№ 169
гр. Стара Загора , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501313 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законните си представители С.Н.Н.
и Ц.Г.С. – управители, чрез юрк.Р.И. против разпореждане от 01.04.2021 г., постановено по
ч. гр. д. № 1418/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу П. Й. Ч., с адрес: ***.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на
заповедното производство и при превишаване на правомощията на съда.
Претендира въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
издаването на заповед за изпълнение за всички посочени в заявлението суми, както и
присъждането на направените разноски по делото - 15,00 лв. за платена държавна такса и
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „П.к.Б.“ ЕООД -
*** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
П. Й. Ч., с адрес: *** за сумата от 7 167,88 лв., от които 3 138,22 лв. - главница; 891,54 лв. -
договорно възнаграждение за периода от 25.12.2019 г. до 06.01.2021 г.; 2 669,83 лв. –
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 326,87 лв. - лихва за
забава за периода от 26.02.2019 г. до 06.01.2021 г., като за периода от 13.03.-13.07.2020 г. не
е начислявана законна лихва за забава, 141,42 лв. – лихва за забава за периода от 06.01.2021
г. до 23.03.2021 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 23.03.2021 г. до окончателно изплащане на вземането и
разноски в заповедното производство.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски
1
кредит № 30034655967, сключен на 29.01.2019 г. между „П.к.Б.“ ЕООД - *** и длъжника П.
Й. Ч., по силата на който дружеството предоставило на длъжника паричен кредит, а
последният се съгласил да върне сумата ведно с договорно възнаграждение, за срок от 24
месеца, на равни месечни погасителни вноски в размер от 450,12 лв. и падежна дата всяко
25-то число на месеца.
Страните по договора за кредит подписали и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги за приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане
на потребителския кредит, по силата на което длъжникът дължал възнаграждение, което
ставало изискуемо с подписването му. Страните се съгласили възнаграждението за пакета
от допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски
и добавено към месечните вноски за погасяване на самия кредит, като неплатеното
възнаграждение било в размер на 2 669,83 лв.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора, като платил девет погасителни
вноски и изпаднал в забава, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на
06.01.2021 г., за което длъжника бил уведомен.
За периода от изпадане на длъжника в забава 26.02.2019 г. до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на 06.01.2021 г. длъжникът дължал и лихва за забава в остатъчен и
непогасен размер от 326,87 лв.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението изцяло, като е приел, че
не се сочат доказателства за твърдяното от заявителя известяване на П. Й. Ч. за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице,
в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК,
да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът
да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с
обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България – чл.411, ал.2
от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2,
т. 2 и т.3 от ГПК единствено по отношение на претендираното вземане сумата от 2 669,83
лв., представляваща уговореното възнаграждение за пакет за допълнителни услуги, т.к.
противоречи на закона и се основава и на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
В тази връзка за неоснователно се преценява оплакването на частният жалбоподател,
че заповедният съд е превишил правомощията си, извършвайки преценка валидността на
сделката, от която заявителят черпи права.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е длъжен да извърши
2
проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
морала.
Досежно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният съд да
прецени дали е налице нарушаване на императивна правна норма, което на практика
означава да прецени в този аспект валидността на правната сделка, от която заявителят
черпи права, и валидността на отделните нейни клаузи.
Освен това по смисъла на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК за случаите на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение за вземане, произтичащо от договор с потребител,
съдът следва да извърши преценка и дали искането не се основава на неравноправна клауза
или е налице обоснована вероятност за това.
Изводът е, че в тези хипотези самото обосновано предположение на съда за
наличието на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, въз основа на която
се претендира издаване на заповед за изпълнение на основаното на тази клауза вземане, е
основание съдът да откаже издаването на заповед за изпълнение.
В конкретният случай въззивният съд приема, че споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, въз основа на което се претендира издаването на заповед за
изпълнение за сумата от 2 669,83 лв., противоречи на закона и е основано на неравноправна
клауза.
В тази връзка приема, че това споразумение не представлява отделен договор от
договора за потребителски кредит, макар сключването му да не представлява изискване за
отпускане на кредита.
С подписването му от страните по договора за потребителски кредит това
споразумение става част от същия, т.к. предмета му е неразривно свързан с предмета на
основното правоотношение между страните, а задължението, което възниква за потребителя
се включва в задължението, което подлежи на изпълнение по кредита, т.к. се разсрочва във
времето и става част от дължимите погасителни вноски; предвидено е общите условия на
договора за потребителски кредит да са част от споразумението.
Противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК
предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В случая възнаграждението за допълнителни услуги се отнася до действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита, т.к. приоритетното разглеждане и изплащане на
потребителския кредит се отнася до конкретното искане на потребителя за отпускане на
кредит, което при уважаването му от кредитора бива последвано от сключването именно на
договора за потребителски кредит, а възможностите за отлагане или за намаляване на
определен брой погасителни вноски, за смяната на датата на падежа, по съществото си
представляват новиране на възникналите за потребителя от договора за кредит задължения.
3
На следващо място, с уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги, което
се разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски, се заобикаля разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.
В тази връзка следва да се има предвид, че заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително, като дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
изброените в споразумението услуги и без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Не е налице предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна услуга, чието
заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на потребителя, което води до
нарушаване на принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето.
Освен това е налице неравноправност на споразумението по смисъла на чл.143, т.3 от
ЗЗП, т.к. за потребителя се въвежда задължение за заплащане на възнаграждение за
възможността му да упражни правото си да предоговаря задълженията си по договора за
кредит, като резултатът зависи единствено от волята на кредитора.
По отношение на останалите претендирани със заявлението суми не са налице
процесуални пречки за издаване на заповед за изпълнение.
Заявлението в тази му част е редовно от външна страна и отговаря на изискванията на
чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, исканията за издаване на заповед за изпълнение
за неплатена главница, договорна лихва и лихви за забава по обявен за предсрочно изискуем
договор за потребителски кредит в не противоречат на закона или добрите нрави, т.к. са
спазени изискванията на чл.19 и чл.33 от ЗПК; никое от вземанията не се основава на
неравноправна клауза не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът има постоянен
и настоящ адрес на територията на Република България.
Досежно факта на обявяване на предсрочната изискуемост на договора за
потребителски кредит в производството по чл.410 от ГПК не е налице задължение за
заявителя да представя доказателства на това обстоятелство и такова не следва от ал.3 на
чл.410 от ГПК.
Освен това с частната си жалба ,,П.к.Б.“ ЕООД е представило доказателства, че
писменото изявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е
било получено лично от длъжника П. Й. Ч. на 11.03.2021 г.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане
като краен резултат е частично неправилно, поради което следва да бъде отменено в частта
му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу П. Й. Ч., с адрес: *** за сумата от 3 138,22 лв. -
главница; 891,54 лв. - договорно възнаграждение за периода от 25.12.2019 г. до 06.01.2021 г.;
326,87 лв. - лихва за забава за периода от 26.02.2019 г. до 06.01.2021 г., като за периода от
13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва за забава, 141,42 лв. – лихва за забава за
периода от 06.01.2021 г. до 23.03.2021 г. и вместо него да бъде постановено издаването на
заповед за изпълнение за тези суми, включително и за законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането и разноски в заповедното производство за държавна
такса в размер на 89,96 лв. и 50 лв. – юрисконсулско възнаграждение.
В частта му, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу П. Й. Ч., с адрес: *** за сумата от 2 669,83
лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, обжалваното
4
разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно.
Относно разноските:
В настоящото производство разноски на заявителя не следва да се присъждат, т.к.
производството е едностранно и не са налице предпоставките за възлагане на отговорността
за тези разноски на длъжника в заповедното производство.
Отговорността за разноски по смисъла на чл.78 от ГПК произтича от неоснователно
предизвикан правен спор, а в настоящия случай не длъжника със свои процесуално
незаконосъобразни действия е дал повод за образуването на настоящото производство .
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 01.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 1418/2021 г. по
описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на
,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
законните си представители С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители, чрез юрк.Р.И. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу П. Й. Ч., ЕГН –
**********, с адрес: *** за сумата от 3 138,22 лв. - главница; 891,54 лв. - договорно
възнаграждение за периода от 25.12.2019 г. до 06.01.2021 г.; 326,87 лв. - лихва за забава за
периода от 26.02.2019 г. до 06.01.2021 г., 141,42 лв. – лихва за забава за периода от
06.01.2021 г. до 23.03.2021 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането и разноски в заповедното производство, вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Ц.Г.С. –
управители, чрез юрк.Р.И. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу П. Й. Ч., ЕГН – **********, с адрес: *** за сумата от 3 138,22 лв. -
главница; 891,54 лв. - договорно възнаграждение за периода от 25.12.2019 г. до 06.01.2021 г.;
326,87 лв. - лихва за забава за периода от 26.02.2019 г. до 06.01.2021 г., 141,42 лв. – лихва за
забава за периода от 06.01.2021 г. до 23.03.2021 г., както и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането и разноски в заповедното производство за държавна
такса в размер на 89,96 лв. и 50 лв. – юрисконсулско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.04.2021 г., постановено по ч. гр. д. №
1418/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е отхвърлено
заявлението на ,,П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от законните си представители С.Н.Н. и Ц.Г.С. – управители за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. Й. Ч., ЕГН –
**********, с адрес: *** за сумата от 2 669,83 лв. – възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
ВРЪЩА делото на Старозагорски районен съд за фактическото издаване на
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6