Решение по дело №104/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Ц. Н. Н. [ЕГН], подадена чрез пълномощника му адв. Е. И. от САК, против Заповед № 349з-402 от 29.01.2024г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която заповед, на основание чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 и чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на младши инспектор Ц. Н. Н. – старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ районно управление – Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й при неспазване на императивните изисквания за съдържание на административния акт; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е постановена при неспазване на императивната норма на чл.210, ал.1 от ЗМВР досежно съдържанието на акта за налагане на дисциплинарно наказание, като твърди, че липсва изискуемото се от закона описание на обстоятелствата, при които е извършено вмененото му дисциплинарно нарушение и доказателствата, въз основа на които това нарушение е установено. Счита, че при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, за мотивиране на това основание за налагане на дисциплинарното наказание, е следвало да бъдат изложени фактически основания, обосноваващи не само допуснатото нарушение на нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, но и такива, обосноваващи уронването на престижа на службата. Твърди, че в случая по никакъв начин не било обосновано с какви точно действия или бездействия на полицейския служител е нарушено доброто име на институцията. Излага доводи, че самото цитиране на закона и на норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, не е достатъчно, за да се счита изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Поддържа, че в хода на проведеното дисциплинарно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като е нарушена императивната разпоредба на чл.206, ал.1 от ЗМВР, което е довело до ограничаване правото на защита на дисциплинарно наказания служител. Счита, че отправената от името на дисциплинарно-разследващия орган покана за запознаване с обобщената справка и за даване на обяснения и възражения, не изпълнява изискванията на отправена покана по см. на чл.206, ал.1 от ЗМВР за даване на писмени обяснения или за изслушване преди налагане на самото дисциплинарно наказание. Сочи, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при допуснати нарушения на чл.34, ал.1 и ал.3 и на чл.35 от АПК, с твърдения, че не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и че не са обсъдени обясненията и възраженията на заинтересованото лице. Обосновава, че извършването на вмененото му дисциплинарно нарушение не се доказва от събраните в хода на дисциплинарното производство и посочени в заповедта доказателства, като налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание е несъответно и на целта на закона. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

В съдебно заседание и в представеното от пълномощника на жалбоподателя писмено становище, се сочат допълнителни доводи за процесуалната и за материалната незаконосъобразност на оспорения акт, вкл. че събраните по делото доказателства опровергават фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи от дисциплинарно-наказващия орган, за наличието на осъществено от полицейския служител деяние, представляващо нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.

Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, взетото от наказващия орган решение се явява правилно и прави искане за потвърждаване на обжалваната заповед.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със Заповед № 349з-71 от 04.01.2024г. на Директора на ОД на МВР - Стара Загора (л.26 и сл.), на основание чл.207, ал.1, т.2, ал.2, ал.12, чл.214, ал.1, т.1 и чл.215, ал.1 от ЗМВР и чл.44 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е разпоредено образуването на дисциплинарно производство срещу младши инспектор Ц. Н. Н. – старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора. Образуването на дисциплинарно производство срещу служителя е мотивирано с изготвена докладна записка рег. № 349р-534/ 04.01.2024г. от П. на Комисията, назначена със Заповед № 349з-5766/ 31.12.2023г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора, за извършване на проверка за изясняване на постъпилите данни за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Сочи се в заповедта, че в хода на проверката са получени сведения, в които се съдържат предварителни данни за допуснати тежки дисциплинарни нарушения по см. на чл.207 от ЗМВР от полицейски служители, вкл. за неспазване от мл. инспектор Ц. Н. на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (т.15, т.19, т.20 и т.89), които действия са от естество да уронят престижа на службата и представляват дисциплинарно нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Със заповедта е определен и дисциплинарно-разследващ орган (ДРО) с посочен в заповедта състав, като са указани и следващите се действия по разследването, вкл. и действията по уведомяване на служителя за правата му в производството. Заповедта е връчена на мл. инспектор Ц. Н. на 04.01.2024г.

С покана рег. № 349р-557/ 04.01.2024г. (л. 51 и сл.), мл. инспектор Ц. Н. е уведомен за правата му по чл.207, ал.8 от ЗМВР, при предоставена възможност, след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и посочените в нея фактическа обстановка, правна квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, да даде писмени обяснения и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства, при определен срок за депозиране на обяснения или възражения до 17.30 часа на 05.01.2024г. Поканата е връчена на Н. на 04.01.2024г., 17.30 часа.

Съгласно изготвения Протокол с рег. № 349р-790 от 08.01.2024г. за отказ на държавния служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, да даде писмени обяснения (л.54), въпреки предоставената възможност на мл. инспектор Н. да даде писмени обяснения, след извършена проверка в ЦАИСД е установено, че от страна на държавния служител не са депозирани в указания срок писмени обяснения.

По молба УРИ 349-000-570/ 08.01.2024г. за предоставяне на възможност за преглеждане на документите по дисциплинарната преписка от Н. и от упълномощения от него адвокат, както и за предоставяне на копия и преписи от документи, на дисциплинарно-разследваното лице на 26.01.2024г. са предоставени копия на исканата част от материалите по дисциплинарното производство, вкл. CD.

В хода на проведеното дисциплинарно разследване са снети сведения от полицейски служители и от лица, идентифицирани като очевидци по случая; към дисциплинарната преписка са приобщени докладни записки; видеофайлове с Протокол за извършена експертна справка; протоколи за извършени от ДРО прегледи на видео записи и др.

От дисциплинарно-разследващия орган е изготвена Обобщена справка по см. на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР с УРИ: 8245р-1844/ 24.01.2024г. (л.33 и сл.), относно резултатите от разследването срещу мл. инспектор Ц. Н., съдържаща хронологично описание на случая, както и извършените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия в т. ч на събраните сведения, писмени данни и доказателства, имащи отношение към случая.

Сочи се в обобщената справка, че на 30.12.2023г., в 20.45ч е получен сигнал от Д. С. Д. (с посочени лични данни), че в гр. Стара Загора, до комплекс „Белвю“ на [улица], мъж с автомобил Ауди „А6“ с per. № [рег. номер] е заплашвал с нож негови приятели. На място били изпратени два екипа на Второ РУ - Стара Загора, като пристигналият на място екип в състав: мл. инспектор И. С. и мл. инспектор А. Ч., установяват подалия сигнала и друго лице, които заявили, че лице от мъжки пол ги е заплашвал с нож, посочвайки лицето, което стои в л.а Ауди „А6“ с рег. № [рег. номер]. Двамата служители се приближават към автомобил, като забелязват, че лицето, което седи на шофьорската седалка, видимо се държи неадекватно. След като ги забелязва, мъжът се заключва в автомобила и не изпълнява дадените полицейски разпореждания да отвори и предостави документи за самоличност. С цел осуетяване на проверката водачът тръгва с автомобила и прави опит да блъсне полицай С.. Служителят се отдръпва и автомобилът продължава в посока север-юг към чешмата на кв. „Трите чучура“ до № 27. Служителите се качват в патрулния автомобил и потеглят след него. На светофара на [улица]и [улица]забелязват автомобила, като служителите подават светлинен и звуков сигнал и спират пред автомобила. Лицето не се подчинява, тръгва назад като блъска чакащия зад него друг автомобил, избутва го и продължава по [улица], посока изток. На кръговото кръстовище на [улица]и [улица], водачът извършва маневра „обратен завой“ и влиза в района на бензиностанция „ОМВ“. Служителите спират патрулния автомобил и се приближават до л.а „Ауди“, като издават неколкократни разпореждания на водача да излезе. Същият отново не се подчинява. Двамата служители правят опит да счупят стъклата на предните две врати, но в същото време водачът включва на задна скорост, рязко потегля назад и блъска патрулния автомобил, избутва го няколко метра назад, излиза от бензиностанцията и тръгва по [улица], посока изток-запад. На светофара с [улица]извършва маневра „обратен завой“ и продължава движението си по [улица]в посока запад-изток. Преди кръговото кръстовище на булеварда, полицай С. прави опит да изравни патрулния автомобил, който е с включена светлинна и звукова сигнализация, с л.а „Ауди“ и със знаци разпорежда на водача да спре. Водачът на л.а „Ауди“ прави рязка маневра към патрулния автомобил и го блъска, след което продължава движението си в кръговото кръстовище и отново влиза в бензиностанция „ОМВ“. На бензиностанцията вече се намира и друг патрулен автомобил, изпратен за съдействие, с екип в състав: мл. инспектор М. Г. и мл. инспектор Ц. Н. – полицейски служители в група ППД на сектор ОП при Второ РУ - Стара Загора. Служителите от втория екип блокират изхода на бензиностанцията, с цел спиране на водача на л.а „Ауди“, като същият ги заобикаля и продължава в насрещното движение по [улица]в посока запад-изток, преминава през кръгово кръстовище и продължава по булеварда, посока изток. На кръстовището с [улица]извършва маневра „обратен завой“ и продължава по булеварда посока изток-запад. През това време за съдействие пристига автомобил на Първо РУ - Стара Загора и екип в състав мл. инспектор Ж. С. и мл. инспектор Д. Д. – полицейски служители в група ППД на сектор ОП, които навлизат в насрещното движение по [улица], с цел да блокират движението на преследвания автомобил, като за осигуряване безопасността на гражданите и движещите се автомобили е подаден светлинен и звуков сигнал и патрулният автомобил спира в близост до северния тротоар на [улица]. Водачът на преследвания автомобил не намаля скоростта си и не спира и се блъска в предната дясна част на патрулния автомобил, след което се удря в средната бетонна част на булеварда и спира движението си. Вследствие на удара между двата автомобила, мл. инспектор Д. получава фрактура на дясна китка и разкъсно-контузна рана на главата, а мл. инспектор С. получава натъртвания по тялото, като са нанесени и имуществени вреди по патрулния автомобил и същият не е в движение. След удара служителите С., Ч., Г. и Н. се приближават към катастрофиралия автомобил и предприемат действия по изваждане на водача от автомобила, като за целта правят опити да счупят стъклото на предната врата. След многократни опити, отварят предна лява врата и използвайки физическа сила изваждат водача от автомобила, който не се подчинява и оказва съпротива. Лицето е поставено с лице към земята, служителите прекратяват неговата съпротива и му поставят белезници. За съдействие на двата екипа пристига и ПА на сектор „Пътна полиция“ в състав мл. инспектор М. М. и мл. инспектор В. В.. Непосредствено след поставяне на белезниците, лицето получава конвулсии и при преглед от екип на ЦСМП е констатирано, че задържаното лице е починало. Установено е, че починалият е П. Б. П.. По случая било образувано следствено дело № 127/23 г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура - Стара Загора.

