Р Е Ш Е Н И Е
гр.
Плевен 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия Докузова като
разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 118 по описа за 2020 г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С
решение №2418 от 05.12.2019 г. по гр.д.
№6082/2019 г. Плевенски Районен съд е:
ПОСТАНОВИЛ
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие,
като е:
ЗАДЪЛЖИЛ на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Л.В.П. с ЕГН: ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Г.Ц.П. с ЕГН: ********** и детето Д.Л.П. с
ЕГН: **********.
ОСТАВИЛ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за налагане на мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.3 и т.5
от ЗЗДН.
РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за
наложената мярка за закрила.
РАЗПОРЕДИЛ ЗАПОВЕДТА на основание
чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на
страните.
ПРЕДУПРЕДИЛ на основание чл.16,
ал.2 от ЗЗДН Л.В.П.
с ЕГН: **********, че при неизпълнение на заповедта
ще бъде задържан незабавно на основание чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат
уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪДИЛ на основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН Л.В.П. с ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25 лв. по сметка
на ПлРС, както и глоба в размер на 200 лв. по сметка на ПлРС.
ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК Л.В.П.
с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.П. с ЕГН:
**********, сумата от 1 200 лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и вещо
лице.
С определение №5380 от 20.12.2019 г. по с.д. Плевенски
Районен съд е допуснал на основание чл.247, ал.1 от ГПК поправка на ОФГ в решение
№2418 от 05.12.2019 г. по гр.д.
№6082/2019 г. в частта му за разноските, съгласно която е ОСЪДИЛ на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Л.В.П. да заплати на Г.Ц.П. сумата
от 1 050 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и вещо лице. Със
същото определение Плевенски Районен съд е оставил без уважение искането на Г.Ц.П. за
изменение на решение №2418 от 05.12.2019 г. по гр.д. №6082/2019 г. в частта му за
разноските.
Недоволна от решението в частта му, с която молбата за
налагане на мерки за закрила по чл.5, ал.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН е оставена без
уважение, е останала Г.Ц.П. –
лично и като майка и законен представител на детето Д.Л.П.,
и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да
бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде предоставена
търсената защита в пълен обем.
Препис
от въззивната жалба е връчен на Л.В.П. на
16.12.2019 г. и на 23.12.2019 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде
оставена без уважение.
Недоволен
от решението в частта му, с която е постановена
мярка за закрила на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като Л.В.П. е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Г.Ц.П. и детето
Д.Л.П., както и в частта му, с която Л.В.П. е осъден да плати глоба
в размер на 200 лв. по сметка на ПлРС, е останал Л.В.П.
и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде оставена изцяло без
уважение молбата за предоставяне на защита от домашно насилие.
Препис от
въззивната жалба е връчен на Г.Ц.П. на 17.12.2019 г. и на
23.12.2019 г. е подаден отговор, в който се моли тя да бъде оставена без
уважение.
Първоинстанционният
съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е изпратил делото на Плевенски
Окръжен съд, където за разглеждане на въззивните жалби първоначално е било
образувано в.гр.д. №1184/2019 г. На 13.01.2020 г. е постъпило писмо от
Плевенски Районен съд с искане гр.д. №6082/2019 г. да му бъде върнато обратно,
поради подадена частна жалба срещу определение
№5380 от 20.12.2019 г.
С определение №81 от 16.01.2020 г. Плевенски Окръжен съд е:
ПРЕКРАТИЛ
производството по в.гр.д.№1184/2019 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и е
ВЪРНАЛ на Плевенски Районен съд
негово гр.д.№6082/2019 г. за надлежно извършване и приключване на процедурата
по чл.247 от ГПК и в частност – за проверка допустимостта и редовността на
частната жалба и за връчване на препис от нея на другата страна с възможност за
отговор в 2-седмичен срок.
РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ВЪРНЕ в
Плевенски Окръжен съд гр.д.№6082/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд след
приключване на процедурата по чл. 247 от ГПК – за произнасяне по подадените
въззивни жалби срещу решение №2418 от 05.12.2019 г. и по частната жалба срещу определение №5380
от 20.12.2019 г.
Повторно
делото е върнато в Плевенски Окръжен съд на 24.01.2020 г., окомплектовано с
частната жалба на Г.Ц.П. срещу определение
№5380 от 20.12.2019 г. – в частта му по чл.248 от ГПК и отговора на Л.В.П..
В частната жалба се сочи, че след
поправката на ОФГ е станало ясно, че е присъдена сумата от 1 050 лв.,
включваща само 850 лв. за адв. възнаграждение. Според Г.Ц.П., Плевенски Районен
съд неправилно е редуцирал размера на адв. възнаграждение и иска да и бъдат
присъдени в пълен размер направените за адв. възнаграждение разноски. Г.Ц.П.
счита, че делото е с фактическа и правна сложност; че е осъществена защита на
две лица – майка и дете и че в крайна сметка присъдените разноски не зависят от
обема на предоставената, респ. отказаната защита.
Л.В.П. счита, че с определение №5380
от 20.12.2019 г. Плевенски Районен съд правилно е оставил без уважение искането
на Г.Ц.П.
за изменение на решението в частта му относно разноските.
С
определение №153 от 03.02.2020 г. Плевенски Окръжен съд е приел двете въззивни
жалби за допустими и редовни и е насрочил о.с.з. за разглеждането им.
В о.с.з.
на 11.06.2020 г. адв. К. е пледирала за уважаване на въззивната жалба на Г.Ц.П.
с аргумента, че отношенията между страните през последната година
свидетелстват, че Л.П. продължава да упражнява насилие над майката и детето, като
не признава разпореденото от съда и саботира адаптирането на детето в семейната
среда на майката.
Направено е възражение за
прекомерност на платеното от Л.В.П.
адвокатско възнаграждение.
Адв. К. моли да
бъде оставена без уважение въззивната жалба на Л.В.П., като счита, че безспорно
е доказано по делото, че детето Д. е било в колата по време на процесния акт на
насилие.
Г.Ц.П.
претендира направените разноски.
В о.с.з.
на 11.06.2020 г. адв. М. е пледирала за уважаване на на въззивната жалба на Л.В.П.
с аргумента, че той не е осъществил на 06.09.2019 г. акт на насилие по
отношение на детето Д., защото то не е било в колата тогава. Самият Л.В.П.
твърди, че детето е направило запис, в
който заявява, че не е било в колата на 06.09.2019 г. Бащата твърди, че детето
се чувства щастливо при него и иска да живеят заедно и че откакто е при майка
си, има емоционални проблеми.
Адв. М. моли да бъдат
оставени без уважение въззивната жалба и частната жалба на Г.Ц.П..
Счита, че Л.В.П.
достатъчно е „изстрадал“ през месеците, в които не е виждал Д. и че
конфликтните отношения между бащата и майката не се отразяват добре на детето.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По
въззивните жалби на Г.Ц.П. и Л.В.П.:
Видно от
приложеното копие на изп.д. №20199060400473 по описа на ЧСИ В.С., то е
образувано на 30.04.2019 г. по молба
на Г.Ц.П. въз основа на изп. лист №169 от 08.04.2019 г. по гр.д. №664/2018 г.
по описа на Плевенски Окръжен съд, издаден в нейна полза в хипотезата на
чл.404, т.1 предл.2 от ГПК.
При
служебна справка в САС „Съдебно деловодство“ при Плевенски Окръжен съд се
установява, че с определение №536 от 27.06.2019
г. по гр.д. № 963/2019 г. на ВКС, III г.о., не е допуснато
касационно обжалване на решение № 483 от 07.12.2018 г. по в.гр.д. № 664/2018 г.
на Плевенски Окръжен съд, с което упражняването на родителските права по
отношение на детето Д.Л.П. е предоставено на майката Г.Ц.П.; местоживеенето
на детето Д.Л.П. е определено при
майката Г.Ц.П. ***; е определен режим на лични контакти на детето Д.Л.П. с нейния баща Л.В.П.
както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, за времето от 18.30
часа в петък до 18.30 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото,
когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година
на Коледните празници от 10.00 часа на 24 декември до 18.30 часа на 26
декември; всяка нечетна година на Новогодишните празници от 10.00 часа на
първия празничен ден до 18.30 часа на последния празничен ден; всяка четна
година на Великденските празници - Велики петък, Велика събота и Великден -
неделя и понеделник, които в съответната година са определени за празнуването
им от 10.00 часа на първия празничен ден до 18.30 часа на последния празничен
ден; всяка нечетна година на рождените дни на детето - 27.09. от 10.00 часа до
18.30 часа, както и всяка година на рождените дни на бащата - 19.04. от 10.00
часа до 18.30 часа, като бащата взема
детето от местоживеенето му и го връща пак там.
След
неуспешен опит на 19.06.2019 г. за
предаване на детето, то е останало да живее при баща си и по инициатива на
последния е бил сключен договор №1238/19.07.2019 г. с ЦОП-Плевен за
предоставяне на социалната услуга „работа с психолог относно подобряване
взаимодействието и диалога между родителите“ /виж на стр.67 от изп.д./. Договореният
график за индивидуални консултации и общи срещи през периода от 05.08.2019 г.
до 01.09.2019 г. е отменен по настояване на Л.В.П. поради планирани почивки
/виж на стр.132 от изп.д./
Предаването
на детето е било повторно насрочено за 05.09.2019
г., но видно от съставения нарочен протокол, не се е състояло, защото Д. е
било взета от с. *** на 28.08.2019 г. от майка си.
В молбата
от 13.09.2019 г., въз основа на
която е образувано гр.д. №6082/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд, Г.Ц.П.
твърди, че на 06.09.2019 г. тя и детето Д. са преживели „поредното“ домашно
насилие от страна на Л.В.П., състоящо се в следното: към 18.30
часа Г.Ц.П. и настоящият ѝ съжител С.Н. В., дъщерята на Г. – Д. и дъщерята на С. – Н.се били настанили в
паркирания пред дома им в гр.Плевен, ул. „***“№*** автомобил и се канели да
отидат на сватбено тържество в парк „Кайлъка“, когато се появил Л.В.П. с
автомобила си и им препречил пътя. Слязъл и „освирепял“ се отправил към тях. Д.
се уплашила, разпищяла се и се свила на кълбо долу между седалките. Другото
дето в колата също се уплашило. Г.Ц.П. затворила прозореца си, а С.Н. В.
заключил вратите. Л.В.П. започнал да удря по колата
откъм страната на Г.Ц.П. и да обижда последната. Разкрещял се веднага да му
бъде дадено детето, а Г.Ц.П. поискала да ги остави на мира, защото на следващия
ден имала рожден ден и не искала да им провали празника. Това още повече
ядосало Л.В.П.
и той заплашил Г.Ц.П., че ще ликвидира нея и „измисленото“ ѝ семейство.
За да избягат от Л.В.П., С.Н. В. подкарал автомобила
им на заден ход. Видели, че в автомобила
на Л.В.П.
била съжителката му Н..
В молбата си
Г.Ц.П. сочи, че изпитва „неистов страх“ за живота и здравето си и за тези на
близките си, особено след като през нощта на 8 срещу 9 септември 2019 г. бил
подпален собствения й автомобил, за извършването на което престъпно деяние
подозира Л.В.П..
Г.Ц.П. е поискала
защитата по реда на ЗЗДН за себе си и детето Д. чрез
прилагане на мерките по чл.5, ал.1, т.1, 3 и 5 от ЗЗДН за срок от 18 месеца.
В подкрепа на твърденията си Г.Ц.П.
е
приложила към молбата си задължително изискваната от чл.9, ал.3 от ЗЗДН декларация
и е поискала събирането на гласни и писмени доказателства.
По молба
на Г.Ц.П. е
издадена заповед за незабавна защита №67 от 13.09.2019 г., като са постановени
мерките по чл.5, ал.1, т.1 и 3 от ЗЗДН. Л.В.П. е
задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на Г.Ц.П. и детето Д. и
му е забранено да доближава тях двете, дома им, местоработата на Г. и училището
на Д..
С протокол
от 17.09.2019 г. Л.В.П. е
предупреден от полицията да спазва стриктно заповедта за незабавна защита.
Видно от
постановление от 30.09.2019 г.,
Плевенска Районна прокуратура е отказала да започне наказателно производство по
сигнала на Г.Ц.П. срещу
Л.В.П.
във вр. със случая от 06.09.2019 г. В постановлението е посочено, че на
28.08.2019 г. Г.Ц.П. взела Д. от дома на нейна приятелка в с. ***, където била
оставена от Л.В.П.
да празнува рожден ден. Посочено е също, че на 06.09.2019 г. Л.В.П.
отишъл пред дома на Г.Ц.П. ***, за да види Д., съгласно определения от съда
режим на лични контакти. Последното се потвърждава от Л.В.П. в о.с.з. на 03.10.2019 г.
Тогава той уточнява, че е отишъл заедно с Н. и нейната дъщеря да вземе Д.. Тя
не е била в автомобила с майка си и С.Н. В.. Г.Ц.П. му казала да изчезва и че
няма да види повече Д.. Той се обадил на телефон 112. С.Н. В. рязко потеглил с
автомобила назад, а Л.В.П.
изчакал да дойде полицията. По делото е представена информация от МВР, Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112 – Монтана /в писмо на стр.123 от
делото/, че сигналът е подаден от Л.В.П. в 18.22 часа.
В о.с.з.
на 21.10.2019 г. като свидетели са разпитани очевидците С.Н. В. и Н. С.Н.. Св. С.Н.
В. потвърждава заявеното от Г.Ц.П. в молбата и декларацията ѝ. Добавя, че
колата му е със затъмнени стъкла и че на процесното място могат да се разминат
две коли.
Св. Н. С.Н.
твърди, че Л.В.П.
ходи при Г.Ц.П. винаги със свидетел, защото се опасява, че ще се случи нещо.
Твърди, че на 06.09.2019 г. Л.В.П. е трябвало да вземе Д.,
поради което го придружила заедно с дъщеря си Г.до дома на Г.Ц.П.. Когато отишли на мястото, колата на С.Н.
В. била по средата на пътя и в нея видели Г. и дъщерята на С.. Д. не я видели
да е вътре. Спрели с колата си точно срещу тях, защото вляво, до тротоара имало
спрени коли. Л. отишъл до колата на С. откъм страната на Г. и поискал да вземе Д.,
както повелява съдебното решение. Г. отказала с думите: “Изчезни. Няма да
виждаш Д..“ Свидетелката твърди, че не е чула Л. да обижда Г. или да я заплашва.
Л. се обадил на телефон 112. С. потеглил с колата си назад и напуснали мястото.
След това дошла полицията. Свидетелката твърди, че след като Г. си взела
детето, се обадила на Л. и му казала, че „докато тя не се оправи с Д., той няма
да я види“. Свидетелката признава, че и тя имала „разногласия“ с Л., във връзка
с които е подала, а няколко дена по-късно е оттеглила молба за защита по ЗЗДН.
Тези признания кореспондират с представения по делото протокол от 18.07.2019 г.
по гр.д. №602/2019 г. по описа на Троянски Районен съд.
В о.с.з.
на 21.10.2019 г. Г.Ц.П. признава, че на 06.09.2019 г. Л.В.П. е имал право на личен
контакт с Д., съгласно режима определен от съда. Обяснява отказа си да даде
детето с това, че били тръгнали на сватба, а на другия ден били планували да
празнуват рождения ѝ ден извън Плевен. Твърди, че детето отказва да се
вижда с баща си.
Видно от
социален доклад с изх.
№ПР/Д-ЕН/275-001/02.10.2019 г. на ДСП-Плевен, Д. е разказала пред социалния
работник за случилото се на 06.09.2019 г. Според този разказ на детето, то е
било в колата заедно с майка си и Н., когато баща му дошъл, започнал да дърпа и
да удря заключената врата, да иска да го вземе от майката. Детето споделя, че
се е уплашило, скрило се между седалките и молело майка си да не го дава.
Видно от
договор от 20.09.2019 г., на Г.Ц.П. е предоставена социалната услуга –
психологическо консултиране за 6-месечен период.
За
изясняване на основния спорен въпрос, а именно – претърпяло ли е на 06.09.2019
г. детето насилие от страна на бащата, ставайки свидетел на психическо –
вербално насилие от страна на същия по отношение на майката, е назначена комплексна съдебна експертиза.
Според заключението по нея, изготвено от психолога доц. А.Р. и психиатъра доц.
д-р П.Ч., детето има спомен за случилото се на 06.09.2019 г., като описва
автентично фактическите обстоятелства и начина, по който е реагирало. Детето
споделя, че се е уплашило от поведението на баща си, изразяващо се в блъскане
по прозореца на колата, в дърпане дръжката на вратата, в груби и заплашителни
думи към майката, както и от възможността баща му да го вземе насила от
майката. Според експертите, касае се за реакция на нормалпсихологичен страх.
Споменът за случилото се на 06.09.2019 г. предизвиква у Д. повишена тревожност
с невербални прояви. Липсват данни за поведенчески разстройства. Нехармоничните
междуличностни отношения между двамата родители на Д. не са съпроводени с груби
манипулации и към момента на изследването не са повлияли трайно върху
психическото и емоционалното състояние на детето.
При така
установената фактическа обстановка Плевенски Районен съд правилно е приел, че
молбата на Г.Ц.П. от 13.09.2019 г. е подадена от лице в кръга на тези по чл.3
от ЗЗДН и в срока по чл.10 от ЗЗДН. Правилно е прието също, че на 06.09.2019 г.
Л.В.П.
е проявил грубо поведение, съпроводено с вербална агресия спрямо Г.Ц.П. в присъствието
на детето Д.Л.П.,
което поведение следва да се квалифицира като психическо насилие, защото се
отразява на нормалното психично състояние на Г.Ц.П. и на нормалното психическо
развитие на Д.Л.П..
Във въззивната инстанция не се събраха доказателства, опровергаващи
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка. Към
материалите по делото не е приобщен диска с видеозапис от охранителната камера
в дома на Г.Ц.П.. Установи се, че той не се намира в преписка №В-3838/2019 г.
на Плевенска Районна прокуратура. Не се изясни местонахождението му.
Допълнително представените с молба от 13.05.2020 г. писмени доказателства не компрометират
свидетелските показания на Н. С.Н..
Плевенски
Окръжен съд споделя извода на първоинстанционния съд, че така осъщественото
насилие не е в тежка степен, поради което мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е
достатъчна да защити пострадалите.
Безспорно
по делото се установи, че конфронтацията и реваншизмът трайно бележат отношенията
между родителите относно упражняването на родителските права спрямо детето Д. и
спазването на режима на лични контакти с него. На 06.09.2019 г. – първи петък
на м. септември, в 18.30 часа Л.В.П. е имал правото, съгласно влязлото в
сила решение № 483 от 07.12.2018 г. по в.гр.д. № 664/2018 г. на Плевенски Окръжен
съд да вземе Д. при себе си, с преспиване в дома му до 18.30 часа на 08.09.2019
г. Намерението на Г.Ц.П. да отведе Д. на сватбено тържество на 06.09.2019 г., както
и да празнува с нея рождения си ден на 07.09.2019 г. извън Плевен, сочи, че тя
не е имала намерение да се съобрази с установения режим на лични контакти между
детето и баща му. Могло е при добро желание на майката, тя предварително да
съгласува с бащата промени в този режим с оглед посочените празнични
мероприятия. Следва да се отбележи, че режимът не предвижда бащата да не взима
детето на рождения ден на майката. Могло е при добро желание на бащата, в деня
и на място той да се съобрази със ситуацията и да се въздържи от грубото си
поведение и вербалната си агресия. То е било особено неподходящо, като се има
предвид, че към 06.09.2019 г. Д. е била при майка си от седмица след дълга
раздяла помежду им. Детето е било в период на битова и емоционална адаптация
обратно в семейството на майката. Последната е съзнавала това, но не е отчела,
че или следва да спазва стриктно съдебното решение, или да се разбере с бащата
за временна промяна на режима в периода на адаптацията. В експертното
заключение има данни, че и двамата родители са предприемали манипулативни
похвати, в резултат на които у детето е създаден страх, че ако е при единия
родител, няма да вижда повече другия. Детето е имало нужда от стабилитет и
сигурност, за които от ключово значение са хармоничните отношения между
родителите му. Вместо това на 06.09.2019 г. то е станало свидетел на
предизвикано от майката грубо поведение на бащата.
За да
потвърди обжалваното решение, Плевенски Окръжен съд отчита, че за периода от
13.09.2019 г. /когато е издадена заповедта за незабавна защита/ до 11.06.2020
г. /когато е приключило съдебното дирене в настоящата инстанция/ са изминали 9
месеца, през които е действала мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН и е бил
осуетено и/или затруднено осъществяването на режима на лични контакти между Л.В.П. и
дъщеря му Д.. През този продължителен период от време детето е имало
възможността да се адаптира в семейството на майката и да забрави страховете си,
т.е. да се съхрани емоционално. В подкрепа на този извод е доклада от
14.02.2020 г. за изпълнението на договора от 20.09.2019 г., с който на Г.Ц.П. е
предоставена социалната услуга – психологическо консултиране за 6-месечен
период. В него е записано, че Д. успешно се е адаптирала в семейната среда на
майката и че е намалено нивото на тревожност в отношенията между детето и
бащата.
Според
Плевенски Окръжен съд, би следвало при липса на контакт помежду им през
горепосочения 9-месечен период, родителите също да са осъзнали, че конфликтните
им отношения не са в интерес на детето и че то има естествената нужда да общува
нормално и с двамата. Нормално, предвид раздялата между родителите, означава
предвидимо – по предварително зададен регламент, който следва да се спазва. Да
бъде продължен периода на прекъсване на съществуващата емоционална връзка между
бащата и детето чрез налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН не само е
неадекватно на тежестта на осъщественото насилие, но и е неоправдано с оглед
интересите на детето. Както е отбелязано в доклада от 14.02.2020 г. и във
финалния доклад от 30.03.2020 г. за изпълнението на договора от 20.09.2019 г., Д.
се опитва да заема неутрална позиция в усложнените отношения между родителите
и.
Анализа на
процесния акт на насилие води до извода, че генезисът му се крие в поведението
и на двамата родители и че промяната на това поведение трябва да бъде
доброволна и двустранна. Ето защо според Плевенски Окръжен съд, задължаването на Л.В.П. да
посещава специализирани програми, няма да способства за предотвратяване на
следващи актове на насилие. Плевенски Районен съд също е счел, че налагането на
мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН е ненужно и е указал на страните, че могат
да потърсят съдействие от ДСП-Плевен. В доклада от 14.02.2020 г. и във финалния
доклад от 30.03.2020 г. за изпълнението на договора от 20.09.2019 г. е
отбелязано, че здравословните отношения между детето и всеки от родителите му
изискват сътрудничество помежду им. Проява на такова сътрудничество е
констатирана в социалния доклад на ДСП-Плевен с изх. №ПР/Д-ЕН/39-001/26.02.2020
г. и се изразява във възобновяване на контактите между бащата и детето от м.
януари 2020 г. За съжаление, според финалния доклад от 30.03.2020 г. за
изпълнението на договора от 20.09.2019 г., майката е споделила, че след контакт
с баща си Д. се държи лошо с нея, а на 03.03.2020 г. отново се е стигнало до
конфронтация между родителите, която е наложила Л.В.П. да бъде предупреден от
полицията да спазва законосъобразно поведение. Според съда, вероятно се касае
за неправилно разбиране на бащата относно осъществяването на режима на лични
контакти при действието на заповедта за незабавна защита и липсата на съгласие
на майката. Л.В.П.
твърди, че поведението му е провокирано от трето лице. Ето защо –
сътрудничеството между родителите на Д. следва да бъде трайно, да не се влияе
от външни фактори и трети лица и няма как да бъде насърчено с ограничителни и
принудителни мерки по ЗЗДН.
В
заключение – както въззивната жалба на Г.Ц.П., така и въззивната жалба на Л.В.П.
са неоснователни и недоказани. Обжалваното решение е изцяло правилно и като
такова следва да бъде оставено в сила.
При този
изход на спора по същество, разноските остават в тежест на страните така, както
са направени във въззивното производство. При това положение не се налага
произнасяне по възражението на Г.Ц.П. по чл.78, ал.5 от ГПК.
По
частната жалба на Г.Ц.П.:
При
определяне отговорността за разноските Плевенски Районен съд се е ръководил от
принципа, че при установяване на домашно насилие, ответникът заплаща изцяло
разноските на молителя, независимо от броя на наложените мерки. Ето защо е
несъстоятелен довода в частната жалба, че присъдените разноски не зависят
от обема на предоставената, респ. отказаната защита.
Плевенски
Районен съд не е посочил изрично в мотивите си дали приема делото за такова с
фактическа и правна сложност. Според въззивната инстанция, не делата по ЗЗДН, а
отношенията между страните по такива дела са сложни.
В договора
за правна защита и съдействие, сключен между Г.Ц.П. и адв. М.К., не е посочено,
че възнаграждението е договорено за защита на две лица. В чл.22 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. размера на адв. възнаграждение също не е поставен в зависимост
от броя на защитаваните по ЗЗДН лица.
По така
изложените съображения, правилно Плевенски Районен съд е редуцирал на основание
чл.78, ал.5 от ГПК платеното от Г.Ц.П. адв. възнаграждение до 850 лв. и заедно
с разноските за ВЛ в размер на 200 лв. е присъдил общо 1 050 лв.
В заключение – частната жалба на Г.Ц.П. се явява
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
решение №2418 от 05.12.2019 г. по гр.д. №6082/ 2019 г. по описа на Плевенски
Районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната
жалба с вх.рег. №527/ 09.01.2020 г., подадена от Г.Ц.П. с ЕГН: **********
срещу определение №5380 от 20.12.2019 г.
по гр.д. №6082/2019 г. на Плевенски Районен съд в частта му, с която е оставено
без уважение искането на Г.Ц.П. за изменение на решение
№2418 от 05.12.2019 г. по гр.д.
№6082/2019 г. на Плевенски Районен съд в частта му за разноските.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: