О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2311 26.11.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1786 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №2358 от 4.10.2019г. по
гр.д.№5216/19г. на РС- Бургас Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е осъдена да
заплати на М.М.Д., ЕГН ********** ***- адв.К., сумата от 1641,13 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 241,96 часа, за
периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., получени в резултат на преизчисление с
коефициент 1.143 на реално положения нощен труд, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.07.2019г. до окончателното изплащане. ОДМВР –
Бургас е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 350 лв.- разноски по делото, а
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на БРС сумата от 245,65 лв.,
включваща - държавна такса и разноски по делото.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 10.10.2019г., а на ОДМВР- на 14.10.2019г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№46032/17.10.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от ОДМВР-Бургас
чрез юрисконсулт Димчева. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания,
че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.
Изразено е несъгласие с
решаващите изводи на БРС, че липсата на
изрична нормативна уредба, действала през процесния период не следвало да се
тълкува като законово установена забрана за преобразуване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен чрез преизчисляването им с
коефициент 1,143 и отчитането му и заплащането му като извънреден, а
представлявала празнота в уредбата относно реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР. Неправилно било прието, че при
наличие на такава празнота в специалната уредба субсидиарно следвало да се
приложи чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Неправилно било прието също, че общата и специалната наредби
действали едновременно, а не паралелно и алтернативно и при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Намира, че по отношение организацията на
работната заплата и полагането на нощния труд приложение намират правилата на
действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Разпоредбите им действали паралелно по време с
наредбата за структурата и организацията на работната заплата и са уреждали по
специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В тези наредби
липсвал текст, регламентиращ преизчисляването при сумирано отчитане на
отработеното време по отношение на общия брой часове положен труд между 22.00ч.
и 6.00ч., какъвто бил този на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г./отм./.
Идентичните текстове на чл.3, ал.3 в двете
наредби постановявали при работа на смени възможност да се полага нощен труд и
през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните смени не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означавало, че съгласно
правната норма, действаща в системата на МВР, за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд било 1 към 1 / т.е. 8 часа нощен труд,
равни на 8 часа дневен труд/, а не както по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7
часа нощен труд се приравнявал на 8 часа дневен труд. Изтъква се, че целта на този
коефициент 1,143 била да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа да получава трудово възнаграждение за 8
часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работел
извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Такъв щяло да бъде налице само, ако работниците и
служителите действително работели извън установеното за тях работно време.
Заплащането на положения нощен
труд било в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед
№8121з-1429/23.11.17г., издадени от министъра на вътрешните работи, съгласно
които за всеки отработен час или за част от него между 22.00 и 6.00ч. на
държавните служители се заплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Акцентира се на това, че в МВР има три категории служители-
чл.142 ЗМВР, като за всяка от тях съществува отделна законова и подзаконова
регламентация, като за полицейските органи/ служители по ЗМВР според въззивника
била приложима единствено регламентацията на ЗМВР и издадените въз основа на
него подзаконови актове. Становище за неприложимост на НСОРЗ изразил и
проф.Мръчков в писмената си консултация, приложена за сведение към жалбата.
Моли решението на БРС да бъде
отменено, като вместо него се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е
подаден отговор на въззивната жалба от адв. С.К., пълномощник на М.М.Д., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Бургас
за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Преповторени
са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава
претенцията си, като е изведен извод, че възраженията на въззивника са
необосновани. Не ангажира доказателства. Претендира разноски за въззивната
инстанция. Представя пълномощно.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК. Отговорът е подаден своевременно от надлежно упълномощен представител
и е редовен.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за
9.12.2019г. от 9.30ч.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите
въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.