В обобщената справка са описани сведенията, дадени от граждани, станали свидетели на част от събитията, вкл. на лицата, изготвилите записите - файл: VID 20231230 210612 и файл: 6f21b3baee8ab81ca2799270c55ee8cf-V, които записи са предадени на ДРО и приложени по преписката на технически носители. Описани са и част от сведенията на служителите на ОДМВР - Стара Загора, участвали в задържането - сведение рег. № 349р-422/04.01.2024г. от мл. инспектор М. В. Г. (съдържащи твърдения, че полицейският служител Ж. С. е нанесъл няколко удара с крак по задържания, който е бил вече с поставени белезници, като ударите са попаднали в горната част на тялото на задържания); сведение рег.№ 349р-406/04.01.2024г. от мл. инспектор Ц. Н. Н. (съдържащи твърдения за афект в поведението на служителя на Първо РУ - мл. инспектор Ж. С., който нанесъл няколко удара с ритници в областта на гърдите на задържаното лице); сведение рег. №349р-411/04.01.2024г. от мл. инспектор И. П. С. (съдържащи твърдения, че докато заедно с мл. автоконтрольор М. М. се опитват да поставят белезници на задържаното лице, мл. инспектор Ц. Н. се приближава отдясно и минавайки от лявата страна на мл. инспектор С., замахва с крак по посока на лицето на задържания); сведение рег. №349р-537/04.01.2024г. от мл. автоконтрольор В. Г. В. (съдържащи твърдения, че е видял мл. инспектор Ц. Н. да нанася удари с юмрук по задържания водач, като не може да посочи къде са попаднали ударите му, както и че мл. инспектор Ж. С. е изритал задържания два пъти в главата); сведение рег.№349р-415/ 04.01.2024г. от мл. автоконтрольор М. М. (съдържащи твърдения, че е видял мл. инспектор Н. да посяга с крак и да изритва два пъти задържаното лице); сведение рег. № 349р-528/04.01.2023г. от мл. инспектор Н. Б. И. (с твърдения, че след като вече са били поставени белезници на задържания и докато задържания е бил на земята, мл. инспектор Ж. С. е дошъл агресивно настроен и е изритал задържания два пъти, като ударите били толкова силни, че тялото на задържания се е изместило).

След обсъждане, оценка и анализ на доказателствата, ДРО е приел за установено следното от фактическа страна: На 30.12.2023г. в гр. Стара Загора по [улица], около 21.05 часа, след като управлявания от мл. инспектор Ж. С. служебен автомобил рег. № [рег. номер] навлиза в лентата на движение на автомобила на П. П. и по този начин възпрепятства възможността му да продължи да бяга, настъпва ПТП, в резултат на което автомобилът на последния е в невъзможност да продължи движението си. Почти веднага към шофьорската врата на автомобила се насочват служителите И. С., М. М. и В. В. (снимка № 3 от експертна справка № 61/ 19.01.2024г.), които предприемат опити да изведат от автомобила и задържат П. П.. Малко след това пристигат още двама служители - М. Г. и Ц. Н., които се включват в действията по извеждане на П. и задържането му. Ц. Н. отива до предна дясна врата на преследвания автомобил (на 38 секунда от файл VID 20231230 210612), като започва да рита стъклото в опит да го счупи, а малко след това се опитва да счупи и предното панорамно стъкло на автомобила. През това време другите служители продължават действията по задържане на лицето. Като не успява да счупи стъклата, Ц. Н. се връща при служителите, които задържат П. П., като приближавайки се с десен крак нанася удари в посока към лежащия на земята П. (на 1.13 - 1.14 минути от файл VID 20231230 210612 и на 0.34 секунда от файл Video-6f21b3baee8ab81ca2799270c55ee8cf-V). На видеата не се виждало къде попадат ударите с крак, като според свидетелските показания на служителите те са насочени и попадат в тялото на П.. След това Ц. Н. предприема действия за подпомагане на колегите си за поставяне на белезници на задържания. Д. П. вече е с поставени белезници и съпротивата му е преодоляна, към него идва Ж. С., държейки полицейска палка и крещейки „Ще те убия“, „Що не взема да го убия тоя“, „Какво да го правя тоя“, „Оставете ме, сега ще го убия“, като нанася два удара с крак в областта на главата или горната част на гърдите, след което други негови колеги го издърпват настрани и преустановяват действията му. Малко след това служителят И. С. вижда, че задържаният П. не диша, вика лекар от присъстващите на място екипи на спешната помощ, при което д-р Е. А. констатира, че задържаният е мъртъв.

Така описаната фактическа обстановка се сочи за приета за установена въз основа на от файловете, приложени по дисциплинарното производство и експертна справка № 61/19.01.2024г. за извършено видео-техническо изследване, и от сведенията на: мл. инспектор М. Г., мл. инспектор И. С., мл. автоконтрольор В. В., мл. автоконтрольор М. М., мл. инспектор Н. И., И. Б. А. и Д. П. Д..

В обобщената справка са описани извадки от публикации в средствата за масово осведомяване и социалните мрежи, включително изявления на близките на П. П., че полицаите са го убили от бой, като на публикуваните видео кадри се виждало, как П. е зверски налаган със страшни ритници, съотв. че е зверски бит и пребит. Посочените публикации били препечатани и публикувани от множество други издания, вкл. в национални медии, което е обусловило заключението на ДРО, че са достигнали до широк кръг от хора, които са възприели противоправното поведение на мл. инспектор Ц. Н. - ритането на задържаното лице от служител на МВР, докато то е било на земята. По отношение на твърдението на мл. инспектор Н., че се е пресегнал с крак да издърпа чанта, която е била на задържания, като е предположил, че вътре може да има оръжие, ДРО е приел, че това твърдение не кореспондира с показанията на другите служители, нито се установява да е имало чантичка на произшествието.

Предвид така установеното е мотивиран извод, че се потвърждават постъпилите първоначални данни, че с поведението си мл. инспектор Ц. Н. не е спазил етичните норми за поведение в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - като е нанесъл удари с крак по време на задържането на лицето П. П., докато е бил на земята, полицейският служител е нарушил т.15 (държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме); т.19 (държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява); т.20 (държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си) и т.89 (държавният служител не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение). Приемайки, че действията на служителя са от такова естество, че уронват престижа на МВР - реално застрашават с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция и че противоправното поведение е станало обществено достояние на широк кръг лица предвид излъчването в репортажите по националните медии и интернет сайтове, е формирано заключение, че тези действия представляват дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. С оглед на което е направено предложение на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, на мл. инспектор Ц. Н. да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение”, за това че на 30.12.2023г., около 21.10 часа в гр. Стара Загора при задържане на лицето П. П., докато е било на земята му е нанесъл удари с крак, с които си противоправни действия умишлено не е спазил етичните норми за поведение по т.15, т.19, т.20 и т.89 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като тези действия са от естеството да уронят престижа на службата. Съответно предложено е на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното правоотношение на полицейския служител.

На 25.01.2024г. на мл. инспектор Ц. Н. е връчена покана за запознаване с материалите по дисциплинарното производство и даване на допълнителни обяснения или възражения до дисциплинарно-наказващия орган, като Н. е посочил, че не е съгласен с констатациите от справката.

С вх. УРИ: 349р-3340 от 26.01.2024г. от Н. са депозирани писмени обяснения до Директора на ОД на МВР – Стара Загора (л.61 и сл.), в които полицейският служител е възразил срещу заключението на ДРО за извършено от него дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и обуславящите това заключение фактически констатации. Поддържа се, че от една страна в обобщената справка не са отчетени голяма част от дадените в хода на проверката сведения от граждани и от служители на ОД на МВР – Стара Загора, а от друга страна сведенията, на които са основани направените от ДРО фактически констатации и правни изводи, са вътрешно противоречиви. Както и в даденото сведение в хода на предварителната проверка мл. инспектор Н. заявява, че когато към момента на слагането на белезниците е видял, че задържаното лице се опитва да придърпа към себе си черна кожена чантичка и предвид наличната към онзи момент информация, че лицето е въоръжено, се е опитал с крак да придърпа чантичката към себе си. Отрича да е нанасял удари на задържаното лице с крак или с ръце и извършването на каквито и да е било действия, нарушаващи Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, още по-малко такива, които да са от естество да бъде уронен престижа на службата.

Съгласно поставена резолюция от Директора на ОД на МВР – Стара Загора, писмените обяснения на мл. инспектор Н. са приети от ДНО на 26.01.2024г.

От ДРО е изготвено и депозирано Становище УРИ 8245р-0961 от 26.01.2024г. (л.44 и сл.), в което се потвърждава обективираното в обобщената справка заключение за наличието на извършено от мл. инспектор Ц. Н. дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Прието е, че въз основа на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, по несъмнен начин се явява доказано, че на 30.12.2024г. Ц. Н. е нанесъл удари с крака на задържания П. П. докато е бил с поставени белезници и на земята, което е станало достояние както на колегите му, така и на широк кръг граждани, видно от публикациите в медиите и в социалните мрежи, отразяващи негативното мнение на гражданите към действията на служителите на МВР по задържането на П. П.. Като необосновани и неоснователни са отхвърлени исканията на полицейския служител за събиране на допълнителни доказателства.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 349з-402 от 29.01.2024г., издадена от Директора на ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.197, ал.1, т.6, чл.194, ал.2, т.4 и чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на младши инспектор Ц. Н. Н. – старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В обстоятелствената част на заповедта е възпроизведена приетата за установена от ДРО и описана в обобщена справка УРИ: 8245р-1844/ 24.01.2024г. фактическа обстановка и възприетите като потвърждаващи я доказателства - сведение рег. № 349р-422/04.01.2024г. от мл. инспектор М. Г., сведение рег.№ 349р-411/ 04.01.2024г. от мл. инспектор И. С., сведение рег.№ 349р-537/ 04.01.2024г. от мл. инспектор В. В., сведение рег.№ 349р-415/ 04.01.2024г. от мл. инспектор М. М., сведение рег. № 349р-528/ 04.01.2024г. от мл. инспектор Н. И., сведение рег. № 349000-271/04.01.2024г. от И. Б. А., сведение рег.№349000-1288/16.01.2024г. от Д. П. Д., както и публикациите от средствата за масово осведомяване и социалните мрежи, експертна справка, видеофайлове и материали от предварителната проверка. Прието е за доказано, че на 30.12.2023г., в гр. Стара Загора, по [улица], около 21.05 часа, след като управляваният от мл. инспектор Ж. С. служебен автомобил рег. № [рег. номер] навлиза в лентата на движение на автомобила на П. П. и по този начин възпрепятства възможността му да продължи да бяга, настъпва ПТП, в резултат на което автомобилът на последния е в невъзможност да продължи движението си. Първи до принудително спрелия преследван автомобил достига младши инспектор Ж. С., който застава от дясната страна на автомобила. Почти веднага към шофьорската врата на автомобила се насочват служителите И. С., М. М. и В. В., които предприемат опити да изведат от автомобила и задържат П. П.. Малко след това пристигат още двама служители - М. Г. и Ц. Н. - служители на Второ РУ - Стара Загора, които се включват в действията по извеждане на П. и задържането му. Ц. Н. отива до предна дясна врата на преследвания автомобил, като започва да рита стъклото в опит да го счупи, а малко след това се опитва да счупи и предното панорамно стъкло на автомобила. През това време другите служители продължават действията по задържане на лицето. Като не успява да счупи стъклата, Ц. Н. се връща при служителите, които задържат П. П. (на 1.08 минута от файл VID 20231230 2106122), като на записа се вижда как приближавайки се, с десен крак нанася удари в посока към лежащия на земята П. (на 1.13 - 1.14 минути от файл VID 20231230 210612, както и на 0.34 секунда от файл video-612 lb3baee8ab81ca2799270c55ec8cf-V). На видеата не се вижда къде попадат ударите с крак, но видно от свидетелските показания на служителите, те са насочени и попадат в тялото на П.. След това Ц. Н. предприема действия за подпомагане на колегите си за поставяне на белезници на задържания. Служителите успяват да поставят белезници на П.. Д. П. вече е с поставени белезници и съпротивата му е преодоляна, към него идва Ж. С. (на 2.45 минути от файл VID 20231230 210612), видимо афектиран според колегите си, държейки полицейска палка и крещейки „Ще те убия“, „Що не взема да го убия тоя“, „Какво да го правя тоя“, „Оставете ме, сега ще го убия“, като нанася два удара с крак в областта на главата или горната част на гърдите, след което други негови колеги го издърпват настрани и преустановяват действията му. Това също не се виждало добре от предоставените записи, но се установявало категорично от показанията на служителите. С. И. С. забелязва, че задържаният П. не диша, вика лекар от присъстващите на място екипи на спешната помощ, при което д-р Е. А. констатира, че задържаният е мъртъв.

След посочено в заповедта разглеждане и оценка на всички доказателства, изложени и обсъдени в изготвените от ДРО Обобщена справка рег. № 8245р-1844/24.01.2024г. и Становище рег. № 8245р-1961/26.01.2024г., ДНО е приел за безспорно установено и доказано, че младши инспектор Ц. Н. е извършил вмененото му нарушение, като на 30.12.2023г., около 21.10 часа в гр. Стара Загора, при задържане на лицето П. П., докато същият е на земята, му е нанесъл удари с крак. Тези негови действия, освен че са противоправни, са станали и достояние на широк кръг от хора, които са реагирали негативно. С тези си действия Ц. Н. умишлено не е спазил етичните норми за поведение по т.15, т.19, т.20 и т.89 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които действия са от естество да уронят престижа на службата и представляват дисциплинарно нарушение по см. на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. В обстоятелствената част на заповедта са разгледани дадените от полицейския служител писмени обяснения, като изложените доводи в подкрепа поддържаната от Н. защитна теза, са приети за необосновани, недоказани и неоснователни.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната преписка във връзка с издаването на оспорената заповед и налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ на мл. инспектор Ц. Н..

Допуснат е и в съдебно заседание е извършен оглед на веществени доказателства – 2 бр. CD, чрез преглед на съдържащите се в тях видеозаписи, в присъствието на жалбоподателя и на процесуалните представители на страните по делото. На записа на СД-диск 4, наименуван Записи на Д. Б. и А. А. - VID_20231230_210612, се виждат два полицейски автомобила, които преследват тъмен на цвят автомобил, като последният се удря в напречно спрян полицейски автомобил. След сблъсъка от двата полицейски автомобила, преследващи тъмния автомобил, слизат полицейски служители, които се насочват към тъмния автомобил. Полицейските служители отиват към шофьорското място на преследвания автомобил, като правят опити за отваряне на вратата откъм шофьорското място. Полицейски служител се насочва към пасажерското място на предна дясна врата и се опитва да я отвори, вкл. замахвайки два пъти с крак към вратата. След това се вижда същият полицейски служител да прави опити да счупи предното стъкло на автомобила. Полицейските служители отварят вратата откъм водача, изваждат от автомобила водача на МПС-то. Следват общи отдалечени кадри на обстановката и пристигането на екип на Спешна медицинска помощ, като следващата част от записа касае организирането на движението в района на инцидента и действията на екипа на Спешна медицинска помощ. На записа на CD (наименуван запис Я.), съдържащ файл - 6f21b3baee8ab81ca2799270c55ee8cf-V, се виждат 4-5полицейски служители до кола, тъмна на цвят. Единият от полицейските служители - жалбоподателят Н., отива към предната дясна част на автомобила, към вратата на пасажерското място. Останалите полицейски служители правят опити за отваряне на вратата откъм водача на МПС. Жалбоподателят Н. замахва с ръка и с крак към стъклото откъм пасажерското място два пъти, след което се насочва към предната част на автомобила, изважда белезниците си и с тях замахва към и удря предното стъкло на автомобила. В това време останалите полицейски служители отварят вратата откъм мястото на водача на МПС и издърпват водача извън автомобила. Жалбоподателят Н. прибира белезниците, отива към групата полицейски служители, осъществяващи задържане на водача на МПС, заобикаляйки отстрани групата полицейски служители, като се вижда, че Н. замахва два пъти с крак по посока на лежащото на платното лице, след което жалбоподателят, заедно с останалите полицейски служители, осъществява действия по задържане.

Допуснато е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата: Я. К. П., С. Щ. Щ., И. Б. А., Д. П. Д., И. П. С., М. В. Г., А. И. Ч., М. Р. М., С. С. Р., М. И. В. и Н. П. П..

Свидетелят Я. П. заявява, че на 30.12.2023г. отивал на работа с такси и като минавали покрай бензиностанцията ОМВ видял кола, която тръгва в насрещното към кръговото и една патрулка след нея. Колата направила обратен завой и една патрулка минала зад таксито, изпреварило го и влязла в насрещното, за да пресрещне колата и точно там станал ударът между колата и полицейският автомобил. Таксито спряло и тогава свидетелят започнал да снима. Видял полицаите – имало един до шофьорската врата, друг – от другата страна и един, който удрял по предния прозорец. Полицейските служители успели да счупят прозореца на шофьорското място и се опитвали да изкарат мъжа от колата. След като го извадили от автомобила го свалили на земята. Свидетелят заявява, че е видял удари с коляно и с ръка – имало притискане от доста полицаи с коляно върху човека, като П. не може да кажа кой какви действия е извършил, тъй като не познава полицейските служители. След като сложили белезниците на задържаното лице, таксито тръгнало. Изготвеният от свидетеля видеозапис бил предоставен на ОД на МВР – Стара Загора.

Свидетелят С. Щ. заявява, че на 30.12.2023г. взел с таксито св. Я. П. от адрес. Докато пътували, видели че на Чучурите имало много полицейски коли. След като стигнали на кръговото видели, че от север идва полицейски патрул, пропуснали го, след което тази патрулка навлязла в насрещното и препречили пътя на черен автомобил, който други патрулки гонели. Черният автомобил се блъснал в патрулката, която му препречила пътя. За секунди полицаите обградили автомобила. Щ. видял един полицай, който удрял страничното стъкло без резултат, което според свидетеля било безсмислено. След това извадили шофьора, сложили му белезниците и таксито тръгнало. Свидетелят не е възприел никакви други конкретни действия от полицейските служители, освен ударите по страничната врата на автомобила от единия полицай.

Свидетелят И. А. заявява, че на 30.12.2023г. е бил очевидец на гонка - черно тъмно Ауди, което бяга от полицията. А. е управлявал таксиметров автомобил в посока центъра на града, когато е видях пушек - парата от радиатора, когато е станал ударът между Ауди-то и патрулката. Спрял в отсрещното платно и видял няколко полицаи, които се мъчили да извадят мъжа от Ауди-то. Човекът бил много силен и полицаите не можели да го извадят. Видял единия полицай да блъска страничната врата и предното стъкло. Свидетелят заявява, че задържаното лице оказвало съпротива. После А. разпознал шофьора на линейката, пресякъл от отсрещната страна и отишъл при него. Дошъл един полицай с много голяма брада и казал: „какво гледате, качвайте го“ и започнал да вика срещу линейкаджията, да качват колегата му.

Свидетелят Д. Д. заявява, че на 30.12.2023г. вечерта излязъл с негови приятели с колата. Движели се в посока от центъра на града към кв. „Железник“, когато ги застигнал патрулен автомобил на КАТ, а впоследствие видели и автомобил Ауди, който бягал от патрула. Малко по-късно, движейки се в посока центъра на града, видели ударения полицейски автомобил и Ауди-то. Колите започнали да отбиват и те също отбили отдясно. Когато свидетелят слязъл от колата, видял как полицаите извадили мъжа от Ауди-то, сложили го на земята и продължили да се опитват да му сложат белезници. Свидетелят и Ц. Н. са познати на „здравей-здрасти“, като Д. Д. заявява, че не е видял никакви извършени от Н. действия спрямо задържаното лице. След като сложили белезниците на мъжа, друг полицейски служител – Ж. (с когото свидетелят е бил съученик), викал и отправял закани. Извадил палка и казал, че иска да убие задържаното лице. Колега на Ж. отишъл при него и го бутнал настрани, за да приключи със заканите.

Свидетелят И. С. – полицейски служител във Второ РУ – Стара Загора, група ППД, заявява, че на 30.12.2023г. била подадена информация за мъж, който заплашвал деца с нож. При отиване на мястото на сигнала, мъжът стоял в автомобила и извършвал някакъв ритуал – държал си ръцете нагоре, говорил си сам. Като забелязал приближаващите полицейски служители затворил и заключил автомобила и вдигнал стъклата. Последвала гонка, като полицейският автомобил се е движил след автомобил Ауди, който не се подчинявал на полицейско разпореждане за спиране. М. А.-то изблъсквало техния патрулен автомобил, както и цивилни автомобили, като в един момент го застигнали на [улица]посока запад. Отсреща видели патрулен автомобил, който бил застанал в насрещното напречно, като целта му била да блокира пътя на автомобила, който не се подчинявал и отказвал да спре за проверка. Последвал удар между двата автомобила в предните части. Свидетелят слязъл от патрулния автомобил и се насочил към водача на Ауди-то. Първите възприятия, които имал, е че двигателят на Ауди-то се форсира с пълна газ и се правят опити да се продължи движението. Свидетелят С. отправил устно разпореждане към водача да излезе от автомобила с вдигнати ръце и да изключи двигателя, като водачът не реагирал и отказал да се подчини. Свидетелят извадил служебното си оръжие с цел да респектира водача и го насочил към него отново с разпореждане да изключи двигателя и да излезе от автомобила, като водачът отново отказал да изпълни. На местопроизшествието дошли и други полицейски служители, които се разстановили и продължили с разпорежданията и опитите да извадят водача на Ауди-то. Последният не възприемал полицейските разпореждания и продължавал да прави опити да вкара автомобила на скорост и да продължи движението си, като форсирал двигателя. С оглед на което полицейските служители (св. И. С., Ж. С., св. М. Г. и св. М. М.) започнали да правят опити да отворят шофьорската врата на автомобила. След като отворили вратата, свидетелят, заедно с други колеги, с общи усилия свалили водача (който се държал за седалката на автомобила и не давал да бъде изведен) и го положили на банкета между двете платна на тревната площ. Лицето било легнало по очи и не си давало ръцете да му бъдат сложени белезниците. При опитите за поставяне на белезниците Ц. Н. бил до св. С., от дясната му страна, като Н. правил опити да издърпа черна мъжка чанта, която била поставена през рамо на водача на автомобила и в която чанта се предполагало, че има огнестрелно оръжие. След приложени полицейски техники на задържаното лице били поставени белезници. Към задържаното лице е било подходено като към лице, което има оръжие в него, с оглед на информацията, която е била получена - за заплаха с нож. Свидетелят сочи, че е имало двукратно поставяне на белезниците, тъй като след първото поставяне задържаното лице успяло да се освободи от единия белезник. След поставянето на белезниците св. С. е останал на място да обезпечава задържаното лице.

В съдебно заседание свидетелят И. С. заяви, че не поддържа и не се придържа към сведенията, дадени от него в хода на извършената в ОД на МВР – Стара Загора проверка по случая, тъй като са били дадени под натиск и при снемането на сведенията думите, които е казал, са били силно променени при тяхното писмено възпроизвеждане. Свидетелят отрича при снемането на сведенията в ОД на МВР – Стара Загора да е казал, че Ц. Н. е ритал задържаното лице.

Свидетелят М. Г. заявява, че на 30.12.2023г. е бил наряд в екип с Ц. Н. в един полицейски автомобил. От дежурната част ги изпратили за съдействие на колегите от другия екип във връзка със сигнал за лице, което напада с нож деца и е въоръжено. Всички автомобили, които били назначени на работа и били извикани от дежурния да съдействат, преследвали автомобила с лицето, за което бил подаден сигналът, като свидетелят заедно с колегата му Н. се включили, когато вече преследването на автомобила било започнало. Водачът на Ауди-то не изпълнявал полицейските разпореждания и не спирал – не се подчинявал на включените светлинни и звукови сигнали за спиране на автомобила. Единият екип препречил пътя на преследвания автомобил. При спиране на автомобила свидетелят М. Г. и Ц. Н. предприели действия по оказване на съдействие на колегите си по изваждане на водача на преследвания автомобил, от автомобила, до задържането му. Единствените възприети от свидетеля като извършени от Ц. Н. действия към момента на изваждането на лицето от автомобила и задържането му, са действията по поставянето на белезниците. Свидетелят заявява, че след окончателното поставяне на белезниците, спрямо задържаното лице е използвана физическа сила от колегата му Ж., който нанесъл няколко удара в тялото на задържаното лице, като от страна на други полицейски служители не е била използвана физическа сила или упражнявано физическо въздействие.

Свидетелката А. Ч. заявява, че вечерта на 30.12.2023г. е била в наряд със св. И. С.. От дежурната част бил получен сигнал за мъж, заплашил с нож непълнолетни лица. При проверката на сигнала на място установили мъжа, който бил полулегнал в кола (половината му тяло било в колата, половината - извън колата), като според свидетелката мъжът бил в неадекватно състояние. Колегата й С. разпоредил на мъжа да представи личните си документи и да излезе от автомобила. Мъжът затворил вратата, заключил се и след форсиране потеглил. Полицейските служители предприели преследване на лицето, като уведомили ОДЧ. Б. са първа кола след преследвания автомобил Ауди. Друг патрулен автомобил препречил пътя на Ауди-то, като преследваният автомобил се ударил в полицейския. След удара колегите й се насочили към изваждане на лицето от автомобила. Свидетелката отишла да види какво е състоянието на пострадалия при удара служител от патрулния автомобил - колегата й Д., който лежал на земята в локва кръв около него. Ч. уведомила дежурния и поискала съдействие от ЦСМП, след което отишла при колегите си при задържаното лице, което вече било извадено от колата. Свидетелката видяла, че задържания се е освободил от едната гривна на белезниците и с колегите й предприели второ задържане - поставяне на белезници. Свидетелката заявява, че не е възприела какво е участието на Н. при задържането, тъй като имало много колеги на едно място. Свидетелката потвърждава наличието на местопроизшествието на мъжка чанта на тревната площ между двете платна на булеварда, на мястото, където са поставени белезниците на задържаното лице, в която чанта е била и личната карта на лицето, въз основа на която установили самоличността му след неговата смърт.

Свидетелят М. М. - мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР-Стара Загора, заявява, че заедно с колегата му В. В. са се присъединили към колегите си в преследването на автомобила. Преследваният автомобил се блъснал в патрулен автомобил. Водачът бил изваден и задържан. Свидетелят е поставил белезниците на лицето, като Ц. Н. също е участвал в задържането. Участващите в задържането полицейски служители са използвали физическа сила до постигане на законовата цел - за поставяне на белезниците и задържането на лицето. Свидетелят заявява, че не е възприел нанасяне на удари от страна на Ц. Н. спрямо задържаното лице, като мъжът бил хванал колегата му Н. за крака и той се опитвал да си освободи крака.

Свидетелят С. С. Р. заявява, че е отишъл на местопроизшествието, като е докладвал за обстановката и е помагал на следствената група. Свидетелят потвърждава наличието на местопроизшествието на мъжка кожена чанта, която се носи през рамо, която е била описана от следователя и иззета заедно с останалите лични вещи на починалото лице.

Свидетелите М. И. В. и Н. П. П. описват възприетите от тях действия на полицейските служители по изваждането на водача от преследвания автомобил и неговото задържане. По отношение на действията на Ц. Н. св. В. /съученичка на Н. и колега от Академията на МВР/, заявява, че е видяла единствено опитите на Н. да счупи предното стъкло на автомобила. Св. П., който е бил на 10-15 м. от мястото на задържането също е възприел опитите на Н. да счупи предното стъкло на автомобила за изваждането на водача, както и действия на Н. да издърпа някакъв предмет, който се намирал до задържаното лице.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Заповед № 349з-402 от 29.01.2024г., с която на мл. инспектор Ц. Н. – ст. полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, е издадена от материално компетентния орган по чл.204, т.3 от ЗМВР и чл.227 от ЗМВР - Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора.

Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на нормата на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание, като съдържа всички законово изискуеми се реквизити. В обстоятелствената част на заповедта са описани данните, послужили като основание за образуването и провеждане на дисциплинарното производство; установената от дисциплинарно-разследващия орган фактическа обстановка и приетите като потвърждаващи я доказателства; фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, които според дисциплинарно-наказващия орган обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, съставляващо дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, както и извършената преценка при определянето на вида и размера на следващото се това нарушение дисциплинарно наказание. Дали са налице приетите за установени от дисциплинарно-наказващия орган фактически обстоятелства, доколко същите представляват релевантни юридически факти, обосноваващи дисциплинарното обвинение за вмененото нарушение на служебната дисциплина и съотв. подкрепят ли се фактическите констатации, обуславящи направените правни изводи за извършено от полицейския служител нарушение по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, от посочените в заповедта доказателствата, на които се основава това обвинение, са въпроси, относими към преценката за материалната, а не за формалната (процесуалната) законосъобразност на оспорения административен акт.

Заповед № 349з-402 от 29.01.2024г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените от дисциплинарно-наказващия орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта), доколко същите запълват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция.

В случая нарушението на служебната дисциплина, за което на мл. инспектор Ц. Н. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, дисциплинарно нарушение е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съответно нормата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР определя като тежки нарушения на служебната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Вмененото на мл. инспектор Ц. Н. нарушение на служебната дисциплина по см. на 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, от правна страна е обосновано с нарушаване на т.15 (Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме); т.19 (Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява); т.20 (Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си) и т.89 (Държавният служител не подлага задържаните лица на изтезание, физическо или психическо насилие, нечовешко или унизително отношение) от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Описаното в обстоятелствената част на оспорената заповед поведение на санкционираното лице, възприето от ДНО като съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, се основана на това, че на 30.12.2023г., около 21.10 часа в гр. Стара Загора, при задържане на лицето П. П., докато същият е на земята, мл. инспектор Ц. Н. му е нанесъл удари с крак, като тези противоправни са станали и достояние на широк кръг от хора, които са реагирали негативно.

От фактическа страна не е спорно по делото, че мл. инспектор Ц. Н. – ст. полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ РУ – Стара Загора, е бил назначен в наряд, осъществяващ ППД, в екип с мл. инспектор М. В. Г., за времето от 20.15 часа на 30.12.2023г. до 08.15 часа на 31.12.2023г. Малко след началото на изпълнение на наряда, от ОДЧ екипът е изпратен за съдействие на колегите им във връзка с получен сигнал за мъж, който заплашвал непълнолетни лица с нож, като впоследствие патрулният автомобил се включва в преследване на автомобила, управляван от лицето, за което е подадено сигнала. Без съмнение е установено и че мл. инспектор Ц. Н. е един от полицейските служители, които след пристигането на местопроизшествието, предприемат действия по изваждането на лицето П. П. от преследвания автомобил и неговото задържане.

Спорният по делото въпрос се свежда до това, установено и съотв. доказано ли и по несъмнен начин противоправното деяние, квалифицирано от ДНО като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР във вр. с т.15, т.19, т.20 и т.89 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, изразяващо се в това, че при задържане на лицето П. П., докато същият е на земята, мл. инспектор Ц. Н. му е нанесъл удари с крак.

Съгласно посоченото в мотивната част на обжалваната заповед, приетата от ДНО като установена фактическа обстановка по случая и съотв. направеният извод за доказаността на дисциплинарното обвинение от гл. т извършеното от полицейския служител противоправно деяние – нанасяне на удари с крак при задържането на лицето П. П., докато задържаното лице е на земята, се сочат основани на събраните в хода на проведеното разследване по дисциплинарното производство доказателства, както следва: 1. видеофайл VID 20231230 210612 и видеофайл video-6f21b3baee8ab81ca2799270c55ee8cf-V, ведно с Протокол за извършена експертна справка № 61 от 19.01.2024г.; 2. Сведение рег. № 349р-422/ 04.01.2024г. от мл. инспектор М. Г.; 3. Сведение рег.№ 349р-537/ 04.01.2024г. от мл. инспектор В. В.; 4. Сведение рег. № 349р-528/ 04.01.2024г. от мл. инспектор Н. И.; 5. Сведение рег. № 349000-1288/ 16.01.2024г. от Д. П. Д.; 6. Сведение рег. № 349р-411/ 04.01.2024г. от мл. инспектор И. С.; 7. Сведение рег.№ 349р-415/ 04.01.2024г. от мл. инспектор М. М. и 8. Сведение рег. № 349000-271/ 04.01.2024 г. от И. Б. А., както и публикации от средствата за масово осведомяване и социалните мрежи.

По отношение на първото посочено от ДНО като потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор Н. доказателство - видеофайл VID 20231230 210612 и видеофайл video-6f21b3baee8ab81ca2799270c55ee8cf-V:

Както в изготвената от ДРО Обобщена справка УРИ: 8245р-1844/ 24.01.2024г., така и в обстоятелствената част на обжалваната заповед, изрично е посочено, че на записите се вижда единствено как мл. инспектор Н. приближавайки се към задържаното лице, с десен крак нанася удари в посока към лежащия на земята П., като на видеата не се виждат къде попадат ударите, а обстоятелството, че ударите са насочени и попадат в тялото на П., се установявало „от свидетелските показания на служителите“. Ако и ДРО, и ДНО да се позовават на експертна справка № 61 от 19.01.2024г. (Протокол за извършена експертна справка № 61/ 19.01.2024 – л.3 и сл.), след извършеното от специалист БНТЛ при ОД на МВР – Стара Загора видеотехническо изследване на приобщените към дисциплинарната преписка видеозаписи (вкл. посочените по-горе), липсва обективирано заключение за установени действия по нанасяне на удари с крак от страна на мл. инспектор Ц. Н. в тялото на П. П. към момента на задържането на лицето и докато задържаното лице е на земята. Такава констатация за нанесени удари с крак от Н. на задържаното лице, съдът не може да направи и след извършения оглед на веществени доказателства – 2 бр. CD, чрез преглед на съдържащите се в тях видеозаписи - VID_20231230_210612 и 6f21b3baee8ab81ca2799270c55ee8cf-V. От тези видеозаписи категорично се установява единствено, че мл. инспектор Н., към момента когато останалите полицейски служители правят опити за отваряне на вратата откъм водача на МПС, отива към предната дясна част на автомобила, към вратата на пасажерското място, замахва с ръка и с крак към стъклото откъм пасажерското място два пъти, след което се насочва към предната част на автомобила, изважда белезниците си и с тях замахва към и удря предното стъкло на автомобила. След като останалите полицейски служители отварят вратата откъм мястото на водача на МПС и издърпват водача извън автомобила, Н. прибира белезниците, отива към групата полицейски служители, осъществяващи задържане на водача на МПС, заобикаляйки отстрани групата полицейски служители, като се вижда, че Н. замахва два пъти с крак по посока на лежащото на платното задържано лице, след което жалбоподателя заедно с останалите полицейски служители осъществява действия по задържане. Следователно от посочените видеозаписи не се извличат данни и информация за релевантните фактически обстоятелства, на които се основана дисциплинарното обвинение, а именно че замахванията с крак на полицейския служител попадат в тялото на задържаното лице и съотв. че мл. инспектор Ц. Н. е нанесъл удари с крак на задържаното лице П. П. докато същият е на земята.

По отношение на второто посочено от ДНО като потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор Н. доказателство - Сведение рег. № 349р-422/ 04.01.2024г. от мл. инспектор М. В. Г. (л.173 – л.175 по делото):

В посоченото сведение липсва документирано изявление на мл. инспектор М. Г. за възприети от него като отправени/нанесени удари с крак от страна на мл. инспектор Н. или за каквито и да е било извършени от полицейския служител действия по неправомерно използвана физическа сила при или по повод на задържането на лицето П. П.. В дадените сведения мл. инспектор Г. описва като възприети неправомерни действия на друг полицейски служител - Ж. С., за който служител Г. сочи, че е нанесъл по задържаното, с поставени белезници лице, няколко удара с крак в горната част на тялото на задържания П. П.. При разпита му в съдебно заседание в качеството на свидетел, М. Г. също заявява, че единствените възприети от него като извършени от Ц. Н. действия към момента на изваждането на лицето от автомобила и задържането му, са действията по поставянето на белезниците, като потвърждава отразеното в даденото от него в хода на дисциплинарното производство сведение, че след окончателното поставяне на белезниците, спрямо задържаното лице е използвана физическа сила от колегата му Ж. С., който нанесъл няколко удара в тялото на задържаното лице, като от страна на други полицейски служители не е била използвана физическа сила или упражнявано физическо въздействие.

По отношение на третото посочено от ДНО като потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор Н. доказателство - Сведение рег. № 349р-537/ 04.01.2024г. от мл. инспектор В. Г. В. (л.181-л.182):

В посоченото сведение също липсва документирано изявление за възприети от В. отправени/нанесени удари с крак от страна на мл. инспектор Н. спрямо задържаното лице. Твърди се в сведението, че задържаното лице е било хванало с ръка кубинката на мл. инспектор Ц. Н., като последният опитвайки се да освободи крака си е нанесъл удари с юмрук по водача. Тези твърдения (за нанесени от страна на Н. удари с юмрук на задържаното лице към момента на задържането и поставянето на белезниците), обаче са отхвърлени от ДРО като неоснователни и недоказани, съотв. не са вменени във вина на Н. и като мотив за противоправност на неговото поведение (Становище УРИ 8245р-0961 от 26.01.2024г. на ДРО, л.46 по делото, последен абзац). В дадените от инспектор В. в хода на дисциплинарното производство сведения е заявено възприятие че друг полицейски служител – Ж. С., се е държал агресивно срещу гражданите и е че Ж. С. е изритал задържания два пъти в главата.

По отношение на четвъртото посочено от ДНО като потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор Н. доказателство - Сведение рег. № 349р-528/ 04.01.2024г. от мл. инспектор Н. Б. И. (л.177 – л.178):

В посоченото сведение липсва документирано изявление на мл. инспектор И. за възприети от него отправени/нанесени удари с крак от страна на мл. инспектор Н. или за каквито и да е било извършени от полицейския служител действия по неправомерно използвана физическа сила при или по повод на задържането на лицето П. П.. В дадените сведения мл. инспектор И. описва като възприети действия на друг полицейски служител - Ж. С., за който служител И. сочи, че е бил агресивен към гражданите и към задържаното лице, като Ж. С. „изритал задържания два пъти в предната част на тялото“.

По отношение на петото посочено от ДНО като потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор Н. доказателство - Сведение рег. № 349000-1288/16.01.2024г. от Д. П. Д. (л.124 – л.125):

В посоченото сведение липсва документирано изявление на Д. Д. за възприети от него отправени/нанесени удари с крак от страна на мл. инспектор Н. или за каквито и да е било извършени от полицейския служител действия по неправомерно използвана физическа сила при или по повод на задържането на лицето П. П.. При разпита му в съдебно заседание свидетелят Д. Д. заявява, че не е видял никакви извършени от Н. действия спрямо задържаното лице. След като сложили белезниците на мъжа, друг полицейски служител – Ж. С. (с когото свидетелят е бил съученик), викал и отправял закани, извадил палка и казал, че иска да убие задържаното лице. В дадените от Д. в хода на дисциплинарното производство сведения подробно са описани действията и поведението на полицейския служител Ж. С. спрямо присъствалите на местопроизшествието граждани и спрямо задържаното лице.

По отношение на шестото посочено от ДНО като потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор Н. доказателство - Сведение рег.№ 349р-411/ 04.01.2024 г. от мл. инспектор И. С. (л.187 – л.189):

В посоченото сведение се съдържа изявление на мл. инспектор С., „че на записа се вижда, че Н. се приближава от ляво и минава от дясната страна на С., като Н. замахва с крак по посока на задържаното лице“. Така обективираното изявление очевидно не съдържа твърдения за възприето от мл. инспектор С. нанасяне от страна на мл. инспектор Н. на удари с крак в тялото на задържаното лице. Всъщност от самото сведение се установява, че изявленията на С. представляват такива по идентификация на полицейските служители и техните действия при задържането на П. П. по видеозаписите, показани му от ДРО. Съответно дадените от С. сведения в тази им част не обективират негови лични възприятия, а представляват възпроизвеждане на видяното от показаните му видеозаписи, като действията на Н. са описани „на записа се вижда, че….“. И не на последно място - в съдебно заседание свидетелят И. С. заяви, че не поддържа и не се придържа към сведенията, дадени от него в хода на извършената в ОД на МВР – Стара Загора проверка по случая, тъй като тези сведения са били дадени под натиск и при снемането на сведенията думите, които е казал, са били силно променени при тяхното писмено възпроизвеждане. Свидетелят отрича при снемането на сведенията в ОД на МВР – Стара Загора да е казал, че Ц. Н. е ритал задържаното лице. Св. С. заявява, че при опитите за поставяне на белезниците, Ц. Н., който бил от дясната му страна, правил опити да издърпа черна мъжка чанта, която била поставена през рамо на водача на автомобила и в която чанта се предполагало, че има огнестрелно оръжие.

По отношение на седмото посочено от ДНО като потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор Н. доказателство – Сведение рег. № 349р-415/ 04.01.2024 г. от мл. инспектор М. М. (л.179 – л.180):

В сведението мл. инспектор М. сочи, че Ц. Н. е посегнал с крак и е изритал лицето два пъти, но не е видял къде. При разпита му в с.з мл. инспектор М. заявява, че участващите в задържането полицейски служители са използвали физическа сила до постигане на законовата цел - за поставяне на белезниците и задържането на лицето. На въпрос на съда „дали св. М. е възприел нанасяне на удари от страна на Ц. Н. спрямо задържаното лице“, свидетелят заяви, че не е възприел нанасяне на удари от страна на Ц. Н. спрямо задържаното лице, като мъжът бил хванал колегата му Н. за крака и той се опитвал да си освободи крака.

По отношение на последното посочено от ДНО като потвърждаващо противоправното поведение на мл. инспектор Н. доказателство - Сведение рег. № 349000-271/ 04.01.2024 г. от И. Б. А. (л.122):

В сведението А. сочи, че му направило впечатление, че „един полицай ритна няколко пъти водача в тялото. Това се вижда и от записите, излъчени по телевизията“. При разпита му в съдебно заседание при описание на възприетото по случая на 30.12.2023г. и това, което лично е видял, св. И. А. заявява единствено, че е „видял единия полицай да блъска страничната врата и предното стъкло“, като свидетелят не потвърждава лично възприятие, че полицейски служител е ритал задържаното лице в тялото. Всъщност доколкото от видеозапис VID_20231230_210612 може да бъде установено местоположението на управлявания от А. таксиметров автомобил спрямо мястото на задържането (в дясната част на отсрещното пътно платно) и предвид установената от видеозаписите липса на каквато и да е била видимост към тялото на задържаното лице от тази страна (откъдето е и направения от св. Я. П. видеозапис 6f21b3baee8ab81ca2799270c55ee8cf-V), според съда дори и А. да е възприел замахване с крак от страна на Н. по посока на лежащото на платното задържано лице, то обективно А. не е могъл да възприеме нанесени от Н. удари с крак по тялото на задържаното лице. В този смисъл обективираното в сведението като „впечатление“ на А., че полицай е ритнал няколко пъти задържаното лице в тялото, което се „виждало и от записите, излъчени по телевизията“, съдът счита, че това впечатление не се основава на лично възприятие на А. по времето и на мястото на задържането, а на видяното по излъчените в медиите и в социалните мрежи видеозаписи, от които видеозаписи обаче, както се сочи и от ДРО в обобщената справка, и от ДНО в обжалваната заповед, не се вижда дали попадат в тялото на задържаното лице и къде попадат замахванията/ ударите с крак на полицейския служител. Отделно от това абсолютно несъответно на заявеното от И. А. в Сведение рег. № 349000-271/04.01.2024г. се сочи в обжалваната заповед, че свидетелят „вижда, че същият полицай, който удрял стъклото, рита няколко пъти водача в тялото“ – такова изявление на А. не се съдържа в даденото от него пред ДРО сведение. От А. е заявено единствено, че „един полицай ритна няколко пъти водача в тялото“, което твърдение обаче не може еднозначно и по несъмнен начин да бъде обвързано с действия на мл. инспектор Н., с оглед наличните по дисциплинарната преписка данни и събраните в хода на настоящото съдебно производство гласни доказателства за неправомерно упражнена физическа сила от друг полицейски служител спрямо задържаното лице след неговото задържане (нанесени удари с крак в главата и горната част на гърдите на задържания от мл. инспектор Ж. С.).

Въз основа на всичко изложено по-горе следва извода, че нито едно от сочените от ДНО в обжалваната заповед доказателства, на които се основава дисциплинарното обвинение за извършено от мл. инспектор Ц. Н. нарушение по см. на чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, не установява и съотв. не доказва направените от ДРО и възприети от ДНО фактически констатации от гл.т наличието на несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР деяние на полицейския служител, изразяващо се в това, че при задържане на лицето П. П., докато същият е на земята, мл. инспектор Ц. Н. му е нанесъл удари с крак. Както беше посочено, част от доказателствата, на които се позовава ДНО - сведение рег. № 349р-422/ 04.01.2024г. от мл. инспектор М. Г., сведение рег. № 349р-528/ 04.01.2024г. от мл. инспектор Н. И. и сведение рег. № 349000-1288/ 16.01.2024г. от Д. Д., изобщо не съдържат документирани изявления за възприемане от далите сведения лица, на отправени/нанесени удари с крак от страна на мл. инспектор Н. или за каквито и да е било извършени от полицейския служител действия по неправомерно използвана физическа сила при или по повод на задържането на лицето П. П.. В сведение рег.№ 349р-537/ 04.01.2024г. от мл. инспектор В. Г. В. също липсва изявление за отправени/нанесени удари с крак от страна на мл. инспектор Н. спрямо задържаното лице, като твърденията на този свидетел, че Н. е нанесъл удари с юмрук на задържаното лице към момента на задържането и поставянето на белезниците, са отхвърлени от ДРО като неоснователни и недоказани, съотв. не са вменени във вина на Н. и като мотив за противоправност на неговото поведение. Сведение рег.№ 349р-411/ 04.01.2024 г. от мл. инспектор И. С., съдържащо изявление, че на видеозаписите се вижда, как Н. замахва с крак по посока на задържаното лице, без каквото и да е било основание е интерпретирано от ДНО и е възприето като доказателство за извършени от мл. инспектор Н. действия по нанасяне на удари с крак спрямо задържаното лице, като в с.з свидетелят С. категорично отрече при снемането на сведенията в ОД на МВР – Стара Загора да е казал, че Ц. Н. е ритал задържаното лице и изрично заяви, че сведенията са били дадени под натиск и при снемането им думите, които е казал, са били силно променени при тяхното писмено възпроизвеждане. С оглед заявеното от мл. инспектор М. М. при разпита му в съдебно заседание, че не е възприел нанасяне на удари от страна на Ц. Н. спрямо задържаното лице, като мъжът бил хванал колегата му Н. за крака и той се опитвал да си освободи крака (каквито данни се съдържат и в дадените от М. сведения, както и в сведенията от мл. инспектор В.), очевидно свидетелят не поддържа заявеното в Сведение рег.№ 349р-415/ 04.01.2024г., че Ц. Н. е посегнал с крак и е изритал лицето два път. По изложените по-горе съображения, че заявеното в Сведение peг. № 349000-271/ 04.01.2024г. от И. А. като „впечатление“, че полицай е ритнал няколко пъти задържаното лице в тялото, не се основава на лично възприятие на А. по времето и на мястото на задържането, а на видяното по излъчените в медиите и в социалните мрежи видеозаписи и предвид обстоятелството, че при разпита му в съдебно заседание свидетелят не потвърди лично възприятие че полицейски служител е ритал задържаното лице в тялото, противно на приетото в обжалваната заповед сведенията на А. не се свързват с фактически установявания и респ. с доказване за нанесени удари с крак от страна на мл. инспектор Н. при задържането на П. П.. Следователно нито едно от снетите в хода на дисциплинарното производство сведения от полицейски служители и от граждани, присъствали на местопроизшествието, не установява и не доказва, че установените от видеозаписи VID 20231230 210612 и video-6f21b3baee8ab81ca2799270c55ee8cf-V двукратно замахвания с крак от страна на мл. инспектор Н. в посока към задържаното лице, попадат в тялото на П.. Съответно недоказано се явява извършването от мл. инспектор Н. на деянието, с което ДНО обвързва и обосновава противоправното поведение на полицейския служител - неспазване на т.15, т.19, т.20 и т.89 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР.

В тежест на дисциплинарно-наказващия е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят реализираната дисциплинарна отговорност. В случая, въпреки указаното с разпореждане от 16.02.2024г. разпределение на доказателствената тежест (вкл. че в тежест на Директора на ОД на МВР – Стара Загора е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и да докаже изпълнението на законовите изисквания при издаването на обжалваната Заповед № 349з-402 от 29.01.2024г., в т.ч наличието на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки за наложеното дисциплинарното наказание) и независимо от предоставената с протоколно определение от с.з на 19.06.2024г. възможност на ответника за посочване на лица, които да бъдат разпитани в качеството на свидетели, от страна на ответния ДНО не бяха ангажирани каквито и да е било писмени и/или гласни доказателства в подкрепа на дисциплинарното обвинение извън събраните такива в хода на дисциплинарното производство. Последните, както беше посочено, не установяват и не доказват извършването от мл. инспектор Н. на вмененото му деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР.

Ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавен служител от МВР в хипотезата на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, изисква кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки – 1. деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и 2. с това деяние да се уронва престижа на службата. След като по изложените по-горе съображения не се установява и не се доказва по безспорен и несъмнен начин фактът на извършване на вмененото на Ц. Н. деяние и съотв. не е доказано наличието на обуславящото наложеното дисциплинарно наказание поведение на полицейския служител, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР (т.е липсва първият кумулативно изискуем се елемент от състава на дисциплинарното нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР), е безпредметно обсъждането дали поведението на Н. уронва престижа на службата. Независимо от това, във връзка с приложените по дисциплинарната преписка извадки от медийни публикации (л. 68 и сл.) и за пълнота на изложението, следва да се посочи следното:

Без съмнение събитията на 30.12.2023г. в гр. Стара Загора във връзка със задържането на П. П. и последвалата смърт на задържаното лице, имаха широк обществен отзвук в медиите и в социалните мрежи. Смъртта на лицето непосредствено след задържането му в контекста на разпространените видеозаписи, действително пораждат съмнения както у близките на П., така и в обществото, дали леталния изход на задържаното лице не е в резултат на неправомерни действия на полицейски служители от ОД на МВР – Стара Загора при, по повод или след задържането, които именно съмнения са породили и негативната обществена реакция в медиите и в социалните мрежи. Тази обществена реакция е оправдана от гл. т на това, че именно служителите на МВР са призвани да защитават живота и здравето на хората, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона и зачитане на основните права и свободи на гражданите. Но дали действително се установява и доказва изнесеното в медиите, че „полицаите са убили от бой Пламен П.“ и че „Пенев е зверски налаган със страшни ритници, зверски бит и пребит“ и съответно дали има връзка между действията на полицейските служители при задържането, и смъртта на лицето непосредствено след неговото задържане, е предмет на разследване по образуваното досъдебно производство № 1/2024г. по описа на Национална следствена служба, пр. преписка №2/ 2024г. по описа на ОП – Стара Загора.

При образуването и провеждането на дисциплинарното производство формално е спазена процедурата, регламентирана в ЗМВР и в Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, вкл. сроковете по чл. 195, ал.1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. В хода на дисциплинарната процедура на служителя е предоставена възможност да се запознае с всички актове и материали, свързани с провежданото дисциплинарно производство и да участва в него, при подробно разясняване на процесуалните му права по чл.207, ал.8 от ЗМВР, вкл. правото му да представи доказателства, да прави искания и възражения и да даде писмени обяснения. Във връзка с твърдяното от пълномощника на жалбоподателя допуснато нарушение на чл.206, ал.1 от ЗМВР поради неизслушването на полицейския служител от Директора на ОД на МВР – Стара Загора следва да се отбележи, че законът регламентира като задължение на ДНО преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения т.е изслушването на служителя и приемането на писмените на писмените му обяснения са предвидени като алтернативни, а не като кумулативни изискуеми се действия. Поради което и с осъществяването на което и да е било от тези действия, императивното задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР се явява изпълнено от ДНО. Само в случаите, когато след запознаване с обобщената справка служителят, срещу когото се води дисциплинарното производство, не е дал писмени обяснения или възражения, ДНО преди налагане на дисциплинарното наказание е длъжен да призове служителя с покана да даде писмени обяснения или да го изслуша (чл.59 от Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г.). В случая, след запознаване с Обобщена справка УРИ: 8245р-1844 от 24.01.2024г., мл. инспектор Ц. Н. е депозирал писмени обяснения до Директора на ОД на МВР – Стара Загора с УРИ: 349р-3340 от 26.01.2024г., като съгласно поставена резолюция тези писмени обяснения са приети от ДНО на 26.01.2024г., с което изискването по чл.206, ал.1 от ЗМВР се явява изпълнено.

Но ако и при провеждането на дисциплинарното производство формално да е спазена процедурата, регламентирана в ЗМВР и в Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, от страна на ДРО и на ДНО са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със задълженията им по чл. 206, ал. 4 и чл. 207, ал. 3 ЗМВР, съотв. по чл.35 от АПК. Нормативно регламентирано право на полицейския служител, срещу когото се води дисциплинарното производство, е да прави необходимите извлечения и копия от материалите по производството, при условията на чл. 34 от АПК (чл.207, ал.8, т.3 от ЗМВР). В случая това право е упражнено с подадената молба УРИ: 349-000-570/ 08.01.2024г. за предоставяне на възможност за преглеждане на документите по дисциплинарната преписка от Ц. Н. и от упълномощения от него адвокат, както и за предоставяне на копия и преписи от документи. Копия на исканата част от материалите по дисциплинарното производство, вкл. CD, са предоставени на дисциплинарно-разследваното лице обаче едва на 26.01.2024г., в 12.10ч. – т.е след изготвената и връчената на Н. на 25.01.2024г. Обобщена справка УРИ: 8245р-1844/ 24.01.2024г. и само четири часа преди изтичането на определения краен срок (26.01.2024г., 16.30 часа) за представяне на писмени обяснения от полицейския служител до ДНО. На следващо място в дадените от Ц. Н. писмени обяснения УРИ: 349р-3340 от 26.01.2024г. подробно е обосновано, че в по-голямата си част сведенията, дадени от полицейски служители и от граждани, приети от ДРО като потвърждаващи направените фактически и правни изводи за извършване от Н. на вмененото му дисциплинарно нарушение, не подкрепят дисциплинарното обвинение, а в други сведения се установява вътрешно противоречие относно действията на Н. при задържането на П. П., при направени доказателствени искания за снемане на допълнителни сведения от присъствалите на местопроизшествието лица, вкл. за проверка на изложеното от дисциплинарно-разследваното лице още при даденото от него сведение в хода на предварителната проверка. ДРО, въпреки задължението му по чл.207, ал.3 от ЗМВР да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване, в изготвеното Становище УРИ: 8245р-0961 от 26.01.2024г., с лаконични доводи е отхвърлил като необосновани и неоснователни исканията на полицейския служител за събиране на допълнителни доказателства, както и твърденията му по защитната му теза, като за заключението си за извършване от Н. на вмененото му дисциплинарно нарушение, ДРО се позовава на видеозаписите, за които видеозаписи в обобщената справка ДРО сочи, че „на видеата не се вижда къде попадат ударите с крак“. Според съда от страна на ДРО не са извършени всички необходими действия за пълно и всестранно разследване и за установяване на обективната истина, от гл. т на това дали заснетите замахвания с крак от страна на Н. представляват нанесени удари с крак от полицейския служител в тялото на П. П. към момента на задържането на лицето, чрез използване на допустими процесуални средства (напр. възлагане на повторно/допълнително видеотехническо изследване на видеозаписите и изготвяне на експертна справка; присъединяване на материали от досъдебно производство № 1/ 2024г. по описа на НСлС - Протокол за оглед на местопроизшествие, Протокол за оглед на труп/Протокол за аутопсия и др.). Липсва извършена от ДРО проверка и анализ на всички събрани доказателства, като са кредитирани само тези, подкрепящи тезата за извършено дисциплинарно нарушение. Съответно в оспорената заповед бланкетно е прието от ДНО, че „дисциплинарното производство е извършено при пълно, обективно и всестранно разследване“. След като в хода на настоящото съдебно производство и по-съображенията, изложени по-горе в решението, се установява, че нито едно от посочените в изготвената от ДРО обобщена справка и съотв. в издадения от ДНО акт за налагане на дисциплинарно наказание доказателства, не потвърждава дисциплинарното обвинение и извършването на деянието, с което се свързва противоправното поведение на мл. инспектор Н., очевидно формална е и направената в обжалваната заповед констатация, че ДРО е „събрал и ценил всички относими доказателства поотделно и в тяхната съвкупност“. Всъщност, че ДНО не е изпълнил задължението си по чл.206, ал. 4 от ЗМВР да оцени всички доказателства, е видно и от факта, че повечето от сведенията, посочени в мотивната част на обжалваната заповед като потвърждаващи нарушението доказателства, не документират изявления за възприето от свидетелите нанасяне на удари с крак от страна на мл. инспектор Н. или за каквито и да е било извършени от полицейския служител действия по неправомерно използвана физическа сила при или по повод на задържането на лицето П. П., като в някои от тези сведения неправомерно употребената физическа сила и упражнено физическо насилие спрямо задържаното лице, е обвързана и идентифицирана с действията на друг полицейски служител /мл. инспектор Ж. С./.

Посочените пропуски в дисциплинарното разследване, освен че сочат на допуснати процесуални нарушения във връзка със събирането и преценката на доказателствата, обуславят извод и за доказателствена необоснованост на дисциплинарното обвинение. С оглед на събраните по делото гласни доказателства и извършената от съда преценка на приложените по дисциплинарната преписка доказателства, следва извода, че на практика наличието на осъществено от полицейския служител деяние, субсумиращо се в хипотезата на нарушение на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, се основава на предположението, че при установеното въз основа видеозаписите двукратно замахване с крак от страна на Н. в посока към задържаното лице, полицейският служител нанася удари с крак в тялото на П. П. към момента на задържането на лицето, докато същото е на земята. Това предположение обаче се явява доказателствено необосновано – деянието не е установено с годни доказателствени средства по несъмнен и категоричен начин, каквото е изискването на закона за да бъде наложено дисциплинарно наказание. Доколкото от събраните в хода на дисциплинарното производство сведения, на които се основава дисциплинарното обвинение, единствено в даденото от мл. инспектор М. М. сведение УРИ: 349р-415 от 04.01.2024г., се свидетелства за нанесени удари с крак при задържането на лицето П. П. докато същото е на земята, при идентифициране на мл. инспектор Ц. Н. като полицейският служител, нанесъл тези удари с крак, а при разпита му в съдебно заседание мл. инспектор М. М. отрича да е възприел нанасяне на удари от страна на Ц. Н. спрямо задържаното лице, следва извода за необоснованост на приетата от ДНО безспорна установеност и доказаност на извършеното от мл. инспектор съставомерно деяние по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР във вр. с т.15, т.19, т.20 и т.89 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, субсумиращо се в хипотезата на тежко нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, с което законът свързва налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” и съответно прекратяване на служебното правоотношение, съгласно на чл.226, ал.1, т.8 ЗМВР.

При липса на ангажирани от страна на ответника в настоящото съдебно производство категорични и неоспорими писмени или гласни доказателства, че при изпълнение на служебните си задължения именно мл. инспектор Н. е обективирал поведение, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което да е довело до уронване престижа на службата, изразяващо се в употреба на физическа сила спрямо лицето П. П. чрез нанасяне на удари с крак в тялото на това лице при задържането му, дисциплинарното обвинение, основано на неправомерна употреба на физическа сила и упражнено физическо насилие от страна на полицейския служител спрямо задържаното лице, се явява недоказано. Доколкото дисциплинарните наказания са форма на държавна принуда и налагането им изисква установяването и доказването по несъмнен начин извършването на дисциплинарно нарушение, в случая недоказаността на релевантните юридически факти, обуславящи и обосноваващи дисциплинарното обвинение за вмененото на полицейския служител нарушение на служебната дисциплина, има за последица материална незаконосъобразност на акта за налагане на дисциплинарно наказание.

По изложените съображения съдът намира, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед № 349з-402 от 29.01.2024г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на мл. инспектор Ц. Н. и за прекратяване на служебното му правоотношение, като издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на Областна дирекция на МВР – Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на сумата от 2 410 лева, представляваща 10 лева внесена държавна такса и 2400 – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, е бланкетно и се явява неоснователно, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Ц. Н. Н. с [ЕГН], Заповед № 349з-402 от 29.01.2024г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.194, ал.2, т.4 и чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, на младши инспектор Ц. Н. Н. – старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ районно управление – Стара Загора при ОД на МВР – Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226, ал.1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора да заплати на Ц. Н. Н. с [ЕГН], сумата от 2 410 (две хиляди четиристотин и десет) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.