№ 715
гр. Горна Оряховица, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120102924 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, във вр. с чл. 22, ал. 1, вр. чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, ЗЗД и
чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. Д. П. от
гр. Д. О., чрез процесуалния му представител адв. П. П. от САК срещу
„Юробанк България“АД. Твърди, че помежду им на 11.10.2023 г. е сключен
договор за потребителски паричен кредит EMLN-20240505, по силата на
който е усвоил главница в размер на 3000 лв., със срок на погасяване 14
месеца, лихвен процент 21,98 % и годишен процент на разходите в размер на
28,01 %. Допълнително следвало да заплати застрахователна премия от 176,82
лв. и такса „ангажимент“ от 60 лв. като така общото задължение набъбнало до
3674,58 лв. Посочва, че го е заплатил изцяло. Счита, че има качеството
потребител по смисъла на чл.9, ал. 3 от ЗПК, а ответникът - кредитор
съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Намира, че за него изцяло важат последиците на
специалния закон за потребителския кредит. Позовава се на нищожността на
договора на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно договорът не съдържал
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на договора за кредит, поради което в
1
него не било посочено, че такса ангажимент е включена към размера на
кредита Така вместо сумата от 3000 лв. получил сумата от 2940 лв. Счита, че
тази сума от 60 лв. следва да е включена в общите разходи по кредита, но не и
към общия размер на кредита, което водело до представяне на ГПР по-нисък
от реалния. Счита, че „такса ангажимент“ е включена към главницата, поради
което кредиторът неправилно начислил договорна лихва върху нея, въпреки че
кредитополучателят не получава тази сума и не я използва. На следващо
място намира, че неправилно в договора е уговорена клауза за сума в размер
176,82 лв., начислена за покупка на услуга „Застраховка на плащанията“,
начислена и разсрочена към погасителните вноски по кредита. Невключването
на тази сума в ГПР довело до нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. В случая застрахователната премия била включена като „общ
размер на кредита“, вместо като „общ разход по кредита на потребителя“, в
която попадала съгласно установената дефиниция на параграф 1, т. 1 от ДР на
ЗПК. В обобщение намира, че е налице „заблуждаваща търговска практика“,
т.к. посочения ГПР като процент е по-нисък от действителния, което от своя
страна водело до недействителност на процесния договор на основание чл. 22,
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Позовава се на решение от 21.03.2024 г. по дело
С-714/22 на СЕС. Намира, че договорът е нищожен и на основание чл. 22 ЗПК,
т.к. не били спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, т.к
лихвения процент бил посочен като абсолютна стойност, без да е посочено
какво включва като компоненти. Счита, че най-малкото е следвало да се
посочи, че лихвеният процент е годишен, месечен или дневен. Счита, че
процесният договор е нищожен и на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване
на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, т.к съдържал
информация само за падежните дати, вноската и остатъчна главница, но
липсвала информация за възнаградителна лихва, начин на изчисляване. Не
било посочено всяка вноска, по какъв начин погасява такса ангажимент и
застраховка. Счита, че договорът накърнява добрите нрави, т.к. договорната
лихва от 21,98 % надхвърляла два пъти законната лихва. На следващо място
посочва, че разпоредбите предвиждащи „такса ангажимент“ и застрахователна
премия били нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 , вр чл. 146 от
ЗЗП, т.к. била налице нееквивалентност на престациите по договорното
съглашение, което водело до злепоставяне на интересите на
кредитополучателя с цел извличане на собствена облага. Намира, че не е ясно,
2
за какво е начислена такса ангажимент и каква точно услуга е извършил
срещу нея ответника. Твърди, че клаузата за заплащане на застрахователна
премия нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от
ЗЗП, т.к. била уговорена във вреда на потребителя. Твърди, че цялото
задължение е погасено. Предвид всичко изложено, намира, че договорът
между страните е недействителен на основание чл. 11, ал. 1,т. 7, т. 9, т. 10 и т.
11, вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, както и чл. 146 ЗЗП,
поради което иска на основание чл. 23 ЗПК, във вр с чл. 22 ЗПК , във вр. с чл.
55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД от съда да осъди ответника да му върне
сумата от 50 лв., предявена като частичен иск от цялата сума 674, 58 лв.,
представляваща разликата между заплатената по кредита сума и усвоената
главница от 3000 лв. Претендира разноски.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава
сключването на договора и наличието на спорните клаузи. Отричат наличието
на нарушения на ЗПК. Възразява за прекомерност на претендирания от
процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД:
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже
релевантните за възникване на вземането си предпоставки, а именно:
съществуващо вземане към ответника в търсения размер, че е заплатил
процесната сума от 674,58 лв., в частично предявения размер от 50 лв.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест
по установяване наличие на валидно основание, на което сумата се дължи.
Безспорно между страните е наличието на облигационно отношение,
възникнало по силата на договор за кредит от 11.10.2023 г., съгласно който
ответникът в качеството на кредитор е предоставил на ищеца паричната сума
от 3000 лв., със срок от 14 месеца, при лихвен процент 21,98%, и годишен
процент на разходите 28,01 %, както и заплащането на застрахователна премия
от 176,82 лв. и такса ангажимент в размер на 60 лв., или общо сумата, която
следва да се върне е в размер на 3674,58 лв.
3
Не се представят доказателства сумата от 3674, 58 лв. да е
предоставена/върната на ответника.
При тези факти съдът намира иска за неоснователен.
Ищецът не проведе пълно доказване на факта, за установяването на
който носи тежестта, а именно – плащане на процесната сума. Доколкото
именно това е спорният в процеса факт, то същият следва да бъде доказан по
безспорен начин. В случая ищецът се позовава на договора за кредит, въвежда
множество твърдения и възражения за неговата нищожност. Същевременно,
въпреки дадените с доклада на делото указания, ищецът не проведе доказване
на факта на плащане на процесната сума чрез ангажиране на допустими
доказателства /напр. съдебно-счетоводна експертиза относно движението на
посочената сума или представяне на разписка за платени суми/. Такова
доказателствено искане – за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза е
направено от ищеца едва преди третото съдебно заседание по делото с молба
от 09.05.2025 г., към който момент вече е била настъпила процесуалната
преклузия по чл. 146, ал. 3 ГПК, съответно била е загубена тази възможност.
Ето защо, доколкото не се установи предаване на процесната сума, то
искът следва да бъде отхвърлен без да бъде обсъждан въпросът, налице ли е
основание за обявяване на договора за потребителски кредит за
недействителен.
По разноските:
С оглед изхода от делото на ответника следва да бъде присъдена сумата
от 200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 400 лв. за
заплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. П., ЕГН**********, с адрес: гр. Д. О.,
ул. ***, срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 50 лв., предявена
като частичен иск от сумата 674,58 лв., представляваща недължимо платена
сума във връзка с договор за потребителски паричен кредит EMLN-20240505
от 11.10.2023 г. сключен между страните.
4
ОСЪЖДА Р. Д. П., ЕГН**********, с адрес: гр. Д. О., ул. ***, да
заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, сумата от общо 600 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5