№ 149
гр. Ямбол, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:К.а В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря Ц.Х.Г.
като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело №
20232300500090 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на К. Т. Б., с ЕГН **********, чрез
пълномощника- адв. Е. П. от АК- Сливен, против Решение №683 от 22.11.2022г.,
постановено по гр. дело №2802/2022г. по описа на ЯРС, с което е изменен размера на
опредЕ.та с Решение № 143 от 04.03.2020г. по гр.д. № 95/2020г. по описа на ЯРС, дължима
от К. Т. Б. издръжка на малолетното дете А. К. Б., като същата е увеличена от 190.00 лева на
300.00 лева месечно, считано от датата на завеждане на иска- 21.10.2022г., ведно със
законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства,
водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка, платима до 15-то
число на текущия месец, като решението се обжалва в частта, с която е уважен предявения
иск за разликата над 250.00 лева до 300.00 лева.
Оплакванията в жалбата са за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Въззивникът сочи, че при постановяване на решението първоинстанционният
съд не е преценил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, при което неправилно е приел, че необходимата издръжка за детето е в
размер на 400.00 лева и предвид на това, че майката е тази, която осъществява
непосредствените грижи за детето, от така определения размер на издръжката бащата следва
да заплаща сумата от 300.00 лева, а остатъкът от 100.00 лева следва да се поеме от майката.
Излага се, че даването на издръжка от ответника /сега въззивник/ в размер, по голям от
1
250.00 лева, не е в неговите възможности и ще е свързано с особени затруднения. Оспорени
са изводите на първоинстанционния съд относно разходите, които майката заплаща за
обучението на детето по английски език, с твърдение, че за тези разходи не са представени
писмени доказателства, а изводът на съда е изведен само въз основана на събраните по
делото гласни доказателства. Твърди се, че при обсъждане на доходите на бащата съдът не е
взел предвид, че същият е управител на новосъздадено дружество, което все още няма
доходи. По отношение на придобитият от въззивникът недвижим имот се сочи, че от съда
не е бил взел предвид и не е обсъден факта, че този имот е закупен с пари, дарени му от
баща му Т.Г.. Твърди се, че ищцата /сега въззиваема/ не е доказала твърдението си, че
въззивникът е придобил собствеността върху недвижим имот в гр.*****, след като е
отчуждил друг недвижими имот. По отношение на отчуждения имот се сочи, че същият е
наследствен и въззивникът е притежавал 1/6 ид.ч. от същия, като след отчуждаването на
имота е получил равностойността на притежаваните от него идеални части. Твърди се, че
получаваните от въззивника доходи, за което са представени доказателства, са под размера
на МРЗ за страната към момента на постановяване на решението, както и това, че при
обсъждане на доходите на родителите съдът е възприел различни критерии, като по този
начин ги е поставил в неравностойно положение. При определяне на размера на
издръжкатаза от въззивника е взел предвид получаваното брутно трудово възнаграждение, а
за въззиваемата- получаваното нетно трудово възнаграждение. По изложените съображения
моли ЯОС да отмени решението на PC- Ямбол в обжалваната му част като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Заявена е претенция за присъждане на
направените съдебни разноски пред първата и въззивната инстанция с оглед изхода на
делото.
В о.с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивника адв.П..
Въззиваемата А. К. Б.- малолетна представлявана от своята майка и законен
представител- Н. Г. Т., чрез пълномощника- адв. М. Х. от АК- Ямбол, с писмен отговор на
въззивната жалба е оспорила същата като неоснователна. Счита, че решението на районния
съд в оспорената му част е правилно и обосновано и излага съображения в тази насока.
Според въззиваемата страна същото е постановено при правилно установена фактическа
обстановка въз основа на събраните доказателства, като при определяне размера на
издръжката са съобразени нуждите на малолетното дете и възможностите на родителя да
заплаща издръжка. Счита се, че при определяне на дължимата от бащата издръжка съдът е
отчел възрастта на детето, обстоятелството, че е ученичка във втори клас, ежемесечните
разходи във връзка с изучаването на английски език от детето, другите му извънкласни
занимания, здравословното състояние на детето, ежедневните му нужди от храна и облекло,
отопление и др., както и е отчел доходите, които получава бащата, липсата на задължения за
издръжка към други лица, притежаваното от него недвижимо имущество, като е определил
размер на издръжката, който е във възможностите на бащата да заплаща на малолетното си
дете. Въззиваемата моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба се остави
без уважение и се потвърди първоинстанционното решение, с присъждане на направените
2
разноски пред въззивна инстанция.
В о.с.з. отговорът на въззивната жалба се поддържа от пълномощника на
въззиваемата адв. Х..
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана
страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото
доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
С подадената до ЯРС искова молба от 21.10.2022г. малолетната А. К. Б. от
гр.****, представляван от своята майка и законен представител Н. Г. Т., е предявила против
своя баща- ответника К. Т. Б. от гр.*****, иск по чл.150 СК. За да претендира увеличение на
даваната от баща й месечна издръжка от 190.00 лв. на 350.00 лв., ищцата е навела
обстоятелства, с които е обосновала изменение на нуждите си спрямо тези, при които през
2020г. е опредЕ. издръжката й. Твърденията са за нарастване на потребностите й с оглед
изминалия период от време- повече от две години, възрастта, обучението във втори клас през
учебната 2022/2023г. и нуждите от храна и облекло, учебни пособия, заплатени извънкласни
занимания- платена форма на изучаване на английски език, посещения на танци, участия и
заплащане на такси, стоматологичен проблем, социално- икономическите условия в
страната и инфлационните процеси.
С отговора на исковата молба ответникът К. Б. е оспорил иска по размер, като е
изразил становище за неговата основателност до размера на 220.00 лв. За разликата над тази
сума до предявения размер от 350.00 лв. ответникът е оспорил иска с възражения, че част от
разходите за детето, посочени в исковата молба, не са задължителни и приоритетни за
детето. От друга страна ответникът е изтъкнал, че търговското дружество, което е
регистрирал, развива дейност от м. август 2022г. и не реализира добри доходи, както и това,
че участва в издръжката на детето извън размера, който му е определен по съдебен ред, чрез
предоставяне на парични средства на детето при техните срещи, закупването на мобилен
телефон, заплащане на сметките за телефона, закупуване на други вещи по желание на
детето. Оспорил е твърденията в исковата молба за наличие на стоматологичен проблем на
детето. Изложил е твърдения, че съжителства на съпружески начала с друга жена, което
обстоятелство изисква разходи и издръжка.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция,
като в хода на въззивното производство са представени и приети доказателства, относими
към финансовото състояние на дружеството, чийто собственик на капитала е въззивника,
доходите на последния като физическо лице, както и доказателства във връзка с
прекъснатото обучение на детето в „ЦПО“ ООД- Училища Европа гр. Ямбол и осигурен на
детето безплатен обяд в училището, което посещава.
Установено е, че малолетната А. К. Б., родена на *****г., е рождено дете на
майката Н. Г. Т. и бащата К. Т. Б.. С решение № 134 от 04.03.2020г. по гр.д. №95/2020г.
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, определено е
3
местоживеенето на детето при майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за
детето си в размер на 190.00 лв., считано от 21.11.2019г., ведно с лихва за забава. При
постановяване на съдебното решение малолетната ищца е била на почти шест години, а
родителите й са реализирали средно- месечни доходи в размер на 455.72 лв. за майката и
754.40 лв. за бащата. Понастоящем детето А. Б. е на 8 навършени години, ученичка е във
втори клас. Майката в периода към подаване на исковата молба е работила по трудово
правоотношение и е получавала брутно възнаграждение в размер на 710.00 лева /МРЗ/, или
нетен месечен доход в размер на 560.86 лв. По отношение на бащата е установено, че за
периода от м. април 2022г. до м. октомври 2022г. е реализирал средно-месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 635.58 лв. По отношение на ответника е установено, че
е едноличен собственик на капитала на регистрираното през м. август 2022г. „Кан 22“
ЕООД със седалище гр.*****.
Между страните няма спор и е установено, че през учебната 2021/2022г. детето
А. е изучавала английски език в „ЦПО“- ООД- Училища Европа гр. Ямбол, за което от
майката е заплатена такса в размер на 225.00 лева и 55.00 лева за учебници. През учебната
2022/2023 г. детето е продължило обучението си по английски език, което е прекъснало през
м. декември 2022г., като до този момент заплатените от майката такси са в размер на 380.00
лева и 70.00 лева за учебници.
Страните не спорят и относно това, че детето А. посещава танци, като във връзка
с това са били изразходвани допълнителни средства от страна на майката.
От ответника са представени доказателства за заплащан от него кредит към
банкова институция с месечна вноска 230.00 лева. По отношение на ответника е установено,
че през м. февруари 2020г. е отчуждил недвижими имот в гр.***** /съсобствен с други две
лица/, както и това, че през м. май 2020г. е закупил недвижим имот- апартамент в гр.*****.
В първоинстанционното производство страните са представили писмени
доказателства за направени от тях разходи във връзка със закупуване на вещи- облекло,
обувки, принадлежности и др. за малолетното дете.
Събрани са били и гласни доказателства чрез показанията на разпитани двама
свидетели- М.Т. /баба на малолетната ищца/ и Н.К. /съжителсктваща на семейни начала с
ответника/.
В показанията си св. Т. поддържала, че малолетното дете живее заедно с майка си
в гр.****, ученичка е във втори клас в ОУ „Любен Каравелов“. Детето изучавало английски
език, както и посещавало народни танци, като и за двете извънкласни занимания се
заплащали такси, общо в размер на 140 лв. месечно. Детето било по цял ден на училище,
тъй като посещавало занималня, като му се предоставяли 4.70 лв. за закуска, а отделно от
това и джобни пари. Св. Т. сочи, че детето имало проблем със зъбите, като било необходимо
да му бъдат поставени скоби, които стрували над 1000 лева, но майката нямала финансова
възможност за това. Свидетелката сочи, че детето има детска стая, която се отоплявала на
газ, сметката за която била 100.00 лева. Според св. Т. бащата давал на детето по 4-5 лева
4
джобни пари два пъти месечно, когато детето било при него. Свидетелката споделя
преразказани й от детето негови впечатления относно имотното и финансово състояние на
ответника.
В показанията си св.Н.К. излага, че съжителства на съпружески начала с
ответника в гр.*****. Познава детето от престоя му при бащата във връзка с определените
от съда лични контакти между детето и бащата. Свидетелката сочи, че бащата закупил
телефон на детето, но майката го взела, защото установила, че детето разговаря с баща си.
Сочи на това, че ответникът е предоставял на детето суми от 5 до 7 лв. при посещенията на
детето в гр.*****, когато е имал възможност за това, закупувал е дрехи на детето.
Свидетелката и ответника имали пицария, в която работили, но все още нямали стабилни
доходи. Живеели в къща, собственост на ответника, като преди това живеели в жилище на
свидетелката. Ответникът притежавал и апартамент, закупен със средства, предоставени му
от неговия баща, който в момента се ремонтирал. Свидетелката сочи, че тя и ответника не
отдават под наем недвижими имоти.
При тези фактически данни, с обжалваното решение ЯРС е уважил предявения
иск, увеличавайки дължимата от ответника издръжка за детето А. Б. от 190.00 лв. на 300.00
лв. месечно, като за разликата над този размер от 300.00 лв. до предявения размер от 350.00
лв., е отхвърлил иска. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че е налице
трайна промяна в нуждите на получаващата издръжката ищца и че за задоволяването им
родителите на детето могат да отделят общо 400.00 лв., от които средства във
възможностите на бащата е да престира 300.00 лв. месечно, а майката, която полага и
непосредствените грижи за детето– 100.00 лв. месечно. В отхвърлителната част на иска за
издръжка, за разликата над 300.00 лв. до 350.00 лв., решението на ЯРС не е обжалвано и е
влязло в сила.
