№ 289
гр. Ловеч, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20254310200447 по описа за 2025 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №8905843 издаден от ОД на МВР Ловеч на К. А. А., ЕГН
********** от гр. София е наложена на основание член 189, алинея 4, във връзка с чл.182
ал.1 т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение на член 21, алинея 1
от ЗДвП, за това, че на 01.04.2024 г. в 11.59 часа в Обл. Ловеч, ПП 1-4, км. 34 +900 в с.
Микре с АТСС СПУКС ARH САМ S1 насочено в посока гр. София снимащо в двете посоки
при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП
и приспаднат толеранс от 3 км или 3 % с МПС АУДИ КУ 7 вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с
регистрационен номер .... е извършено нарушение за скорост, като при разрешена скорост от
50 км. ч. е установена скорост от 62 км. ч., и е налице превишаване на разрешената скорост с
12 км. ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от
жалбоподателят К. А. А., с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
Излага, че са нарушени давностни срокове тъй като електронният фиш е издаден и/или
връчен след изтичане на предвидените в закона давностни срокове, в която насока цитира
чл. 34 от ЗАНН. Сочи, че неправилно е приложен материалния закон, тъй като санкцията е
наложена на неправилно правно основание или размерът на глобата не съответства на
предвиденото в чл. 182 ЗДвП за съответното превишение на скоростта. Сочи, че не е
приложена снимка на разположението на камерата, както изисква чл. 10, ал. 3 от Наредба №
81213-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, или снимковият
материал е негоден/неясен. Сочи, че нарушението е заснето с мобилна камера, но не е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), както изисква
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС, което допуска издаване на електронен фиш само
при стационарни АТСС, функциониращи без контролен орган.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Издателят
на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител. Със
съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът
уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела,
1
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Видно от представената разписка за връчване на процесния
ЕФ същия е връчен на жалбоподателят на 04.05.2025 г., а жалбата против него е депозирана
чрез АНО с вх. №176200-3767/16.05.2025 г.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 62 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП т. е.
превишение от 12 км/ч. Разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч, съгласно чл.21,
ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената
скорост в протокола за използване на АТСС, тъй като посоченото място на извършване на
нарушението – ПП І –4, км. 34+900 е в границите на населеното място на с. Микре, което е
пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за
използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на
автомобила от АТСС –96 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е
отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в двете посоки
и заснетия автомобил е отдалечаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния
автомобил е към гр. Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в
населено място. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно
доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената
скорост е 65 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 62 км/ч,
като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс
от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е
взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила
отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч, през
което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), като правилно е посочена като
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от
50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно
това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в
обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.
От обективна страна е налице управление на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на
ЗДвП, с превишена скорост от 62 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта,
която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е
2
извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по
делото, че процесният автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система
за контрол на скоростта на МПС тип АТСС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със
срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство,
регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по
делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол от проверка №069-СГ-
ИСИС/19.05.2023 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство 120CD3D. Видно от електронния фиш вида,
наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената
разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на
нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014
година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, като същата е
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което направените в тази насока
3
възражения се явяват неоснователни.
ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го
издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на
04.04.2024 г., като предвид на това, че нарушението е извършено на 01.04.2024 г. съдът
намира, че при издаването му е спазена разпоредбата на чл.34 от ЗАНН, поради което
намира за неоснователни направените в тази насока възражения.
По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото
средство. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде е извършено
нарушението, с какво МПС и най - важно как е установена забраната - изрично АНО е
записал, че процесния участък е населено място, където ограничението на скоростта е 50
км.ч.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят като в случая
е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е
регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. Даденото с
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на
колегиите разрешение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и
заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо
средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр. 19 от 2015 година. С нея, освен, че е
допълнена легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е
дадена и такава на "Автоматизирани технически средства и системи" - § 6, т. 65 от ДР на
ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в
частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния
орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и
да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при
приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е
задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. По изложените по – горе
съображения, съдът намира, че Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно
дело №1/2013 г. на ВАС на РБ е неприложимо, с оглед изменението на ЗДвП, където реално
е разрешено използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения, поради което и
тези негови възражения се явяват неоснователни.
Внимателния прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага извод, че
израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието по
издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв извод.
4
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да
се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми,
регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение
от общото правило за ангажиране на административно наказателната отговорност. В
нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се
съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а
именно: случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква
присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в
отсъствието на контролен орган и на нарушител" е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г./, с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е
регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод,
че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само
при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените
условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в
5
нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Съдът намира, че в обжалвания ЕФ е посочено точното място на извършване на
нарушението. В електронният фиш точно е отразено мястото на извършването му – обл.
Ловеч, ПП І-4, км 34+900, в с. Микре. Предвид на това, че нарушението е извършено в
населено място, съдът намира, че на практика е невъзможно наказващия орган да добави
нещо повече от това. Освен това, GPS координатите на мястото на извършване на
нарушението са точно и ясно отразени в представеното веществено доказателство –
разпечатка от видеоклип /л. 16 от делото/, като е отразено и обстоятелството, че този
участък е извън населено място.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост
или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване,
е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, с процесното МПС е
осъществено посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на
което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по
делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобил с рег. № ..... Съгласно ръководството на
6
потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС СПУКС АRH CAM S1, всяко
регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH
CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има
данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде
използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на
лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на
маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от
приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство
е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е процесния автомобил, като
средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най - бързото МПС,
дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че
ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то
той е нямало да бъде заснет, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-
3441/02.04.2024 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 01.04.2024 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са
изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е
въведено в експлоатация на 01.04.2024 г. в 10.30 часа и е работило до 13.00 часа, като са
установени 27 броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата
реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на
пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания
участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че
движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като
същия има характер на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа
данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на
определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е
7
официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия
автор. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на
измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване.
Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
във вещественото доказателство – 11.59 часа попада в периода, през който системата е била
експлоатирана – 10.30 часа до 13.00 часа.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
се установява мястото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
"АRH CAM S1", което напълно отговаря на изискванията посочени в чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради
което направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.
В процесния ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат
всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на
извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и
установена скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място
изрично е отразено в ЕФ, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на
собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за
собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя К. А.. Разпоредбата на чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
8
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
Жалбоподателят К. А., видно от събраните по делото доказателства след като е получил
процесния ел. фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, в
която да декларира, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната
дата както и не е представил копие на СУМПС на друго лице, за което да декларира, че то е
управлявало процесното МПС на процесната дата, а единственото което е направил е да
депозира въззивна жалба срещу процесния ЕФ с вх. №176200-37667/16.05.2025 г. в ОД на
МВР Ловеч, която е предмет на делото, с оглед на което съдът намира, че правилно е
ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено
нарушението.
С разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП е въведена оборимата презумпция, че
собственикът на МПС носи административно-наказателна отговорност в случай, че не
посочи на кого е предоставил собствения си автомобил. Следователно тежестта да докаже
факта на управление на МПС, с което нарушението е извършено, от друго лице, носи
собственикът на това МПС. Жалбоподателят не представи доказателства да е упражнил
правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, посредством депозиране на писмена декларация, в която
да посочи данни за друго лице, управлявало МПС на процесната дата, час и на посоченото
място както и че е приложил към тази декларация копие на СУМПС на водач, за когото да
твърди, че е управлявал автомобила на процесната дата. Жалбоподателят не представи и
доказателства от които да е видно, че е била осуетена от страна на АНО възможността му да
упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП. В хода на съдебното следствие жалбоподателят
не ангажира надлежни доказателства, които да изключват административно - наказателната
му отговорност, в качеството му на собственик на посоченото МПС. Поради изложеното
съдът намира, че презумпцията по чл.188, ал.1 и 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с
автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в
качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е
константната съдебна практика и по-конкретно Решение №317 от 20.11.2019 год. на АдмС -
Шумен по к. а. н. д. №270/2019 год., Решение №15879 от 29.11.2013 год. на ВАС по адм. д.
№5412/2013 год., III о. и др., според които в случай, че собственикът не може да декларира
на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от
свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл.189, ал.5, предл. второ от
ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил административно
нарушение.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ,
бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване
9
на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и
чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен
орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка / л.12 от делото/. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.
Съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на
АУАН, респект. ЕФ значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени
с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги
намира за неоснователни и голословни.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че законосъобразно АНО е преценил с
оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят К. А. е
лицето, което следва да отговаря за описаното в електронния фиш нарушение на
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП
предвиждаща за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв., каквото наказание глоба е
наложено на жалбоподателя.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства да представлява
по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не
са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
10
С оглед на гореизложеното следва да се потвърди обжалвания ЕФ, като
законосъобразен.
Разноски по делото не са претендирани и от двете страни.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К №8905843 издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на К. А. А., ЕГН ********** от гр. София е наложена на основание
член 189, алинея 4, във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева, за
извършено нарушение на член 21, алинея 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11