№ 139
гр. П., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255200500101 по описа за 2025 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №1558/09.12.2024г. постановено по гр.д.№1079/2023г. по
описа на РС- П., по предявените от Е. А. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.П., ул.„Г.“ №5, ет.2, ап.12, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, /ГДИН/, гр.С., бул.„Г.Н.Г.С.” №21 е осъдена ответника да
заплати на ищеца дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от 24.03.2020г. до 24.03.2023г. в общ размер на
1169,19лв., както и обезщетение за забава в размер на 133,72лв.,
представляващи общ сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от
възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда
/24.03.2023г./, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба- 24.03.2023г., до окончателното изплащане.
Отхвърлени са исковете за главница над присъдената сума в размер на
1169,19лв. до претендирания размер от 2255,91лв. и за останалия претендиран
период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер
на 133,72лв. до претендирания размер от 259,64лв., като неоснователни и
недоказани.
1
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, да заплати на
адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция: гр.С., ул.
„Р.В.“ №14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с
чл.36, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 414,35 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ищцовата страна, съразмерно на уважената част от исковете.
Осъдена е Е. А. М., с ЕГН **********, да заплати на ГДИН, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 96,40лв.
Осъдена е ГДИН на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на
РС- П. държавна такса в размер на 100лв. и възнаграждение за вещо лице в
размер на 181,30лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ГДИН в частта, с
която жалбоподателят е осъден да заплати на ищцата Е. М., дължимото й
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода
от 24.03.2020г. до 24.03.2023г. в общ размер на 1169,19лв., както и
обезщетение за забава в размер на 133,72лв., представляващи сбор от
мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на
завеждане на исковата молба в съда- 24.03.2023г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 24.03.2023г., до
окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена ГДИН, да
заплати на адвокат А. Д. от САК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2,
във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 414,35лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска, както и
в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати, по сметка на РС- П. държавна
такса в размер на 100лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 181,30лв.
Твърди се, че в тези части обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и е необосновано. В тази насока се визира,
че съдът стигнал до погрешни изводи, не съобразил действителната
фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства.
Сочи се, че решението в обжалваните части е порочно, тъй като при
постановяването му съдът грубо е нарушил принципа на равнопоставеност на
страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за
пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на
2
решението. Ответникът, като работодател нямал за цел увреждане интересите
на работниците и служителите и именно поради това била издадена заповед,
предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като само за Затвора-
С., допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички
останали затвори и арести в страната допълнителното време било 30 минути и
за процесния период то било заплащано на всички. Налице е позоваване с
трайно установена практика по тези спорове.
Твърди се, че допълнителните 30 минути, които от 2019г. работодателя
ГДИН заплащал на всеки надзирател са достатъчни и съответстват на
допълнително отработеното време на всеки един от тях.
Приема се, че съдът не взел под внимание показанията на свидетеля на
ответната страна- Ф., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца
Б.. Съдът приел, че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода
на делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и е дал доверие
на показанията на свидетеля Б.. Този свидетел също бил заинтересована
страна, тъй като той също бил предявил иск срещу ГДИН на същото
основание /гр.д.№1080/2023г. по описа на PC-П./.
Визира се, че допълнително заплащаните от работодателя 30 минути
съответстват напълно реално на отработеното от надзирателите работно време
при 12 и 24 часови дежурства.
Приема се, че важно било преглеждането на предоставените от
ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда. В този
аспект се сочи, че тези доказателства не били допуснати, поради оспорването
им от процесуалния представител на ищеца.
Твърди се, че първоинстанционният съд е приел това поради
направеното оспорване от ищцовата страна, тъй като въпреки дадените в тази
насока указания, ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на
вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или
съдържанието му, което по обективен начин да попълни делото с достоверни
данни, поради което съдът не ги е взел предвид. Съдът указал на ответника, че
по преценка и при необходимост следва да ангажира специалист със
специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед
цененето на доказателствената им стойност. Указания, че следва да се
ангажира специалист с оглед удостоверяването на истинността на въпросните
3
видеофайлове, не били давани.
Счита се, че от тези видеофайлове се потвърждават свидетелските
показания на гл.инспектор Г. Ф. и се опровергават показанията на св.Е. Б..
Претенцията на ищеца била за 2 часа допълнително отработено време
над установените 12 и 24 часови смени. В тази насока се сочи че
първоинстанционният съд е приел, че след като служителят се подпише за
сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП на
затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на
отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора. Не се отричало, че в
установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен
физически да присъства на мястото, определено от работодателя.
Разяснява се, че след сдаване на постовете служителите се отправят към
стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има
проблеми и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане,
сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИНЗС,
които се зачитат за работно време, съгласно Заповед №Л-2271/13.05.19г. на
Главен директор на ГД“ИН“.
Твърди се, че в последното съдебно заседание бил поставен въпросът за
невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото
лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното
тримесечие.
Приема се, че това се дължало на факта, че края на исковия период
първото тримесечие на 2023г. не съвпада с края на отчетния период, който
администрацията на Затвора- П. са отчитали и смятали сумарно. Реално се
получава разлика от осем дни недокомплект към изчисленията от 23.03.23г.,
до 31.03.23г., период от време, през който служителя може да е бил в
компенсация и да не е идвал на работа или да е извършил смяна със служител
от друго отделение за началото на следващия месец или да е бил болничен и
на практика това води до неточности относно изчисленията на вещото лице,
които неточности се отразяват на крайното заключение по експертизата.
Въпреки това, съдът е възприел заключението на експертизата.
Сочи се, че показанията на св.Б., че времето за инструктаж, сдаване и
предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час
не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да
4
докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е
налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън
рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Фактът, че има
случаи, в които е напускал територията на затвора само няколко минути след
08:45 часа изобщо не означава, че през това време е извършвал дейности,
свързани непосредствено със сдаването на наряда, които са част от
служебните му задължения. Т.е. може да се направи обоснован извод, че
отработеното в повече време е в рамките на 30 минути.
Визира се, че свидетелите и на двете страни са потвърдили, че на
територията на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където
служителите, които идват сутрин за работа могат да закусват и пият своето
кафе след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно
време.
Приема се, че работното време на служителите започва съгласно
съответните заповеди в 08:15ч. в стаята за развод на наряда.
Твърди се, че съдът кредитирайки показанията на свидетеля е
пренебрегнал законова разпоредба- чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС, според която-
„Назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж
време, годни да изпълняват служебните си задължения.“. Идването с 30, 45
или повече минути по- рано на работа не задължава ответника да плаща
допълнителен труд на служителя, след като няма писмено разпореждане или
нормативен акт, който да го задължава да прави това. В ал.2 на цитираната
разпоредба от ППЗИНЗС било посочено, че застъпващите в наряд трябва да
бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат
външен вид.
Сочи се, че съдът кредитира показанията на св.Б., според който времето
за сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника Ф., според
който общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в затвора
е в рамките на 30 минути. Показанията на св.Б. категорично не кореспондират
с обективната истина. Действията, които ищецът твърди, че извършва преди и
след края на работното време, установено със заповед на началника на
затвора, не са му вменени в задължение. Това, че служителят се явява по
собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е
определил, не дава основание да се отчита и заплаща извънреден труд.
5
Искането е решението в обжалваните му части да бъде отменено.
Надлежно искане за произнасяне на съда с ново решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени не е направено, но то се извежда имплицитно,
като се отчита правния интерес.
Направено е доказателствено искане в съдебно заседание пред ОС-П. да
бъдат прегледани представените видеофайлове.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В срокът по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба подадена от ГДИН от другата страна в процеса - ответника Е. А. М.,
чрез пълномощника й адв.А. Д..
В него се приема, че подадената жалба е неоснователна. В тази насока се
твърди, че няма уеднаквена и утвърдена съдебна практика, тъй като за
различните затвори действали различни заповеди, за различни периоди от
време. Съдът изрично посочил, че кредитира показанията и на двамата
разпитани свидетели, като констатира едно единствено противоречие относно
края на работното време на ищеца. Съвсем логично било, когато
противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес
да вземат показанията на свидетеля, който има същото работно време с това
на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна, какъвто е инсп. Г.
Ф., приключвал всеки ден работа по едно и също време в 16:45ч., а
служителите, работещи в наряд приключват нарядите си около 21ч., т.е.
неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и
непосредствени.
Твърди се, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни
и един свидетел е възпроизвел в съдебно заседание и прегледал
предоставените 2 бр.дискове, което е коствало много време. Трудно било, при
непознаване територията на затвора ориентиране, кое помещение е заснето, от
къде е входа, дали действително от там започва работното време на
служителите и почти невъзможно било да бъде разпознат ищеца- дали изобщо
присъства на самия запис.
Сочи се, че съобразно практиката на съдилищата възможно било
приемането на такива доказателства без да се допусне експертиза, но само в
случай че насрещната страна не ги оспори. Такова оспорване било направено
от страна на ищеца и ответникът не се възползвал от предоставената законова
6
възможност и не поискал назначаване на видео-техническа експертиза,
въпреки дадените указания в този смисъл.
Визира се, че жалбоподателят оспорва и относимостта на тези
доказателства към спора, тъй като чрез тях може да се докаже единствено и
само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите,
обстоятелства, които са безспорни по делото. От тях не можело да се установи
началото и края на работната смяна на ищеца. Според свидетелските
показания, работното време започва още преди служителите да влязат на
територията на КПП, с преминаването им през бариерата и приключва с
напускането на територията на Затвора през бариерата. Въпреки че там са
разположени камери за видеонаблюдение, от там не били представени и
видеозаписи.
Твърди се, че от събраните доказателства било установено, че
определените в Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки
наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички
необходими съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази
причина при нарядите по време на празничните дни на служителите се зачита
и заплаща допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както
става ясно от свидетелските показания, не се извършват никакви по
специфични дейности, различни от делничните дни.
Искането е жалбата да бъде отхвърлена, а решението в неговата
обжалвана част потвърдено.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
С писменият отговор не са направени доказателствени искания
В съдебно заседание, жалбоподателят- ответник Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието- гр.С.,
редовно призован, законен представител не се явява. За него се явява
процесуалния му представител- юриск. Р. Р.. От страна същия се твърди, че
исковата претенция е неоснователна, тъй като е останала недоказана. Моли се
да се отхвърли първоинстанционното решение в неговата осъдителна част и
да се потвърди решението в частта, в която се отхвърля претенцията. Моли се
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от
ГПК. Моли се, при условията на евентуалност, ако бъде потвърдено
7
решението, адвокатския хонорар да е съобразен с намаления процент от
претенцията, която е доказана. Подробни съображения се излагат в
представени писмени бележки.
Ответникът по въззивната жалба- ищцата Е. А. М., редовно призована
не се явява. За нея се явява процесуалния й представител- адв.А. Д.. От страна
на последната се оспорва подадената насрещна въззивна жалба, като се моли
за потвърждаване на решението на първоинстанционният съд в неговата
цялост, като правилно и законосъобразно. Излага доводи в тази насока.
Претендира разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл.269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повода
на постъпила искова молба от Е. А. М. срещу ГДИН, с която са предявени
искове, с правно основание чл.215, ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.187 ал.7 от ЗМВР,
чл.86 от ЗЗД.
Твърди се в същата от ищцата Е. А. М., че между страните съществува
служебно правоотношение, тъй като ищецът бил държавен служител на
длъжност надзирател първа степен от надзорно- охранителния състав в
ответната ГДИН при Министерство на правосъдието, с местоизпълнение на
служебните задължения в Затвора- П..
Сочи се правната уредба уреждаща статута на държавните служители от
ГДИН при МП, техните права и задължения. Съответно, че работата в
системата на ГДИН била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати
денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици за
смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен
период.
Твърди се, че в период от 24.03.2020г. до 01.12.2022г. ищцата
изпълнявала служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на
работа, а за периода от 01.12.22г. до 24.03.2023г.- на 12 часов режим на работа.
Работното й време било за отчетен период, при сумирано изчисляване на
работното време, което включвало продължителността на положените от нея
дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд,
8
положени извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски,
служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности.
Твърди се, че реалната продължителност на всяка работна смяна била
различна от нормативно установената /12 или 24 часа/, тъй като към нея
трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Сочи се, че
ищцата се явявала на работа 15 минути преди началото на работното време, за
да бъде проверена наличността и годността й и била освобождавана от наряд
значително по- късно след изтичане на работната й смяна.
Посочва се, че времето, през което тя осъществявала професионална
дейност, било необходимо за подготовка на наряда, включваща наличността на
състава по ежедневна ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и
оборудване с боеприпаси за външните постове, време за придвижване до
поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете
по опис от следващото отделение, респективно от следващия постови
надзирател. Последното от своя страна включвало дейности по приемане и
сдаване на поста, попълване на документи, обход на поста и проверка
състоянието на средствата за сигнализация, проверка на всички спални
помещения за тяхната цялост, санитарни помещения, врати, прозорци,
решетки, стени, катинари, извършване на обиски и претърсвания, проверка на
състоянието и наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за
констатираните по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и
времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето
за отвод извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на
смяната от длъжностното лице. Така изброеното се твърди да продължава
около 2 часа над нормативно установеното за едно 12 или 24 часово
дежурство.
Визира се, че по време на тези съпътстващи постовата дейност действия
ищцата изпълнявала служебните си задължения, била на разположение на
дежурния главен надзирател с необходимото униформено облекло и
снаряжение, явявала се и оставала на територията на затвора толкова, колкото
й било разпоредено в съответствие с решението на Началника на Затвора-П..
Твърди се, че всички тези действия представлявали част от работното й
време, но не се отчитали и съответно заплащали. В този смисъл се посочва, че
ежедневните нарядни ведомости отразявали не реалната, а нормативно
9
установената продължителност на смените, без да се включва времето за
посочените дейности, съпътстващи дежурствата.
Твърди се, че времето отработено от ищцата й преди началото на 12 и
24-часовото дежурство и след края му, следвало да се отчита и заплаща от
ответника като извънреден труд, тъй като през цялото това време ищцата била
реално ангажирана, за да изпълни дежурството си. Поради това, че
фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в
случаите, когато ищцата е надвишавала нормата си работно време за отчетен
период, същата е полагала извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен
размер, нито заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното й
трудово възнаграждение.
Визира се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за
извънреден труд през процесния период ставало изискуемо след 25-то число
на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за
организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови
възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението е
изпълнимо до 25-то число и длъжникът е в забава след изтичане на падежа
Твърди се, че през процесния период ищцата е изработила общо около
400 часа извънреден труд. Изтъква се, че отказът на ответника да зачете
реалната продължителност на работната смяна, без да отчита съпътстващите
наряди дейности, противоречи, както на разпоредбите на Кодекса на труда,
както и практиката на Съда на Европейския съюз. В тази насока се цитира
съдебна практика.
Ищцата твърди, че е отработила около 400 часа извънреден труд, като
при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%
съгласно чл.187 ал.7 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде
компенсиран по 13лв. Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден било част от задължението му за плащане на
трудово възнаграждение, което е установено със срок и на основание чл.84,
ал.1 от ЗЗД ответникът изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е
трябвало да изплати съответното възнаграждение.
По наведените в исковата молба доводи се иска от РС- П. да постанови
решение, с което се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5200лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
10
периода 24.03.2020г.- 24.03.2023г., сумата от 500лв., представляваща общ сбор
на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на
завеждане на исковата молба в съда, както и законната лихва върху
главницата, считано от момента на изпадане в забава до датата на
окончателното изплащане на паричното задължение. Претендирани са
разноски.
В последното съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. А. Д.
от САК. С протоколно определение от 08.11.2024г. съдът е допуснал
изменение на предявения иск за главница в размер на 5200лв. чрез намаляване
на неговия размер от 5200лв. на 2255,91лв. и предявения иск за обезщетение за
забава чрез намаляване на неговия размер от 500лв. на 259,64лв.
В срока по чл.131 ГПК от страна на ответната страна- ГДИН е депозиран
писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на
предявената претенция. В тази насока се сочи, че правоотношения със
служителите в ГДИН се уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а
субсидиарно приложение намирали разпоредбите относно държавната служба
в Закона за Министерството на вътрешните работи, съгласно чл.19, ал.2 от
ЗИНЗС.
Визира се, че средната денонощна продължителност на работното време
на служителите от надзорно- охранителния състав за месеца не можела да
превишава установената продължителност на работния ден, т.е. държавните
служители, работещи на смени по график, следвало да изработят 168 часа за
един месец, за да покрият необходимия норматив при средно 21 работни дни
месечно за служителите на ненормирано работно време. Съгласно подробно
посочени в ОИМ заповеди, работното време на тези служители се
изчислявало сумарно за тримесечен период, като изчисляването на нормата
работно време в часове се извършвала, като броят на работните дни, включени
в периода, се умножават по нормалната продължителност на работния ден- 8
часа. За работно време от 8 часа се осигурявала половин час почивка, за
работно време от 12 часа- 45 минути почивка и за работно време от 24 часа-
90 минути почивка.
Твърди се, че за процесния период при 24 часова смяна се зачитала
цялата продължителност на работното време от 24,5 часа заедно с почивките,
като в това работно време били включени и всички мероприятия относно
11
инструктажа, сдаване и приемане на постовете съгласно посочените заповеди
и във връзка е изменението на ЗИНЗС с ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2017г.
Посочено е, че ищцата не е давала писмено съгласие за полагане на
извънреден труд за допълнителни 25 часа над допустимите 70 часа на отчетен
период и при отчитане на работното време и извънредния труд на служителите
от надзорно- охранителния състав не следвало да взема предвид
коефициентът за нощен труд от 0,143 от КТ, позовавайки се на ТР №1/2020г.
на ВКС, ОС на ГК. Относно твърдението на ищцата за необходимостта да идва
на работа 15 минути пред началото работното време е посочено, че
служителите нямат такова нормативно установено задължение. В тази връзка
се цитира Заповед № Л-1269/01.09.2021г. на ЗА Началник на Затвора- П.
гл.инспектор Д.Д., Заповед № Л-148/31.01.2022г. на старши комисар В.К. и
Заповед № 1551/24.11.2022г. на старши комисар В.К., където било ясно
посочено, че началото на работно време е 08:15 часа до 08:45 часа на
следващия ден при 24- часов график за работа.
По отношение на 12-часовия наряд се визира, че съгласно Заповед №
1551/24.11.22г. на старши комисар В.К., на основание Заповед № 05-
283/17.08.21 г. и чл. 16б. (1) от ППЗИНЗС; Заповед № Л-1687/23.12.22 г., на
основание Заповед № 05-283/17.08.21г. и чл. 16б. (1) от ППЗИНЗС за всяка от
дневните и нощни смени за работа са включени в работното време
допълнителни 30- минути за сдаване и приемане като за отработено време се
отчита 12ч. и 30 минути за всеки 12- часов наряд.
Твърди се, че е била назначена комисия, която да установи реалния
период от време, с който се удължавала работната смяна заради сдаването и
приемането на всички постове в затвора и последващия отвод, за което бил
съставен Протокол № ВД/МЗ-48/12.02.19г. Установеното от комисията време
на удължаване на работата в затвора е 30 минути, като това време било
добавено след това със заповедите на началника на затвора относно реда за
определяне на работното време на държавните служители в Затвора- П. през
2020г., 2021г. и 2022г. и включено към работната норма часове, които трябвало
да положат служителите на тримесечие, като разликата отработени часове над
тримесечната норма е изплащана на служителя под формата извънреден труд.
Визира се, че съгласно постовите книги, които е подписвала по дата и
час ищцата сутрин при сдаването на наряда, през процесния период не е
12
имало случай да си тръгва по- късно от 08:45ч. при начало на работния ден
8:15ч. След като служителят се подпишел, че е сдал поста, той повече нямал
задължения към работодателя и му оставало да извърви 50 метра разстояние
от корпуса до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което
следвало до 5 минути време за отвод и напускане на затвора.
Сочи се, че съдът следва да съобрази, че всеки затвор е с различна
сградна база, различна охраняема площ в декари, различен брой външни и
вътрешни постове за служене и различен брой лишени от свобода за
преброяване.
Твърди се, че ищецът при приемане и сдаване на поста в затвора се е
подписвал в „постови книги“, от които било видно реалният час на сдаване на
поста сутрин в края на 24- часовата смяна, като това сдаване е ставало след
като служителят е преброил затворниците заедно с новата смяна служител,
обходил е постовете съгласно чл.311 от ППЗИНЗС. От момента, в който
служителят е сдавал поста, за него повече нямало задължения да остане в
затвора и му оставало да извърви 50- 100 метра до изхода на затвора.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на исковата претенция. Претендират се разноски.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Не се спори по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с
ответника, като за исковия период е заемал длъжността „Надзирател I степен“
от надзорно- охранителния състав в ответната ГДИН при МП- С., с място на
изпълнение на служебните задължения в Затвора- П..
Няма спор още, и че за периода 24.03.2020г.- 01.12.2022г. ищецът
изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24 часов режим на
работа, а за периода от 01.12.2022г.- 24.03.2023г.- на 12 часов режим на работа.
Установено е от доказателствата по делото, че при определяне на
дейностите, включващи се в работното време- почивки и време за хранене са
съобразени както вътрешните, така и международните стандарти.
Същественият въпрос е дали реалната продължителност на изпълнение
на служебните задължения е такава, каквато работодателят е приел с
цитираната заповед- 12 часа и 30 минути за 12- часовите смени и 24 часа и 30
минути за 24- часовите смени.
13
Приложени по делото са протоколи за положен труд за периода, за който
претендира ищцата, в които фигурира и тя, както доказателства за
извършените плащания на възнаграждение.
Съставен е протокол от нарочно назначена комисия на 12.02.2019г., в
който комисията е приела след замерване на времето за подготовка и
провеждане на инструктаж, приемане, сдаване, извършване на обиск и
претърсване по график, отвод и освобождаване от наряд, че при 24-часов
наряд тези дейности започват в 8,15 часа и свършват в 9,15 часа.
Със Заповед от 27.06.2019г. относно реда за разпределяне на работното
време, отчитането му и компенсирането на работа извънработното време е
определено работно време при 24- часов наряд за длъжността от 8,15ч. до
8,45ч. на другия ден.
В Заповед от 23.10.2020г. на Директора на Затвора е разпоредено
началото на работното време при 24-часов наряд на служителите, на длъжност
на ищеца да е 8,15ч., а края 8,45ч. на другия ден, като дейностите по чл.305,
306, 307 и чл.311 от ППЗИНЗС да се извършват в този период. В чл.17.1 на
тази заповед изрично е предвидено, че когато служител работещ в наряд
надвиши установения брой часове за отчетен тримесечен период, тези часове
се компенсират като извънреден труд въз основа на съставен надлежен
протокол. Тази заповед е издадена въз основа на заповед на Министъра на
правосъдието от 06.10.2020г.
С последващи Заповеди на Директора на Затвора П. от 01.09.2021г.,
31.01.2022г., 24.11.2022г. и 23.12.2022г. отново са уредени тези въпроси.
Продължителността на работното време е уредена по идентичен начин. В
заповедта от 24.11.2022г. и 31.01.2022г. е определена продължителността на
работното време и при 12-часов наряд - от 8,15ч. до 20,45ч..
Със Заповед на Министъра на правосъдието, очевидно дала основание и
за издаване на цитираните заповеди на Началника на Затвора П. е разпоредено
времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство в затвора гр.С. да е в рамките на 45
минути, а в останалите затвори- 30 минути.
От представените заповеди, както и от останалите доказателства по
делото е видно, че редът и организацията на работното време е съобразена с
цитираната практика на СЕС.
14
В първото заседание по повод отговора на ответника от представителя
на ищеца са изложени доводи, касаещи почивките за хранене, които съдът
няма да обсъжда, тъй като видно от представените по делото заповеди тези
въпроси при ответника са уредени както в съответствие с вътрешното, така и в
съответствие с приложимото европейско право.
В това заседание са изложени възражения още относно довода, касаещ
полагане на подписи в постовите книги, като се твърди, че полагането на
подпис не слага край на задълженията по служба на ищеца. Следва да се
посочи, че доказателства- постови книги с положени подписи от страната, по
делото не са представени.
По отношение на Протокола от 2019г., съставен на 12.02.2019г.
оспорване не е направено, а и той е представен от ответника.
Като доказателства по делото са приети и 2 броя дискове. При
представянето им, представителят на ищеца се е противопоставил с доводите,
че отразеното на тези дискове касае съвсем кратък период, а и страните не
разполагат с възможността за правилното им разчитане,като е изразил и
резерви по автентичността им.
В показанията на св.Е. М. Б.- колега на ищцата излага данни в насока,
как протича обичайно работният й ден. Свидетелят сочи, че ищцата дава
наряди само на централен пост, които са два на брой- единият е в
административната сграда и в него са мониторите на камерите за видео-
наблюдението, а другия е на първи етаж- постова будка, където се отварят
вратите. Става ясно, че ищцата работи и на двата поста и се сменя през около
4 часа, както и че всеки служител, който работи на централен пост в смяната
си минава задължително и на двата поста, като ищцата не проверява килиите,
но извършва проверки на охранителните съоръженията, кльонове, оградата на
целия затвор, затвора и много често се случва да приключва след останалите в
края на смяната, и че нейното нормативно работно време е същото като на
останалите служители. От показанията на свидетеля става ясно и какви са
установените вътрешните правила за служителите на затвора, които
преминават през един и същ режим всеки работен ден. Явявали се на работа в
08:00 часа и малко след това влизали в стаята за инструктаж, като уточнява, че
нямала заповед на началника за явяване в 08:00 часа. Следвало строяване от
командира на отделението, който бил застъпващ наряд. Извършвало се
15
строеви преглед, снаряжение, палки, белезници, униформено облекло,
осведомяване за здравословното състояние на всеки един от служителите и
вписване в ежедневната ведомост, че присъстват, в която се подписват само
при започване на наряда, като в нея се вписвало начален и краен час. Посочва,
че в 08:15 часа точно влизали инструктиращите /новият дежурен главен
надзирател, старият главен надзирател и инспекторът по охраната/ и започвал
инструктажът, който продължавал не по- малко от 5 минути на всеки един от
тях. Следвало снаряжаване на външните постове, които са по периферията на
затвора, снаряжаване на външните постове с брой оръжие и брой боеприпаси,
приемане на спалното помещение за тяхната цялост- проверки на решетки,
прозорци, катинари, брави, хигиена, санитарни възли и преброяване на
лишените от свобода във всяка една килия. След това приемали поста,
респективно го напускали, като последното не било равнозначно на
приключване на дежурството. От показанията на свидетеля се установява, че
освобождаването от дежурството е около 21.00 часа, ако е дневна смяна,
респективно 09.00 часа при нощна и 24 часов наряд. По време на наряда се
полагат и почивки на надзирателите, както и 30 минути време за хранене, през
което време били на разположение. Сочи, че на практика служителите работят
около 12 часа и 30 минути, като допълнителните 30 минути не се заплащат
като извънреден труд и не се начисляват. Според показанията на свидетеля се е
случвало да си тръгнат от работа в 21.00 часа, дори в 21.30 часа , тъй като след
20.45 часа е необходимо технологично време да се съберат всички служители
в стаята за инструктаж.
От показанията на св.Г. Ф.- Началник на сектор „Надзорно- охранителна
дейност“ се установява, че през процесния период ищцата е заемала
длъжността „надзирател“ и е работела на два поста. Работното й време като
надзирател започвало в 08:15 часа за дневната смяна, респективно 20:15 часа
за нощна, в стаята за провеждане на инструктаж, и тя не била длъжна да идва
15 минути по- рано на работа. За процеса на сдаване, приемане на постовете и
отвод на служителите са им били необходими 30 минути. Сочи, че през
исковия период е имало единични случаи на забавяне на времето на
служителите, в които случаи не се задържала цялата смяна, а само
конкретният служител. Установява се от показанията на свидетеля, че
бариерата се намира в началото на района на затвора. Началото на работната
смяна на всички служители в наряд започвало в КПП 1, където се намирала и
16
стаята за инструктаж, и оттам служителите влизали. През КПП 1 минавали и
на излизане. Посочва, че се случвало някой път като влизал в стаята за
инструктаж в 08:15ч., служителите да са наредени, а понякога не. Св.Ф.
споделя, че работи редовна смяна и работното му време е от 08:15 часа до
16:45 часа. Изяснява как се изчислявала, респ. изплащал извънредния труд на
служителите в Затвора гр. П., като част от показанията на свидетеля касаят
изготвянето и контрола върху извършваните видеозаписи.
На представените видеофайлове е извършен оглед в присъствието на
свидетеля Г. Ф. и са констатирани часове на пристигане и тръгване на ищцата
за две конкретни дати, в края на исковия период.
По делото е прието и заключение на експерт с икономическа
компетентност- първоначално и допълнително.
За да изготви заключението си, експертът е взел предвид всички
приложени по делото доказателства, както и предоставените му такива
счетоводни документи от ответника.
В първоначалното си заключение, съобразявайки разпоредбата на чл.16
от ППЗИНЗС експертът е направил изчисления, при допускане, че ищцата е
полагала труд 30 минути повече от определения със заповедта или 1 час общо
над 12 часовите и 24 часовите смени. Заключението му е изготвено, като
експерта е съобразил сумираното отчитане на работното време, въведено със
закона и ПП. При тези условия не цялото време на полаган труд би се приело
като извънреден. Според експертът, неизплатения извънреден труд, отчетен
по този ред за исковия период е 411,34лв., а лихвата възлиза на 43,04лв.
По искане на ищеца е допусната допълнителна експертиза, като
направените искания са да бъде изчислено, каква ще бъде стойността на този
извънреден труд съгласно часовата ставка в случай, че на ищцата бъде
признато полагането на 30 мин и на 60 мин. извънреден труд за всеки наряд в
исковия период. Според това заключение в първия вариант, ако за всеки наряд
положеният извънреден труд е 30 минути, то дължимата сума е 1169,19лв., а
общия размер на лихвите- 133,72лв. Според втория вариант при 60 минути
положен извънреден труд- сумата е 2255,91лв., а общия размер на лихвите-
259,64лв.
В решението си районния съд е приел единия от вариантите,
представени в допълнителното заключение, а именно в хипотезата, ако за
17
всеки наряд, положеният извънреден труд е по 30 минути, то дължимата сума
е 1169,19лв., а общия размер на лихвите- 133,72лв., без да изложи мотиви
защо възприема този извод.
При така установеното от фактическа страна от правна, съдът
намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като същата е подаден от
активно легитимирана страна в процеса и в преклузивния двуседмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК, като обжалваното решение е валидно и допустимо,
тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или
недопустимост.
В конкретният казус, съдът намира предявените искове за частично
основателни.
Предявените искове са с правно основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, във вр.
с чл.178, ал., т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Установено е безспорно, че ищцата е полагала труд на длъжност
„Надзирател“ първа степен от надзорно- охранителния състав“ в ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието гр.С. с място на изпълнение на служебните задължения в
Затвора град П., давайки 12- и 24 - часови наряди за различни периоди от
време, изяснени от експерта.
Безспорно е, че по силата на заповедите на Началника на затвора
работното време е 12,30 часа и съответно 24,30 часа.
Спорен е на първо място въпроса дали реално полагания труд е с такава
продължителност или по- продължителен, с оглед необходимите дейности,
които следва да се извършат.
В показанията си св.Б. твърди, че необходимото време е повече от 30
минути, дори повече от един час, описвайки подробно действията при
встъпване и освобождаване от наряд. Показанията на този свидетел са
конкретни и последователни, поради това, че този свидетел полага същия по
вид труд. Първоинстанционният съд напълно правилно е анализирал
показанията на разпитаните двама свидетели, като е отчел заинтересоваността
на св.Ф., съобразно заеманата от него длъжност. За такъв вид
заинтересованост при показанията на св.Б. не може да се говори, дори и той да
е ищец в идентично производство. Впечатленията му са непосредствени и
18
конкретни, за разлика от тези на св.Ф., който е служител в редовна смяна,
поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не могат да се
приемат за преки и непосредствени.
Освен това не може да се пренебрегне и съставения протокол от 2019г.
на комисията, в която са участвали както представители на затворническата
администрация, така и представители на синдиката и в този протокол е
признато, че необходимото време за извършване на всички дейности в процеса
на даване на нарядите е с един час повече от нормалното 12 часово или 24
часово време.
Анализирайки всички доказателства по делото, съдът правилно е приел,
че необходимото време е с 1 час повече от 12, съответно 24 часа и отчитайки
определените с нарочна заповед 30 минути продължителност.
Един от основните въпроси, поставени във въззивната жалба на
ответника касае кредитирането на представените доказателства на електронен
носител.
Във връзка с направените доводи по отношение на тях, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
Прието е в съдебната практика, че установяването на спорните
обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона
доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства,
обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата
следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат
непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат
разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на
логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство,
отразената картина и сторения коментар.
Процесуалният закон не урежда нарочно и отделно веществените
доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 ГПК следва да се приеме, че те
са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото
доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или
от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки
предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора
факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо
от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено
19
доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат
интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания,
то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на
доказването в гражданския процес.
Действително в повечето случаи преди съдът да ги приеме е необходимо
извършването на експертиза от определено от съда вещо лице. Целта на тази
експертиза е да докаже автентичността на записа, т.е. дали е манипулиран и да
се идентифицира лицето/лицата от предоставения запис.
Тук следва да се уточни, че не винаги е необходимо извършването на
експертиза, за да бъдат приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи.
Такава е хипотезата, при която при представяне на такива доказателства
насрещната страна не ги оспори. Тогава съдът може да приеме
доказателствата и да ги приобщи към делото без изготвянето на експертиза от
вещо лице.
Видеозаписът подлежи на непосредствено възприемане от съда след
приемането на носителя /диск, касета и др./ по делото като веществено
доказателство. Специфичният способ за възприемането му е оглед, който е
регламентиран в чл.204 от ГПК. Огледът се осъществява с участието на двете
страни. Установените при огледа факти следва да се разгледат от съда заедно с
останалите обстоятелства по спора.
Съдът е извършил оглед на тези веществени доказателства, като е
посочил че „не ги взема предвид“, което е доста неясно съображение, тъй като
не става ясно дали ги изключва от доказателствата по делото или по- скоро
счита, че не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по спора.
Всички доводи във въззивната жалба на ответника, относно достоверността на
тези записи нямат отношение към спора. Същественото, според въззивната
инстанция, която е отказала да уважи доказателственото искане на страната, е
че действително тези записи на първо място са приети като такива от
първоинстанционния съд и касаят кратък период от време и от тях изводи,
относими за целия период на претенцията не могат да се направят.
След като въззивната инстанция приема, че с оглед полагания от ищцата
специфичен труд, дейностите, които се извършват като своеобразна
подготовка при встъпване да изпълнява задълженията си и при освобождаване
от тях, отнемат повече от редовното време- съответно 12 и 24 часа и повече от
20
удълженото с 30 минути време- или общо 1 час, така както е приел и
първоинстанционният съд, следва да се отговори на въпроса относно
приложимите разпоредби при изчисляването и отчитането на този труд.
Относимите конкретни разпоредби за изследване на този въпрос са в
ППЗИНЗС- чл.16а- чл.16ж. За неуредените въпроси, съгласно изричната
препратка на чл.18 от ППЗИНЗС се прилага ЗМВР.
Само за яснота следва да се посочи, че в чл.187, ал.3 от ЗМВР е
предвидено също сумирано отчитане на работното време.
Тезата на жалбоподателя ищец се основава на направеното от него
тълкуване на относимите норми на ППЗИНЗС.
Съгласно чл.16а от Правилника нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й
служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица. За
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, каквато
е дейността на ищеца, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
наряди по утвърден график.
В ал.5 на същия текст е предвидено, че при служебна необходимост със
заповед на началника на териториалната служба продължителността на
работното време на държавните служители, работещи в наряд, може да бъде
удължено, но не с повече от една втора от нормалната дневна
продължителност на работното време. Именно на това основание е удължено
работното време с 30 минути, за което е издадена нарочна заповед и по който
факт не се спори.
Разпоредбата на чл.16е, ал.2 от Правилника предвижда, че работното
време на държавните служители, работещи в наряд се изчислява и отчита в
часове, сумирано за тримесечен период. Именно този текст основно тълкува
процесуалния представител на жалбоподателя, като счита че първо се
извършва изчисляване и отчитане, като извънредния труд за всеки наряд са
зачита отделно.
Разпоредбата на чл.16е от ППЗИНЗС изрично урежда какво включва
отработеното време, а именно работните часове в рамките на установеното
редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж,
приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически
21
извършената работа по време на разположение (активен период на
разположение в поделението); времето за провеждане на професионално
обучение и времето на дежурство.
Именно във връзка с уредбата на ал.1 на текста са и разпоредбите на
ал.3 и 4 от ППЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.16е, ал.2 от ППЗИНЗС не създава затруднения при
тълкуването и. Текста е ясен и съдът го приема по следния начин-
работодателят отчита времето на конкретния работник или служител в края на
отчетния период. В края на отчетния период се определят действително
изработените часове и се прави сравнение с нормалната продължителност за
този период. Когато нормата е превишена, ще е налице извънреден труд, който
следва да се отчете и заплати като такъв. Обратното- така, както се приема от
ищеца, означава да се обезсмисли сумираното отчитане на работното време и
да се позволят ситуации, когато работникът е полагал по-малко труд от
нормативно определения за периода, но пък е полаган извънреден труд, което
е очевидно абсурдно.
Така е уреден въпроса и с изчисляването и отчитането на труда при
установено сумирано отчитане за определен период и в КТ.
Поради изложеното до тук, съдът счита, че за размера на иска следва да
бъде съобразено първоначалното заключение на експерта, което държи сметка
за приложимата нормативна уредба. Според това заключение претенцията е
основателна до размер на 411,34лв.- главница и 43,04лв.- лихва.
В случая, уважавайки иска, според допълнителното заключение, без да
мотивира по никакъв начин решението си относно размера,
първоинстанционният съд е постановил неправилно решение над посочените
размери, което следва да бъде отменено и исковете отхвърлени до размера на
1169,19лв.- главница и обезщетение за забава в размер на 133,72лв.
С оглед този изход на спора пред въззивната инстанция следва
претърпят корекция и присъдените в първата инстанция разноски, които се
дължат на страните на базата, прието от първоинстанционния съд, като с
оглед изхода на спора на процесуалния представител на ищеца се дължат
разноски в размер на 144,50лв., а на ответника- общо 163,85лв., т.е.
допълнително още 67,45лв. към присъдените от първата инстанция разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 96,40лв. за производството
22
пред РС- П..
Съобразно частичното уважаване на въззивната жалба на
жалбоподателят пред въззивната инстанция се дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв, а на процесуалния представител на ищеца,
представлявал го при условията на чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 200лв.
За да определи последния размер съдът отчете, както Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа, използвайки посочените в нея размери
като ориентир за цената на адвокатския труд, така изхода на спора пред
въззивната инстанция.
По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1558/09.12.2024г. постановено на по гр.д.
№1079/2023г. по описа за на Районен съд- П., В ЧАСТТА, с която е осъдена
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С., бул. „Г.Н.Г.С.” №21, да
заплати на Е. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„Г.“ №5,
ет.2, ап.12 дължимото й допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд в периода от 24.03.2020г. до 24.03.2023г. над размера от
411,34лв. до размер на 1169,19лв.- главница, както и над размера от 43,04лв.
до размера на 133,72лв.- за лихвата, като ОТХВЪРЛЯ исковете в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ Решение №1558/09.12.2024г. постановено на по гр.д.
№1079/2023г. по описа за на Районен съд- П., В ЧАСТТА, с която Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С., бул.„Г.Н.Г.С.” №21 е осъдена да
заплати на адвокат А. Д. от САК, ЕГН **********, с адрес за кореспонденция:
гр.С., ул.„Р.В.“ №14 Б. офис 2, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2, във
вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, разноски над размера от 144,50лв. до
размер на 414,35лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул.
„Г.Н.Г.С.” №21, да ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с
адрес за кореспонденция: гр.С., ул.„Р.В.“ №14 Б. офис 2, на основание чл.78,
23
ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в
размер на 200лв.- представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Е. А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул.„Г.“
№5, ет.2, ап.12, да ЗАПЛАТИ на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, гр.С., бул.„Г.Н.Г.С.” №21 разноски за юрисконсултско
възнаграждение размер на 67,45лв. допълнително за първата инстанция,
съобразно изхода на спора и 100лв.- юрисконсултско възнаграждение за
втората инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24