В частта, с която искът за изменение на издръжката е уважен над 250.00 лв. до
300.00 лв., която част е в предмета на въззивното обжалване, решението на ЯРС е валидно,
допустимо и правилно. Съображенията за този извод са следните:
Предявеният иск за изменение на месечната издръжка за детето А. К. Б. правилно
е квалифициран от първостепенния съд по чл.150 СК. Съгласно тази норма и разпоредбата
на чл.142, ал.1 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде
изменена, като нейният размер се определя съобразно нуждите на детето и възможностите
на родителя, който дължи издръжката. Установеното от чл.143, ал.2 СК правило е, че
задължението на родителя за издръжка на ненавършило пълнолетие дете е безусловно, като
законът -чл.142, ал.2 СК, установява минимален размер на издръжката- той е равен на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Същата към момента на завеждане на
исковата е била 710.00 лв., или минималният законов размер на издръжката за едно
ненавършило пълнолетие дете възлиза на сумата от 177.50 лв. месечно. Считано от
01.01.2023г. размерът на минималната работна заплата е 780.00 лв., при което минималният
законов размер на издръжката на ненавършило пълнолетие лице е 195.00 лв. месечно.
За да бъде уважен иск по чл.150 СК, е необходимо трайно и съществено
5
изменение на нуждите на имащия право на издръжка или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице. Според задължителната съдебна практика на ВКС-
Постановление №5/1970г. на Пленума, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация. С издръжката следва да се осигуряват условия на
живот, каквито децата биха имали, ако родителите живеят заедно, съгласно ППВС
№5/1981г. Предвид тези разяснения на закона, съдебната практика и доказаните по делото
факти, в разглеждания случай е безспорно установено, че е налице трайно изменение в
нуждите на детето, което има право на издръжка от своите родители. От последното
определяне на размера на издръжката за детето към момента е изминал период от три
години, през който период трайно и съществено са се променили потребностите на детето.
То е преминало в друга възрастова група. Станало е ученик, понастоящем е във втори клас и
съответно са нараснали обичайно присъщите му нужди от храна и облекло, като са
възникнали и нужди от средства за закупуване на учебни помагала и пособия, за
извънкласни форми на обучение, спорт и културни развлечения. Тези нужди не са били
отчетени при първоначалното определяне на дължимата от бащата издръжка за детето, тъй
като към м.март 2020г. детето не е било ученичка. Както се посочи, за да бъде уважен иска
по чл.150 СК, достатъчно е да е налице изменение или в нуждите на нуждаещото се от
издръжка ненавършило пълнолетие дете, или изменение във възможностите на задължения
за издръжка родител, като в случая е осъществена една от алтернативно посочените
предпоставки. Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите им
възможности да участват в издръжката на децата си, т. е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС
№ 5/1970г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на
ВС. Пред първата съдебна инстанция са представени доказателства за получаваните от
родителите доходи, от майката средно- месечно брутно трудово възнаграждение от 710.00
лева, а за бащата реализирано преди предявяване на иска средно- месечно брутни доходи от
635.60 лв. Ответникът развива стопанска дейност, като видно от представените пред
въззивната инстанция писмени доказателства, дружеството, което представлява и на чиито
капитал е собственик, реализира приходи и печалба. И двамата родители са здрави и в
трудоспособна възраст и нямат задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие
низходящи, освен към ищцата. След като съобрази тези обстоятелства, както и
обстоятелството, че задължението на бащата да заплаща издръжка на малолетната ищца е
безусловно, а майката има и непосредствената грижа за отглеждането, възпитанието и
издръжката на детето, ръководейки се от законните критерии, настоящата въззивна
инстанция счита, че за издръжката на малолетната А. Б., която е навършила 8 години, са
необходими средства от 500.00 лв. месечно- с оглед изискването с издръжката да се
осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно. От
тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се полагат от майката и съобразно
материалните възможности на двамата родители, бащата следва да поеме по-голямата част
6
от издръжката за детето, или сумата 300.00 лв. месечно, а разликата от 200.00 лв. следва да
се престира от майката. Съдът следва да увеличи месечната издръжка, дължима от бащата до
посочената сума от 300 лева, като съобрази нуждите на малолетната ищца, а също и бързо
настъпващите инфлационни процеси в страната от началото на 2022г., които негативни
последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи
за детето.
По делото задълженият за издръжката на ищцата ответник е представил
доказателства за задължение към кредитна институция, но въззивният съд не обсъжда
същите доказателства и не отчита при определяне материалните възможности на
задължения за издръжка родител, тъй като разходите, които всеки от родителите прави за
своята лична издръжка и за подобрение на битовите си условия, като изплащане на заем,
наем, кредит и др., не следва да се спадат от общия му доход, когато въз основа на него се
определя издръжката на ненавършило пълнолетие дете. Това е така, тъй като задължението
за издръжка на дете е от първи ред и задълженото лице не следва само да се поставя в
положение на невъзможност да дава тази издръжка, сключвайки един или повече договори
за кредит и др. От подобно поведение страната не може да черпи права, нито съдът е длъжен
да съобразява размера на издръжката за едно дете с обстоятелството дали и към колко
кредитни институции е задължен родителят.
Доказателствата по делото- писмените и гласни такива /събрани чрез показанията
на св.К./ сочат на това, че въззивникът, независимо от начина, по който го е придобил- с
лични средства или предоставени му такива от неговия родител, притежава имущество-
недвижим имот, от което може да реализира доходи.
Представените пред въззивната инстанция доказателства от въззивника, сочещи
на това, че детето е прекъснало обучението си по английски език, както и на това, че детето
получава безплатен топъл обяд в учебното заведение, не водят до извод за основателност на
въззивната жалба. По делото не са изследвани причините за прекъсване на обучението на
детето, като е напълно възможно причината за това да е липсата на финансова възможност
на майката да заплаща дължимите се такси за това обучение.
При така възприетите фактически положения и правни изводи ЯОС констатира,
че същите съвпадат с разрешението по спора, дадено от първата инстанция с решението в
обжалваната му част. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и правилен, поради което
следва да се потвърди в оспорената му част. Въззивната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
При този изход на делото пред въззивната инстанция, на въззиваемата страна
следва да се присъдят сторените разноски пред тази инстанция в размер на 500.00 лева.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 683 от 22.12.2022г. постановено по гр.д. №
2802/2022г. по описа на Ямболски районен съд, в частта, с която е уважен предявеният от Н.
Г. Т. от гр.****, с посочени по делото данни, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете А. К. Б., ЕГН **********, родена на *****г., против К. Т.
Б. от гр.*****, иск с правно основание чл.150 СК за изменение на месечната издръжка на
детето А. К. Б., опредЕ. с Решение № 143 от 04.03.2020г. по гр.д. № 95/2020г. по описа на
ЯРС, над размера на сумата от 250.00 лева до размера на сумата от 300.00 лева месечно,
считано от датата на завеждане на исковата молба- 21.10.2022г., ведно със законната лихва
за забава за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение
или прекратяване на издръжката, както и в частта за разноските.
В останалата му част решението на ЯРС, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА К. Т. Б. от гр.*****, с посочени по делото данни, да заплати на А. К. Б.
от гр.****- малолетна, с ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен
представител Н. Г. Т., с посочени по делото данни, направените пред въззивната инстанция
разноски в размер на 500.00 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3, т.2, изр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8