Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе, 16.04.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание, проведено на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …..………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 251 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.И.И., чрез адв. Г.С. ***, депозирана против наказателно постановление № 18-1085-000408 от 13.03.2018г., издадено от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано и се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че при издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като неправилно са посочени законовите разпоредби, предвид факта, че липсва елемента виновност от страна на жалбоподателя. Оспорва се приетата за установена фактическа обстановка, като се твърди, че скоростта е на другия автомобил, наличен на клипа. На следващо място се релевира, че е нарушен чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като наказващият орган не е преценил възраженията и не е разследвал спорните обстоятелства.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. С. поддържа подадената жалба. В допълнение към същата развива съображения, че НП е издадено сред срока по чл. 34 ЗАНН, доколкото от датата на твърдяното нарушение до съставянето и издаването на АУАН и НП са изтекли повече от три месеца.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не заема становище по депозираната жалба
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.
Съдът‚ след като извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 20.10.2017г., в 17,34 часа, в
град Русе, бул. „България“ – до № 115, посока Метро, на GPS координати EL 26.00.2800, NL 43.51.1226, с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 655, с фиксиращо устройство за скорост,
дата и час, и изображение с клип № 5881 е било заснето МПС – лек автомобил „БМВ
320Д“, с рег. № Р 44 23 ВР, собственост на И.С.И., ЕГН:**********, което моторно
превозно средство при разрешена стойност на скоростта от 50 км/ч, за движение в
населено място е било установено да се движи със скорост 104 км/ч, от която
скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч., като е
прието, че посоченото моторно превозно средство се е движило с превишение от 51
км/ч.
Въз основа на установеното с техническото средство е бил призован
собственикът на моторното превозно средство И.С.И., който в декларация по чл.
188 ЗДвП от дата 18.02.2018г. е посочил, че на 20.10.2017г., около 17,34 часа,
моторното превозно средство е било управлявано от жалбоподателя С.И.И..
При така установените факти е бил съставен АУАН № 18-1085-000408 (бл. №
389778) от 18.02.2018г. срещу жалбоподателя, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
АУАН бил предявен на жалбоподателя, който отразил в същия като
възражения, че не е съгласен с връченият му акт.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН е било депозирано възражение от
жалбоподателя срещу акта за установяване на административно нарушение.
Във връзка с депозираното от него възражение била извършена проверка на
изложените във възражението на жалбоподателя фактически твърдения, която
проверка е приключила със заключение за неоснователност на същите, като
жалбоподателят бил уведомен за резултатите от нея.
Въз основа на така съставения АУАН и резултатите от извършената
допълнителна проверка във връзка с възраженията на жалбоподателя било издадено
и оспореното наказателно постановление
№ 18-1085-000408 от 13.03.2018г. от Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с
което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба“ в размер на 700 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка, съдът
намира за безспорно установена от събраните в хода на производството гласни
доказателства, приобщени посредством показания на разпитания в процесуалното
качество на свидетел актосъставител М.В.А., както и писмените доказателства и
доказателствени средства - АУАН
№ 18-1085-000408 (бл. № 389778) от 18.02.2018г., Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на
чл. 188 ЗДвП, Докладна записка относно констатирано нарушение, Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система, клип № 5881/радар
№ 655 от дата 20.10.2017г., 17:34:41 часа, възражение, Справка относно
извършена проверка по възражение и Справка за нарушител/водач.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в
приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на
подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателства и доказателствени
средства се намират в корелативно единство и не съдържат, каквито и да било
противоречия.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в акта и в издаденото въз основа на него НП, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дееца.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, касаещи допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН при издаването на наказателното постановление. В наказателното постановление, изрично е посочена разпоредбата, която административнонаказващият орган е приел, че е виновно нарушена, а именно чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Не е допуснато и соченото нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, тъй като преди издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган е извършил допълнително разследване на изложените от жалбоподателя възражения и се е произнесъл по същите, като ги е намерил за неоснователни, доколкото не се подкрепят от събраните в хода на проверката доказателства, с което е изпълнил и задълженията си произтичащи от посочената разпоредба.
Неоснователни са и поддържаните в хода по същество доводи, че АУАН е съставен след срока по чл. 34 ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Видно от съдържащата се в делото Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 ЗДвП от 18.02.2018г., в която собственикът на моторното превозно средство И.С.И. е посочил, че на 20.10.2017г. лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателя С.И.И., следва да бъде обоснован извод, че именно с депозиране на посочената декларация по чл. 188 ЗДвП на 18.02.2018г. за административнонаказващият орган са станали известни всички съставомерни факти за конкретното нарушение и нарушителят, поради и което именно това е началната дата, от която започва тече тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставянето на АУАН. АУАН е съставен на същата дата 18.02.2018г., поради и което е спазен, както тримесечния срок от откриване на нарушителя, така и едногодишния срок от извършване на нарушението. Наказателното постановление, също е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата и поддържани в хода по същество доводи за недоказаност на нарушението.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството писмени и веществени доказателства и гласните такива, съдът намира, че следва да бъде направен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна, тъй като на 20.10.2017г., в 17,34 часа, в град Русе, бул. „България“ – до № 115, посока Метро, на GPS координати EL26.00.2800, NL43.51.1226, е управлявал лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № Р 44 23 ВР, собственост на И.С.И., ЕГН:**********, като при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, за движение в населено място, се е движил със скорост 104 км/ч, от която скорост е била приспадната максимално допустимата грешка от 3 км/ч. и е санкциониран за превишение от 51 км/ч.
От приобщените по делото веществени доказателствени средства, съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП, безспорно се установяват времето и точното място, на което е извършено нарушението, измерената скорост на движение на моторното превозно средство и констатираното превишение, а така също и посоката на движение на моторното превозно средство. Приспаднат е процента на грешка, в полза на нарушителя. От декларацията по чл. 188 ЗДвП се установява, че именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство на посочените дата и час.
Отделно от това по делото не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят доказателствената сила, придадена от законодателя на АУАН, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни и без опора в материалите по делото, твърденията на жалбоподателя за недоказаност на нарушението, предвид наличието на друг автомобил. Тези възражения са били направени след съставянето на АУАН и във връзка с тях е извършена допълнително разследване, в хода на което е било установено, че лекият автомобил, посочен от жалбоподателя не се е движел. Същите доказателства досежно този факт са събрани и в хода на съдебното производство, посредством разпита на актосъставителя, чийто показания съдът кредитира като обективни и незаинтересовани.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение представи, досежно всички обективни признаци от състава на нарушението, за което е ангажирана неговата отговорност, а имено, че управлява МПС в населено място, че липсва знак, който да установява различна от нормативно определената скорост за движение в населено място, както и че се е движил с установената скорост от 104 км/ч., като във волево отношение деецът пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.
Правилно, установените факти са субсумирани като нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, касаещо превишение на разрешената скорост над 50км/ч в населено място - град Русе, а именно 51 км/ч. Правилно е издирена и приложена санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, която предвижда размер на наказанието „Глоба“, а именно 700 лева и 50 лева увеличение за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч., като в случая превишението, за което е санкциониран жалбоподателят е именно 51 км/ч., поради и което правилно е индивидуализиран размера на административното наказание „Глоба“, като същото е определено в размер на 700 лева., както и на жалбоподателя е наложено и кумулативно предвиденото в санкционната норма наказание – Лишаване от право да управлява МПС, което е в абсолютна стойност, а именно 3 месеца.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не се установиха едно изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподателя нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив, доколкото се касае се за превишение с над 50 км/ч. на разрешената скорост за движение в населено място и с оглед зачестилите случаи на пътнотранспортни произшествия, в резултат на движение с превишена скорост, самото деяние разкрива завишена степен на укоримост. Отделно от това видно от справката за нарушител, жалбоподателят многократно е санкциониран за различни извършени от него нарушения на правилата за движението по пътищата, което сочи и на завишена степен на обществена опасност на дееца, което също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1085-000408 от 13.03.2018г., издадено от
Началник сектор „ПП“ към ОДМВР - Русе, с което на С.И.И., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП са наложени административни
наказания „ГЛОБА“ в размер на 700 лева (седемстотин лева) и „ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 3 (три) месеца, за нарушение
по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: