Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1775                                    30.12.2009 година                                   гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският   районен    съд                                                             ІІ   наказателен състав

На десети декември                                                                 две хиляди и девета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: СВ.И.

Секретар: Ж.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия И.наказателно от административен характер дело номер 3721 по описа съда за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН  и е образувано по повод жалбата на И.Ж.Д. ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № П 006700 от 17.07.2009 г., издадено от З. К. – началник отдел ОПОД при Дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, с което за нарушение по чл.54 от ЗМДТ, на основание чл.127 ал.1 и чл. 128 от ЗМДТ, на жалбодателя е наложена „Глоба” в размер на 40 лева.

Жалбоподателя, редовно уведомен, се явява лично, поддържа жалбата, не оспорва нарушението, моли за намаляване размера на наложеното му административно наказание, като излага доводи, че не знаел за задължението си по чл. 54 ал.1 ЗМДТ.

Наказващия орган, чрез упълномещин процесуален представител, намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима – подена в срок от легитимирано лице пред надлежния съд, но разгледана по същество – за неоснователна.

От фактическа страна по делото няма спор, че на 28.11.2008 г. в Сектор „Пътна полиция”-гр.Бургас била извършена регистрация на л.а. „Ситроен” Ц3 рег. № ****на името на жалбодателя Д., и за същия автомобил било издадено свидетелство за регистрация  (копие на л. 8 от делото). От същата дата, по силата на чл. 54 ал.1 ЗМДТ, за жалбодателя започнал да тече двумесечния срок да декларира така регистрирания автомоил пред органите на Община Бургас. Законният срок изтекъл на 28.01.2009 г., без да бъде подадена декларация за автомобила.

Едва на 17.06.2009 г. жалбодателят се явил в Дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас и подал за автомобила декларация вх. № 9451 от същата дата (л.7). Свид. З. Ч. –специалист в посочената дирекция, приела декларацията и при проверката й установила, че се подава след изтичане на срока по чл. 54 ал. 1 ЗМДТ. За констатираното, свид. Ч., в присъствието на жалбодателя, съставила срещу него Акт за установяване на административно нарушение № 006700 от 17.06.2009 г. (л.5), където изчерпателно описала обстоятелствата и същината на извършеното нарушение, и го квалифицирала по чл. 54 ЗМДТ. Екземпляр от акта бил връчен на Д. при съставянето му срещу подпис, без възражения.

Впоследствие, въз основа на този акт било издадено атакуваното наказателно постановление (л.4), при идентичност във фактическото описание и правната квалификация на деянието.

Описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания и писмените доказателства по административнонаказателната преписка, приети в съдебното производство.

При горната фактология съдът намира, че в административнонаказателното производствоп не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи или лишаващи жалбодателя от право на защита, спазени са изискванията за компетентнаст на административните органи, акта за установяване на нарушението и наказателното постановление съдържат всички предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити.

По същество на спора, процесното нарушение е съставомерно от обективна и субективна страна и е извършено именно от жалбодателя, който, като собственик на новопридобит и регистриран за управление в страната лек автомобил, е била задължен  в двумесечен срок от регистрацията да декларира автомобила пред Община Бургас по реда на чл. 54 ал.1 ЗМДТ. Несъстоятелни са доводите, че жалбодателят не знаел за задължението си по цитирания законов текст, доколкото ЗМДТ е надлежно обнародван в ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г., влязъл е в сила и действа необоримата презумпция, че гражданите следва да са запознати и съблюдават законовите разпоредби, отнасящи се до тях. Деянието е изчерпателно описано и правилно квалифицирано, а впоследствие и подведено под санкционната норма по чл. 127 ал. 1 ЗМДТ, който предвижда при неспазване на разпоредби по този закон, извън случаите по чл. 123, 124 и 125, на виновните лица да се налага глоба в размер от 20 до 200 лева.

По отношение оплакванията за прекомерност на наказанието, съдът ги намери за неоснователни. Конкретният размер на наказанието в случая – 40 лева, е определен около минималния установен в закона размер, като правилно административнонаказващият орган е съобразил, че декларацията е била подадена близо 5 месеца след изтичане на срока за деклариране на автомобила. Липсва каквато и да е връзка, и е недопустима аналогия между размера на определения за автомобила местен данък, и размера на наложената за неспазване на административно задължение  санкция.

Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Ето защо и на основание чл.63  ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № П 006700 от 17.07.2009 г., издадено от З. К. – началник отдел ОПОД при Дирекция “Местни приходи от данъци, такси и реклама” при Община Бургас, с което за нарушение по чл.54 от ЗМДТ, на основание чл.127 ал.1 и чл. 128 от ЗМДТ, на И.Ж.Д. ЕГН **********,*** е наложена „Глоба” в размер на 40 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Бургас.

                                                                       

 

 

                                                                                                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ:СВ.И.

ВЯРНО С ОРГИНАЛА:Ж.М.