МОТИВИ към присъда № 29, постановена на 19.06.2019г. по НОХД № 320/2019г. по описа на Районен
съд - Търговище.
Подсъдимият Б.К.И. с ЕГН: ********** е предаден на съд с обвинение по чл.183, ал.1 от НК за това, че в периода от 03.01.2018 г. до м.
февруари 2019 г. включително в гр.Търговище, след като е осъден с влязло в
законна сила на 03.01.2018г. решение №
399/31.08.2017 г. по гр. д. № 464/2017 г. на РС - Търговище, да издържа свои
низходящи - малолетните Р.Б.И. и Г.Б.И., съзнателно не изпълнил задълженията си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно част от месечна вноска от
243,23 лв. за м. януари 2018 г. и 13 месечни вноски по 260 лв. за периода от м.
февруари 2018 г. до м. февруари 2019 г., включително, всичко на обща стойност
3623,23 лв.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура- Търговище поддържа обвинението срещу подс.И.
и намира същото за безспорно доказано. С
оглед изпълнението на паричното задължение от страна на подс.И.
преди постановяване на присъдата, пледира за
приложение на чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият Б.И. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2
от НПК, изразява съжаление за деянието
си и моли да не бъде наказван.
Защитникът на подсъдимия намира фактическата обстановка за безспорно
установена и обвинението за доказано. С оглед заплащането на дължимата от
подсъдимия издръжка преди постановяване на присъдата от настоящата инстанция и
липсата на други вредни последици за пострадалите, пледира, спрямо подс.И. да бъде приложена разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК т.е. на същия да не бъде
налагано наказание. Като аргумент за приложение на привилегирования състав сочи
и обстоятелството, че посочената разпоредба не е била прилагана спрямо подс.И..
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б.К.И. ***, ЕГН ********** е неосъждан.
На 17.01.2014г. подс. И. и А.И. сключили граждански брак. От съвместното им
съжителство по време на брака им се родили децата Р.Б.И. и Г.Б.И.. Подс. И., съпругата му и двете им деца живеели в гр.София
до 07.02.2017г., когато А.И. напуснала съпруга си. Преместила се да живее в
гр.Търговище на ул.“Бузлуджа“№9, като взела със себе си и двете деца.
С решение № 399/ 31.08.2017 г. по
гр. д. № 464/2017 г. по описа на РС-
Търговище, потвърдено с решение № 205/10.11.0217г. на ОС -Търговище, влязло в
сила на 03.01.2018 г., подс.И. бил
осъден да заплаща месечна издръжка за децата Р.Б.И., ЕГН ********** и Г.Б.И.,
ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А.Р.И. в размер на по
130 лева или общо 260 лева за двете деца.
След осъждането подсъдимият не платил нито
една вноска в изпълнение на задължението си за издръжка на малолетните си деца,
въпреки че бил в трудово правоотношение с „Електро Типове“ ЕООД, гр.София. Било
образувано и изпълнително производство № 20187690400020 при ЧСИ А.Загорова, въз
основа на изпълнителен лист, издаден на
08.01.2018г. от РС - Търговище. По изпълнителното дело нямало извършени
плащания. Въпреки, че имал доходи и възможност да издържа малолетните си деца подсъдимият
съзнателно не изпълнявал горепосоченото съдебно решение. Поради това, на
20.08.2018 г. св. А. И. потърсила съдействие от РП – Търговище и така на
23.10.2018г. било образувано наказателно производство срещу подсъдимия, което
на 13.03.2019 г. било спряно на осн. чл. 244, ал. 1,
т. 1, във вр. чл. 25, т. 2 от НПК. На 19.03.2019 г.
същото било възобновено, т.к. Б.И. бил издирен.
Изложената фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия Б.И., направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, подкрепящо
се от показанията на свидетелите А.И. и К.И., дадени на ДП, заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза и останалите писмени доказателства приложени към
делото. Събраните доказателства са
непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват
описаната по –горе фактическа обстановка, респ. доказват, че в периода от 03.01.2018 г. до м.
февруари 2019 г. включително в гр.Търговище, подс.И., след като е осъден с влязло в сила на
03.01.2018г. решение № 399/31.08.2017 г.
по гр. д. № 464/2017 г. на РС - Търговище да издържа свои низходящи -
малолетните Р.Б.И. и Г.Б.И., съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно част от месечна вноска от 243,23 лв. за
м.януари 2018 г. и 13 месечни вноски по 260 лв. за периода от м.февруари 2018
г. до м. февруари 2019 г., включително, всичко на обща стойност 3623,23 лв. От субективна страна деянието е извършено умишлено.
Следователно
подс.И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.183, ал.1 от НК, за
което съдът го призна за виновен. От
представеното в с.з заверено копие на вносна бележка от 06.06.2019г.
/л.33- 34 от делото/ се установи, че преди постановяване на присъдата от
настоящия съд, подсъдимият е изпълнил процесното парично
задължение в общ размер на 3623,23лв. Няма данни от
деянието да са настъпи други вредни последици за пострадалите. До настоящия
момент подс.И. не е ползвал привилегията на чл.183,
ал.3 от НК /л.169 от ДП/.Предвид
изложеното, съдът прие, че в случая са налице
представките на чл.183, ал.3 от НК, поради което след като призна подс.И. за виновен в
извършването на деянието по чл.183, ал.1 от НК, не му наложи наказание.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Търговище сумата от 41,06лв.,
представляваща разноски за вещо лице, направени
в досъдебната фаза на
процеса.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: