№ 3613
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513744 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20124985 от 26.05.2021 г. по гр.д. № 37396/2019 г. на СРС, 61 състав са
отхвърлени предявените от „Н.“ ООД срещу „Е.Ш. ЕУ“ ООД обективно кумулативно
съединени искове: 1/. иск с правно основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за присъждане на сумата
2000 лв., представляваща разходи, извършени за поправяне на веща вследствие на
недостатъци при извършване на работата по договор за изработка от 04.09.2018 г.; 2/. иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата 4200 лв.,
представляваща обезщетение за вреди, под формата на претърпяна загуба, изразяваща се в
платена наемна цена за периода 07.10.2018 г. – 30.04.2019 г., поради неизпълнение на
задължението по договор за изработка от 04.09.2018 г. В полза на ответното дружество е
било присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв.
Решението е обжалвано изцяло от ищцовото дружество „Н.“ ООД като неправилно.
По първия иск се твърди, че чрез свидетелските показания, дадени в откритото съдебно
заседание, проведено на 17.11.2020 г., било доказано извършване на уведомяването по чл.
264, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, веднага след откриване на недостатъка, както и че всички останали
елементи от фактическия състав чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за уважаване на иска, са доказани. По
втория иск се излага, че от доказателствата по делото е установено, че по възлагане от „ТНТ
Б.“ ЕООД на „Н.“ ООД последното е следвало да извършва експресни доставки на кръвни
проби със собствен транспорт, което е наложило наемане на чужд автомобил за изпълнение
1
на поетите ангажименти, до поправка на автомобила, собственост на дружеството. Иска
отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковете. Претендира присъждане
на разноските, направени при разглеждане на делото пред двете инстанции. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения, платени
от ответника за двете инстанции.
Въззиваемото дружество „Е.Ш. ЕУ“ ООД изразява становище за правилност на
първоинстанционното решение и за неоснователност на жалбата. По отношение на иска по
чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД подчертава, че не споделя извода на СРС за наличието на скрити
недостатъци, но сочи за правилни изводите на съда за липса на своевременно уведомяване
на изпълнителя за недостатъците. Излага, че при преценката на показанията на свидетеля А.
следва да се вземе предвид родствената му връзка с адв. Б.А. и обстоятелството, че същият
не е възприел лично телефонния разговор, а впечатленията му били опосредени от
преразказа на адв. А.. По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД поддържа, че не е
доказано в какво точно се изразявала куриерската дейност и услугите, които ищцовото
дружество е следвало да извършва по сключения с „ТНТ Б.“ ЕООД договор, както и че
сроковете за изпълнение били експресни. Твърди, че за доставката на кръвни проби е
необходимо специално оборудване, с каквото процесният автомобил не разполагал, поради
което не можело да се приеме, че „Н.“ ООД е осъществявала превоз на подобни пратки.
Сочи, че в договора между ищцовото дружество и „ТНТ Б.“ ЕООД не било предвидено, че
изпълнителят е следвало да извършва доставките със собствен автомобил, а в т. 16 от
договора било уговорено, че страните не носили отговорност при неизпълнение на
задълженията си поради непреодолима сила или случайно събитие, каквото било повредата
на автомобила. Излага, че не били доказани обстоятелствата, налагащи наемането на друг
автомобил за толкова дълъг период от време, както и че договорът за наем на такъв бил
съставен за целите на процеса. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на разноските, направени пред въззивната инстанция. Прави възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца за
процесуалното му представителство пред СРС.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Делото има за предмет следните искове, предявени от „Н.“ ООД срещу „Е.Ш. ЕУ“
ООД:
1/иск за присъждане на сумата 2000 лв., платена от ищеца по фактура №
**********/01.04.2019 г., която включва:
а) сумата 200 лв., дължима на основание чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД – платена от ищеца
цена с ДДС за поправяне на скрит недостатък на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Омега“, с рег. № ****, допуснат при извършения от ответника, по договор от 04.09.2018 г.
2
ремонт (смяна на гарнитурата на главата и смяна на охладителен радиатор) на автомобила,
и констатиран след привеждането му в движение, която поправка се изразява в смяна на два
броя маркучи и накрайници;
б) сумата 1800 лв., дължима на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
ремонт на автоматична скоростна кутия на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, с
рег. № ****, повредена заради лошо изпълнение от ответника на задълженията му по
договора за ремонт на от 04.09.2018 г.
2/. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата
4200 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в платена наемна цена за
периода 07.10.2018 г. – 30.04.2019 г., поради неизпълнение от ответника на задълженията му
по договора за ремонт на от 04.09.2018 г.
С първоинстанционното решение исковете са отхвърлени.
Решението е валидно, тъй като е постановено от надлежен орган, в законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано.
Решението е допустимо, независимо, че искът за присъждане на сумата 1800 лв. е
квалифициран по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД, вместо по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД. Непрецизно
определената от районния съд правна квалификация не прави решението недопустимо, ако
съдът е разгледал и се е произнесъл по посочените от ищеца правопораждащи факти, но е
определил неточно квалификацията на иска като текст от закона. В случая, в мотивите към
първоинстанционното решение съдът е обсъдил всички факти, посочени от ищеца и
относими към иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД – наличието на действителен договор за
изработка, с който е възложен ремонт на определени части от автомобила; виновно лошо
изпълнение на същия от ответника; причинени от това виновно неизпълнение други
имуществени вреди, различни от имуществените вреди, причинени от скрития недостатък
(вредите от скрития недостатък се изразяват в направени разходи за поправяне на зле
ремонтираните части, предмет на възлагането с договора за изработка, а другите вреди се
изразяват в разходи за ремонт на автоматична скоростна кутия, която не е била предмет на
договора за изработка, но се е повредила заради скрития недостатък на възложените за
ремонт части); размерът на тези вреди.
По иска по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД:
На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, от фактическа и правна страна, касаещи иска по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД, за присъждане
на сумата 200 лв. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във
въззивното производство, съдът намира следното:
Фактическият състав на чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД, пораждащ правото на поръчващия да
иска от изпълнителя заплащане на разходите, необходими за поправката на скритите
недостатъците на извършената работа, включва кумулативното наличие на следните
елементи: 1) сключен между страните действителен договор за изработка по чл. 258 ЗЗД; 2)
3
наличие на скрити недостатъци на извършената работата по смисъла на чл. 264, ал. 2, изр. 1
ЗЗД; 3) уведомяване на изпълнителя веднага след откриване на скритите недостатъци, в
съответствие с изискването на чл. 264, ал. 2, изр. 2 ЗЗД; 4) необходимост от извършване на
разходи за поправката на скритите недостатъци и техния размер.
В случая страните са били обвързани от облигационно правоотношение, породено от
сключен на 04.09.2018 г., между „Н.“ ООД, като възложител, и „Е.Ш. ЕУ“ ООД, като
изпълнител, действителен договор за изработка, с предмет извършване на ремонт (смяна на
гарнитурата на главата и смяна на охладителен радиатор) на автомобил марка „Опел“, модел
„Омега“, с рег. № ****.
Работата е била извършена със скрити недостатъци - при подмяна на маркучите за
пренос на масло от скоростната кутия към радиатора и обратно била допусната грешка. Това
се установява от заключението на автотехническата експертиза, прието в производството по
чл. 207 и сл. ГПК, според което по време на работа на двигателя в движение е констатиран
пробив на един от свързващите маркучи към радиатора. За да се проявят недостатъците на
работата – пробив на един от свързващите маркучи към радиатора и изтичане през него на
масло под налягане, е било необходимо автомобилът да е бил в движение. Ето защо следва
да се приеме, че откритите след предаване на автомобила недостатъци са били скрити и не
са могли да бъдат установени при извършване на дължимия преглед от страна на
поръчващия при приемане на автомобила.
По делото е доказано и извършването на разходи за поправката на скритите
недостатъци – представена е фактура № *********/01.04.2019 г., издадена от „Вик ауто“
ЕООД и приложен към нея фискален бон, за заплащане на сумата 2000 лв., включваща и
сумата 200 лв. с ДДС за смяна на два броя маркучи и накрайници.
Недоказано обаче по делото остана възложителят да е уведомил изпълнителя за
скрития недостатък, веднага след откриването му. От фискален бон от 05.10.2018 г. (л. 18 от
делото на СРС) и от показанията на свидетелите Д. А. и А.А. се установява, че процесният
автомобил е бил предаден от ответното дружество на Б.А., като представител на
възложителя, на 05.10.2018 г., а скритите недостатъци са били открити на 06.10.2018 г. За да
спази изискването на чл. 264, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, ищцовото дружество е следвало да уведоми
за тях изпълнителя на същия ден или най-късно на следващия работен ден. Единственото
доказателство за уведомяване на изпълнителя са показанията на свидетеля Д. А., но същите
пресъздават получена от адв. А. информация относно лицето, с което последният е
разговарял по телефона, и съдържанието на разговора. Поради това и предвид родствената
връзка между свидетеля и Б.А., налагаща преценка на показанията му по реда на 172 ГПК,
настоящият състав намира, че коментираните свидетелски показания не установяват по
безспорен и категоричен начин изпълнението на задължението за незабавно съобщаване на
установените скрити недостатъци.
С оглед на горното искът по чл. 265, ал. 1, т. 2 ЗЗД за присъждане на сумата 200 лв. е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
4
По иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата 1800 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
ремонт на автоматична скоростна кутия на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, с
рег. № ****, повредена заради лошо изпълнение от ответника на задълженията му по
договора за ремонт от 04.09.2018 г.:
Фактическият състав на чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, пораждащ правото на
кредитора да иска от длъжника обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на
договорно задължение, включва следните елементи: 1) наличие на сключен действителен
договор, пораждащ съответното изискуемо задължение за ответника; 2) изправност на
ищеца по договора; 3) виновно неизпълнение от ответника на произтичащо от договора
задължение; 4) причинени на кредитора имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са били предвидими към пораждане на
задължението, а ако длъжникът е бил недобросъвестен, отговаря и за непредвидимите
вреди.
В случая, както бе посочено по-горе, е доказано сключването между страните на
действителен договор за изработка от 04.09.2018 г., по силата на който дружеството-
изпълнител „Е.Ш. ЕУ“ ООД се е задължило, срещу уговореното възнаграждение, да
извърши ремонт на процесния автомобил, собственост на поръчващото дружество „Н.“
ООД.
Ищцовото дружество „Н.“ ООД е изправно, тъй като е изпълнило задължението си за
заплащане на дължимото възнаграждение по договора – видно от фискален бон от
05.10.2018 г., намиращ се на л. 18 от делото на СРС.
Ответното дружество не е изпълнило точно задължението си по договора за
изработка, тъй като при подмяна на маркучите за пренос на масло от скоростната кутия към
радиатора и обратно била допусната грешка, в резултат на която, при привеждане на
автомобила в движение, станал пробив на един от свързващите маркучи към радиатора и
изтичане през него на масло под налягане.
Налице са причинени вреди на ищеца, изразяващи се в извършване на разходи за
ремонт на автоматичната скоростна кутия на автомобила, които вреди са пряка и
непосредствена последица от некачествено извършения ремонт и са могли да бъдат
предвидени от длъжника при сключване на договора за изработка при полагане на грижата
на добрия стопанин. В заключението на автотехническата експертиза се съдържа
категоричен и обоснован извод на експерта за наличие на причинно-следствена връзка
между лошото изпълнение на работата по договора за ремонт от 04.09.2018 г. и
последвалата повреда на автоматичната скоростна кутия, която не е била възложена за
ремонт с цитирания договор - наличното масло в автоматичната скоростна кутия е изтекло
изцяло през пробива на един от свързващите маркучи към радиатора, по време на работа на
двигателя в движение.
Размерът на имуществената вреда възлиза на 1800 лв., представляваща платена цена
5
с ДДС за ремонт на автоматичната скоростна кутия по фактура № *********/01.04.2019 г.,
издадена от „Вик ауто“ ЕООД, и приложен към нея фискален бон.
По изложените съображения искът следва да бъде уважен за предявения размер от
1800 лв.
По иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за присъждане на сумата 4200 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платена цена по
договор за наем на лек автомобил за периода 07.10.2018 г. – 30.04.2019 г., причинени заради
лошо изпълнение от ответника на задълженията му по договора за ремонт на от 04.09.2018
г.:
Искът е частично основателен.
Налице е причинена вреда на ищеца, изразяваща се в платена цена по договор за наем
на лек автомобил за периода 07.10.2018 г. – 31.03.2019 г., заради лошо изпълнение от
ответника на задълженията му по договора за ремонт на от 04.09.2018 г., която вреда е пряка
и непосредствена последица от некачествено извършения ремонт и е могла да бъде
предвидена от длъжника при сключване на договора за изработка, при полагане на грижата
на добрия стопанин.
Наемането на друг автомобил, за периода 07.10.2018 г. – 31.03.2019 г., тоест до
поправка на процесния, се е наложило, за да се изпълнят договорни задължения, поети от
ищеца „Н.“ ООД към неучастващо в исковото производство лице - „ТНТ Б.“ ЕООД.
По делото е установено, от представения договор от 01.07.2018 г. и допълнително
споразумение № 1 от 01.08.2018 г., както и от показанията на свидетеля А.А., че между
„ТНТ Б.“ ЕООД, като възложител, и ищеца „Н.“ ООД, като изпълнител, е бил сключен
безсрочен договор за извършване на оперативна и куриерска дейност (специални услуги), в
интерес и в полза на възложителя и по негова поръчка. В договора не е посочено дали
куриерските услуги следва да се извършват с превозно средство, осигурено от изпълнителя
или възложителя, но от показанията на св. А. – организатор в отдел „Специални услуги“ на
„ТНТ Б.“ ЕООД, се установява, че „Н.“ ООД е изпълнявало задълженията си по договора с
процесния автомобил. Същото е осъществявало, като подизпълнител на „ТНТ Б.“ ЕООД,
транспортно обслужване на кръвни проби, която работа следвало да се извършва много
бързо, експресно, тъй като взетите от болниците кръвни проби се карали със сух лед до
офиса на възложителя, а от там – със самолет на възложителя до съответната лаборатория в
чужбина.
След разваляне на процесния автомобил, Б.А. е помолил свидетеля А. да наеме негов
автомобил и последният се съгласил, като договорили месечна наемна цена от 700 лв.
Сключването на наемния договор се установява от представения договор за наем на моторно
превозно средство от 07.10.2018 г. От същия е видно, че на „Н.“ ООД е бил предоставен за
временно и възмездно ползване, за срок от 6 месеца, лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Докер“, с рег. № ****, с който да се извършват превози на товари и куриерски пратки, при
месечна наемна цена от 700 лв.
6
Неоснователно е възражението на ответника за антидатиране на договора. Видно от
представените документи за извършени банкови преводи от л. 33 до л. 35 от делото на СРС,
че на 20.11.2018 г., 07.01.2019 г., 18.01.2019 т., 15.02.2019 г. и 18.04.2019 г. ищецът е превел
по банков път на св. А.Г. А. наеми за месеците ноември и декември 2018 г., януари,
февруари, март и април 2019 г.
За месеците ноември и декември 2018 г., януари, февруари, март 2019 г. ищецът е
платил на наемодателя общо 3500 лв. (по 700 лв. месечно), която сума подлежи на
присъждане, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД. Претърпяната вреда е била
предвидима за длъжника „Е.Ш. ЕУ“ ООД. При полагане на грижата на добрия стопанин
дружеството е могло да предвиди, че при лошо изпълнение на договора за ремонт на
автомобила, изразяващ се в смяна на гарнитурата на главата и смяна на охладителен
радиатор, това би могло да доведе до теч на масло, да блокира автоматичната скоростна
кутия и да направи автомобила негоден за движение и ползването му по предназначение.
Видно от фактура № ********** от 01.04.2019 г. и от фискален бон от 01.04.2019 г.,
издадени от „Вик ауто“ ЕООД (л. 19 от делото на СРС) ремонтът на скоростната кутия на
автомобила е бил отстранен към 01.04.2019 г., поради което след тази дата не е налице
причинна връзка между претърпяната загуба и лошото изпълнение на задължението по
договор за изработка от 04.09.2018 г. За сумата над 3500 лв. до сумата 4200 лв. искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, да заплати на ищеца 85,48% от разноските, направени при разглеждане на делото
пред двете инстанции, съответно на уважената част от исковете. Пред районния съд ищецът
е направил следните разноски: 600 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред първата инстанция, 600 лв. – за възнаграждения за вещи лица, 20 лв.
и 260,20 лв. – държавни такси. В производството по обезпечаване на доказателствата е
договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Общо разноските,
направени от ищеца в първоинстанционното производство и в производството по
обезпечаване на доказателства възлизат на 1780,20 лв., от която сума ответникът следва да
бъде осъден да заплати 1521,71 лв. Във въззивното производство ищецът е направил
разноски в размер на 774 лв. (650 лв. за адвокатско възнаграждение и 124 лв. държавна
такса), от която сума ответникът следва да бъде осъден да плати 661,62 лв. на ищеца.
Общият размер на частта от разноските, направени от ищеца при разглеждане на делото
пред двете инстанции, които ответникът следва да бъде осъден да му плати е 2183,33 лв.
Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
договорените и платени от ищеца адвокатски възнаграждения в размер на 300 лв. – в
производството по обезпечаване на доказателства и в размер на 600 лв. – за процесуално
представителство пред първата инстанция. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция ДВ бр. 41/2017 г.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение при имуществен интерес от 6200 лв.
възлиза на 664 лв., а съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5 от наредбата – минималният размер на
7
адвокатското възнаграждение за производството за обезпечаване на доказателствата възлиза
на 300 лв.
Ищецът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
ответника 14,52 % от разноските, направени при разглеждане на делото пред двете
инстанции, съответно на отхвърлената част от исковете. Пред първата инстанция
ответникът е направил разноски в размер на 840 лв. – договорено и платено адвокатско
възнаграждение с ДДС. Пред въззивната инстанция ответникът е направил разноски в същия
размер - 840 лв. договорено и платено адвокатско възнаграждение с ДДС. От тези суми
дължи на ответника сумата 121,97 лв. – част от разноските, направени при разглеждане на
делото пред първата инстанция и сумата 121,97 лв. – част от разноските, направени при
разглеждане на делото пред въззивната инстанция. Неоснователно е възражението на ищеца
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на договорените и платени от ответника адвокатски
възнаграждение за процесуално представителство пред всяка инстанция в размер на по 840
лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, редакция ДВ бр. 41/2017 г., минималният размер на
адвокатското възнаграждение при имуществен интерес от 6200 лв. възлиза на 664 лв., а
съобразно приложимата във въззивното производство редакция ДВ бр. 68/2020 г. – в размер
на 640 лв. Платените адвокатски възнаграждения от по 840 лв. за всяка от инстанциите
съответстват на фактическата и правна сложност на делото и извършените пред съответната
инстанция процесуални действия и не са прекомерни. С оглед на горното
първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски над сумата 121,97 лв. до сумата 840 лв. Ищецът ще
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 121,97 лв. – част от разноските за
въззивната инстанция, съответна на отхвърлената част от исковете.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20124985 от 26.05.2021 г. по гр.д. № 37396/2019 г. на СРС, 61
състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Н.“ ООД срещу „Е.Ш. ЕУ“ ООД иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за присъждане на сумата 1800 лв.
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за ремонт на
автоматична скоростна кутия на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, с рег. № ****,
повредена заради лошо изпълнение от ответника на задълженията му по договора за ремонт
от 04.09.2018 г., както и в частта, с която предявеният от „Н.“ ООД срещу „Е.Ш. ЕУ“ ООД
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за вреди,
изразяващи се в платена наемна цена за периода 07.10.2018 г. – 30.04.2019 г., поради лошо
изпълнение от ответника на задълженията му по договора за ремонт от 04.09.2018 г., е
отхвърлен за сумата 3500 лв. и за периода 07.10.2018 г. – 31.03.2019 г., както и в частта, с
която „Н.“ООД е осъдено, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Е.Ш. ЕУ“ ООД
8
съдебни разноски за разликата над сумата 121,88 лв. до сумата 840 лв. ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.Ш. ЕУ“ ООД, ЕИК ****, гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван
Вазов“, бул. „Петко Каравелов“, бл. ****, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, да
заплати на „Н.“ ООД, ЕИК ****, гр. София, бул. „****, сумата 1800 лв. обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за ремонт на автоматична скоростна
кутия на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, с рег. № ****, повредена заради лошо
изпълнение от ответника на задълженията му по договора за ремонт на от 04.09.2018 г.
ОСЪЖДА „Е.Ш. ЕУ“ ООД, ЕИК ****, гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван
Вазов“, бул. „Петко Каравелов“, бл. ****, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД, да
заплати на „Н.“ ООД, ЕИК ****, гр. София, бул. „****, сумата 3500 лв., представляваща
обезщетение за вреди, изразяващи се в платена наемна цена за периода 07.10.2018 г. –
31.03.2019 г., поради лошо изпълнение от ответника на задълженията му по договора за
ремонт на от 04.09.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20124985 от 26.05.2021 г. по гр.д. № 37396/2019 г. на
СРС, 61 състав, в останалите части.
ОСЪЖДА „Е.Ш. ЕУ“ ООД, ЕИК ****, гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван
Вазов“, бул. „Петко Каравелов“, бл. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Н.“
ООД, ЕИК ****, гр. София, бул. „****, сумата 2183,33 лв. – част от разноските, направени
при разглеждане на делото пред двете инстанции, съответна на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ****, гр. София, бул. „****, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, да заплати на „Е.Ш. ЕУ“ ООД сумата 121,97 лв. – част от разноските, направени при
разглеждане на делото пред въззивната инстанция, съответна на уважената част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9