по НОХД № 149 /
2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение - Първомай, против
подсъдимия М.Д.К., ЕГН **********,***,
за това, че на 14.12.2019 година в град Първомай, област
Пловдив, е отнел чужди движими вещи – три шоколада „Милка“ на стойност 19,47
лева, една лютеница „Дерони“ на стойност 6,99 лева, две луканки „Орехите“ на
стойност 14,38 лева, една луканка „Карловска“ на стойност 6,89 лева, два
шпек-салама „Орехите“ на стойност 10,38 лева, една бутилка водка „Финландия“ на
стойност 28,39 лева и четири пакета печени бадеми на стойност 13,20 лева, всичко
на обща стойност 99,70 лева (деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки), от
владението на „***“ ООД - Първомай, без съгласието на ръководството, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е
предявен.
Прокурорът поддържа
изцяло повдигнатото обвинение и счита за безспорно установено от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – показанията на свидетелите и
приложените документи – подсъдимият умишлено да е извършил престъплението,
предмет на делото, с целени и настъпили обществено опасни последици.
Сочи при определяне на
наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства да се имат предвид самопризнанието
и оказаното съдействие на досъдебното производство, сравнително невисоката
стойност на отнетото имущество и младежката възраст на лицето, а като отегчаващи
– двукратното освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК
и наложеното административно наказание по реда на чл. 218б от НК отново за
кражба, извършена при сходни обстоятелства, като тази, предмет на настоящото
производство.
Предлага
да бъде наложено наказание по чл. 194, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1
от НК – лишаване от свобода в размер
около минимума на съответно предвиденото в посочения текст от НК, като няма
пречка изпълнението да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен
срок също в размер около минимално предвидения, а, ако Съдът счете наличието на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, тъй като е
невъзможно изпълнението на наказание пробация,
определено във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК, предвид че съдебното
производството се развива в отсъствие на подсъдимия, при преценка за маловажност
на случая по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК – да бъде наложено наказание глоба, но в максимален размер, съобразно
разпоредбата на чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
Моли
да се осъди подсъдимият да заплати и направените по делото разноски.
За подсъдимия М.Д.К. съдебното производство е при хипотезата на чл.
269, ал. 3, т. 1 и т. 4, буква А от НПК.
Служебният защитник
адвокат С.Д.К. *** счита, че от събраните по делото доказателства се установява
подзащитният й да е извършил деянието, предмет на делото, но изтъква, че на
досъдебното производство същият съдейства изцяло на разследващите органи и изразява
съжаление за стореното. Сочи липсата на работа, съответно – на средства тогава
у подсъдимия, действал, за да осигури някаква храна за себе си и за майка си.
Моли
при определяне на наказанието да се вземат предвид ниската правна култура и все
още ниската възраст на М.Д.К. и случаят да бъде приет за маловажен, като се
наложи глоба, с което биха се постигнали целите на наказанието.
Съдът, след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият М.Д.К.
е роден на *** ***, ЕГН **********, български гражданин, неженен, с основно образование,
неработещ, с постоянен адрес:***, настоящ адрес:***.
На същия до момента за
извършени престъпления от общ характер е ангажирана отговорността, както
следва:
1. С Решение № 1569 / 27.07.2011 година по НОХД № 3592 / 2011
година на Районен съд - Пловдив, влязло в сила на 12.08.2011 година, за извършено
на 08.10.2010 година престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, предложения 2 и 3,
т. 12 във връзка с чл. 130, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 4 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК на основание чл. 78а, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на
съдебния акт пред колектива на Дом за деца лишени от родителска грижа „Мария
Луиза“ - Пловдив.
Наказанието е
изпълнено на 17.12.2012 година и на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК в
съответствие с указанията по т. 4 от Постановление
№ 7 / 04.11.1985 година по н. д. № 4 / 1985 година на Пленума на ВС от 17.12.2013
година лицето се счита неосъждано.
2. С Решение № 54 / 19.12.2019 година по НОХД № 277 / 2019
година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 06.01.2020 година, за
извършено на 18.11.2019 година престъпление по чл. 354а, ал. 5 във връзка с ал.
3, т. 1, предложение 1 от НК на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
размер на хиляда лева.
3. С Постановление № 621 / 2020 / 24.01.2020 година на
Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение - Първомай, е прекратено
наказателно производство за извършено на 19.01.2020 година престъпление по чл. 197,
т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, прието е, че деянието на подсъдимия
следва да се квалифицира по чл. 194, ал. 3 от НК, внесено е Предложение до
Кмета на Община Първомай за определяне на наказание по чл. 218б от НК и е
издадено Наказателно постановление № 11 / 04.02.2020 година за налагане на административно
наказание глоба в размер на сто лева.
Търговското дружество „***“ ЕООД - Първомай, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в град Първомай, област Пловдив, с
управител Д.Д.М. стопанисва в града кулинарен магазин „***“ на улица „***“ № *.
