Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 194/1.2.2021г.
гр. Пловдив, 01, 02, 2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, V състав, в публично съдебно заседание на 07, 01, 2021 година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В.К., като разгледа докладваното
от съдия Ботев адм. дело № 2754 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Жалбоподателят
– В.Г.П., ЕГН **********,*** оспорва Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0329-000099 от
03.09.2020 г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, изд. от П.С.И.на длъжност ВПД Началник
РУ към ОД МВР Пловдив, РУ Раковски, упълномощен със Заповед №
317з-391/06.02.2017 г., връчена на 26.09.2020 г., с която на жалбоподателя се налага прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца, изземване на 2 броя табели с регистрационен номер *** на
лек автомобил „Тойота Корола“ и е отнето СРМПС с № *********
В жалбата се твърди, че горепосочената
ЗППАМ е абсолютно неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Иска се нейната отмяна и се претендира
и присъждане на разноски.
Ответникът - Началник РУ към ОД МВР Пловдив, РУ Раковски,
в становище на л.3 оспорва жалбата, като неоснователна, счита заповедта за
издадена от компетентен орган, съдържаща ясни мотиви и в законоустановената
форма.
Жалбата е подадена в
законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото
доказателства , че връчването на ЗППАМ е
било осъществено на 26,09,2020г., а жалбата
срещу процесната ПАМ , видно от щемпела на МВР е подадена на 12,10,2020г.
, в РУ Раковски от лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съдът като съобрази фактите и
събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен
контрол, от фактическа страна установи следното:
Съдът установи, че административният
орган е изпратил цялата административна преписка приложена по делото.
Отделно от горното, съдът установи,
че с разпореждане от 07.01.2021 г. съдията-докладчик е указал на страните
възможността за ангажиране на доказателства, както и е разпределил
доказателствената тежест между тях. Призовка с горното съдържание е получена от
В.П. на 17.11.2020 г., както и от ответника на 19.11.2020 г., поради което
счита, че страните не желаят ангажирането на други доказателства по делото.
Установено е и това не се спори от
страните , че на 14,08,2020г. в гр. Раковски П.Й.Б.е управлявала собствения на
жалбоподателя лек автомобил с регистрационен номер ***, марка „Тойота Корола“
без да притежава свидетелство за управление на МПС.
Съставен е АУАН № 783 от 14,08,2020г. на Б. , а на 03,09,2020г. на жалбоподателя е
издадена процесната ЗППАМ, която е връчена на 26,09,2020г.
Спор по фактите между страните няма.
От правна страна следва да се отбележи следното:
Принудителните административни мерки
(ПАМ) са актове на държавно управление от категорията индивидуални
административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност по
отношение на издаването и изпълнението им. Материалноправните предпоставки, с
които се предвиждат такива мерки подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, т.к. с прилагането им се засяга директно правната сфера на адресата.
Именно поради своя рестриктивен характер е недопустимо да бъде разширяван
предметния им обхват и приложно поле.
Принудителните административни мерки
/ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат
ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2а от с.з. се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Според посочената като правно
основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП
законодателя е приел , че се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година;
Освен това, с разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове /АУАН/ по закона се
ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно
посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на
административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни
нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ,
предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването
на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В хода на делото беше доказано
/чл.170 ал.1 АПК/ изпълнението на законовите изисквания при налагане на ПАМ.
В съдебното производство П. не
ангажира каквито и да са доказателства.
Жалбоподателят не доказа различна фактическа обстановка от изложената
по-горе , както и не ангажира доказателства
оборващи твърдяното от ответника в настоящото производство.
Няма спор че Б. не притежава издадено
СУМПС .
Съдът намира, че ответникът доказа по
несъмнен начин наличието на основанията за прилагане на оспорената принудителна
административна мярка. От страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на
пълното насрещно доказване твърдението на ответника.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че оспорената мярка е законосъобразна, а жалбата като неоснователна
следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.Г.П., ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0329-000099 от 03.09.2020 г. по чл.171, т.2а от ЗДвП, изд. от П.С.И.на
длъжност ВПД Началник РУ към ОД МВР Пловдив, РУ Раковски, упълномощен със
Заповед № 317з-391/06.02.2017 г., връчена на 26.09.2020 г., с която на
жалбоподателя се налага прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, изземване на 2 броя табели с
регистрационен номер *** на лек автомобил „Тойота Корола“ и е отнето СРМПС с № *********
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :