Решение по дело №3780/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1182
Дата: 28 февруари 2025 г. (в сила от 28 февруари 2025 г.)
Съдия: Валерия Банкова
Дело: 20241100103780
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1182
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100103780 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. П.,
гражданин на Украйна, родена на **** г., притежаваща паспорт тип Р UKR
****, издаден на **** г. от паспортна служба 1212, с адрес: общ. Несебър, к.к.
„Слънчев бряг“, хотел „****'', ****, с която се иска признаване и допускане
изпълнение на територията на Република България на решение от 22.07.2021
г., постановено от Жовтневи районен съд, гр. Днипропетровск, по съдебно
дело № 201/2500/21, производство 22-ц/803/671/22, влязло в законна сила на
07.09.2022 г.
С посоченото решение в полза на ищцата са присъдени вземания в
размер на 8700 /осем хиляди и седемстотин/ евро, както и разноски по делото
в размер на 2919 гривни и 43 копейки (национална валута на Украйна),
равняващи се на 70.73 евро /седемдесет евро и седемдесет и три евроцента/,
срещу ответника О. Б. - гражданин на Украйна, произтичащи от сключения
между страните договор за заем от 28.10.2019 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът О. Б. - гражданин на Украйна,
родена на **** г., притежаваща паспорт тип Р UKR № ****, изд. на **** г. от
паспортна служба 1212, с адрес: общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, к-с “****“
Б-4, ****, представя писмен отговор, с който не възразява по допустимостта
на иска, не възразява срещу обстоятелства, сочени в исковата молба, но изцяло
оспорва същия като неоснователен. Излага съображения за нередовност на
представените от ищцата документи съгласно изискванията на чл. 119, ал. 2 и
ал. 3, във връзка с чл. 118 от КМЧП, както и за допуснати процесуални
нарушения по първоинстанционното производство, по което е постановено
съдебното решение, чието признаване и допускане на изпълнението на
територията на Република България се иска.
1

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното:
По делото не е налице спор, а се установява и от представените към
молбата за екзекватура от ищеца доказателства, че 22.07.2021г. Жовтневи
районен съд – гр. Днипропетровск, Украйна е постановил решение по дело №
201/2500/21, производство 22-ц/803/671/22, с което О. М. Б. е осъдена да
заплати на Н. В. П. следните суми: 8700 /осем хиляди и седемстотин/ евро,
както и разноските по делото в размер на 2919 гривни и 43 копейки.
Налице е удостоверяване, че постановеното решение е влязло в сила на
07.09.2022 година. В мотивите на постановеното решение е посочено, че
ответницата е билa надлежно уведомена за делото, взела е становище по
фактите и доказателствата и не е възразила делото да се гледа в нейно
отсъствие.
Ангажирано е Постановление на Днипровски апелативен съд от
07.09.2022г., от което се установява, че подадената от ответницата въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение, е отхвърлена.
По делото ищецът е представил удостоверение от 01.03.2024 година,
издадено от Днипровския апелативен съд, от което се установява, че
решението на съда е било изпратено на процесуалния представител на
ответника по ел. поща, като доставянето му в пощ. кутия е потвърдено.
Представен е и изпълнителен лист от 03.02.2023г., издаден от Жовтневи
районен съд, гр. Днипропетровск, по делото за процесните суми.
Истинността на последните два документа е оспорена от ответника и е
разкрито производство по чл.193 от ГПК. Независимо от разпределението на
доказателствената тежест, ответникът не е ангажирал доказателства във
връзка с направеното оспорване, поради което съдът приема, че същото е
проведено неуспешно.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 119, ал. 1 КМЧП, във вр. с чл.
19 и сл. от Договора за правна помощ по граждански дела между Република
България и Украйна /ратифициран със закон, приет от 39-то НС на 4 ноември
2004 г., обн. ДВ, бр. 102 от 2004 г., в сила от 29 декември 2005г./ за признаване
и допускане изпълнение на територията на Република България на решение от
22.07.2021 г., постановено от Жовтневи районен съд, гр. Днипропетровск, по
съдебно дело № 201/2500/21, производство 22- ц/803/671/22, влязло в законна
сила на 07.09.2022 г.
Съобразно представените от ищеца доказателства, съдебният акт е
влязъл в законна сила и подлежи на изпълнение. С него О. М. Б. е осъдена да
заплати на Н. В. П. следните суми: 8700 /осем хиляди и седемстотин/ евро,
както и разноските по делото в размер на 2919 гривни и 43 копейки.
Съгласно чл.119, ал.2 от КМЧП към молбата за екзекватура се прилага
препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, и удостоверение
2
от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат
заверени от Министерството на външните работи на Република България.
Между Република България и Република Украйна е в сила посочения
по-горе Договор за правна помощ по граждански дела. В Глава четвърта от
този договор, уреждаща материята на признаване и изпълнение на съдебни
решения, с разпоредбата на чл.19 договарящите държави са приели, че всяка
договаряща страна е длъжна съгласно този договор да признава и изпълнява
на своя територия съдебните решения, постановени и влезли в сила на
територията на другата договоряща страна, като е прието, че това са
решенията по граждански дела, определени в чл.1 от договора, с имуществен
или неимуществен характер, включително съдебни спогодби и решения на
съда, в частта за съдебните разходи по тези дела и присъди на съдилищата по
наказателни дела в частта на уважения размер на гражданския иск. Съобразно
чл.1, ал.1,т.1 от Договора за граждански дела се считат делата, които
възникват при граждански, трудови, семейни и търговски правоотношения, а
органи на правосъдието са органите на договорящите страни, които имат
право да вземат решения и да осъществяват съответните действия по делата,
посочени в ал.1, т.1 на този текст.
В чл.20 от Договора страните са посочили как се инициира процедурата
по признаване и изпълнение на съдебно решение на договарящата страна, като
в ал. 2 са посочени необходимите документи, които в настоящия случай са
представени от ищеца.
В чл.21 изрично са посочени случаите, в които се отказва признаване и
изпълнението на съдебно решение, каквито в случая не се установяват.
Съдът намира, че с договора за правна помощ е уреден режим, който е
специален спрямо общия режим на производството по екзекватура, уредено в
КМЧП. Наличието на договор за правна помощ между двете държави налага
извод, че примат има специално уредения режим, като общия следва да се
приложи само ако в договора липсва уреждане на конкретен въпрос. Аргумент
в тази насока е и разпоредбата на чл.3, ал.1 КМЧП, която предвижда, че
разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните
отношения с международен елемент, установена в международен договор, в
друг международен акт в сила за Република България или в друг закон, а чл.3,
ал.2 задължава съда при прилагане на международен договор или на друг
международен акт, да се съобразяват международния характер на неговите
разпоредби, установената в тях квалификация и необходимост от постигане на
еднообразие в тяхното тълкувани и прилагане.
Въз основа на така изложеното, настоящият състав на съда приема, че е
надлежно сезиран от ищеца с исковата молба, с която се иска признаване на
съдебно решение на чуждестранен съд и допускане на изпълнението на
територията на Република България. Към молбата са представени документи,
които установяват, че съдебното решение е постановено от компетентен
орган, влязло е в сила и подлежи на изпълнение. Представените от ищеца
документи, отговорят на изискванията на чл.20 от договора за правна помощ,
тъй като представляват официални документи, издадени от съответния съд.
3
От представеното решение се установява, че ответницата е участвала в
съдебните производства, вкл. е инициирала процедура по обжалване на
първоинстанционното решение, поради което условието на чл.20, ал.3 от
Договора е изпълнено. Няма данни по делото да е налице влязло в сила
решение на български съд за същото искане и на същото основание или висящ
процес същото искане и на същото основание. Липса противоречие на
исканото изпълнение с българския обществен ред – с решението ответницата
е осъдена да върне сума, дадена по договор за заем.
При така изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да
бъде уважен.

По разноските:
При този изход на спора, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
сторените от нея разноски, които съгласно списъка по чл.80 от ГПК и
доказателствата по делото възлизат на 2100 лв. адвокатско възнаграждение и
общо 170 лв. държавна такса и деловодни разноски. Възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, съдът намира за неоснователно. От една страна, същото е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, материалния му
интерес и обема на представената защита, а от друга – е почти двукратно по-
ниско от възнаграждението, заплатено на адвоката на ответника.
Така мотивиран, съдът намира, че на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата
соледва да се присъдят разноски в общ размер на 2 270 лв.

Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ДО ИЗПЪЛНЕНИЕ решение от 22.07.2021 г.,
постановено от Жовтневи районен съд, гр. Днипропетровск, по съдебно дело
№ 201/2500/21, производство 22-ц/803/671/22, влязло в законна сила на
07.09.2022 г. с което ответницата по настоящото дело О. Б. - гражданин на
Украйна, родена на **** г., притежаваща паспорт тип Р UKR № ****, изд. на
**** г. от паспортна служба 1212, с адрес: общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“,
к-с “****“ Б-4, **** е осъдена да заплати на ищцата Н. П., гражданин на
Украйна, родена на **** г., притежаваща паспорт тип Р UKR ****, издаден на
**** г. от паспортна служба 1212, с адрес: общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“,
хотел „****'', **** следните суми: 8700 /осем хиляди и седемстотин/ евро,
както и разноски по делото в размер на 2919 гривни и 43 копейки.
ОСЪЖДА О. Б. - гражданин на Украйна, родена на **** г.,
притежаваща паспорт тип Р UKR № ****, изд. на **** г. от паспортна служба
1212, с адрес: общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, к-с “****“ Б-4, **** да
заплати на Н. П., гражданин на Украйна, родена на **** г., притежаваща
паспорт тип Р UKR ****, издаден на **** г. от паспортна служба 1212, с
4
адрес: общ. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, хотел „****'', **** сумата от 2 270
лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5