№ 4248
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100109797 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Н. Х., ЕГН:********** и
постоянен адрес: гр.Долна Баня. ул."*********, общ.Долна Баня. обл.Софийска; А. Т. Д.,
ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. Долна Баня. ул."********* общ.Долна Баня.
обл.Софийска; Л. Т. Г., с ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. София. жк.'“********* и Н.
Т. Х., ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. София. жк."*********, чрез адв. Д. К., срещу
ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл.432 КЗ, с
които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците както следва:
1.на ищеца Й. Н. Х.- сумата от 140 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина и Г.Т.Х.Г., причинена виновно от водача на товарен
автомобил марка „Мерцедес 207Д", с рег.№ *********, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ответника по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2024г. до
окончателното й изплащане.
2.на ищеца А. Т. Д.- сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат и Г.Т.Х.Г., причинена виновно от водача на товарен
автомобил марка „Мерцедес 207Д" , с рег.№ *********, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ответника по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2024 г. до
окончателното й изплащане.
3.на ищеца Л. Т. Г.- сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат и Г.Т.Х.Г., причинена виновно от водача на товарен
автомобил марка „Мерцедес 207Д", с рег.№ *********, застрахован по риска „Гражданска
1
отговорност“ при ответника по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2024г. до
окончателното й изплащане.
4.на ищеца Н. Т. Х. - сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат и Г.Т.Х.Г., причинена виновно от водача на товарен
автомобил марка „Мерцедес 207Д" , с рег. № *********, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ответника по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че на 01.01.2020г., на общински път III-3704, свързващ гр.Ветрен и
гр.Септември, при управление на МПС-товарен автомобил марка „Мерцедес 207Д" , е рег.№
*********, водачът и собственик на автомобила - Н. А. Н., нарушил правилата за движение
визирани в ЗДвП, вследствие на което е причинил смъртта на пешеходеца Г.Т.Х.Г. от
гр.Септември. Образувано било досъдебно производство № 3/2020г. по описа на РУ
Септември. Ищците твърдят, че с влязла в сила присъда по НОХД № 698/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик, подсъдимият Н. А. Н. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 343, ал.3, пр.3.б."б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Ищците заявяват, че Г.Т.Х.Г. е брат на А. Т. Д., Л. Т. Г. и Н. Т. Х., а Й. Н. Х. е негова
майка. Те били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг.
Имали изградена силна връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и живеели в
разбирателство. Ищците изключително тежко понасяли загубата на своя брат и син. След
като Й. Н. Х. научила за смъртта на сина си тя преживяла Остра стреосва реакция, а
впоследствие тя развила тревожно-депресивна реакция, като последиците не са отзвучали и
към момента. Ищцата реагирала с отдръпване от контакти и затваряне в собствен
емоционален свят, станала мрачна и затворена, постоянно се разстройвала. В следствие на
загубата и психотравмата, майката посещава и има нужда от медицинска помощ, като
години наред е нарушен съня й, трудно пази равновесие, има световъртежи, като
медицинските лица констатират, че "трудно и бавно се повлиява от провежданото лечение.".
А. Т. Д., Л. Т. Г. и Н. Т. Х. също са изцяло променени след загубата на своя брат.
Загубата на толкова близък човек ги е направила тревожни и апатични към всичко около тях.
Те страдат от безапетитие, нарушение в съня и тревожност. Не могат да преодолеят смъртта
на своя брат и син. Най-близки са били отношенията на починалия със сестра му Л., на която
ежедневно е помагал с грижите за нейните деца, негови племенници и макар в определен
период да живеел в друго населено място той всяка седмица я посещавал в гр.София.
Към момента на събитието 01.01.2020 г. МПС с рег.№ ********* имал валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" серия GO, Номер 75453159. валидна от
24.11.2019 г. до 31.11.2020 г. към ДЗИ „Общо застраховане" ЕАД.
Във връзка с това на 20.06.2024 г. отправили молба-претенция /застрахователна
преписка № 43072952300107/ до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника
2
ДЗИ „Общо застраховане" ЕАД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение. С писмо с изх.№ 0-92-10458/07.08.2024 г. застрахователят ги
уведомил, че по отношение на Й. Н. Х. /майката/ определя обезщетение в размер на 110
000.00 лева. която сума е преведена по сметка на майката на 06.08.2024 г. С писмо с изх.№ 0-
92-10457/07.08.2024 r. застрахователят ги уведомил, че по отношение на трите сестри А. Т.
Д.. Л. Т. Г. и Н. Т. Х. счита претенцията за неоснователна и постановява отказ.
В законоустановения срок ответникът е оспорил исковете по основание и размер и
иска отхвърлянето им като неоснователни. Твърди, че производството по настоящото дело
следва да бъде спряно на основание чл. 227, ал.1, т. 4 от ГПК до приключване на
наказателното дело с влязъл сила съдебен акт. Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между собственика на т.а. „Мерцедес Бенц“ с рег. номер ********* и
„ДЗИ- ОЗ“ ЕАД. Заявява, че е изплатил на пострадалата Й. Х. обезщетение от 110 000 лв. за
претърпените във връзка със загубата на сина й неимуществени вреди. Твърди, че
изплатеното на ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди отговаря
на критерия за справедливост в чл. 52 от ЗЗД, поради което не дължи исканото по делото
допълнително обезщетение. Евентуално смята, че претенцията от допълнително 140 000 лв.
е силно завишена и не отговаря на реално претърпените от ищцата болки и страдания.
На следващо място оспорва правото на ищците А. Т. Д., Л. Т. Г. и Н. Т. Х. да получат
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, за неимуществени вреди, в качеството им на сестри на починалото в
резултат на ПТП лице. Ищците и починалият им брат са били в родствена връзка, която
предполага близост и отношения на привързаност и обич, но тази родствена връзка трябва
да се характеризира с изключителност, която излиза извън рамките на обичайните, нормални
и естествени взаимоотношения между брат и сестра, за да обоснове правото на сестрата да
получи обезщетение за вредите, които търпи от смъртта на брат си. В конкретния случай,
нито твърденията, нито доказателствата обосновавали правото на ищците да получат
застрахователно обезщетение за смъртта на брат си. При условията на евентуалност, оспорва
претенцията на ищците като завишена по размер.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалия
пешеходец, който: 1/ не се е движил по банкета на пътното платно, с което поведение е
нарушил чл. 108, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и е станал причина за настъпване
на ПТП; 2/ е бил под въздействието на алкохолно опиянение, което е повлияло върху
поведението му като участник в движението и с това си поведение е допринесъл значително
за настъпване на ПТП и вредоносните последици от него.
Оспорва началния момент на предявените искове за мораторна лихва.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
3
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да се произнесе по
същество.
От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380,
ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 20.06.2024г. /лист 109/ се установява, че ищците са
предявили претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". В законоустановения срок ответникът е определил и
е изплатил на ищеца Й. Х. обезщетение от 110 000 лв. за претърпените във връзка със
загубата на сина й неимуществени вреди, като са представени доказателства за плащането
/лист 104 от делото/. По отношение на останалите ищци е отказано изплащане на
обезщетение по подробно изложени съображения в писмото, находящо се на лист 113 от
делото.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по
чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск
по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице.
По основателността:
Видно от приетите писмени доказателства за родствени връзки ищецът Й. Н. Х. е
майка на пострадалия при процесното ПТП Г.Т.Х.Г., а останалите ищци- А. Т. Д., Л. Т. Г. и Н.
Т. Х., са негови сестри.
Не се спори между страните, а и видно от приетите доказателства, че е налице валиден
застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, Номер 75453159. валидна от 24.11.2019г. до 31.11.2020г. към ДЗИ „Общо
застраховане" ЕАД по отношение МПС с рег.№ *********.
С влязла в сила присъда по НОХД № 698/2023г. на Окръжен съд- Пазарджик,
подсъдимият Н. А. Н. е признат за виновен в това, че на 01.01.2020г., на общински път III-
3704, свързващ гр.Ветрен и гр.Септември, при управление на МПС-товарен автомобил
марка „Мерцедес 207Д" , е рег.№ *********, водачът и собственик на автомобила - Н. А. Н.,
нарушил правилата за движение визирани в ЗДвП, вследствие на което е причинил смъртта
на пешеходеца Г.Т.Х.Г. от гр.Септември
Видно от заключението на КСМАТЕ, неоспорено от страните, механизмът на
процесното ПТП е следният:
Процесното ПТП е настъпило на 01.01.2020г., на общински път III-3704, свързващ
гр.Ветрен и гр.Септември, когато водачът и собственик на автомобила - Н. А. Н. е
управлявал МПС-товарен автомобил марка „Мерцедес 207Д", с рег.№ *********, от
гр.Ветрен към гр. Септември.
По същото време пешеходецът Г.Т.Х.Г. се е движил по пътното платно в посока към гр.
Септември в края на лентата за насрещно движение, което от техническа гледна точка е
правилно.
Водачът на автомобила видно от описаните следи в протокола за оглед е допуснал
движение в лентата за насрещно движение, като е реализирал удар в пешеходеца. Ударът е
4
настъпил в лентата предназначена за движение на ППС в посока от гр. Септември към гр.
Ветрен – лентата за насрещно движение.
Водачът на автомобила видно от описаните следи в протокола за оглед е допуснал
движение в лентата за насрещно движение.
При движение на автомобила в дясната пътна лента спрямо посоката му на движение
към гр. Септември произшествието не би настъпило.
Видно от показанията на св.Н. Н. процесното ПТП е настъпило през нощта, при лоша
видимост, като твърди, че причина за процесното ПТП са лошите пътища- пътят е бил пълен
с дупки, без наличие на пътен банкет и осветление.
Видно от заключението на КСМАТЕ при аутопсията на трупа на Г.Т.Х.Г. е взета
кръвна проба. Установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия е 1,75
промила, което отговаря на началото на средна степен на алкохолно опиване.
Средната степен на алкохолно опиване се характеризира се със значителни нарушения
в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост,
сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително потискане на ЦНС с понижение на
чувствителността за болка.
По скалата на Д., концентрация на алкохол в интервала 0.9-2.5 ‰ води до емоционална
нестабилност; загуба на критична преценка, нарушение на възприятието, паметта и
разбирането, намален чувствителен отговор; повишена реакция време, намалена зрителна
острота и периферно зрение; и бавно възстановяване на отблясъците, нарушена сензорно-
моторна координация; нарушен баланс; неясна реч; повръщане; сънливост.
При концентрация на алкохол над 1.5 - 1.7 ‰ въпреки индивидуалната поносимост, се
счита, че индивида е сигурно повлиян.
Видно от заключението по съдебно- психологическата експертиза според обобщените
данни в психологичен план в резултат на загубата на сина й (вследствие ПТП на 01.01.2020
г.) ищцата Й. Н. Х. е имала интензивни и продължителни негативни преживявания, довели
до дистрес и обусловили психотравмено състояние. Към времето на стресогенното събитие
са били налице интензивни емоции на скръб, чувство за загуба, шок, а след това -
продължителна тревожно-депресивна реакция със средна степен на изразеност,
характеризираща се с преживелищни (потиснато настроение, тревожност, раздразнителност
и лабилност на емоцията, нежелание за общуване) и вегетативни (намалена енергия,
анхедония, нарушение на съня и апетита, психосоматично повлияване на оплаквания от
световъртеж, гадене, главоболие) симптоми.
Видно от показанията на свидетелите И.И. Г. и Я.С.Р. ищците са имали силна връзка с
починалия Г.Т.Х.Г.. Починалия Г.Х.Г. бил силно привързан към сестрите и майка си. Той ги
подкрепял, подпомагат ги с каквото може и споделял ежедневието си с тях. Обичал да
прекарва време с тях, като се интересувал за всяка една от тях и бил до тях във важните
моменти от живота им. Семейството съхранило дълбоката връзка помежду си и след като
всеки от тях създал свое семейство. Те заедно отбелязваш семейни празници и обичали да
прекарват време заедно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По силата на чл.429, ал.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
5
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ предоставя право на
увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД, да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя, т.е. за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" между делинквента и
застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния
водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.
Съгласно чл.300 от ГПК, гражданският съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда по НОХД № 698/2023г. на Окръжен съд-
Пазарджик, с която подсъдимият Н. А. Н. е признат за виновен в това, че на 01.01.2020г., на
общински път III-3704, свързващ гр.Ветрен и гр.Септември, при управление на МПС-
товарен автомобил марка „Мерцедес 207Д" , с рег.№ *********, е нарушил правилата за
движение визирани в ЗДвП, вследствие на което е причинил смъртта на пешеходеца Г.Т.Х.Г.
от гр.Септември.
Присъдата е задължителна относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Не се спори по делото, че към момента на настъпване на процесното ПТП е налице
валиден застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, по отношение МПС с рег.№ ********* при ответното дружество ДЗИ
„Общо застраховане" ЕАД.
Относно иска на Й. Н. Х.:
Ищецът Й. Н. Х. е майка на починалия при процесното ПТП Г.Т.Х.Г., което се
установява от писмените доказателства приложени по делото /лист 10 от делото/.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
в резултат на процесното ПТП на ищеца Й. Н. Х. са причинени неимуществени вреди.
Обезщетенията за неимуществени вреди вследствие на деянията следва да бъдат
определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Съгласно константната
съдебна практика справедливостта налага претърпелият вредата да бъде възмезден за нея,
като на обезщетяване подлежат не само физически изстрадани болки, но и такива, които се
търпят в духовната и интелектуална сфера на индивида. Болките, страданията,
ограниченията и неудобствата за различните индивиди при различни обстоятелства, са
различни. За да определи справедливия размер на обезщетението за деликт, съдът следва да
преценява установените от ищеца правнозначими обстоятелства по спора. Търпените от
лицето вреди в неимуществената сфера зависят не само от обективни фактори, каквито
например са болките от физическите увреждания предвид тяхната продължителност и
интензитет, но и начина, по който лицето е преживяло подобен случай и как това се е
отразило на поведението му, на социалните му контакти, на самочувствието му и пр.
вредата в неимуществената сфера не може да бъде ограничена в рамки, а съдът следва да
вземе предвид всички относими и доказани обстоятелства в тази връзка.
От приетите по делото гласни доказателства се установяват болките и страданията на
6
ищеца Й. Н. Х. след загубата на сина и Г.Т.Х.Г.. Към датата на процесното ПТП синът и е на
47 години, като това е и единствения син на ищцата. От свидетелските показания е видна
тясната връзка на починалия с неговата майка. Внезапната смърт на първородното и дете,
оставя трайни последици върху личността на майка му. Същата губи финансова и морална
опора в живота си. Била е силно привързана към него и все още не може да преодолее
тежката му загуба.
Видно от заключението по съдебно- психологическата експертиза според обобщените
данни в психологичен план в резултат на загубата на сина й (вследствие ПТП на 01.01.2020
г.) ищцата Й. Н. Х. е имала интензивни и продължителни негативни преживявания, довели
до дистрес и обусловили психотравмено състояние. Към времето на стресогенното събитие
са били налице интензивни емоции на скръб, чувство за загуба, шок, а след това -
продължителна тревожно-депресивна реакция със средна степен на изразеност,
характеризираща се с преживелищни (потиснато настроение, тревожност, раздразнителност
и лабилност на емоцията, нежелание за общуване) и вегетативни (намалена енергия,
анхедония, нарушение на съня и апетита, психосоматично повлияване на оплаквания от
световъртеж, гадене, главоболие) симптоми.
Като взема предвид възрастта на починалия (на 47г.), характера на връзката майка- син,
близките отношения, както и периода на съжителство в едно домакинство, интензитета на
моралните страдания и продължителността им (включително и за бъдеще), промененият
начин на живот на ищцата, съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за ищцата
е 150 000,00 лева, като при определяне на този размер, съдът взема предвид и
икономическите условия в страната към 2020г.
По делото е безспорно установено, че на ищцата е изплатено обезщетение от 110 000
лв. за претърпените във връзка със загубата на сина й неимуществени вреди, като са
представени доказателства за плащането /лист 104 от делото/.
Поради това и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца Й. Н.
Х. сумата от още 40 000лв. за претърпените неимуществени вреди от процесния деликт.
За разликата до пълния предявен размер на обезщетението за неимуществени вреди в
настоящето производство от 140 000,00лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За да отхвърли иска за разликата до пълния претендиран от ищеца размер на
обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете, че между ищеца Й. Н. Х. и нейния син
са съществували нормални близки отношения между майка и син, които се характеризират с
обичайните за българското общество и традиции взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. В същото време по делото няма събрани доказателства, които да
обосновават отношения между майка и син, които да надхвърлят като интензитет
обичайните такива, и които да обосновават претендирания завишен размер на
обезщетението за неимуществени вреди.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
7
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І
т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др., според
която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът
на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Съдът следва да прецени
доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да
определи обективния му принос. Намаляването на размера на обезщетението следва да се
извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото
намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на
общата вреда.
Недоказано са възраженията на ответника, че починалият Х.Г. е съпричинил
процесните вреди, като не се е движил по банкета на пътното платно. Видно от
заключението на КСМАТЕ в констативната част протокол за оглед на местопроизшествие не
са налични данни дали вляво и вдясно от края на платното за движение е имало пътни
банкети. Тава се потвърждава и от показанията на св.Н. Н., съгласно които процесното ПТП
е настъпило през нощта, при лоша видимост, като твърди, че причина за процесното ПТП са
лошите пътища- пътят е бил пълен с дупки, без наличие на пътен банкет и осветление.
Недоказано са възраженията на ответника, че починалият Х.Г. е съпричинил
процесните вреди, като е управлявал автомобил при концентрация на алкохол в кръвта на
пострадалия е 1,75 промила.
Действително съдът намира за безспорно установено, че при процесното ПТП
починалият Х.Г. е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта на
пострадалия 1,75 промила, което отговаря на началото на средна степен на алкохолно
опиване. Съдът намира, че това е тежко нарушение на правилата за управление на МПС,
което обаче не е допринесло нито за настъпване на процесното ПТП, нито за настъпване на
вредоносния му резултат. Този извод на съда се потвърждава от заключението по КМСАТЕ,
от което е видно, че местопроизшествието е изцяло върху лентата за насрещно движение,
като при движение на автомобила в дясната пътна лента спрямо посоката му на движение
към гр. Септември произшествието не би настъпило. Следователно съдът намира, че
смъртният резултат при пострадалия би настъпил независимо от концентрацията на алкохол
в кръвта на същия.
Относно лихвите:
На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1
КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В
този смисъл са Решение № 128 от 4.02.2020г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК,
Решение № 60112 от 1.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1221/2020 г., I т. о., ТК, и др.
В случая ищецът е заявил писмената си претенция пред застрахователя на
20.06.2024г., поради което последният дължи законната лихва върху обезщетението от
8
посочената дата.
Относно иска на А. Т. Д., Л. Т. Г. и Н. Т. Х.:
Ищците А. Т. Д., Л. Т. Г. и Н. Т. Х., са сестри на починалия при процесното ПТП
Г.Т.Х.Г., което се установява от писмените доказателства приложени по делото /лист 199 и
сл. от делото/.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г.
на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а по
изключение всяко друго лице, което е създало тР. и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Разширеният кръг
на материално легитимираните лица се допуска по изключение, при наличие на установена
връзка на привързаност между лицата, която поради конкретни житейски обстоятелства е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Казано по друг начин в тези случаи за
получаването на обезщетение не е достатъчен факта на самата родствена връзка. Наред с
това следва да се установят морални болки и страдания, надхвърлящи присъщите такива за
съответната връзка, разгледана в контекста на традиционните за българския бит и традиции
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост
От ангажираните по делото гласни доказателства, настоящият съдебен състав не
може да обоснове извод в насока, че между ищците - сестри и починалия в ПТП техен брат е
съществувала изключителна като интензитет връзка, надхвърляща коментираните по-горе
традиционните такива за българския бит и традиция. Видно от показанията на свидетелите
И.И. Г. и Я.С.Р. сестрите са имали силна връзка с починалия Г.Т.Х.Г.. Починалия Г.Х.Г. бил
силно привързан към сестрите и майка си. Той ги подкрепял, подпомагал ги с каквото може
и споделял ежедневието си с тях. Обичал да прекарва време с тях, като се интересувал за
всяка една от тях и бил до тях във важните моменти от живота им. Семейството съхранило
дълбоката връзка помежду си и след като всеки от тях създал свое семейство. Те заедно
отбелязваш семейни празници и обичали да прекарват време заедно.
Съдът обаче намира, че тези отношения не са излизали извън характеристиката на
обичайните близки отношения между брат и сестри, основани на взаимна обич и подкрепа.
Такива близки отношения са характерни за обичайната подкрепяща роля на братята и
сестрите, като близки хора от разширеното семейство. Смъртта на брат им е разстроило
дълбоко неговите сестри, като е предизвикало негативни преживявания у тях. Въпреки това
съдът намира, че по делото няма доказателства, че смъртта на брат им е внесла съществени
промени в бита и обичайния начин на живот на неговите сестри.
Предвид изложеното в процесния случай не се установява качеството
"изключителност" на отношенията между ищците и техния брат по смисъла на
9
горепосоченото ТР.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че исковете на ищците
А. Т. Д., Л. Т. Г. и Н. Т. Х. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски.
Ищецът Й. Х. е направила разноски в 13 100лв., от които сумата от 7000лв. за
адвокатско възнаграждение, сумата от 5600 за държавна такса и сумата от 500лв. за
възнаграждение за експертиза.
Ответникът обаче своевременно е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
Минималното адвокатско възнаграждение по НВАР в процесния случай е в размер на
12650 лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НВАР
(преди изменението – НМРАВ) е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1
ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато
"предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на
адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена
в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът
следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че заплатеното от ищеца Й. Х. адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Освен
това същото е далеч под минималното по НВАР.
Предвид гореизложеното и с оглед на отхвърлената част от иска съдът намира, че
следва да осъди ответника да заплати на ищеца Й. Х. сумата от 3742,86лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и експертиза, в
съответствие с уважената част от иска.
С оглед изхода на делото не следва да бъдат присъждани разноски на другите ищци.
Ответникът е доказал разноски в общ размер на 1300лв., от които 1000лв. за
10
експертизи и 300лв. за юрискосултско възнаграждение.
При предявени искове в общ размер на 170 000лв. са отхвърлени искове за 130 000лв.,
поради което и съдът намира, че следва да осъди ищците да заплатят на ответника сумата от
994,12лв., представляваща направени от ответника разноски в съответствие с отхвърлената
част от исковете.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:********* и адрес:гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, да заплати на Й. Н. Х., ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.Долна
Баня. ул."*********, общ.Долна Баня. обл.Софийска, на основание чл.432 КЗ, сумата от 40
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина и Г.Т.Х.Г.,
причинена виновно от водача на товарен автомобил марка „Мерцедес 207Д", с рег.№
*********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника по силата на
договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно с законната лихва върху
тази сума, считано от 20.06.2024г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за главница за разликата до пълния му предявен размер от 140 000
лв.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от А. Т. Д., ЕГН:********** и
постоянен адрес: гр. Долна Баня. ул."********* общ.Долна Баня. обл.Софийска; срещу ДЗИ
„Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:********* и адрес:гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, с
правно на основание чл.432 КЗ, с който ищецът иска осъждане на ответника да му заплати
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
брат и Г.Т.Х.Г., причинена виновно от водача на товарен автомобил марка „Мерцедес 207Д" ,
с рег.№ *********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника по силата
на договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно с законната лихва върху
тази сума, считано от 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Л. Т. Г., с ЕГН:********** и
постоянен адрес: гр. София. жк.'“*********, срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК:********* и адрес:гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, с правно на основание чл.432 КЗ, с
който ищецът иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат и Г.Т.Х.Г.,
причинена виновно от водача на товарен автомобил марка „Мерцедес 207Д", с рег.№
*********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника по силата на
договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно с законната лихва върху
тази сума, считано от 20.06.2024г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Н. Т. Х., ЕГН ********** и
постоянен адрес: гр. София. жк."*********; срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, с
ЕИК:********* и адрес:гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, с правно на основание чл.432 КЗ, с
11
който ищецът иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат и Г.Т.Х.Г.,
причинена виновно от водача на товарен автомобил марка „Мерцедес 207Д" , с рег.№
*********, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ответника по силата на
договор за задължителна застраховка на автомобилистите, ведно с законната лихва върху
тази сума, считано от 20.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:********* и адрес:гр.София,
бул.“Витоша“ №89Б, да заплати на Й. Н. Х., ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.Долна
Баня. ул."*********, общ.Долна Баня. обл.Софийска, сумата от 3742,86лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и експертиза, в
съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й. Н. Х., ЕГН:********** и постоянен адрес: гр.Долна Баня. ул."*********,
общ.Долна Баня. обл.Софийска; А. Т. Д., ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. Долна
Баня. ул."********* общ.Долна Баня. обл.Софийска; Л. Т. Г., с ЕГН:********** и постоянен
адрес: гр. София. жк.'“********* и Н. Т. Х., ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. София.
жк."*********, да заплатят на ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК:********* и
адрес:гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, сумата от 994,12лв., представляваща направени от
ответника разноски в съответствие с отхвърлената част от исковете.
Присъдените с решението суми в полза на Й. Н. Х. да бъдат заплатени по следната
сметка, разкрита при Банка ДСК ЕАД, с титуляр: Й. Н. Х.:
IBAN: *********
BIC: STSA BGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12