Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 01.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Районен съдия: Радина Хаджикирева

 

при участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 682 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е във фазата по допускане на делбата.

Ищцата П.П.С. е предявила срещу ответниците Р.И.Р., П.П.Р., М.Ж.Ч. и А.Г.Ч. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на поземлен имот с идентификатор 65677.701.7371, находящ се в гр. Свиленград, с площ на имота от 2223 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застояване.

Ищцата твърди, че по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от 16.12.2015 г. по изп. д. № 1290/2013 г. по описа на ЧСИ Захари Запрянов придобила 362/2228 ид. ч. от делбения имот, ведно с построената в южната част на имота сграда-сновило. От своя страна, ответниците Р.И.Р. и П.П.Р. били собственици в режим на съпружеска имуществена общност на ид. ч. от поземления имот, ведно с построени върху имота сгради. С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 28.04.2017 г. последните дарили на ответницата М.Ж.Ч. 20/2223 ид. ч. от имота, като впоследствие ѝ продали още 733/2223 ид. ч. от поземления имот заедно с три от построените в него сгради. По време на сключване на сделката ответницата М.Ж.Ч. била в брак с ответника А.Г.Ч.. Предвид всичко изложено счита, че всяка една от страните притежавала ид. ч. от правото на собственост върху делбения поземлен имот, който бил застроен с обекти тяхна индивидуална собственост. Поддържа, че ползването на сградите било затруднено, тъй като не могли да разпределят терена и местата за достъп. Предвид всичко изложено, моли да бъде допусната делба при следните квоти: 362/2228 ид. ч. за ищцата, 1108/2223 ид. ч. за ответниците Р.И.Р. и П.П.Р. и 753/2223 ид. ч. за ответниците М.Ж.Ч. и А.Г.Ч..

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Р.И.Р. и П.П.Р., с който излагат съображения за неоснователност на предявения иск. Посочено е, че към момента не съществувала фактически сграда с идентификатор 65677.701.7371.7, записана на тяхно име. Не оспорват, че към момента те притежавали 1108/2223 ид. ч., ищцата – 362/2228 ид. ч., а ответницата – М.Ж.Ч. – 753/2223 ид. ч. от правото на собственост върху делбения имот. Не се спори и че всяка една от страните притежавала в индивидуална собственост отделни сгради, построени върху имота. Поради това считат, че в случая била налице хоризонтална собственост, при която по аналогия се прилагали правилата за етажната собственост. Застъпват становище, че теренът представлявал обща част, чиято делба на основание чл. 38, ал. 3 ЗС се явявала недопустима. По тези съображения молят да бъде отхвърлен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил и отговор на исковата молба от ответницата М.Ж.Ч., в който е посочено, че намира предявения иск за неоснователен. Твърди, че по силата на договор за дарение придобила 20/2223 ид. ч. от поземления имот, а в съпружеска имуществена общност със съпруга си били собственици на 733/2223 ид. ч. от имота и три от построените в него сгради. Не оспорва, че всяка от другите страни притежавала ид. ч. от терена, а в индивидуална собственост – и разположени върху него сгради. Поради това счита, че теренът имал характеристиката на обща част, чиято делба се явявала недопустима.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.Г.Ч..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.12.2015 г., влязло в сила на 09.02.2016 г., издадено по изп. д. № 20138750401290 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие ОС Хасково, се изяснява, че ищцата е обявена за купувач на 362/2228 ид. ч. от УПИ II-6371 в кв. 171Б по кадастралния и регулационен план на гр. Свиленград, ведно с построената в южната част на имота сграда-сновило с обща част от 216 кв. м.

Не е налице спор, а и от представената скица, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Хасково, се установява, че на гореописания имот съответства поземления имот, предмет на настоящия иск, описан съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-106/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК.

С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 41, т. II, рег. № 1742, нот. д. № 139/28.04.2017 г. по описа на нотариус Милен Крушев, ответниците Р.И.Р. и П.П.Р. са се разпоредили с 20/2223 ид. ч. от делбения имот в полза на ответницата М.Ж.Ч.. Впоследствие по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 42, т. II, рег. № 1743, нот. д. № 140/28.04.2017 г. ответниците Р.И.Р. и П.П.Р. са продали на ответницата М.Ж.Ч. още 733/2223 ид. ч. от същия този поземлен имот, ведно със сгради с идентификатори 65677.701.7371.3. 65677.701.7371.5 и 65677.701.7371.4. Тъй като към момента на сключване на покупко-продажбата ответницата М.Ж.Ч. е била в брак с ответника А.Г.Ч., то придобитото от нея имущество по силата на тази сделка на основание чл. 21, ал. 1 СК е станало съпружеска имуществена общност.

Останалите 1108/2223 ид. ч. от поземления имот, ведно със сгради с идентификатори 65677.701.7371.1, 65677.701.7371.6, 65677.701.7371.8 и 65677.701.7371.9 са собственост на ответниците Р.И.Р. и П.П.Р. в режим на съпружеска имуществена общност съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот от 11.06.1998 г., придобит чрез възлагане на търг по реда на чл. 53, ал. 1 и 2 ЗСДВ, и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 23, т. XII, рег. № 10681, нот. дело № 1745/2005 г.