На инкриминираната дата
– 14.12.2019
година, от 07:00 часа до 14:00 часа в магазина работят продавач-консултантите И.С.М., З.Т.К. и Г.Ж.Г., като И.
организира и работата на колегите си и помага в кухнята, З. е зад щанда с пресните
меса, а Г. – на касата.
Към края на смяната,
когато в обекта със съпругата си пазарува А.Г.А., влиза М.Д.К., облечен с дълга
дреха с качулка. По същото време М. сe е качила на горно ниво
в обекта в офиса с мониторите за видеонаблюдението и си почива.
Подсъдимият взема
кошница за пазаруване и започва да обикаля между стелажите със стока, като постепенно
взема от рафтовете три шоколада „Милка“, буркан лютеница „Дерони“, две луканки и
два шпекови салама „Орехите“, една луканка „Карловска“, бутилка водка
„Финландия“, четири пакета печени бадеми и пакет бирени фъстъци. Първоначално К.
слага продуктите в кошницата, след което издебва да няма хора около него и ги
прибира в джобовете на връхната си дреха. Така със скритите продукти у себе си,
подсъдимият слага един хляб в пазарната кошница, минава през щанда с месата,
взема кренвирши, които също слага в кошницата, и се отправя към касовата зона.
Само че К. вижда да стърчи от джоба му пакетът с бирени фъстъци, но, за да не
обиди клиента, ако продуктът не е от техния магазин, пише бележка за това на Г.,
отива до нея и й я дава.
Вече на касата, М.Д.
поставя хляба и колбасите там, Г. ги маркира, също вижда бирения фъстък и моли
подсъдимия да го извади от джоба си и да изчака, за да се провери по записите
от камерите, дали не е от техния обект, като и на двете продавач-консултантки прави
впечатление висящата от тежест от кръста надолу дреха на К., както и на А.,
застанал зад него, чиято съпруга сочи към препълнените му джобове.
Подсъдимият оставя на
касата пакета с фъстъци, заявява, че не са от този магазин, но, ако трябва, ще
плати и тях, само че, при повторна молба от служителите да изчака за проверка
от видеонаблюдението, бяга от търговския обект.
През цялото това време,
загледала се в екраните пред нея, докато почива, И.М. забелязва съмнителните
действия на К. след влизането му в магазина: как пълни в кошницата си луканка,
спира, оглежда се да не минава някой, и при човек наоколо застава неподвижно и
чака да се освободи коридорът; как с пълната кошница заобикаля и влиза на
пътеката между алкохола и другите рафтове, но се връща с празна кошница; как взема
буркан с голяма лютеница и от рекламна поставка в близост – големи шоколади,
слага ги в кошницата, минава между два стелажа и се връща при алкохолите отново
с празна кошница, как се върти около стелажите с ядки. М. вижда и разправията
на касата и тръгва да слиза при колежките си, като по стълбите чува те да
викат: „Спри се!“, а когато е долу, констатира, че лицето е напуснало магазина и
хукват с К. да го гонят, но подсъдимият изчезва от погледа им между бараката за
зеленчуци наблизо и обект на „Офисите“ до нея.
Незабавно са уведомени
органите на реда и на място пристигат полицаи от група „Охрана на обществения
ред“ при РУ на МВР - Първомай П.И.Н. и А. Н.Я. – дежурен автопатрул.
Обяснено им е за какво
става въпрос, двамата изглеждат записите от охранителните камери в магазина и
тези от поставените до обекта на „***“, установяват самоличността на
извършителя и още същия ден го откриват в дома му. Пред тях подсъдимият
признава за кражбата си, но не може да върне стоката, защото твърди, че я е
изял.
От страна на ощетеното
юридическо лице
е констатирано какви точно артикули са откраднати от обекта му, а след
извършена предварителна проверка е образувано и настоящото наказателно
производство.
Съгласно изготвената
при разследването стоково-оценъчна експертиза (л. 17 - л. 20 от досъдебното
производство), приобщена по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК, стойността на
противозаконно отнетото от владението на „***“ ЕООД - Първомай е в размер на 99,70
лева (деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки).
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и
категорично установена от приложените писмени
доказателства: справка за съдимост (л. 16 - л. 17 от делото), Писмо УРИ 104600-7976 /
11.09.2020 година (л. 33 от делото), характеристична справка (л. 9 от досъдебното производство), справка от Търговския
регистър (л. 22 - л. 23 от досъдебното производство),
Постановление
и Предложение - № 621 / 2020 / 24.01.2020 година (л. 24 - л. 25,
л. 26 от досъдебното производство), Писмо изх. № 11-05-2 / 28.02.2020 година (л.
27 от досъдебното производство), декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние (л. 31 от досъдебното производство),
справка за лице от АИС „Български документи за самоличност (приложена на
корицата към материалите от досъдебното производство), от обясненията на подсъдимия
от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, предложение
последно във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК (л. 6) и от показанията на
свидетелите,
дадени на съдебното следствие.
Настоящата
инстанция възприема гласните и писмени доказателства като обективни,
взаимнодопълващи се и кореспондиращи помежду си, въз основа на което логическо
единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка, а експертизата
се кредитира като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и
опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания
по делото доказателствен материал.
При
обсъждането на доказателствената съвкупност Съдът не констатира наличието на
противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване, годни да
разколебаят преценката на Съда за вината на М.Д.К. и участието му в
престъплението, за което е привлечен под наказателна отговорност.
С
оглед на установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна
страна, че с деянието
си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на
14.12.2019
година в град Първомай, област Пловдив, отнема чужди движими вещи: три шоколада
„Милка“ на стойност 19,47 лева, един буркан лютеница „Дерони“ на стойност 6,99
лева, две парчета луканка „Орехите“ на стойност 14,38 лева, парче луканка
„Карловска“ на стойност 6,89 лева, две парчета шпеков салам „Орехите“ на
стойност 10,38 лева, една бутилка водка „Финландия“ на стойност 28,39 лева и четири
пакета печени бадеми на стойност 13,20 лева, всичко на обща стойност 99,70
лева, от владението на „***“ ЕООД - Първомай, без съгласие на
ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои.
От
обективна страна
с действията си М.Д.К. реализира признаците от
състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително
намерение отнема посочените движими вещи от търговеца, без съгласието на
управителя, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя
фактическа власт.
От
субективна страна
подсъдимият върши престъплението с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици – съзнава обществено опасния характер на стореното
от него, предвижда, иска и постига настъпването на неправомерния резултат.
Но според настоящия
състав случаят следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК, тъй като представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Съгласно константната
съдебна практика на ВКС по-ниската степен на обществена опасност обективно се
разкрива с оглед на малката стойност на предмета на престъплението, липсата или
незначителността на вредните последици, както и на други обстоятелства във
връзка с характера на деянието и на дееца, оценени в тяхната съвкупност, като преценката
дали дадено деяние представлява маловажен случай се извършва на основата
на фактическите данни по конкретния казус и всички други обстоятелства, имащи
значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното (Решение № 208 / 27.02.2018 година по н. д. № 742 / 2017 година на
II н. о., Решение № 287 / 13.02.2018 година по н. д. № 1022 / 2017 година на I
н. о., др.).
В случая противозаконно
отнетото е на обща стойност от 99,70 лева, което е пет пъти по-малко от
минималната работна заплата за страната към инкриминираната дата – 560,00 лева,
считано от 01.01.2019 година съгласно ПМС № 320 / 20.12.2018 година, а
посегателството е върху кулинарни стоки, за да се нахрани подсъдимият, чието и
материално и социално положение са тежки – няма доходи и имущество, от които да
се издържа, израсъл е в дом за деца, лишени от родителска грижа, къде все още е
постоянната му адресна регистрация.
Тези обстоятелства
Съдът приема за смекчаващи и заедно с другите – признаването на вината,
изразяване на съжаление за стореното и съдействие за разкриване на обективната
истина на досъдебното производство, както и младежката възраст на М.К., намира
за многобройни.
Като отегчаващи
обстоятелства се отчитат предишните ангажирания на отговорността на подсъдимия
с налагането на административни наказания – по чл. 78а от НК за неправомерно
държане на наркотични вещества и по чл. 218б от НК за извършена при сходни
обстоятелства кражба (противозаконно отнемане на хранителни стоки от магазин). Но,
както е посочено в Решение № 74 / 14.06.2019 година по н. д. № 332 / 2019
година на ВКС, I н. о., прилагането на чл. 93, т. 9 НК не зависи от
отегчаващите вината или отговорността обстоятелства, а от наличието на двете
посочени в нея алтернативи – липсата на вредни последици или тяхната
незначителност или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, т. е. при
квалифицирането на казуса са водещи деянието и степента на настъпилите от него
вредни последици.
С оглед на изложеното М.Д.К.
следва да бъде признат за виновен за извършена кражба при хипотезата на чл.
194 ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
По тази посочена и
приета правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за целите
по чл. 36 от НК при определяне на предвиденото в специалната норма наказание, в
съответствие с разпоредбата на чл. 57 от НК за избиране на най-подходящата по вид
и размер санкция и като се вземат предвид отегчаващите обстоятелства настоящият
състав намира, че във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК следва да се наложи глоба
в размер на триста лева.
Това наказание е
най-справедливо – съответства на обществената опасност на виновния и на
извършеното от него престъпление, на семейното му и имотно състояние и би
постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.
Причини
за извършване на деянието
– незачитане на установения в страната правов ред, изразяващо се в неуважение
към чуждата собственост.
На основание чл. 189,
ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати направените във
връзка с производството деловодни разноски – сумата от 109,80 лева по сметка на
Областна дирекция на МВР - Пловдив за оценъчна експертиза на досъдебното
производство.
По изложените
съображения Съдът постанови присъдата.
Районен
съдия: (п)
СЗ
