12лв..
Първоинстанционното решение се явява правилно в обжалваната част и следва да бъде
потвърдено.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Настоящата инстанция намира за основателно направеното от жалбоподателя
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна К. С.П.,
с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото пред настоящата
инстанция, поради което същото следва да бъде редуцирано до размер на 630лв. / в размер
малко над минимума сочен в разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила към момента на сключване
на договора за правна защита и съдействие/. Ето защо и на основание чл.78 от ГПК,
съгласно изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия П. разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 630лв..
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260410/14.12.2021г. по гр.д.№455/2021г. на ШРС, в частта, с
която е отхвърлен предявения от Стройрент“ЕООД-гр.София, адрес на управление:
бул.“Ботевгардско шосе“№273, ЕИК131550089, представлявано от управителя Г.Г., съдебен
адрес: гр.София, бул.“Ботевградско шосе“№273, чрез адв.В.В. при САК, срещу „Хронос
ЕР“ЕООД-гр.София, съдебен адрес: район „Изгрев“, ул.“Майор Юрий Гагарин“26, бл.97,
вх.Б, ет.2, ап.17 и К.С. П. с ЕГН********** от гр.Ш., ул.№, ет., ап., установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК, че ответниците дължат солидарно на „Стройрент“ЕООД-
гр.София, сумата в размера над 224.53лв. без ДДС или 269.44лв. с ДДС, до пълния предявен
размер от 6054.12лв., представляваща дължима сума по запис на заповед от 22.08.2019г., с
падеж 21.09.2019г..
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Стройрент“ЕООД-гр.София да заплати на К.С. П. деловодни разноски пред
въззивната инстанция в размер на 630лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8