РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. Ямбол, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20252300600201 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия
В. С. Г. с ЕГН ********** срещу Присъда № 27 от 13.03.2025 г., постановена по
НЧХД № 58/2025 г. по описа на РС – Ямбол.
С присъдата, подс. В. С. Г. е признат за виновен в това, че на **.**.**** г.,
около 20.30 ч. в гр. *****, на ул. **** *******, пред дом **, чрез нанасяне на удари с
юмруци и ритници в областта на главата, гърдите, корема и слабините е причинил на
С. П. Г. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия-престъпление по чл.130 ал.1 от НК, поради което и
на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Подсъдимият В. Г. е осъден да заплати на частния тъжител С. П. Г., ЕГН
**********, сума в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
**.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, за причинени неимуществени
вреди от престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Искът за разликата над уважения
1
размер от 4000 лв., до предявения размер от 8000 лв., като неоснователен и недоказан
е отхвърлен.
Подсъдимият В. Г. е осъден да заплати на частния тъжител С. Г. направените
от него по делото разноски в размер на 815 лв., както и Държавна такса в размер на
160 лв. върху уважения размер на гражданския иск.
В подадената въззивна жалба не се правят нови доказателствени искания.
Твърди се неправилност и необоснованост на постановената присъда. Претендира се
отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подс.В. Г. да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, т.к. същото било недоказано, а предявеният
граждански иск за репариране на причинените от това престъпление неимуществени
вреди - отхвърлен. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и връщане на
делото на районният съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради
допуснати при разглеждането му от районният съд съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неназначаване на СМЕ по делото, както и
недопускане до разпит на искан от защитника свидетел.
В съдебно заседание въззивникът – подсъдим В. С. Г., редовно призован се
явява лично и с упълномощен защитник – адвокат от АК Ямбол. Двамата поддържат
подадената въззивна жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемият – частен тъжител С. П. Г. лично и чрез своя
повереник – адвокат от АК-Ямбол оспорва основателността на депозираната въззивна
жалба и моли въззивния съд да я остави без уважение. Претендират се направените от
тъжителя по делото пред въззивната инстанция разноски.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, доводите на
страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна
проверка на атакуваният съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и
сл.от НПК, констатира от фактическа и правна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащи
право и интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал.1 от НПК. Разгледана по
същество, жалбата на защитника се преценява като неоснователна по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на
събраните по делото доказателства, като правилно е установил следната фактическата
обстановка, която и настоящата инстанция възприема за безспорна:
Подсъдимият В. Г. и частния тъжител С. Г. са чичо и племенник и от дълго
време имали влошени междуличностни отношения.
На **.**.**** г., около 20,30 часа частният тъжител С. Г. заедно с приятелката
2
си – свидетелката М. П. и със своя приятел – свидетеля Д. Д., пътувал с л.а. **** с рег.
№ ** **** **, управляван от св.М. П.. Частният тъжител С. Г. се намирал на задната
седалка в автомобила, а отпред до шофьора бил седнал свидетеля Д. Д.. Движели се в
гр.*****, по ул.**** ******* в посока кръстовището към Рокерския клуб. По време на
управление на автомобила св.М. П. забелязала, че движещият се зад нея лек
автомобил **** с рег. № * **** ** премигва със светлините си. Пред дом № ** на
същата улица, лек автомобил **** с рег. № * **** **, управляван от св.Р. Г.,
изпреварил управлявания от св.М. П. автомобил и препречил пътя й, като това я
принудило да преустанови управлението. От лекия автомобил **** с рег. № * **** **
излезли подсъдимия В. Г. и синът му – свидетеля Р. Г.. Подсъдимият В. Г. отворил
предната дясна врата на лекия автомобил, управляван от св.М. П., където се намирал
св.Д. Д. и започнал да му нанася юмруци в главата. В този момент, частния тъжител С.
Г. излязъл от автомобила, за да помогне на свидетеля Д. Д.. Тогава, подсъдимият В. Г.
започнал да нанася удари с юмруци в главата - тила, челото и носа на тъжителя. След
това, подсъдимият съборил тъжителя Г. на земята и му нанесъл ритници в областта на
гърдите, корема и слабините. Вследствие на ударите по главата, от носа на тъжителя С.
Г. потекла кръв. В този момент, на мястото на инцидента дошли неустановени по
делото лица, които спомогнали за прекратяването му.
На мястото на инцидента пристигнала линейка, която отвела тъжителя С. Г. и
свидетеля Д. Д. в ЦСМП при МБАЛ „*******“АД гр.*****, където им била оказана
медицинска помощ.
На следващият ден - **.**.**** г. частният тъжител С. П. Г. посетил кабинета
на съдебен медик - д-р Ч. в гр.****. При прегледа и освидетелстването му било
установени следните телесни увреждания: контузия на главата с повърхностни малки
охлузвания в областта на главата; кръвонасядане в областта на лявото слепоочие;
контузия на носа с болезненост на тъканите и кървене от носа; контузия на гръдния
кош с болки в областта на гърба и гърдите отпред; контузия на корема с наличие на
охлузвания в областта на предните повърхности на коленните стави с болезненост на
тъканите и контузия на лявата ръка с наличие на повърхностна рана в областта на
дланта с болезненост на тъканите. Тези констатирани телесни увреждани били описани
в издаденото от съдебния лекар съдебно-медицинско удостоверение № ***/**** г. от
**.**.**** г. на д-р Ч.. В последното е отразено, че уврежданията са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да
са получени по начин и време, както съобщава пострадалия. Уврежданията са
причинили на освидетелствания Г. временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия В. С. Г., е
видно, че същият е неосъждан /реабилитиран/.
3
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства. Решаващият съд при установяването на фактическите
обстоятелства е обсъдил подробно и мотивирано кои доказателства кредитира и кои
не, както и причините за това. Относимите към решаване на делото обстоятелства са
категорично установени в хода на съдебното следствие в първата инстанция чрез
способите и по реда на НПК. Съображенията, изложени от първоинстанционния съд
относно доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им,
дават възможност на страните и на горната съдебна инстанция да проследи
формирането на вътрешното убеждение на районния съд по фактите, включени в
обхвата на чл.102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на факти,
логически правилно изведени от доказателствения материал. При спазване на
процесуалния ред за събиране, приобщаване и проверка на доказателствата и след
извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до
верни изводи от фактическа страна. Съдът е отговорил и на всички възражения и
доводи, наведени от страните. Мотивите на районния съд се споделят от настоящата
инстанция. Първият съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои
доказателствени материали са установени. Липсват основания, които да мотивират
въззивният съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт
фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени с необходимото
внимание и прецизност събраните по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратно или едностранчиво тълкуване. Въззивната инстанция, като
извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни
изводи по фактите и обосновано са приети фактическите обстоятелства. В тази насока,
инстанцията не може да търпи упрек /какъвто отправя защитника в жалбата си/,
защото при условията на чл.305, ал.3 от НПК от НПК и след пълен и обективен анализ
на събраните доказателства, решаващият съд е мотивирал правните си изводи за
взетото решение. С оглед изложеното като неоснователно се прецени възражението на
защитника за допуснати при разглеждане на делото от първоинстанционния съд
съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с допускане, събиране,
проверка и анализ на доказателствата. Делото е разгледано при спазване на принципа
по чл.12, ал.2 от НПК за равнопоставеност на страните в наказателното производство.
Недопускането на направено от някоя от страните искане, свързано с доказателствата
по делото, когато същото е реализирано след обективна преценка за неговата
допустимост, относимост и необходимост – както е в конкретния случай, не съставлява
основание да се приеме наличие на допуснато от първия съд съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото всякога в правомощията на съда е да извърши
преценка дали поисканото доказателство е допустимо, необходимо и относимо към
4
главния факт на доказване. В конкретиката на случая, правилно първият съд не е
допуснал до разпит в качеството на свидетел лицето С. П. Г. – баща на подс.В. Г., т.к.
надлежно е констатирал, че последният е присъствал в съдебната зала при провеждане
на разпита на останалите свидетели по делото и е възприел техните показания.
Въззивният съд се солидализира с мотивите на районния съд за недопускане до разпит
като свидетел на С. П. Г., т.к. при тези обстоятелства, обратното би съставлявало
процесуално нарушение на основен принцип в наказателния процес, а именно този по
чл.12, ал.2 от НПК. А нарушаване на основен принцип в наказателния процес всякога
е съществено нарушение на процесуалните правила, т.к. води до накърняване на
правата на страните в него. Отделно, С. П. Г. не е очевидец на случилото се и
обстоятелствата, за които е поискан неговият разпит, а именно – в какво състояние е
бил тъжителят Г. в дните след инцидента и дали е бил на работа в тези дни, са
неотносими към главния факт на доказване. В обобщение и като отговор на
направените в жалбата възражения, следва да се посочи, че районният съд е попълнил
делото с необходимите и достатъчни доказателства както относно авторството на
извършеното престъпно деяние, така и касателно неговата обективна и субективна
страна.
Въззивният съд не намери основания да отмени обжалваната присъда и да
постанови оправдателна такава по отношение на обвинението за престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, каквото е искането по жалбата на защитника. В тази насока не се
споделят доводите за недоказаност на обвинението, тъй като събраните по делото
доказателства еднопосочно и убедително установяват авторството и съставомерността
на извършеното от подсъдимия престъпление както от обективна, така и от субективна
страна.
С оглед на установеното от фактическа страна, въззивната инстанция споделя
направения извод от районния съд, че автор на инкриминираното деяние е
подсъдимият В. С. Г..
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил
напълно обосновани правни изводи, като е приел, че въззивникът Г. е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, т.к.
на **.**.**** г., около 20.30 ч. в гр. *****, на ул. **** *******, пред дом **, чрез
нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата, гърдите, корема и
слабините е причинил на С. П. Г. лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.
Правилно и обосновано районният съд е приел, че по медико-биологичната си
характеристика посочените увреждания – контузия на главата с повърхностни малки
охлузвания в областта на главата; кръвонасядане в областта на лявото слепоочие;
контузия на носа с болезненост на тъканите и кървене от носа; контузия на гръдния
5
кош с болки в областта на гърба и гърдите отпред; контузия на корема с наличие на
охлузвания в областта на предните повърхности на коленните стави с болезненост на
тъканите и контузия на лявата ръка с наличие на повърхностна рана в областта на
дланта с болезненост на тъканите, представляват лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК. Посочената лека телесна повреда е причинена в резултат на
нанесени от подсъдимия удари с юмруци и ритници в областта на главата, гърдите,
корема и слабините на тъжителя Г.. С това свое поведение и в резултат на него
подсъдимият е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. Следователно, за съда се налага безспорният и несъмнен извод за
наличие на причинна връзка между противоправните действия на подсъдимия и
настъпилия противоправен резултат.
Настоящият състав се съгласи с изводите на районния съд и досежно
субективната страна на деянието, а именно, че то е извършено при форма на вината
пряк умисъл, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите последици, изразяващи се в доказаните телесни
увреждания на пострадалия, като е искал настъпването им.
Предвид изложеното правилно подс.Г. е бил признат за виновен по
предявеното му и поддържано от тъжителя обвинение.
Относно вида и размера на наложеното наказание:
След като е достигнал до верни правни изводи, районният съд е наложил наказание
на подсъдимия при прилагане разпоредбата на чл.78а от НК. Съдът правилно е освободил
подсъдимия от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание
„глоба”, тъй като предпоставките за прилагане на този институт, а именно: за
престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго
по-леко наказание и деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е
освобождаван от наказателна отговорност, са налице. Доколкото от деянието няма
причинени имуществени вреди, то и тази предпоставка не следва да се преценява.
Районният съд е наложил глоба в размер на 1 500 лева, с която преценка настоящият
въззивен състав се солидаризира, като намира, че сравнително невисоката степен на
обществената опасност както на деянието така и на личността на извършителя, който е с
чисто съдебно минало, са основание за налагане на наказание към предвидения в закона
минимум, както и че последното ще постигне целите, предвидени в закона.
Относно гражданския иск за причинени неимуществени вреди:
Районният съд обосновано е преценил предявения граждански иск за допустим и
основателен, тъй като подсъдимият е причинил на тъжителя телесно увреждане, за което му
дължи обезвреда. При определяне размера на обезщетението съдът е отчел вида на
причинената телесна повреда, начинът на извършване на увреждането и причинените
морални страдания и правилно е отсъдил обезщетение в размер на 4000 лева като такова
необходимо и достатъчно за репариране в пълна степен на причинените на пострадалия
6
немалки по интензитет увреждания. Правилно и обосновано съдът е уважил гражданския
иск ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното му
изплащане. По тези съображения обосновано като неоснователен е отхвърлил предявения
граждански иск за разликата от 4000 лева до 8 000 лева.
Правилно и в съответствие с императивната разпоредба на чл.189, ал.3 от НПК
първоинстанционния съд се е произнесъл относно направените по делото разноски и
дължимата държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск.
Предвид изхода на делото и на основание чл.317 вр. чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият В. Г. следва да заплати на пострадалия С. Г. направените от последния
разноски за настоящата инстанция в размер на 800 лева по договор за правна защита и
съдействие.
От цялостната проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира
пропуски и грешки водещи до изменение или отмяната му, поради което и на осн.
чл.338 вр.чл.334, т.6 от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 27 от 13.03.2025 г., постановена по НЧХД №
58/2025 г. по описа на РС – Ямбол.
ОСЪЖДА подс.В. С. Г. с ЕГН ********** да заплати на тъжителя С. П. Г. с
ЕГН ********** направените от последния разноски за въззивната съдебна инстанция
в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7