Решение по дело №73/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството e по реда на чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), вр. чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Й. Т. Т. против отказа да бъдат заличени личните му данни, вписани в търговския регистър по партидата на „З.“ ЕООД, ЕИК *********, обективиран в Писмо изх. № **-**-*** от 14.03.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.

Посочва се, че Й. Т. Т. е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството „З.“ ЕООД. В това си качество е установил, че по партидата на дружеството, в полето актуален учредителен акт, е публикуван учредителен акт на дружеството, който съдържа негови лични данни. Подал заявление до Агенцията по вписвания, с което заявил, че желае личните му данни да бъдат изтрити/заличени по начин, по който да не бъде идентифициран пред трети лица. Изрично отбелязал, че ако органът приеме, че е предоставил личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието си данните да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата на дружеството. В отговор получил обжалваното писмо, в което се съдържа отказ за уважаване на заявлението. В писмото се потвърждава, че заявителят е вписан в партидата на дружеството като негов управител и представляващ, но се акцентира на нормата на чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, която въвежда изискване към заявителя да представи за обявяване заверени преписи от съответните актове със заличени лични данни. Отразено е, че администратор на лични данни е именно дружеството и Агенцията по вписванията няма право да извърши исканото заличаване, като са дадени указания в 14 - дневен срок да бъде депозиран учредителен акт със заличени данни. Жалбоподателят счита, че отказът е издаден при липса на мотиви и при неправилно приложение на материалния закон - в противоречие с Регламент (Е.) 2016/679. Иска същият да бъде отменен и преписката да бъде върната на А. по вписванията със задължителни указания по прилагането на закона и на Регламент (Е.) 2016/679 и да бъде задължена да заличи личните му данни, вписани в търговския регистър в публикувания учредителен акт по партидата на дружеството. Претендира направените в производството разноски - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С жалбата се повдигат въпроси по приложението на Регламент (Е.) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент(Е.) 2016/679) и на Закона за търговския регистър и за регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ).

С Определение от 21.03.2023г. по адм. дело № 6332/2022 г. на ВАС на РБ, Пето отделение на основание чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), по въпроси, които съдът е счел за относими към предмета на спора. Поради това с Определение № 170/05.05.2023 г. по адм. д. № 73/2023 г. на Административен съд – [област], производството по делото е спряно до приключване на производството по дело № С-200/23 г. на Съда на Европейския съюз. При служебна проверка съдът е констатирал, че по дело С-200/23 на Съда на Европейския съюз е постановено Решение от 4 октомври 2024 г., и с Определение № 1238/24.10.2024 г. е възобновил производството по адм. д. № 73/2023 г. на Административен съд - [област].

В съдебно заседание жалбоподателят Й. Т. Т., не се явява и не изпраща представител. Депозирал е чрез процесуалния си представител адвокат С. К. от АК - [област] становище с вх. № 2187/28.11.2024 г. с искане да бъде отменен отказът на администратора на лични данни Агенцията по вписванията за заличаване на личните данни на Й. Т. Т., вписани в Търговския регистър по партидата на „З.“ ЕООД, и преписката да бъде върната на Агенцията по вписванията със задължителни указания по прилагането на закона и при съобразяване на решението на СЕС по Дело С - 200 от 2023 г. Към становището е представен и списък на разноски, ведно с договор за правна защита и съдействие.

Ответната страна – А. по вписванията, редовно призована, не изпраща представител. С молба вх. № 818/06.04.2023г. представя писмени доказателства, депозирала е по делото и писмен отговор по жалбата с вх. № 819/06.04.2023 г. чрез юрисконсулт И. И.. С отговора оспорва жалбата като процесуално недопустима, алтернативно като неоснователна и моли съдът да постанови решение в този смисъл. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е в по-висок от минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След цялостна преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС приема за установено следното:

Жалбата срещу Писмо изх. № **-**-*** от 14.03.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията е постъпила в Административен съд [област] с вх. № 719/27.03.2023 г. Писмото притежава белезите на индивидуален административен акт - по същество е отказано да бъде уважено искането на жалбоподателя за заличаване на негови лични данни по партидата на „З.“ ЕООД, в полето актуален учредителен акт, формулирано в подаденото Заявление вх. № **-**-***/07.03.2023 г., поради което засяга жалбоподателя неблагоприятно. В този смисъл жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от оспорването - адресат на акта и субект на обработвани лични данни, в предвидения от закона срок. По тези съображения съдът я приема за процесуално допустима за разглеждане по реда на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Не са налице пречки и по смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД – с Писмо изх. № ППН-01-290#1 от 10.04.2023 г. на П. на Комисията за защита на личните данни съдът е уведомен, че след направена служебна справка не е установено наличие на висящо или приключило производство пред комисията, инициирано от Й. Т. Т. срещу Агенцията по вписвания.

По съществото на спора съдът взе предвид следното:

Й. Т. Т. подал до А. по вписванията чрез пълномощник адвокат С. К. заявление с вх. № **-**-***/07.03.2023 г., в което посочил, че в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на дружеството „З.“ ЕООД е установил, че по партидата на дружеството в полето актуален учредителен акт е публикуван учредителен акт на дружеството, който съдържа негови лични данни. Заявил, че желае личните му данни да бъдат изтрити/заличени по начин, по който да не бъде идентифициран от трети лица. Изрично отбелязал, че ако органът приеме, че е предоставил личните си данни на основание чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, оттегля съгласието си данните да бъдат обработвани чрез публикуването/обявяването им в учредителния акт по партидата на дружеството. Посочил, че заявлението отправя на основание Регламент (Е.) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО.

По заявлението е налице произнасяне с Писмо изх. №**-**-*** от 14.03.2023 г. на Изпълнителния директор на А. по вписванията, с което Т. е уведомен, че след извършена проверка в базата данни на ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца, се установило, че на 24.08.2013 г. в поле „Актуален учредителен акт“ бил обявен учредителен акт, съдържащ лични данни на управителя и представляващ „З.“ ЕООД. В мотивите на писмото е посочено, че в качеството си на администратор на лични данни „З.“ ЕООД е единственото правно легитимирано и задължено лице, което следва да предприеме действия, съобразени с изискванията на принципите за минимализъм и пропорционалност, уредени в чл. 5 на Регламент (Е.) 2016/679. Посочено е, че е необходимо като представляващ администратора на лични данни „З.“ ЕООД, да представи в срок до 14 дни заверен препис на учредителния акт със заличени данни, освен изискуемите по закон, който да бъде обявен в търговския регистър по партидата на дружеството. Указано е, че завереният препис може да бъде подаден на хартиен носител или по електронен път с попълване на утвърдения образец „Искане за отстраняване на грешки и непълноти“, приложен към писмото, за което не се дължи държавна такса.

Пред съда ответникът е представил освен заявлението и отговора до жалбоподателя и становище рег. № ПНМД-01-116(20) от 01.02.2021 г. на Комисията за защита на личните данни; Заповед № РД-01-364/21.06.2022 г. на Изпълнителния директор на А. по вписванията, ведно с приложение „Процедура за изпълнение на влезли в сила съдебни решения и за разглеждане на искания на субектите във връзка с личните данни, обработвани от Агенцията по вписванията като администратор на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и образец на искане за отстраняване на непълноти.

По делото не е спорно, а и съдът установи при извършена служебна проверка в Търговския регистър по ЕИК ********* на дружеството, достъпен на адрес [интернет адрес]?uic=*********, че учредителният акт на „З.“ ЕООД е обявен в Търговския регистър, като в него се съдържат и са видими за трети лица лични данни на жалбоподателя – трите имена, ЕГН и подпис. С постановеният отказ жалбоподателят е уведомен, че е необходимо в качеството си на заявител да представи в Агенцията по вписвания заверен препис на учредителния акт, обявен в ТРРЮЛНЦ, в който личните данни освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Посочено е, че агенцията няма право да извършва действия по вписвания и заличавания извън дадените й по закон правомощия в рамките на регистърното производство.

При тези данни съдът намира, че отказът за заличаване на лични данни е постановен при неправилно приложение на закона предвид следното:

При упражняване на дейността си по чл. 3, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията действа в качеството на администратор на лични данни и като такъв ги обработва. Именно в това й качество - на администратор на лични данни, е била сезирана Агенцията по вписванията от Й. Т. Т. със Заявление вх. № **-**-***/07.03.2023 г.

Съгласно чл. 4, § 7 от Регламент (Е.) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.) „администратор“ на лични данни е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработване на лични данни. Според дадената в чл. 4, § 2 от Регламента дефиниция „обработване“ на лични данни означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. По силата на чл. 3 и чл. 11 от ЗТРРЮЛНЦ Агенцията по вписванията води и съхранява Търговския регистър; осигурява автоматизирано подаване на информация за вписаните търговци и свързаните с тях обстоятелства и обявените актове в ТР; осигурява свободен и безплатен достъп до базата данни, съставляваща регистрите; осигурява регистриран достъп до делото на търговеца или на юридическото лице с нестопанска цел.

Анализът на цитираната нормативна уредба сочи, че Агенцията по вписванията отговаря на определението за „администратор“ на лични данни по смисъла на чл. 4, § 7 от Регламента, независимо от това, че получава актовете и данните от друго лице - заявител по чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ. Този извод се потвърждава и от постановеното Решение от 04.10.2024 г. по дело С - 200/2023г. на СЕС, в което е даден отговор, че органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на държава членка и който публикува в този регистър личните данни, съдържащи се в дружествен договор, подлежащ на задължително оповестяване по Директива 2017/1132 и му е предоставен във връзка със заявление за вписване на съответното дружество в регистъра, е както „получател“ на тези данни, така и „администратор“ на лични данни, доколкото ги обявява.

Според регламентацията на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (Е.) 2016/679, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. В случая обявеният акт е учредителен акт на дружество с ограничена отговорност. Според чл. 115, т. 3 от ТЗ дружественият договор на такова дружество, следва да съдържа името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците. Управителят и съдружник в дружеството е физическо лице, поради което следва да бъде индивидуализиран само с посочване на неговото име. Следователно, по силата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване, като законово изискуем реквизит на дружествения договор, са имената на съдружниците, съответно на управителя на дружеството.

Подлежащите на вписване обстоятелства се заявяват по ред, регламентиран с чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ възлага на заявителя задължение да представи подлежащия на обявяване акт съгласно изискванията на закона, както и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени. Съобразно разписаното в чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

Съдът намира, че така въведената законова презумпция по чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ противоречи на разпоредбата на чл. 4, т. 11 от Регламент (Е.) 2016/679 съгласно която „съгласие на субекта на данните“ означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени – следователно съгласието не може да се предполага.

В конкретния казус с подаденото Заявление вх. № **-**-*** от 07.03.2023 г. жалбоподателят изрично е поискал изтриване/заличаване на личните му данни от обявения учредителен акт, като е заявил, че дори да е презумптивно прието дадено съгласие за обработването им, го оттегля. Вместо да изпълни задължението си да заличи личните данни, ответникът е указал необходимостта от представяне на заверен препис от учредителния акт, в който личните данни, освен изискуемите по закон, са заличени, по аргумент от чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Даденото указание е незаконосъобразно, тъй като разпоредбата на чл. 17, т. 1, б. „б“, пр. 1 от Регламент (Е.) 2016/679 задължава за действие не субекта на данни, упражнил свое гарантирано право, а администраторът на лични данни. Отказът за заличаване на лични данни или поставяне на условие за извършване на това действие противоречи на разпоредбите на чл. 7, т. 3, пр. 1 и чл. 17, т. 1, б. „б“, пр. 1 от Регламент (Е.) 2016/679, разписващи, че субектът на данни има правото да оттегли съгласието си по всяко време; субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато субектът на данните оттегля своето съгласие и няма друго правно основание за обработването.

Представеното от ответника становище на КЗЛД с рег. № ПНМД-01-116(20) от 01.02.2021 г., че Агенцията по вписванията само по принцип е администратор на лични данни, но в конкретния случай е получател на лични данни от други администратори и независимо, че ги обявява на интернет сайта си, не разполагала с правомощие да ги заличава, не е обвързващо за съда, още повече то е и в противоречие както със становището на СЕС по Дело С-200 от 2023 г., така и с разпоредбата на чл. 17, т.1, б. „б“, пр. 1 от Регламент (Е.) 2016/679, поради което съдът не следва да го взема предвид. Настоящият състав съобразява в тази връзка и даденото тълкуване на СЕС по отправеното преюдициално запитване по адм. дело № 6332/2023 г. по описа на Върховния административен съд - съгласно т. 3 от Решение от 14.10.2004г. по дело С-200/23г. на СЕС е недопустимо правна уредба или практика на държава-членка, която предполага органът, комуто е възложено воденето на търговския регистър да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или от правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен дял, когато не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт следва да бъде отменен а преписката – да се върне на ответника за ново произнасяне по Заявление вх. № **-**-*** от 07.03.2023 г., подадено от Й. Т. Т., съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото решение.

Предвид изхода на спора своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като такива се присъдят в претендирания общ размер от 1 010 лева за внесена държавна такса и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. В представения от пълномощника на жалбоподателя списък на разноските е заявена претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева, който размер не надвишава съществено предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минимален размер на възнаграждение за процесуално представителство по Закона за защита на личните данни размер от 900 лева. По тези съображения съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ отказа да бъдат заличени личните данни, вписани в търговския регистър по партидата на „З.“ ЕООД, ЕИК *********, постановен по Заявление вх. № **-**-*** от 07.03.2023 г. на управителя и едноличен собственик на капитала на „З.“ ЕООД – Й. Т. Т., обективиран в Писмо изх. № **-**-*** от 14.03.2023 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията.

 

ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни – А. по вписванията, за ново произнасяне по Заявление вх. № **-**-***/07.03.2023г. на Й. Т. Т., подадено чрез пълномощник адвокат С. К. от АК - [област], за заличаване на лични данни, съдържащи се в публикуван учредителен акт по партидата на „З.“ ЕООД, ЕИК *********, раздел „Актуален учредителен акт“ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, съобразно указанията на съда.

 

ОСЪЖДА А. П. В. да заплати на Й. Т. Т., със съдебен адрес : [населено място], [улица], ет. *, офис ***, адвокат С. К. от АК – [област], разноски по делото в размер 1 010 (хиляда и десет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок пред Върховния административен съд на [държава].