РЕШЕНИЕ
№ 2227
гр.
Пловдив, 06.11.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, VІІ състав в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и участието на прокурора
СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2570 по
описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от
Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от „ТИЙ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „И. Вазов“ № 98,
представлявано от П.Ю.Д. – управител /към настоящия момент с управител Г.Д.И./,
срещу Държавна комисия по хазарта, с адрес на призоваване гр. София, бул. “Акад.
И. Гешов“ № 15, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1296
лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление (НП) № 6/08.06.2017
г., издадено от председателя на Държавна комисия по хазарта, представляващи
сторените във връзка със съдебното обжалване (по АНД № 2085/2017 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, VІ н.с. и КАНД № 301/2018 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора,) разноски за договореното адвокатско
възнаграждение, ведно със законната лихва върху обезщетението за имуществени
вреди, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по настоящото дело
разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – Държавна комисия по хазарта гр. София,
чрез процесуалния си представител счита исковата претенция с основание в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за неоснователна и настоява за отхвърлянето и, алтернативно моли
да се намали размерът на претендираното обезщетение до 696 лева, като се
отхвърли за разликата до 1296 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за недължимост на разноски на ищеца в настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище, че исковата молба е основателна.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че със съдебно решение №
264 от 10.04.2018 г. по АНД № 2085/2017 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, VI н. с., потвърдено с решение № 303 от 01.08.2018 г. по КАНД №
301/2018 г. по описа на Административен съд – Стара Загора е било отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 6 от 08.06.2017 г. на
председателя на Държавната комисия по хазарта, с което на дружеството на
основание чл. 108, ал. 2 от Закона за хазарта /ЗХ/ е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение
на чл. 3, ал. 1 от Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с
игрални автомати, утвърдени от ДКХ на основание чл. 22, ал. 1, т. 11 от ЗХ с Решение
№ 000030-8972 от 31.08.2016г.
Пред двете съдебни инстанции „ТИЙ ДЖИ“ ЕООД е
представлявано от адвокат И.Н.Н. (след направен отказ
на адв. Г.С.Б.от приетата защита на основание чл. 95 от НПК), съгласно
пълномощно от 23.01.2018 г., представено пред Районен съд - Стара Загора
(приложено на лист 132 по АНД № 2085 по описа за 2017 г. на РС - Стара Загора)
и въз основа на Договор за правна защита и съдействие № 159672 от 07.02.2018 г.
за процесуално представителство по АНД № 2085/2017 г. по описа на РС-Стара
Загора (л. 13) и Договор за правна защита и съдействие № 159692 от 06.07.2018
г. за процесуално представителство по КАНД № 301/2018 г. по описа на
Административен съд – Стара Загора (л. 16). В двата договора е уговорено
адвокатско възнаграждение от по 648 лв. с ДДС, платими по посочената в
договорите банкова сметка, ***.
По делото са приложени фактура № 141/07.02.2018 г. и
Преводно нареждане за кредитен превод от 13.02.2018 г., удостоверяващи факта на
плащане по банков път на сумата от 648 лв. от страна на ищеца в полза на
упълномощения адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 159672
от 07.02.2018 г. (л. 14-15), както и фактура № 173/06.07.2018 г. и Преводно
нареждане за кредитен превод, удостоверяващи факта на плащане по банков път на
сумата от 648 лв. от страна на ищеца в полза на упълномощения адвокат, съгласно
Договор за правна защита и съдействие № 159692 от 06.07.2018 г. (л. 17-18).
Истинността на въпросните документи не е оспорена по
надлежния процесуален ред, нито са ангажирани доказателства, опровергаващи
тяхното съдържание. Липсват основания, поставящи под съмнение доказателствената
им стойност, поради което и следва да бъдат ценени като достоверен и достатъчен
източник на данни за връзката между извършеното от клиента плащане на сумата на
адвокатския хонорар и договора за правна защита и съдействие.
Достатъчно в тази връзка е да посочи, че се установява
наличието на достатъчно данни, че ищецът на 07.02.2018 г. е сключил Договор за правна
защита и съдействие № 159672, в изпълнение на който договор е издадена и
фактура № 141/07.02.2018 г. за договорената сума в размер на 648 лв. с ДДС с
посочен предмет „Възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие № 159672/07.02.2018 г.“, съответно от
ищеца е заплатена по банков път на 13.02.2018 г. сумата в размер на 2131,20 лв.
с посочено основание „пл. ф-ра 141
07.02.18, ф-ра 140 07.02.18 и ф-ра 142 07.02.18“, за което по делото е
представено и преводно нареждане.
По идентичен начин стои въпросът и с Договор за правна
защита и съдействие № 159692, в изпълнение на който договор е издадена и
фактура № 173/06.07.2018 г. за сумата в размер на 648 лв. с ДДС с посочен
предмет „Възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие № 159692/06/07/2018 за процесуално представителство
пред Административен съд Стара Загора по к. адм. д. № 301/2018 г.“,
съответно от ищеца е заплатена по банков път на 17.07.2018 г. сумата в размер
на 648 лв. с посочено основание „плащане
по ф-ра № 173 06.07.2018 г“, за
което по делото е представено и преводно нареждане.
Посочените обстоятелства са от съществено значение за
преценка верността на представените документи, което дава основание да се
приеме, че има изпълнение на задължението от страна на ищеца, уговорено именно
в посочените по-горе договори за правна защита и съдействие.
Пред настоящата съдебна инстанция са представени
адвокатско пълномощно от 15.08.2019 г. (л. 5), Договор за правна защита и
съдействие № 20620 от 15.10.2019 г., по който ищецът е заплатил в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за процесуално представителство
по настоящото дело, както и фактура № 243/15.10.2019 г. за същата сума с
предмет „възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
20620/15.10.2019 г. за процесуално представителство по адм. дело 2570/2019 г.,
VІІ с. Административен съд Пловдив“ (л. 32-33).
Съдът, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното от правна страна:
Настоящият състав счита, че ищецът е формулирал
редовна претенция във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като твърди, че от
незаконосъобразен акт на ответника при или по повод изпълнение от негови
служители на административна дейност, са произлезли твърдените от него вреди.
Следва да се посочи в тази връзка, че в исковото
производство това е напълно достатъчно, тъй като е важно какво е твърдението на
ищеца, а в случая то е такова, че сочи дейността, свързана с отмененото НП, за
административна, поради което и незаконосъобразността му представлява укоримо
поведение, от което ищецът твърди да са настъпили и описаните в неговата сфера
вреди. Дали това твърдение е вярно, настоящият състав на съда може и следва да
отговори само с решението си по делото, тъй като в исковото производство (дори
и по АПК, в който няма особени правила в тази насока) това е въпрос по същество
на правния спор, а никога по неговата допустимост.
На първо място следва да бъде съобразено Тълкувателно
постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело № 2 по описа за
2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС.
Според висшите магистрати, дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на
реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания и представлява санкционираща
управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност -
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна)
дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа
на законово предоставена административнонаказателна компетентност.
Наказателното постановление като резултат от упражнената дейност по
административно наказване също представлява по естеството си правораздавателен
акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като
приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда
на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща
е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на
органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен
резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това положение, и с оглед задължителния характер
на тълкувателните постановления, които съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт са задължителни, се налага изводът, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл.
203 и сл. от АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление
следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт,
постановен от административен орган (или длъжностно лице) при изпълнение на
административна дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар
наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не
е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 от АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място следва да бъде съобразено и
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен
административен съд, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук, съотнесено към конкретиката на
настоящия казус, налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203 от АПК, исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или
очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда
на тази глава, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както
и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване
правото на Европейския съюз.
Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
От тази гледна точка е безспорно, че ищецът е
юридическо лице, поради което се покрива изискването на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От
друга страна ответникът Държавна комисия по хазарта е юридическо лице на
бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на министъра
на финансите и може принципно да отговаря (да е ответник) по искове по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като съобразно правилото на чл. 7 от последния закон, искът следва
да се предяви срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите, а съобразно чл. 205 от АПК ответникът следва да има и качеството на юридическо лице.
От изложеното следва, че както ищецът, така и
ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът
дали същите са такива и в материалното - по възникване на фактическия състав на
отговорността, следва и може да се направи само с решението по същество на
правния спор.
А за да възникне правото на иск за обезщетение,
задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно определени
предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата
вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав,
не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, както вече се
посочи, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен
акт). В този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма
спор, че НП № 6/08.06.2017 г., издадено от председателя на Държавната комисия
по хазарта, е отменено по съответния ред (с Решение № 264/10.04.2018 г.,
постановено по АНД № 2085/2017 г. по описа на РС-Стара Загора, потвърдено с
Решение № 303/01.08.2018 г., постановено по КАНД № 301/2018 г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, влязло в законна сила на 01.08.2018 г.), т.е. налице е
първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в
издаването на незаконосъобразен акт.
Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване,
този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима към настоящия
случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване
за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на
воденото административнонаказателно производство. С плащането на уговорения
адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка
причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил
законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния
процес. Освен това, нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат
ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за
осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай,
че издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен.
Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС
- ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което
административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни
жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела.
Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките
на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува
друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от издаването на обсъждания
противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване
на процесното НП. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята
административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и
процесуалния закон за налагане на административни наказания. Налице е пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за
лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение
за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото
НП.