В обобщение на всичко изложено следва, че страните са съсобственици на делбения поземлен имот, в който са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите. В тази хипотеза, когато поземленият имот е застроен с повече от една сграда, се поставя въпросът дали същият е със статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС или съставлява обикновена съсобственост. Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, ако не съществува възможност от имота да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ, делбата следва да се приеме за недопустима, тъй като дворното място има за предназначение да обслужва всички построени в него сгради и представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. В случай че се установи, че от дворното място могат да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ при спазване изискванията на чл. 19 ЗУТ и действащият регулационен план бъде изменен, всеки един от новообособените УПИ ще обслужва отделен самостоятелен обект, с оглед на което и делбата му ще бъде допустима. В тази връзка е необходимо да се изясни, че възможността за разделяне следва да се установи в първата фаза на делбата, защото допустимостта на съдебната делба на застроено съсобствено дворно място се преценява с оглед състоянието на имота към момента на приключване на съдебното дирене в първата фаза на производството, включително с оглед градоустройствения статут на имота.

Поради това съдът е длъжен в подобна хипотеза да предприеме действията, необходими за изпълнение на процедурата по чл. 201 ЗУТ във фазата по допускане на делбата, за да установи възможно ли е имотът да бъде поделен между съсобствениците, т. е. допустимо ли е от общия съсобствен УПИ да бъдат обособени самостоятелни имоти, съсобствеността върху които да бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. От това следва, че делбата не би била несъвместима с предназначението на дворното място като обслужващо построените в него сгради в случаите, когато към момента на постановяване на решението в първата фаза на делбеното производство вече е налице проект за изменение и заповед за изменение на подробния устройствен план, с която се обособяват отделни УПИ за собствениците на сградите (така Решение № 293 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 265/2011 г., II г. о., Решение № 201 от 19.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2585/2015 г., I г. о., Решение № 131 от 27.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 600/2016 г., I г. о., ГК и Решение № 74 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2879/2017 г., II г. о., ГК).

По изложените по-горе съображения съдът е допуснал изслушването съдебно-техническа експертиза. От заключението ѝ, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че възможността, която предоставя чл. 19, ал. 6 ЗУТ, позволява процесният УПИ да бъде разделен на три нови УПИ с площ почти изцяло (Вариант 1) или частично (Вариант 2), съответстваща на посочените в исковата молба ид. ч., всеки от които да обслужва собствените на страните сгради. Посочено е още, че и в двата предложени варианта, за да се осигури лице на УПИ на ищеца, е необходимо да се проектира задънена улица с ширина 4,65 м съобразно чл. 81, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ.

С оглед заключението на вещото лице, че делбеният УПИ е поделяем, съдът е изискал становище от главния архитект на Община Свиленград, който е посочил, че единствено Вариант 2 отговаря на изискванията на ЗУТ. Обосновал е, че Вариант 1 не съответства на нормативните изисквания, тъй като било предвидено регулационната линия на проектирания нов УПИ VI (на ищеца) да минава по съществуващата на място сграда, при което сградата щяла да се окаже на дъното на УПИ VI, което било недопустимо. Изяснено е, че минимално необходимото разстояние в този случай е 3 м. Предвид изразеното от главния архитект на Община Свиленград становище за поделяемост на делбения УПИ съгласно Вариант 2 от заключението по съдебно-техническата експертиза, последният е разпоредил на страните на основание чл. 201, ал. 3 ЗУТ да представят проект за изменение на ПУП-ПР на УПИ II, кв. 171Б по ПРЗ на гр. Свиленград. Въпреки дадените до страните указания за изпълнение на предписанията на главния архитект, до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства, че е внесен проект за изменение на регулационния план. Съдът не би могъл да приеме, че указанията са изпълнени с представянето на внесения от ищцата проект от 19.04.2016 г., тъй като от една страна, същият е изготвен преди извършените от ответниците Р.И.Р. и П.П.Р. разпоредителни сделки в полза на ответницата М.Ж.Ч. и не е отразен УПИ, който бил следвало да бъде отреден за нея и съпруга ѝ. От друга страна, не са налице данни, че въз основа на този проект е издадена заповед за изменение на регулационния план. Предвид всичко изложено, съдът намира, че нито една от страните не е изпълнила даденото по реда на чл. 201, ал. 3 ЗУТ от главния архитект на Община Свиленград предписание, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, като се приеме, че съществува един урегулиран поземлен имот, чието предназначение е да обслужва застроените в него сгради, собственост на всяка от страните. По тези съображения, съдът счита, че към момента делбата му се явява недопустима.

Предвид всичко изложено, съдът следва да постанови решение, с което предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците Р.И.Р. и П.П.Р., от една страна, и на ответницата М.Ж.Ч., от друга, по 700 лв., представляващи сторени пред настоящата инстанция разноски.

С оглед разпоредбата на чл. 9 от ТДТССГПК ищцата ще трябва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Свиленград, държавна такса в размер на 50 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.П.С., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Р.И.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, П.П.Р., ЕГН: **********, адрес: ***, М.Ж.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, и А.Г.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. чл. 341 и сл. ГПК за делба на поземлен имот с идентификатор 65677.701.7371 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2223 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 6371, квартал 171Б, парцел II, при съседи с идентификатори: 65677.701.9265, 65677.701.1988, 65677.701.6631, 65677.701.9266, 65677.701.6371.

ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Р.И.Р., ЕГН: **********, и П.П.Р., ЕГН: **********,***, сумата от 700 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.

ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на М.Ж.Ч., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 700 лв., представляваща сторени пред първата инстанция разноски.

ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Свиленград, сумата от 50 лв., представляваща държавна такса при отхвърляне на иска за делба, на основание чл. 9 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           Районен съдия: