№ 4530
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110210993 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332-015495 от
09.07.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДВП на Л. Г. М., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 700 лева и наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от три месеца.
В жалбата се съдържат доводи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените
правила. Сочи, че не е извършил твърдяното нарушение, тъй като не е имал спомен на
посочената дата той да е управлявал това МПС, а от снимковия материал, който му бил
предоставен от полицейските служители, също не се установявало кой е управлявал, поради
което той бил възпрепятстван да посочи с декларация лицето, което действително е
управлявало МПС. Твърди се още, че измерената скорост би могла да е на друго МПС, тъй
като по време на заснемането, автомобилът на жалбоподателя се е движил приблизително в
една линия с други автомобили. Навеждат се твърдения за непълнота на наказателното
постановление, тъй като в него не било посочено дали техническото средство е било годно и
дали към момента на установяване на нарушението са спазени изискванията в Наредбата.
Посочва още, че липсва посочване на правното основание, въз основа на което са били
отнети контролните точки. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и
процесуалният му представител – адв. Ч..
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание. По делото са депозирани писмени бележки, с които е взето становище по
жалбата и в тази връзка процесуалният представител посочва, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а
депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
Товарен автомобил ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ, с peг. № СА****РТ, бил собственост на
жалбоподателя Л. Г. М..
На 05.03.2024 г. в 17:17 часа, лек автомобил, марка „ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ“, с peг.
№ СА****РТ се движил в гр. София, по бул. „Владимир Вазов“ с посока на движение от ул.
„Ген. Инзов“ към бул. „Ботевградско шосе“, срещу административен № 83, при ограничение
на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен
да се движи със 109 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка
при измерване на скорост и същата се зачита като 105 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение "CORDON-M" с № MD1192,
записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер, в клип към преписка №
СПУКС-3-1453-27943 г. Към датата, часа и мястото на нарушението автомобилът бил
управляван от жалбоподателя.
На 13.06.2024 г., след установяване, че собственик на автомобила е жалбоподателят,
същият бил призован и посочил, в нарочна декларация, че той е управлявал заснетия на
клипа автомобил. На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение в
присъствието на двама свидетели при съставяне на акта. Като правна норма, която е
нарушена, е посочен чл. 21, ал 1 във вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДВП вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
АУАН е връчен срещу подпис на лицето веднага след съставянето му. В акта вписал като
възражения, че не е убеден, че е шофирал с толкова висока скорост.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление
(НП) № 24-4332-015495 от 09.07.2024 г., от началник група към СДВР, отдел "Пътна
Полиция", с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Л. Г. М., ЕГН **********, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 700 лева и наказание "лишаване от правоуправление на МПС"
за срок от три месеца. В НП било посочено, че М. е собственик на процесното МПС и към
момента на нарушението той е управлявал личното си МПС „ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ“, с
peг. № СА****РТ.
В АУАН и НП обаче било посочено, че жалбоподателят е наказан за това, че се е
движел с установената превишена скорост на бул. бул. „Владимир Вазов“, срещу
административен № 85, където обаче не било разположило техническо средство за
2
измерване на скоростта и не посоченото място не било.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля С. С., а и писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените
доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото.
От по-подробен анализ съдът намира, че се нуждаят следните писмени
доказателства: протокол за използване на АТСС от 05.03.2024 г., видеоклип (снимка) от
АТСС, ежедневна форма на отчет и приложената схема-проект на организация на
движението, приобщена към доказателствената съвкупност в хода на съдебното следствие. В
протокола за използване на АТСС, в приложения към АНО видеоклип, на който е заснет
автомобила в момента на извършване на нарушението, както и в ежедневната форма на
отчет е посочено, че техническото средство "CORDON-M" с № MD1192, с което е
установено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, е било позиционирано
на бул. „Владимир Вазов“ срещу административен №83. Тъй като нарушението е установено
с посоченото техническо средство, като място на извършване на нарушението следва да бъде
прието мястото, на което е било позиционирано същото. Оценени поотделно и в тяхната
съвкупност, посочените писмени доказателства водят до еднопосочен извод за място на
извършване на нарушението, а това е именно бул. „Владимир Вазов“ срещу № 83. В
наказателното постановление и в АУАН, обаче като място на извършване на нарушението е
отразено срещу административен № 85. От приложената схема-проект на организацията на
движението се установява, че № 83 и № 85 са два различни административни адреса, които
се намират на значително разстояние един от друг - над 50 метра. Номер 85 обаче не е в
обсега на техническото средство и няма данни каква е скоростта на движение на този адрес
на заснетото на номер 83 МПС. Видно от протокола за използвано АТСС, същото не е
отчитало скоростта на посочения в АУАН и НП адрес. - бул. „Владимир Вазов“ № 85.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С., които макар и лаконични са логични и
вътрешно непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен
орган в законоустановения срок. С помощта на изправни технически средства е установена
точната скорост на превозното средство 105 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на
водача) при ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на
нарушението, с което са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната
3
квалификация на нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната
квалификация – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически
средства за установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и нарушителя. На базата на него и в предвидения срок е издадено съответното
наказателно постановление от компетентния за това орган.
Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към
момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е
доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй
като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост.
От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо
средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата
на т. нар "одобрен тип" устройства за измерване, видно от представеното удостоверение. По
делото е представен и протокол за последваща проверка на техническото средство, видно от
който към датата на заснетия клип средството е било изправно.
Безспорен се явява въпросът за съществуващото ограничение в участъка, в който се
твърди да е извършено нарушението. В АУАН в НП, както и в протокола за използване на
техническото средство, е видно, че се посочва общото ограничение за населено място –
регламентирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – 50 км. /ч. Изрично в този протокол е посочено, че
знак за ограничение няма. Общо важими са правилата на цитираната разпоредба - чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, която предвижда изрично, че когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая
се има предвид или по-висока, или по-ниска разрешена скорост. Следователно е възможно
да бъде разрешена и по-висока скорост за движение в определени участъци, включително и
в населено място. Такъв не е настоящият случай. Видно от представените от СО схема, в
процесния участък максимално разрешената скорост е била 50 км/ч, определяна като общото
ограничение за населено място. Видно от самата схема знаци, свързани с допустимата
максимална скорост срещу административен № 83 на бул. „Владимир Вазов“ липсват, не е
съществувало ограничение, въведено с нарочен пътен знак, позволяващо движение на МПС
със скорост, по-висока от тази, определена в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо при липса на
изричен пътен знак, указващ друго, движението в участъка, където е констатирано
нарушението, е именно ограничено със скорост до 50 км/ч.
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на
водачът на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от
50 km/h в рамките на населено място. От писмените доказателства се доказва, че мястото на
видеоконтрола попада в територията на гр. София.
В случая, за да направи извод, че жалбоподателят Л. М. е нарушил разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП ("При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: 50 за населено
място“). При попълване на декларацията жалбоподателят е посочил себе си акто водач и ето
защо авторството на деянието е установена безспорно, независимо от посоченото в жалбата.
4
Собственикът е следвало да има представа на кого предоставя автомобила и при
необходимост да го посочи.. Предвид това, че в хода на съдебното следствие в настоящото
съдебно производство не се установи друго лице, което е управлявало МПС, съдът приема,
че авторството е надлежно установено от АНО.
В хода на проверката за процесуалната законосъобразност на НП, съдът констатира
несъответствие между обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление и
АУАН и останалите доказателства по делото. В АУАН и в НП като място на извършване на
нарушението е посочено гр. София, бул. „Владимир Вазов“ срещу № 85. От доказателствата
по делото, безспорно се установява, че мястото срещу административен № 83 е мястото, на
което е извършено нарушението, тъй като там е било позиционирано техническото средство,
посредством което същото е установено. Видно от протокола за използване на техническото
средство, същото е било позиционирано в гр. София, на бул. „Владимир Вазов“ срещу № 83,
в стационарен режим на измерване, с посока на задействане - приближаващ. Видно от
приложената по делото схема за организацията на движението в процесния участък, двата
административни адреса се намират на разстояние над 50 метра един от друг. По начина, по
който е обозначено мястото на нарушението в НП и АУАН, а именно срещу № 85, и мястото
на което е било позиционирано техническото средство – срещу административен № 83,
както и от обстоятелството, че мястото на нарушението е на разстояние над 50 метра от
техническото средство и зад обсега му на действие (вж. номерираната схема от СО на лист
30), с което е установено нарушението, следва извод, че МПС, управлявано от
жалбоподателя не се е намирало в обсега на действие на техническото средство на мястото,
посочено в АУАН и НП. Видно от протокола за използване на АТСС, същото е контролирало
скоростта на МПС в посока намаляващите номера на бул. „Владимир Вазов“ и не е
покривало № 85, който е посочен ж АУАН и НП. Обстоятелствата, свързани с извършване на
нарушението следва да са ясно и точно посочени в НП, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, за да може субектът да разбере какво е нарушението, за което е ангажирана
неговата АНО и да организира защитата си срещу него, както и за да е ясен предмета на
доказване в съдебното производство. В случая спецификата на нарушението – за превишена
скорост при управление на МПС касае точно определяно място на превишаване с оглед
динамиката в скоростта на движение и неправилното посочване на мястото на нарушението
влече порок, налагащ отмяна на НП.
Липсата на точно определено място на нарушението е основание атакуваното НП да
бъде отменено, тъй като допуснатото процесуално нарушение е довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, поради което се явява от категорията на съществените
и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира 400 лева разноски за
адвоакт, които следва да му бъдат присъдени, доколкото е доказано извършването им.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332-015495 от 09.07.2024 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Л. Г. М., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и
наказание "лишаване от правоуправление на МПС" за срок от три месеца.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Л. Г. М., ЕГН ********** сумата от 400 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6