№ 57
гр. Кюстендил, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20241500500134 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е постъпила въззивна жалба с вх.№ 8198/14.10.2023 г. от адв. К. Г.
А., като пълномощник на С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. ***** и адрес за
призоваване: с. Б., ул. *****, общ. К., обл. К., насочена срещу Решение
№390/19.08.2022 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №2398/2021 г. по
описа на същия съд.
С обжалвания съдебен акт първостепенният съд е допуснал извършването на
съдебна делба между С. Е. С., ЕГН **********, Л. Е. С., ЕГН ********** и С. С. С.,
ЕГН ********** на следния недвижим имот: УПИ ІІІ-147 в кв. 110 по плана на с. Б. с
площ 660 кв.м., при съседи УПИІІ-148149,УПИ І, от две страни улица, ведно с
построената в него двуетажана масивна жилищна сграда и две стопански постройки.
Признал е за установено по отношение на С. С. С., че не е едноличен собственик на
целия имот. Отменил е нот. акт № 115 т. ІІ д. 284/21 за собственост върху имота по
давност. Постановил е делбата да се допусне при следните права за С. Е. С. и Л. Е. С.
общо ½ ид.ч., а за С. С. С. ½ ид.ч.
Въззивникът обжалва решението изцяло. Намира, че то е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.
Сочи се нарушение на разпоредбата на чл.146 ГПК поради неизготвянето на
доклад по делото и произтичащото от това непосочване на обстоятелствата, от които
произтичат претендираните права и възражения, неопределяне на правната
квалификация на правата, претендирани от ищеца, както и правната квалификация на
насрещните права и възраженията на ответника, както и липсата на разпределяне на
1
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
Като отделно процесуално нарушение се сочи и недопускането на исканите от
ответника трима свидетели, с което последният бил лишен от възможността да докаже
твърденията си.
Немотивирано било отказано и допускането на исканата от ответника съдебно –
техническа експертиза, относима към допустимостта на предявения иск за делба.
Немотивираността на постановеното по делото решение се сочи като отделно
процесуално нарушение, опорочаващо правилността на обжалвания съдебен акт.
Според въззивника, посочените процесуални нарушения, довели до
постановяване на неправилно решение.
На този плоскост се пояснява, че по делото било установено, че процесната
къща се състои от два самостоятелни етажа, като С. С. живеел на втория етаж от
къщата откакто завършил, задомил се и създал семейство и до ден днешен със
съзнанието, че този имот е негов личен. Направил бил много подобрения в имота. В
същото време брат му - наследодател на ищците, се установил да живее в гр. Б., при
което родителите им му помогнали с пари да си закупи жилище и по този начин на
двамата си сина помогнали да се устроят жилищно още на млади години. В първия
етаж на къщата живеели до смъртта си родителите на ответника и брат му, а именно С.
С. и Ц. С.. След тяхната смърт двамата братя наследили при равни квоти само първия
етаж от къщата, защото вторият бил придобит от ответника С. С. в резултат на изтекла
в негова полза придобивна давност. Понастоящем С. владеел и част от първия етаж.
Тези факти се потвърждавали и от свидетеля, доведен от ищцовата страна. Единствено
в наследство при равни квоти от С. С. и брат му бил придобит само поземления имот,
върху който била построена процесната къща.
По изложените съображения се поддържа искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да бъде допусната делба при следните
квоти:
За С. С. С. – ¾ идеални части от двуетажната масивна жилищна сграда,
находяща се в УПИ III - 147 /урегулиран поземлен имот съставляващ парцел трети,
отреден за имот с пл. номер сто четиридесет и седми/, попадащ в кв. 110 /сто и десети/
по плана на с. Б., общ. К., със застроена площ от 93 кв. м. /деветдесет и три квадратни
метра/ и
½ идеална част от УПИ III - 147 /урегулиран поземлен имот, съставляващ
парцел трети, отреден за имот с пл. номер сто четиридесет и седми/, попадащ в кв. 110
/сто и десети/ по плана на с. Б., общ. К., с улична регулация утвърдена със заповед №
262 от 12.09.1990 г, дворищна регулация одобрена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г и
кадастрален план одобрен със Заповед № 262 от 12.09.1990 г., с площ за имота от 660
/шестстотин и шестдесет/ кв.м.,
както и ¾ идеални части от построените и находящи се в имота едноетажна
паянтова жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни стени, при
настоящи граници и съседи на имота по Скица с изх. № 173/04.10.2021 г., издадена от
отдел „Устройство на територията, строителен контрол, благоустрояване и управление
на проекти“, община К.: УПИ II - 148, 149 /урегулиран поземлен имот, съставляващ
парцел втори, отреден за имот с пл. номера сто четиридесет и осми и сто четиридесет
и девети/; УПИ- 1 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел първи/ и от две
страни улица;
2
за Л. Е. С. и С. Е. С. - общо ¼ идеална част (или по 1/8 идеална част за всеки от
тях) от двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ III —147
/урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел трети, отреден за имот с пл. номер
сто четиридесет и седми/, попадащ в кв. 110 /сто и десети/ по плана на с. Б., общ. К.,
със застроена площ от 93 кв. м. /деветдесет и три квадратни метра/
и общо ½ идеална част (или по ¼ идеална част за всеки от тях) от УПИ III —
147 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел трети, отреден за имот с пл.
номер сто четиридесет и седми/, попадащ в кв. 110 /сто и десети/ по плана на с. Б.,
общ. К., с улична регулация утвърдена със заповед № 262 от 12.09.1990 г, дворищна
регулация одобрена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г и кадастрален план одобрен със
Заповед № 262 от 12.09.1990 г., с площ за имота от 660 /шестстотин и шестдесет/ кв.м.,
както и общо ¼ идеална част (или по 1/8 идеална част за всеки от тях) от
построените и находящи се в имота едноетажна паянтова жилищна сграда,
второстепенна постройка и навес с оградни стени, при настоящи граници и съседи на
имота по Скица с изх. № 173/04.10.2021 г., издадена от отдел „Устройство на
територията, строителен контрол, благоустрояване и управление на проекти“, община
К.: УПИ II - 148, 149 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел втори, отреден
за имот с пл. номера сто четиридесет и осми и сто четиридесет и девети/; УПИ- 1
/урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел първи/ и от две страни улица.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна.
В съдебно заседание постъпилата жалба се поддържа, а въззиваемата страна -
чрез пълномощника си - я оспорва.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С. Е. С. и
Л. Е. С. против С. С. С..
В исковата молба е било поддържано, че страните са съсобственици на УПИ III -
147 /урегулиран поземлен имот съставляващ парцел трети, отреден за имот с пл. номер
сто четиридесет и седми/, попадащ в кв. 110 /сто и десети/ по плана на с. Б., общ. К., с
улична регулация утвърдена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г, дворищна регулация
одобрена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г и кадастрален план одобрен със Заповед
№ 262 от 12.09.1990 г., с площ за имота от 660 /шестстотин и шестдесет/ кв.м., ведно с
построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна паянтова
жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни стени, при настоящи
граници и съседи на имота по Скица с изх. № 173/04.10.2021 г., издадена от отдел
„Устройство на територията, строителен контрол, благоустрояване и управление на
проекти“, община К.: УПИ II - 148, 149 /урегулиран поземлен имот, съставляващ
парцел втори, отреден за имот с пл. номера сто четиридесет и осми и сто четиридесет
и девети/; УПИ- 1 /урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел първи/ и от две
страни улица.
Съсобствеността възникнала по силата на наследяване от С. и Ц. С., двама
бивши жители на с. Б., починали съотв. на 28.05.2010 г. и 06.03.2008 г., като двамата
оставили наследници по закон своите синове Е. С. С., починал на *** г. – баща на
ищците, и ответника С. С. С..
3
След поредица от преговори ищците и ответникът – техен чичо, не успели да
постигнат съгласие за подялбата на съсобствения имот, като междувременно
установили, че той се е снабдил документ за собственост на имота по наследство и
давност – Констативен нотариален акт № 115, т. II, рег. 3205, дело № 284/2021 г. на
Нотариус С.М..
Твърди се, че тази констатация на нотариуса не отговаряла на фактите, като
считат, че ответникът не би могъл да придобие собствеността на този имот само за
себе си.
Поради изложеното е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс (ГПК), съединен с
искане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК:
- за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не
е собственик на процесния имот НАД ½ ИД.Ч. ОТ НЕГО, т.к притежава само ½ ид.
част от същия по наследство.
Ведно с установителния иск е предявено и искане на основание чл. 537, ал. 2 от
ГПК - за „обезсилване“ (отмяна) на Констативен нотариален акт №115, том II, дело №
284/2021 г., на нотариус С.М., вписан в дв.вх.рег.№4522, акт №135, том 18, дело
2803/2021 г. на Служба по вписванията при ДРС, В ЧАСТТА НАД ½ ИД.Ч. ОТ
ПРИЗНАТИТЕ ПРАВА.
Иска се още УПИ III - 147 (урегулиран поземлен имот съставляващ парцел
трети, отреден за имот с пл. номер сто четиридесет и седми), попадащ в кв. 110 (сто и
десети) по плана на с. Б., общ. К., с улична регулация утвърдена със Заповед № 262 от
12.09.1990 г., дворищна регулация одобрена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г. и
кадастрален план, одобрен със Заповед № 262 от 12.09.1990 г., с площ за имота от 660
(шестстотин и шестдесет) кв.м., ведно с построените в имота двуетажна масивна
жилищна сграда, едноетажна паянтова жилищна сграда, второстепенна постройка и
навес с оградни стени, при настоящи граници и съседи на имота по Скица с изх. №
173/04.10.2021 г., издадена от отдел „Устройство на територията, строителен контрол,
благоустрояване и управление на проекти“, община К.: УПИ II - 148, 149 (урегулиран
поземлен имот, съставляващ парцел втори, отреден за имот с пл. номера сто
четиридесет и осми и сто четиридесет и девети); УПИ- 1 (урегулиран поземлен имот,
съставляващ парцел първи) и от две страни улица, да бъде допуснат до делба при
права по ¼ ид.ч. за всеки от ищците и ½ ид.ч. за ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в който застъпва тезата, че претенцията е допустима и основателна досежно
имотите и страните, които следва да участват в делбата. Спори се по квотите в
съсобствеността, като сочи, че процесният имот бил собствен на неговия баща, за
което бил съставен Нотариален акт № № 149/1971 г. Къщата в поземления имот била
построена през 1965 г., като поради липсата на средства родителите му приспособили
за обитаване само първия етаж. Когато наследодателят на ищците се оженил, заживял
със семейството си в гр. Б.. Тогава родителите им им казали, че вторият етаж от
къщата ще остане за ответника, а на бащата на ищците ще помогнат да си купи
апартамент в града, като първия етаж оставят за себе си. Там именно живели и до
смъртта си. През 80-те години пристегнали втория етаж, където заживял ответникът и
живеел до днес, а на другия си син дали 9000 лв., за да си купи апартамент. Твърди се,
че след смъртта на родителите му, ответникът започнал да владее и първия етаж, като
го обзавеждал с необходимата покъщина.
4
Сочи се още, че след 80-те години, когато се настанил да живее на втория етаж,
го ползвал като изключителен собственик, направил и значителни подобрения –
подменил дограмата, подовите настилки, изградил и отоплителна инсталация. От
тогава ползвал като свои ½ ид.ч. от едноетажната паянтова жилищна сграда,
второстепенната постройка и навеса в поземления имот, а другата ½ ид.ч .се владеела
от родителите му до смъртта им. За това смята себе си за изключителен собственик
както на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, така и на ½ ид. ч. от
имота, в който е построена, на ½ ид. ч. първия етаж, както и на ½ ид. ч. от едноетажна
паянтова жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни стени.
При установена неподеляемост на процесните имоти смята, че делбата следва да
бъде допусната при права ¾ ид.ч. от двуетажната масивна жилищна сграда, на ½ ид. ч.
от имота, в който е построена, на ¾ ид.ч. първия етаж, както и на ¾ ид.ч. от
едноетажна паянтова жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни
стени.
Ангажирани са писмени доказателства от страните, като видно от приобщените
Удостоверение за наследници № 73/2021 г. и друго такова с № 74/2021 г., ищците са
син и дъщеря на Е. С. С., като той и ответникът са братя – синове и наследници по
закон на С. С.в С..
Съгласно Нотариален акт № 149/1971 г., С. С. С. е собственик по давност на
недвижим имот – дворно място в с. Б., парцел II-147, в кв. 14, целият с площ от 660
кв.м., ведно с намиращата се в парцела жилищна сграда.
Видно от Констативен нотариален акт №115, том II, дело № 284/2021 г., на
нотариус С.М., вписан в СВ с вх.рег.№4522, акт №135, том 18, дело 2803/2021 г. на
Служба по вписванията при ДРС, ответникът е признат за собственик на основание
правоприемство и давностно владение на УПИ III - 147 (урегулиран поземлен имот
съставляващ парцел трети, отреден за имот с пл. номер сто четиридесет и седми),
попадащ в кв. 110 (сто и десети) по плана на с. Б., общ. К., с улична регулация
утвърдена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г, дворищна регулация одобрена със
Заповед № 262 от 12.09.1990 г и кадастрален план одобрен със Заповед № 262 от
12.09.1990 г., с площ за имота от 660 (шестстотин и шестдесет) кв.м., ведно с
построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна паянтова
жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни стени.
Имотът е отразен с настоящи граници и съседи в Скица с изх. № 173/04.10.2021
г., издадена от отдел „Устройство на територията, строителен контрол, благоустрояване
и управление на проекти“, община К.: УПИ II - 148, 149; УПИ- 1 и от две страни
улица.
Приложено е и Удостоверение за данъчна оценка № **********/2021 г.
Досежно възможността да уредят отношенията по повод спорното имущество
страните си разменили писмена кореспонденция – л.14-20 от делото.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д.И.
и С.Ч..
При тази доказателствена съвкупност първостепенният съд е постановил
съдебно решение, по силата на което е допуснал извършването на съдебна делба
между С. Е. С., ЕГН **********, Л. Е. С., ЕГН ********** и С. С. С., ЕГН **********
на следния недвижим имот: УПИ ІІІ-147 в кв. 110 по плана на с. Б. с площ 660
кв.м., при съседи УПИІІ-148149,УПИ І, от две страни улица, ведно с построената
в него двуетажана масивна жилищна сграда и две стопански постройки. Признал
5
е за установено по отношение на С. С. С., че не е едноличен собственик на целия
имот. Отменил е нот. акт № 115 т. ІІ д. 284/21 за собственост върху имота по
давност. Постановил е делбата да се допусне при следните права за С. Е. С. и Л. Е. С.
общо ½ ид.ч., а за С. С. С. ½ ид.ч.
Пред въззивната инстанция са приобщени Скица №197/10.08.1961 г.; Описание
на строителни работи към проект за направа на жилищна постройка, в имот на С. С. С.
от 28.09.1961 г.; Количествена сметка към проект на жилищна постройка, в имота на С.
С. от 28.09.1961 г.; Обяснителна записка към проекта от 28.09.1961 г., както и
архитектурен проект на жилищна постройка.
Прието е и заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза с вх. №
2261/2024 г., изготвено от вещото лице инж. Е. Л., според което в процесния УПИ ІІІ-
147 има изградени осем постройки - Двуетажна масивна жилищна сграда от основното
2
застрояване, нанесена в кадастралния план на селото, със застроена площ от 96 м,
строена около 1964 година. В сградата са обособени: едно мазе, два жилищни етажа и
подпокривно пространство. Връзката между отделните нива се осъществява чрез
вътрешно масивно стълбище. На всеки етаж са обособени входно антре, дневна с
кухненско бокс, две спални, тоалетна с баня и тераса. Конструкцията на сградата е със
стоманобетонова междуетажна плоча, гредоред над втория етаж, носещи тухлени
зидове. Покривът е дървен, скатен, с покритие от керемиди; Паянтова жилищна сграда
- сграда от допълващото застрояване, нанесена в кадастралния план на селото.
Сградата е строена около 1930 година. Обособени са коридор и две стаи.
Конструкцията на сградата е с носещи тухлени зидове с укрепващи дървени елементи.
Покривът е дървен, скатен, с керемиди на летви; Навес - сграда от допълващото
застрояване, нанесена в кадастралния план на селото, строен през първата половина на
миналия век с дървена конструкция с покритие от керемиди на летви; Селскостопанска
сграда (плевня) - сграда от допълващото застрояване, нанесена в кадастралния план на
селото, строена през първата половина на миналия век; Двуетажна сграда с гредоред,
която на първото ниво се е използвала като обор, а на второто ниво като плевня, с
носещи каменни зидове в обора и ограждащи дървени стени в плевнята, с дървена
покривна конструкция с покритие от керемиди ма летви; Навес - сграда от
допълващото застрояване, която не е нанесена в кадастралния план на селото, строен
през периода 2021-2024 година, изграден на уличната регулационна линия в южната
част на имота, от две страни ограден с плътни зидове, а от другите две страни -
заграден с PVC дограма, с дървена конструкция с покритие от керемиди; Гараж -
сграда от допълващото застрояване, не е нанесена в кадастралния план на селото,
изграден през 1986 година на южната улична регулационна линия и регулационната
линия с УПИ I. Масивна сграда с носещи зидове и стоманобетонова плоча по наклона;
Външен санитарен възел - тоалетна и баня - сграда от допълващото застрояване, не е
нанесена в кадастралния план на селото, изградена е през 1986 година на южната
улична регулационна линия. Масивна сграда с носещи зидове и стоманобетонова плоча
по наклона; Навес - сграда от допълващото застрояване, не е нанесена в кадастралния
план на селото, строен през 2023 година. Изградена е на уличната регулационна линия
в южната част на имота с дървена конструкция с покритие от керемиди.
Вещото лице сочи още, че за село Б. няма одобрена кадастрална карта с
кадастрални регистри, поради което сградите нямат идентификационни номера и не са
обособявани самостоятелни обекти. Двуетажната жилищна сграда има обособени два
жилищни етажа, които имат самостоятелно функционално предназначение и могат да
се обособят като самостоятелни обекти в сградата при създаването на кадастрална
6
карта на селото. Всеки от етажите отговаря на изискванията на чл. 40 от ЗУТ за
жилище - имат самостоятелен вход, две жилищни помещения, дневна с кухненски
бокс, баня-тоалетна. Складовите помещения са извън жилищата.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че макар и да не е намерила
строителни книжа за двуетажната сграда, преглеждайки документацията, представена
в съдебно заседание вижда, че сградата има два жилищни етажа, самостоятелни по
проект така, както е и на място. Външните габарити на сградата са същите, съответни.
По основният въпрос – дали съществуват като два жилищни етажа сочи, че
действително съществуват като два жилищни етажа.
Събрани са и гласни доказателствени средства пред въззивната инстанция чрез
показанията на свидетелите Я.П.М., С.А.Ч. и Ц.Б.Д..
При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
По допустимостта на въззивната жалба: Депозираната въззивна жалба
отговаря на изискванията по чл. 260 ал. 1, т. 1, т . 2, 4 и 7 и 261 ГПК, депозирана е в
срока по закон, от страна в първоинстанционното производство, с интерес от
обжалването, респ. е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата като
следи служебно за спазването на императивните материалноправни норми, по
указанията на т. 1 на ТР№ 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.
С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното решение,
се констатира, че то е валидно. Постановено е от надлежен орган в надлежен състав, с
оглед правораздавателната власт на съда, в писмена форма, и е подписано от
постановилия го съдия.
То обаче, е недопустимо по следните съображения:
Съгласно нормите на ГПК, правната доктрина и съдебната практика
съдържанието и пределите на търсената в исковия процес съдебна защита се определят
от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, посредством която се
индивидуализира спорното материално право. Съдът разглежда исковете на
основанията, на които са предявени, като изхожда от изложените твърдения от ищеца
относно обстоятелствата, на които същият основава претенциите си. Недопустимо е
разглеждането на непредявен иск (чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК). В определени
хипотези - когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон,
установен в обществен интерес, както и когато законът е възложил на съда служебно
да следи за интереса на някоя от страните в процеса, в които хипотези настоящият
казус не попада, съдът е длъжен да приложи императивна материалноправна норма,
дори ако страната не се е позовала на нея.
Производството в случая е за делба във фаза на допускането. В него съдът има
задължение да установи със съдебния си акт между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
Предявен е и отрицателен установителен иск, който се явява преюдициален по
отношение претенцията за делба на процесните имоти. Той е допустим. В съдебната
практика се приема, че интерес от отрицателния установителен иск за собственост
7
може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и
при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. С
ТР от 25.10.2022 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС бе отклонено
предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса, дали
съсобственик може да предяви отрицателен установителен иск за собственост за
идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част. В него се
обобщава, че т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС е
приложима на общо основание и за случаите, при които ищецът притежава само
идеална част от право, което се оспорва, защото правният интерес се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху
същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането му, респективно
упражняването му, би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната
страна по спора. Хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за
собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на
посочена от него идеална част, попада в приложното поле на посоченото тълкувателно
решение и такъв правен интерес за ищеца ще е налице, ако той твърди, че ответникът
претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част,
която засяга неговата квота, т. е. оспорва му се самостоятелното право върху идеалната
част.
Всичко това идва да изясни, че ищецът в случая разполага с надлежен правен
интерес да сезира съда с такава претенция, т.к. ищците твърдят, че легитимирайки се
като изключителен собственик на процесните имоти, ответникът засяга тяхната квота
като наследници на своя баща.
Поради това, за да пристъпи към разглеждането на иска за делба,
първостепенният съд е следвало да изясни спора по чл. 124 от ГПК и да се произнесе
по заявеното искане.
В случая тази претенция действително е разгледана, но постановеният
диспозитив от ДРС, по силата на който е признал за установено по отношение на С. С.
С., че не е едноличен собственик на целия имот, не дава яснота какви права всъщност
са отречени по отношение на него със съдебния акт. Това произнасяне не е съответно и
на заявеното искане, доколкото предмет на спора са както един позамлен имот, така и
сгради построени в него, респ. неясна е волята на съда, изразена в акта му. Неяснотата
е още по-голяма като се изхожда и от твърденията на ответника с оглед поддържаното
от него придобивно основание за придобиването по давност на части от процесните
имоти.
Досежно искането за отмяна на охранителен акт по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК,
следва да се изясни, че то не представлява самостоятелен иск, а е правна последица от
уважаване на иска относно спора, породен от издадения акт по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Именно заради това произнасянето по иска с правно основание чл. 124 от ГПК има
правна относимост към произнасянето по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК. И доколкото
съдът е отменил изцяло нот. акт № 115 т. ІІ д. 284/21 за собственост върху имота по
давност, макар и произнасянето в т.см. да е било обвързано от искането по
установителния иск – над ½ ид ч., и конкретните права, които той е отрекъл с
решението си по чл. 124 от ГПК, липсата на яснота какви права е приел
първостепенният съд, че не притежава ответникът, сочи на неяснота и по отношение
на това какво нотариалният акт удостоверява в повече, отколкото титулярът притежава,
че този акт е отменен изцяло.
Наред с това е постановено делбата да се допусне при следните права: за С. Е.
8
С. и Л. Е. С. общо ½ ид.ч., а за С. С. С. ½ ид.ч., макар да липсва подобен извод, както
в мотивите му, така и в постановения диспозитив по отрицателния установителен иск.
В тази част липсва яснота и кои всъщност имоти се допускат до делба, доколкото
предмет на иска са както поземления имот УПИ III - 147 (урегулиран поземлен имот
съставляващ парцел трети, отреден за имот с пл. номер сто четиридесет и седми),
попадащ в кв. 110 (сто и десети) по плана на с. Б., общ. К., с улична регулация
утвърдена със Заповед № 262 от 12.09.1990 г, дворищна регулация одобрена със
Заповед № 262 от 12.09.1990 г. и кадастрален план одобрен със Заповед № 262 от
12.09.1990 г., с площ за имота от 660 (шестстотин и шестдесет) кв.м., така и
построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, едноетажна паянтова
жилищна сграда, второстепенна постройка и навес с оградни стени, а до делба са
допуснати „УПИ ІІІ-147 в кв. 110 по плана на с. Б. с площ 660 кв.м., при съседи
УПИІІ-148149,УПИ І, от две страни улица, ведно с построената в него двуетажана
масивна жилищна сграда и две стопански постройки.“. Или – липсва постановен
диспозитив по заявеното искане и в тази част на атакуваното решение.
В този аспект следва да се обърне внимание и на това, че според заключението
по допуснатата съдебно-техническа експертиза с вх. № 2261/2024 г., изготвено от
вещото лице инж. Е. Л., в процесния УПИ ІІІ-147 има изградени осем постройки, а
извън предмета на делото са останали такива от допълващо застрояване. В този
смисъл следва да се отчете и съдебната практика, която приема, че когато предмет на
делба е застроен поземлен имот, находящите се в имота постройки, които
представляват самостоятелен обект на правото на собственост, подлежат на делба
заедно с дворното място, т. е. включват се в предмета на делбеното производство,
освен ако в исковата молба изрично не е посочено, че се предявява иск за делба само
на дворното място без построените в него сгради. Постройките, които нямат
самостоятелен характер и не представляват самостоятелен обект на правото на
собственост, а са подобрения, се делят винаги заедно с дворното място, независимо
дали такова изрично искане се съдържа в исковата молба - чл. 92 ЗС. Респ. искането за
делба на основния имот включва в себе си и искането за делба на сградите с
обслужващо предназначение, които са изградени в него, дори и те да не са изрично
посочени, тоест, когато се иска делба на определен самостоятелен застроен обект,
същият се допуска до делба заедно със своите принадлежности.
Постановеното решение - с оглед горното - противоречи на нормата на чл. 6, ал.
2 ГПК, която сочи, че: „Предметът на делото и обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните”. Постановявайки краен съдебен акт, без да
съобрази заявеното искане както по отношение на имотите, за които защита е била
потърсена, както и по отношение на правата на страните по отношение на
отрицателния установетелен иск, и по иска за делба, съдът е компрометирал
упражняването на правото на иск, тъй като с решението му не може да бъде постигнат
целеният резултат. В този случай то подлежи на обезсилване, като делото следва да се
врърне на първоинстанционния съд – в друг негов състав, за произнасяне по
предявените искове.
При новото разглеждане на делото, с оглед и поддържаните възражения във
въззивната жалба, следва да се изготви доклад по реда на чл. 146 от ГПК, като по
същество се преценят и отношенията на съсобственост между страните в поземления
имот, в контекста на твърденията им досежно придобивните основания, вещно-
правния им ефект, доказателствата по делото, като се съобрази и нормата на чл. 200 от
ЗУТ.
9
По разноските:
Не се налага произнасяне досежно разноските и защото с въззивното решение
не се разрешава спорът по същество. (виж Определение № 673/14.11.2017 г. по ч. т. д.
№ 2686/2017 г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС).
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение №390/19.08.2022 г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д. №2398/2021 г. по описа на същия съд, като НЕДОПУСТИМО и
ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за ново разглеждане от друг състав
на същия съд, с оглед мотивите на този съдебен акт.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10