Във връзка с възражението на ответника за прекомерност
на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по АНД № 2085/2017 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора и КАНД № 301/2018 г. по описа на Административен
съд – Стара Загора, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе Тълкувателно решение
№ 1/15.03.2017 г. на ВАС е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата (ЗА) - да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Само за пълнота следва да се посочи,
че минималният размер на адвокатските възнаграждения е долна граница, под която
адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна
помощ, а самият размер (на адвокатското
възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор
с клиента.
С процесното НП на ищеца е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв., за което минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл. 18, ал. 2
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.,
възлиза на 370 лв. без ДДС, съответно 444 лв. с ДДС, а договореният и заплатен
от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 648 лв. с ДДС за
производството пред Районен съд – Стара Загора и 648 лв. с ДДС за
производството пред Административен съд – Стара Загора.
С оглед материалния интерес на цитираните по-горе дела
(2000 лв.) и обстоятелството, че оказаната от адвокат Н. правна помощ се
изразява единствено и само в лично явяване в едно съдебно заседание пред РС - Стара
Загора и едно съдебно заседание пред Административен съд – Стара Загора, без
дори да е изготвен отговор на касационната жалба, настоящият съдебен състав
намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на
адвокатското възнаграждение, който, както вече се посочи, е в размер на 648 лв.
с ДДС за всяка съдебна инстанция, не може да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата –
„справедлив и обоснован“.
Изложеното до тук, налага исковете за претендираните
обезщетения за имуществени вреди да бъдат уважени в размер до 444 лв. с ДДС за
всяка съдебна инстанция (или общо в размер на 888 лв.), а за разликата над 444
лв. до пълния им предявен размер от 648 лв. за всяка съдебна инстанция (или
общо в размер на 1296 лв.) исковете ще следва да бъдат отхвърлени.
На следващо място, съдът намира, че претенцията на
ищеца за начисляване на законна лихва, която започва да тече от 21.08.2019 г., датата
на подаване на исковата молба в Административен съд - Пловдив до окончателното
изплащане на сумата в общ размер на 888 лв. се явява основателна. В този смисъл
е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на
ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове,
може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда като унищожаеми, а при
нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на
вредите. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от
момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният
административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от
момента на неговото издаване. От така определените моменти на изискуемост,
започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
По разноските.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във
връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Ето защо, при определяне на понятието „съдебни
разноски“, тяхната дължимост и начин на присъждане, предвид изхода от спора,
приложение в случая намират специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, които дерогират общите разпоредби на ГПК, в т.ч. и тази на чл. 78, ал. 2
от ГПК и последните не могат да намерят приложение в настоящото дело. В този
смисъл възраженията на ответника съдът намира за неоснователни.
При това положение, и с оглед изхода на спора, на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
в производството разноски, които се констатираха в размер на 436,11 лв. –
заплатените държавна такса (25 лв.) и адвокатско възнаграждение (411,11 лв.),
съразмерно с уважената част от иска. За пълнота следва да се посочи, че липсва
заявено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
По отношение на претендираното възнаграждение за
осъществената защита от юрисконсулт, изчерпваща се с представения отговор на
исковата молба, то следва да се посочи, че такова не се следва на ответника на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. В тази хипотеза отговорността на ответника е пълна -
както по исковата претенция, така и за заплащане на разноските за
производството, държавната такса и за възнаграждението за адвокат, съразмерно с
уважената част от иска - ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ (така Решение № 2611 от
28.02.2018 г. по адм. д. № 592/2017 г., Решение № 1521 от 05.02.2018 г. по адм.
д. № 9762/2016 г. и Решение № 819 от 22.01.2018 г. по адм. д. №10451/2016 г. на
ВАС на РБ, а и много други). Или, искането на ответника за присъждане на
разноски следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Държавна комисия по хазарта гр.
София, бул. „Акад. И. Гешов“ № 15 да заплати на „ТИЙ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „И. Вазов“ № 98, представлявано
от Г.Д.И., сумата в размер на 888 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, състоящи се от направените разходи за адвокатско
възнаграждение в съдебно производство по обжалване на НП № 6/08.06.2017 г.,
издадено от Председателя на Държавната комисия по хазарта, съгласно Договор за
правна помощ № 159672/07.02.2018 г. по АНД № 2085/2017 г. по описа на РС-Стара
Загора и Договор за правна помощ № 159692/06.07.2018 г. по КАНД № 301/2018 г.
по описа на Административен съд – Стара Загора, ведно със законната лихва върху
посочената главница, начиная от 21.08.2019 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния и предявен размер от 1296 лева.
ОСЪЖДА Държавна комисия по хазарта гр.
София, бул. „Акад. И. Гешов“ № 15, да заплати на „ТИЙ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „И. Вазов“ № 98, представлявано
от Г.Д.И., сумата в размер на 436,11 лв., представляваща направените по делото
разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
Държавна комисия по хазарта гр. София, бул. „Акад. И. Гешов“ № 15 за присъждане
на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 –
дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: