Решение по дело №591/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ю.к. С. С., против Решение № 139/22.12.2023г. по АНД № 196/2023г. по описа на РС – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. ал.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Евротрак Лизинг“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевира доводи, че решението не покрива изискванията за допустим, ясен и мотивиран акт, тъй като в диспозитива му е обективиран като жалбоподател „Тентранс“ ЕООД. Отделно от това поддържа неправилно приложение на материалния закон, и в частност на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП. Сочи, че като е приел приложимост на давностните срокове по ЗАНН в производството по издаване на електронен фиш, съдът се е опитал да надгради волята на законодателя. По изложените съображения моли за отмяна на решението и връщане на делото на друг състав, или за потвърждаване на издадения ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Ответната страна – „Евротрак Лизинг“ ООД, не изпраща представител. В депозирано чрез пълномощник писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставяне в сила на решението като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна РС - Девня е приел, че на 21.03.2021г., в 08:48 часа, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока намаляващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „МАН ТГХ 18, 480 4х2, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44 000. За него изцяло не била заплатена пътна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. На 03.02.2023 г. е издаден обжалваният електронен фиш №**********, който бил връчен на дружеството на 05.05.2023 г.

За да измени наказателното постановление, ДРС е приел, че за вмененото на дружеството нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, тъй като законодателят е предвидил възможност да се издава електронен фиш само и единствено за нарушения по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП. На следващо място, съдът счел, че в производството по издаване на ел. фиш са приложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни /като АУАН/ и със санкционни /като НП/ функции. В случая, от справката от „АИС АНД“ съдът установил, че датата на издаване /подписване/ е 03.02.2023 г. При съпоставка с датата на установяване на нарушението, в това число и авторството му – 21.03.2021г., намерил, че процесният ел. фиш не е издаден в рамките на преклузивния 3 месечен срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, считано от заснемане на нарушението, от който момент следва да се счита за открит и нарушителя – собственик на МПС. Нещо повече, процесният ел. фиш не е издаден и в рамките на шест месечен срок по ал. 2 на чл. 34 от ЗАНН, считано от съставянето на АУАН /какъвто в случая не се съставя/, респ. от установяване на нарушението чрез неговото заснемане. Съдът посочил, че изтичането на преклузивните срокове по ЗАНН винаги е самостоятелно процесуално основание за отмяна на издаденото НП, респ. ел. фиш. Въззивният съд възприел и становището, че санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 3б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури /Директива 1999/62/ЕО/ заради нарушение на изискването за пропорционалност, поради което същата следва да се остави без приложение.

Оспореното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, които са релевирани от касатора на първо място в депозираната жалба.

Въззивник в производството пред РС – Девня е „Евротрак Лизинг“ ООД, [ЕИК], като дружество, санкционирано с издадения Електронен фиш № ********** за описаното в него нарушение. В диспозитива на оспореното пред настоящата инстанция решение № 139/22.12.2023г. по АНД № 196/2023г., първостепенният съд е посочил, че отменя ЕФ с горепосочения номер, с който на „Тентранс“ ЕООД, [ЕИК], за нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179, ал.3б вр. чл. 187а, ал.2, т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Електронен фиш с такова санкционирано дружество въобще не е било предмет на разглеждане пред въззивния съд по АНД № 196/2023г. Налице е несъответствие между мотивите и диспозитива на решението, като непрецизността и противоречията между тях, не могат да се подведат под хипотезата на "очевидна фактическа грешка". Съдебното производство по обжалване на наказателни постановления пред въззивната инстанция се развива по правилата на НПК, съобразно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, и се характеризира със строга формалност. В административнонаказателния и в наказателния процес институтът на очевидната фактическа грешка е неприложим и допуснатото от ДРС нарушение може да бъде отстранено само по пътя на касационния контрол чрез отмяна на съдебното решение, като постановено при съществено процесуално нарушение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

На основание чл.226, ал.3 от АПК, по исканията за присъждане на разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе Районен съд - Девня.

Водим от горното, и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, Трети тричленен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 139/22.12.2023г. по АНД № 196/2023г. по описа на РС – Девня

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Девня, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно.