Решение по дело №1332/2018 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 475
Дата: 14 ноември 2018 г. (в сила от 14 ноември 2018 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20185310101332
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                              14.11.2018 г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1332 по описа за 2018 г. и като обсъди:

          Иск с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД. 

Ищецът Д.Г.А. твърди, че на 05.07.2017 г. между него и ответника Х. Пендерли е сключен договор за наем на недвижим имот, представляващ: „Бира-скара“ по път ІІ-86 Пловдив-Смолян, до ВЕЦ „Асеница“ в Община Асеновград, състоящ се от 200 кв.м. Срока на договора е бил определен на 5 години, наемната цена договорена в размер на 250 лв. месечно, а с анекс от 06.07.2017 г. е изменен размера на наемната цена от 250 лв. на 500 лв. Наетия имот е предоставен на наемателя на 05.07.2017 г. Поради неплащане на наемната цена договорът е прекратен и наетия имот е върнат на наемодателя на 25.09.2017 г. Наемателя не е платил и консумативити за наетия обект, които същия дължи по силата на договора за: изразходена вода – 381.70 лв. за периода от 25.07 до 31.08.2017 г. и за изразходена ел.енергия 178.27 лв. за периода от 01 до 30.09.2017 г., които при прекратяване на договора са платени от наемодателя, за да не се прекъсва доставката им. С нотариално заверена декларация от 25.09.2017 г. от страна на ответника се признава, че дължи наем в размер на 1250 лв. Ето защо моли да се постанови решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати следните суми: 1250 лв., представляваща неплатен наем за обекта за периода от 05.07.2017 г. до 25.09.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението; 559.97 лв. представляващи изразходена от наемателя вода за периода от 25.07 до 31.08.2017 г. и изразходена ел.енергия за периода от 01-30.09.2017 г. в наетия обект – с които ответника неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

Ответникът не взема становище по предявения иск.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че между тях е сключен на 05.07.2017 г. договор за наем на недвижим имот, представляващ: „Бира-скара“ по път ІІ-86 Пловдив-Смолян, до ВЕЦ „Асеница“ в Община Асеновград, състоящ се от 200 кв.м., както и че същият е прекратен на 25.09.2017 г. и имота е върнат на наемодателя. Уговорена е била месечна наемна цена от 500 лева, със срок за заплащането й до 5-то число на всеки календарен месец. С нотариално заверена декларация от 25.09.2017 г. ответника е признал, че дължи претендирания наем в размер на 1250 лева. Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 10 от договора наемателят следва да заплаща разходите, свързани с използването на вещта, включително за електроенергия и вода. Поради това той дължи стойността на същата за исковия период, а тя се установява от представените фактури, издадени от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за сумата 178.27 лева и от „Водоснабдяване и канализиация“ ЕООД за сумата 381.70 лева. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил произтичащото от договора задължение и е заплатил дължимия наем за претендирания  период, както и изразходените за периода суми за ел.енергия и вода.  След като не са събрани доказателства за погасяване на задължението и на основание чл. 232 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1250 лева наем за периода, както и сумата 559.97 лева за изразходени ел.енергия и вода в наетия обект. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

 Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Поради това ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу него. На страната са указани последиците от неподаването на отговор и неявяване в съдебно заседание чрез редовно връчена призовка за същото. Освен това с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея писмени доказателства: договори за мобилни услуги и лизинг, фактури и общи условия - предявеният иск е вероятно основателен. При това положение са налице предпоставките предвидени в чл. 238 и 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради което предявения иск следва да бъде уважен.

  На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в размер на 550 лева, дължима държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.

               Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

            ОСЪЖДА Х.П., ЛНЧ ********** ***, да заплати на Д.Г.А., ЕГН ********** сумата от 1250 лева (хиляда двеста и петдесет) представляваща неплатен наем за периода от 06.07.2017 г. до 25.09.2017 г. за следния имот: обект „Бира-скара“ по път ІІ-86 Пловдив-Смолян, до ВЕЦ „Асеница“ в Община Асеновград, състоящ се от 200 кв.м., сумата 559.97 лева (петстотин петдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки) представляваща стойността на изразходена електрическа енергия за периода от 01.09.2017 г. до 20.09.2017 г. и вода за периода от 25.07.2017 г. до 31.08.2017 г., свързани с използване на наетия с договор за наем от 05.07.2017 г. имот, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на ИМ в съда – 07.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 550 лева (петстотин и петдесет), направени по производството разноски.

 

 

Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.

.

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: