№ 20062
гр. София, 05.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110120088 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С Разпореждане № 56212/05.05.2023 г. съдът е дал указания на ищеца да
конкретизира направеното при условията на евентуалност искане за отмяна на
посочената Заповед на Главния архитект на София и формулира надлежен
петитум в тази връзка. С последващо Разпореждане № 39732/15.03.2024 г.
съдът отново е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца,
че следва да заяви изрично искане за отмяна на упоменатия в исковата молба
индивидуален административен акт, засягащ негови права, в случай че желае
неговата отмяна. С Разпореждане № 6340/13.01.2025 г. съдът е дал последна
възможност на ищеца да заяви еднозначно и изрично дали иска отмяна на
конкретен индивидуален административен акт, засягащ негови права,
съответно да го индивидуализира и да обоснове правен интерес от
конституирането на Главния архитект на ************ по делото. Ищецът,
редовно уведомен на 21.01.2025 г., не е предприел действия по изпълнение на
указанията, с оглед което съдът счита, че следва да се приложат негативните
последици, указани в Разпореждане № 6340/13.01.2025 г., а именно – да бъде
върната исковата молба в тази й част, а производството по нея – прекратено,
на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
В останалата част, съдът констатира, че по исковата молба не са
отстранени в цялост нередовностите, което налага процедура по
отстраняването им. За процесуална икономия делото следва да бъде
насрочено, като бъде дадена възможност на ищеца ясно и точно да уточни
претенцията си.
По тези съображения и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и чл. 146 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по искова молба с вх. № 105729 от
18.04.2023 г., подадена от Й. Х. С. В ЧАСТТА, в която се иска отмяна на
1
Заповед № РД-09-553 от 30.09.1999 г. на Главен архитект на ************.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
получаването му от страните.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с
молба с препис за ответника:
- ДА ОБОСНОВЕ правен интерес за завеждане на установителния иск
за собственост срещу ************, доколкото в исковата молба и
множеството уточнения ищецът не твърди, че ответникът е собственик на
процесните части от имота и не сочи по какъв начин ответникът му оспорва
правото на собственост ;
- ДА ПОСОЧИ за каква част / идеална или реална част/ от недвижим
имот с идентификатор № *********** предявява иска, тъй като недвижимият
имот, предмет на иска следва да бъде индивидуализиран според актуалния му
статут посредством идентификатора на имота въз основа на влязлата в сила
кадастрална карта, а не по нотариалния акт от 1992 г., както и да уточни
ЯСНО И ЕДНОЗНАЧНО каква част от имота твърди, че попада в улична
регулация / да обозначи графично чрез букви на скицата за имота/ ;
- да представи СХЕМА на сградата и ЕДНОЗНАЧНО да посочи за
цялата къща ли предявява иска или за ½ идеална част от нея, както и ДА
ОБОСНОВЕ правен интерес от предявяване на иска срещу ************ за
къщата, като уточни каква част от къщата попада в улична регулация.
-да формулира надлежен петутим съобразно уточненията.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в срок – исковата молба ще бъде върната в
тази й част, а производството по нея – прекратено частично.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
да заяви дали ще се ползва от приложения Нотариален акт № 179, том LXIX,
дело № 14962/1992 г., Скица от 18.03.1982 г., Скица на поземлен имот № 15-
510175 от 17.10.2017 г., Комбинирана скица за пълна и частична идентичност
от м. февруари 2023 г., и Комбинирана скица за пълна и частична идентичност
от 25.09.2017 г., с оглед преценка от откриване на производство по чл. 193
ГПК във връзка с оспорена истинност на посочените документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищеца да представи в
оригинал Нотариален акт № 179, том LXIX, дело № 14962/1992 г., Скица от
18.03.1982 г., Скица на поземлен имот № 15-510175 от 17.10.2017 г.,
Комбинирана скица за пълна и частична идентичност от м. февруари 2023 г. и
Комбинирана скица за пълна и частична идентичност от 25.09.2017 г. най-
късно в насроченото първо открито съдебно заседание.
При неизпълнение в срок – представените преписи ще бъдат
изключени от доказателствения материал по делото на основание чл. 183, изр.
последно ГПК.
ДОПУСКА извършването на съдебно- техническа експертиза, по
която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото, да
изготви заключение, в което да отговори на поставените в исковата молба и
отговора въпроси, включително и на допълнително поставения от съда
въпрос, а именно: каква част от имота попада в улична регулация и приложена
2
ли е тя.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лева, вносим от страните
поравно в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-техническа експертиза С.К.,
като УКАЗВА на вещото лице да започне работа след представяне на
доказателства за заплатен депозит.
ДОПУСКА в насроченото открито съдебно заседание събирането на
свидетелски показания чрез разпит на двама свидетели, при режим на
довеждане от ищеца, за установяване на обстоятелствата около осъщественото
давностно владение от ищеца, считано от 28.09.1992 г.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ответника по чл. 190 ГПК,
доколкото е в доказателствена тежест на ищеца, съответно – в преценката на
ищеца, дали да представи доказателства за сочените обстоятелства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.06.2025 г. от 10:50 часа,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както
следва:
Производството е образувано по искова молба от ищеца Й. Х. С., ЕГН
**********, срещу ************, БУЛСТАТ ***********, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация по чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че е собственик на ½ ид.ч., различна от притежаваната
от ищеца въз основа на Нотариален акт за дарение № 179, том LXIV, дело №
14962/1992 г. от 28.09.1992 г. на нотариус Г. – I Нотариус при Софийска
нотариална служба при Втори Районен съд, от недвижим имот с
идентификатор ***********, представляващ неурегулирано дворно място,
находящо се в гр. София, ***********, с обща площ от 878 кв.м., при съседи
според скица – имоти с идентификатор **********, ********, **********,
************, ***********, на запад – ул. „519-та“, на юг – „513-та“, със стар
планоснимачен № 153, парцел III, стар кв. 46 по плана на София – Христо
Ботев, на основание осъществено давностно владение, считано от 1992 г.,
както и за разликата между площта на имота, отразена в кадастралната карта
878 кв.м. и площта на имота по нотариален акт 500 кв.м. или за площ от 378
кв.м. от същия имот, представляваща реална част с площ от 378 кв.м. ,
обозначена с букви А, Б, В, Г и Д на скица на л.66 по делото и на построената
в имота жилищна сграда с идентификатор ***********.1 с площ от 232 кв.м.
