№ 21715
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110132379 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „АДЕЕЛ“ ЕООД, ЕИК *********,
уточнена с молба с вх. № 290848/02.09.2025 г., срещу „БРИОГЕН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
361, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 356, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 3101,16 лева, представляваща незаплатено възнаграждение
по неформален спедиционен договор, сключен между „АДЕЕЛ“ ЕООД и „БРИОГЕН
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, за което е издадена фактура № 20421/31.07.2024 г., ведно със законна
лихва от 05.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 84 лева,
представляваща незаплатено възнаграждение по неформален договор за митническо
представителство, сключен между „АДЕЕЛ“ ЕООД и „БРИОГЕН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, за
което е издадена фактура № 20583/30.08.2024 г., ведно със законна лихва от 05.06.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от общи 352,61 лева, представляваща
мораторна лихва за забава в размер на законната лихва за просрочени задължения върху
главниците по издадените фактури за периода от 15.08.2024 г. до 03.06.2025 г.
Ищецът твърди, че между „АДЕЕЛ“ ЕООД, в качеството му на спедитор и
„БРИОГЕН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, в качеството му на доверител, е сключен неформален
спедиционен договор, по силата на който спедиторът е организирал международен
въздушен превоз за износ на стоки по маршрут София, България – Ханой, Виетнам. Сочи, че
превозът бил извършен от нает от спедитора превозвач, като ищецът е заплатил от името на
ответника въздушно навло и е предоставил митническо представителство. Твърди, че в
съответствие с подадената от ответника заявка е доставил съответните стоки, с което е
изпълнил точно и в срок поетите със спедиционния договор задължения. Посочва, че за
извършените спедиционни услуги за организиране на международен въздушен транспорт на
стоки по маршрут София, България – Ханой, Виетнам е издал фактура № 20421/31.07.2024 г.
на стойност 3101,16 лева, чийто падеж твърди да е настъпил на 14.08.2024 г., съгласно чл.
303а, ал. 3 ТЗ. Сочи, че за извършените услуги по митническо представителство пред
Аерогара София по неформален договор за поръчка е издал фактура № 20583/30.08.2024 г.
1
на стойност 84 лева, с падежна дата 06.09.2024 г. Твърди, че въпреки че падежите за плащане
на сумите по процесните фактури са настъпили, към настоящия момент ответното
дружество не е заплатило същите. Ето защо предявява настоящите искове.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника БРИОГЕН
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* редовно на 16.09.2025 г., като в указания в чл. 131
ГПК 1- месечен срок отговор от същия не е подаден.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на
20.11.2025 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата
молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение
на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните
съображения:
Исковият процес може да завърши с постановяване на неприсъствено решение при
наличието на определени от закона предпоставки /чл. 238 ГПК/, свързани най общо с
пасивното поведение на една от страните в процеса и с искане от другата страна за
произнасяне с неприсъствено решение (вж. Решение № 157 /29.11.2010 г. по т.д. № 262/2010
г. на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Предупреждение за
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото съдебно
заседание на ответника, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие,
се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от
което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски.
Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за извършването на
разноски на стойност 177,40 лв. за държавна такса, като се претендира и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева, като по делото са представени достатъчно
доказателства (договор за правна помощ и съдействие от 02.05.2025 г. и извлечение от
банкова сметка на адвокат Т., удостоверяващо извършен превод) за действителното сторване
на тези разноски – така, както се изисква с оглед установения стандарт в т. 1 от ТР
6/06.11.2013 г. на ВКС.
Наред с това се претендира и възстановяване на направените от ищеца разноски в
2
хода на обезпечителното производство, а именно 40 лв. – такса за образуване на
обезпечителното производство и 300 лв. (като за действителното плащане на този
адвокатски хонорар също са ангажирани доказателства по делото, а именно договор за
правна защита и съдействие от 02.05.2025 г. и извлечение от банкова сметка на адвокат Т.,
удостоверяващо извършен превод) – адвокатско възнаграждение в хода на обезпечителното
производство. Приетото в задължителната практика на ВКС разрешение е за присъждане на
направените от страните в обезпечителното производство разноски с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход – т. 5 на ТР № 6/2012 г. от
6.11.2013 г. (в този смисъл и актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в
Определение № 270 от 28.01.2025 г. на ВКС по ч. т. д. № 2345/2024 г.). Ето защо и тези
разноски в общ размер на 340 лв., сторени в хода на обезпечителното производство са
дължими и следва да се възстановят на ищеца.
Най-после, ищецът претендира и разноските, сторени в производството по налагане
на допуснатите обезпечителни мерки по из. дело 601 по описа на ЧСИ Стефан Петров в
размер на 66 лева, като по делото са представени доказателства за действителното сторване
на този разход (вж. л. 55 по делото).
Обезпечителният процес има две фази - по допускане на обезпечението на иска и по
налагане на допуснатата обезпечителна мярка и независимо, че те се развиват пред различни
органи, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния изход на спора.
Обезпечителното производство няма характер на изпълнително такова и липсва
изпълнителен титул в полза на ищеца, въз основа на който разноските да бъдат събрани от
СИ, като преценката за дължимостта им са на исковия съд. Разноски по изпълнението могат
да се съберат от съдебния изпълнител директно, съгласно чл. 79 ГПК /без изпълнителен
лист/, но само в рамките на изпълнителното производство, образувано въз основа на друг
изпълнителен титул, но разливащото се по чл. 400 ГПК производство пред СИ е
обезпечително, а не изпълнително (яж. Определение № 60277 от 18.06.2021 г. на ВКС по ч. т.
д. № 678/2021 г., II т. о.).
Ето защо съдът приема, че следва да възложи в тежест на ответното дружество и
деликтната отговорност за сторените от ищцовото дружество разноски в общ размер на
1083,40 лв. (177,40 лв. + 500 лв. + 340 лв. + 66 лв.)
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БРИОГЕН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „АДЕЕЛ“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 361, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 356, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
сумата от 3 101,16 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по неформален
спедиционен договор, сключен между „АДЕЕЛ“ ЕООД и „БРИОГЕН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, за
което е издадена фактура № 20421/31.07.2024 г., ведно със законна лихва от 05.06.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 84 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение по неформален договор за митническо представителство, сключен между
„АДЕЕЛ“ ЕООД и „БРИОГЕН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, за което е издадена фактура №
20583/30.08.2024 г., ведно със законна лихва от 05.06.2025 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от общи 352,61 лева, представляваща мораторна лихва за забава в
размер на законната лихва за просрочени задължения върху главниците по издадените
фактури за периода от 15.08.2024 г. до 03.06.2025 г.
3
ОСЪЖДА „БРИОГЕН ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „АДЕЕЛ“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1083,40 лв. – съдебно-
деловодни разноски, сторени пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4