Номер 223131.07.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 31.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно частно гражданско дело №
20203100501569 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 419, ал. 1 и 2 ГПК, образувано
по въззивна частна жалба вх. № 11619/10.02.2020 г. на А. Й. К. , ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, кв. „Чайка“, бл. 40, ет. 31, ап. 11 срещу Разпореждане №
23411/03.06.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 7139/2014 г., по описа на ВРС, ХLI с., в
частта, с която е постановено незабавно изпълнение на Заповед № 3912/03.06.2014 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и издаване на
изпълнителен лист, в полза на „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Н. В. Гогол“, № 18-20.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
разпореждането с оплаквания, че представеният документ по чл. 417, т. 2 ГПК - извлечение
от счетоводни книги, не отговаря на изискуемото съдържание, наложило се в съдебната
практика, като в конкретния случай липсвала информация за общия размер на отпуснатия
кредит , за начина и срока на издължаването му, не бил представен и погасителен план. Не
бил посочен момента на настъпване на предсрочна изискуемост и в резултат на какво е
настъпила тя, не бил посочен размера на дължимите месечни просрочени вноски и периода
на забавата по всяка от тях, не бил посочен размер на дължимата по всяка вноска редовна и
наказателна лихва. Липсвала яснота по отношеие началната дата на периода на начислените
лихви. Извлечението не удостоверявало наличие на изискуемо вземане в полза на заявителя,
тъй като не били представени доказателства за обявяване на настъпилата предсрочна
изискуемост на длъжника преди депозиране на заявлението в съда. Счита, че вземането се
основавало на неравноправна клауза, досежно уговорената наказателна надбавка, с която се
заобикалял чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗПК, поради което и клаузата на чл. 4.6 от Договора била
неравноправна. Неравноправна била и клаузата на чл. 11 от Договора, предвиждаща
автоматична предсрочна изискуемост По същество отправя искане за отмяна на
разпореждането за издаване на заповед и за обезсилване на издадения изпълнителен лист.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частния въззиваем „Райфайзенбанк (България)” ЕАД,
не депозира отговор. Отговор е постъпил от „Макроадванс“ АД, в качеството на цесионер
на вземането, който няма да бъде коментиран, доколкото по правилото на чл. 226, ал. 1 ГПК,
делото следва своя ход между първоначалните страни.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
основателна, по следните съображения:
Пред ВРС е образувано заповедно производство въз основа на заявление по чл. 417
ГПК на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение
срещу длъжника Анелия Йорданова, за парични задължения за главница и лихви по Договор
за банков кредит от 24.11.2011 г. Заявлението е уважено изцяло, като срещу издадената
Заповед за изпълнение № 3912/03.06.2014 г. е постъпило в срока възражение по чл. 414 ГПК
от длъжника – частен жалбоподател.
При преценката относно законосъобразността на обжалвания съдебен акт въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата, по силата на разпоредбите на чл. 269 от ГПК във
вр. с препращащата норма на чл. 278, ал. 4 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 ГПК частната жалба срещу разпореждане за
незабавно изпълнение може да се основава само на възражения, извлечени от представения
от кредитора документ по чл. 417 ГПК.
В Закона за счетоводството, Закона за потребителския кредит, както и в ЗКИ не се
съдържат специални изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от
счетоводни книги, като документ по чл. 417, т. 2 ГПК. Съобразно задължителната практика
на ВКС извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за
претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит,
пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за
непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно
уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в
хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са
погасени. (О № 130/24.02.2012 г., ч. т. д. № 11/2012 г., II т. о., ВКС).
В случая, представеното извлечение от счетоводните книги на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД е изготвено и надлежно подписано от упълномощени длъжностни лица на
банката, с поставен печат, съдържа данни за кой клиент на банката се отнася, посочен е
сключеният конкретен договор за кредит, посочен е размер на кредита и дата на усвояване,
индивидуализирани са съответно дължимите от кредитополучателя парични задължения по
кредита за просрочена главница, съдържа се размер и период на претенциите за дължими
лихви по договора, видна е и дата на предсрочна изискуемост – 24.03.2014 г., съдържа се
посочване на броя на неплатените месечни погасителни вноски, обосновали предсрочна
изискуемост на вземането. Преценен от формална страна документът съдържа всички
необходими данни за претендираното вземане.
Наведените от жалбоподателя възражения за нередовност с оглед липсата на
индивидуализация на вземането по основание и размер, съдът намира за неоснователни, тъй
като приложеното по делото извлечение съдържа информация за това откъде произтичат
претендираните вземания, размера на всяко едно от тях е конкретизиран в достатъчна
степен, както и периода, за който се отнася.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента
на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз
основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи
на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 от ГПК. Когато според представения документ
изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника
документ – чл. 418, ал. 3 от ГПК. Извлечението от счетоводните книги установява
вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало
волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Предпоставките по
чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Такива са разясненията по въпроса дадени с т. 18 на ТР № 4/2014 г. и
в постановените въз основа на него Р № 64/09.02.2015 г., гр. д. № 5796/2014 г., ВКС, IV г.о.
и Р № 420/11.02.2015 г., гр. д. № 3079/2014 г.,ВКС, IV г.о., Р № 40/17.06.2015 г. на ВКС, т.д.
№ 601/2014 г. I ТО, които постановени по реда на чл. 290 ГПК, представляват задължителна
за съдилищата практика и се споделят от настоящия състав.
Независимо от обстоятелството, че ТР № 4/18.06.2014 г., по т.д. 4/2013 г. е постановено в
по-късен момент, доколкото същото за първи път дава тълкуване на приложението на чл. 60,
ал. 2 от ЗКИ, то разрешенията дадени с него, следва да се прилагат и към вече възникнали
към момента на постановяването му правоотношения (по въпроса за приложението на
тълкувателните актове Р № 170/17.09.2018 г., по гр.д. № 2382/2017 г., на ВКС, Четвърто ГО).
Видно от материалите по делото, заявителя е основал изискуемостта на вземането на
настъпила автоматична предсрочна изискуемост. По делото не са налице доказателства
заявителя преди образуване на заповедното производство да е предприемал, каквито и да е
действия да обяви на длъжника изявлението си за отнемане преимуществото на срока и
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, при наличие на останалите предпоставки за
това. Липсата на подобно обявяване, предвид посоченото по-горе по приложението на ТР №
4/18.06.2014 г., води до извода, че липсва една от кумулативните предпоставки от
фактическия състав на предсрочната изискуемост, поради което такава не е била настъпила.
В този смисъл въззивния състав, намира оплакванията на длъжника досежно настъпване на
предсрочна изискуемост за основателни.
Като неоснователно се преценява оплакването за основаване на издадената заповед на
договор, в който се съдържат неравноправни клаузи. Това е така, защото към момента на
постановяване на заповедта задължение да извършва подобна служебна преценка
заповедния съд не е имал.
При липсата на надлежно обявена на длъжника предсрочна изискуемост ВРС неправилно е
постановил незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и постановеното Разпореждане № 23411/03.06.2014 г., в тази му
част като незаконосъобразно ще следва да бъде отменено, а издадения изпълнителен лист -
обезсилен.
С оглед изхода от спора разноски на частния въззивник се следват по правилото на
чл. 78, ал. 3 ГПК, които възлизат на 15.00 лв., държавна такса.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 278 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане № 23411/03.06.2014 г., постановено по ч.гр.д. №
7139/2014 г., по описа на ВРС, ХLI с. в частта, с която е допуснато незабавно изпълнение на
Заповед № 3912/03.06.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Н. В. Гогол“, № 18-20, обективирано в
заявление вх. № 14107/31.05.2014 г., за допускане на незабавно изпълнение на Заповед №
3912/03.06.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК и ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист по заповедта за изпълнение срещу А. Й.
К. , ЕГН **********, с местожителство в гр. Варна, кв. „Чайка“, бл. 40, ет. 31, ап. 11.
ОСЪЖДА „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Н. В. Гогол“, № 18-20 да заплати на А. Й. К. , ЕГН
**********, с местожителство в гр. Варна, кв. „Чайка“, бл. 40, ет. 31, ап. 11 сумата 15.00 лв.
(петнадесет лева), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________