Дадени са указания към ищеца да уточни предмета на иска по действащата
кадастрална карта.
Ищецът Й. Х. С., ЕГН **********, твърди, че е станал собственик на ½
ид.ч. от дворно място с едноетажна жилищна сграда по силата на Нотариален
акт за дарение № 179, том LXIV, дело № 14962/1992 г. от 28.09.1992 г. на
нотариус Г. – I Нотариус при Софийска нотариална служба при Втори
Районен съд. Поддържа, че недвижимият имот представлява неурегулирано
дворно място, като за същия не са осъществени отчуждителни процедури,
респ. – не е реализирано мероприятие за изграждане на улична
3
инфраструктура от местно значение. Твърди, че за поземления имот е приета
скица въз основа на влязла в сила Заповед № РД-09-553 от 30.09.1993 г. на
Главен архитект на ************, с която бил одобрен застроителен план в кв.
„Христо Ботев“, в граници ул. „Летоструй“, проектотрасе ж.п. „Подуяне –
Бранимирци“, Обединено трасе/ продължение на първа задгарова артерия/
проектно трасе на ж.п. „Подуяне – Биримирци“, ж.п. ареал. р. „Слатинска“.
Сочи се, че съгласно скицата част от имота попадал в улица, която не
съществува в правния мир, доколкото не е налице приложена улична
регулация. В имота била построена едноетажна жилищна сграда с
идентификатор ***********.1, която била търпима съгласно разпоредбите на
ЗУТ. Налице съществувало разминаване между отразената квадратура на
имота в скицата, издадена от АГКК – 878 кв.м., и в нотариалния акт от 1992 г.
– 655 кв.м., от които придаваеми 155 кв.м. към парцел II от кв. 46 по плана на
кв. „Христо Ботев“, целия с плош от 500 кв.м. с неуредени сметки по
регулация. Поддържа, че считано от 1992 г. владее процесния имот. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ************, БУЛСТАТ
***********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. В.Д., с който
оспорва исковете като недопустими и моли за прекратяване на делото. По
същество оспорва същите като неоснователни и моли за отхвърлянето им.
Поддържа, че процесният имот с идентификатор ***********, с обща площ
878 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор
***********.1, отчасти е собственост на трети за делото лица. Ответникът не
оспорва, че не е собственик на ½ ид.ч. от дворно място с обща площ от 500
кв.м. със стар планоснимачен № 153, парцел III, стар кв. „46“ по плана на
София – Христо Ботев, вкл. на ½ ид.ч. от 223 кв.м. от процесния недвижим
имот с идентификатор ***********, за които твърди да са собственост на
трети за делото лица. Сочи, че 155 кв.м. от процесния имот представляват част
от имот публична общинска собственост, представляваща ул. „515-та“ с
идентификатор ********** и ул. „519-та“ с идентификатор ***********.200,
находящи се в гр. София, кв. „Христо Ботев“. Оспорва да е налице
фактическият състав по чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като е налице забрана за
придобиване на имоти държавна и общинска собственост по давност.
Нарушавало се правилото на чл. 200, ал. 1 ЗУТ за придобиване по давност на
реални част от УПИ в урбанизирани територии, като в случая не отговарят и
на минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Оспорва възможността процесният
недвижим имот, ведно с незаконната постройка в него, да бъде придобит по
давност, тъй като по този начин ще се отнемат идеални части от имоти –
публична общинска собственост, както и идеални части от други имоти –
собственост на трети неучастващи по делото лица. Сочи, че в исковата молба
не бил изложен период, в който ищецът твърди да е упражнявал владение
спрямо имотите. Поддържа, че ищецът не е могъл да придобие процесния
имот в периода от 17.03.1990 г. до 28.04.2000 г., тъй като релно определените
части от дворищно-регулационните парцели не могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност съгласно чл. 59, ал. 1 ЗТСУ / отм./. Сочи, че за
ул. „515-та“ и ул. „519-та“ е извършена отчуждителна процедура въз основа на
4
Заповед № 244 от 02.07.1959 г., издадена от СГНС, като също така е
приложена и първа регулация въз основа на Заповед № РД-09-553 от
30.09.1993 г., издадена от Главен архитект на ************ с влязъл в сила
ПУП. Твърди, че процесната жилищна сграда в имота е незаконна, като за нея
нямало представени доказателства, че е търпима. Претендира разноски.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от
доказване: няма такива.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
В тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху
процесните имоти на твърдяното правно основание – давностно владение,
считано от 1992 г., осъществено в период от над 10 години в резултат от
осъществявана явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху
процесните недвижими имоти.
В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно наличието
на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, както и
всичките си правоизключващи възражения, изложени в отговора.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което
е обективиран докладът по делото, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6